№ 133
гр. Монтана, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на първи март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско
дело № 20221600500083 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК по частна жалба на
С.С. от гр. Л., подадена чрез особения му представител адвокат Р.Б. срещу определение от
26.11.2021г. на РС Л. постановено на основание чл. 248,ал.1 от ГПК по гр.д. № 480/2021г. ,
с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението по делото в частта за
разноските .
В жалбата се поддържа, че постановеното определение е неправилно с доводи, че при
разпределение отговорността за разноски с решението по делото съдът не е съобразил , че
искът е уважен частично, като е възложил в тежест на ответника заплащане на всички
направени от ищеца разноски . Иска се отмяна на определението е разпределяне на
отговорността за разноски съобразно уважения размер на предявения иск .
Ответникът по жалбата Т.Б. ЕАД гр. С. , при надлежно връчен препис от същата , не
изразява становище .
Окръжният съд, след проверка на атакувания акт , предвид твърденията на
страните и събраните доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от страна, имаща правен интерес да атакува
постановеното по отношение разноските определение на РС Л. , поради което е допустима
за разглеждане.
По същество на жалбата, съдът приема следното :
Производството по гр.дело № 480/2021г. на РС Л. е приключило с решение от
08.11.2021г. , с което предявеният от Т.Б. ЕАД срещу С.С. по реда на чл. 422 от ГПК
установителен иск с предмет вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
с цена 975.21 лева е уважен до размер 565.35 лева и е отхвърлен като неоснователни над
уважения до предявения размер . С решението С.С. е осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 385 лева по заповедното производство и в размер на 785 лева за исковото , без
1
такива да са присъдени на ответника .
В срока за обжалване на решението ответникът , чрез особения си представител
с молба по чл. 248,ал. 1 от ГПК е поискал от съда да измени решението си в частта за
разноските като редуцира присъдените такива на ищеца съобразно размера на уважения иск.
След изпълнение на процедурата по чл. 248,ал.2 от ГПК, съдът с обжалваното
определение от 21.11.2021г. е приел , че ищецът е внесъл хонорар за назначение на
ответника особен представител в размер на 300 лева , поради което и е оставил без уважение
молбата му за допълване на решението в частта за разноските.
Така поставеното определение е неправилно , поради което и следва да се отмени,
а вместо него се постанови ново, с което разноските , присъдени с решението в полза на
ищеца се редуцират съобразно уважената част на иска .
Видно от обжалваното определение РС Л. не е разбрал смисъла на депозираната
молба за изменение на решението в частта за разноските и не е обсъдил поддържаните в
същата доводи.
Отговорността за разноските е предопределена от изхода на спора , като по
правило присъждането им е свързано със санкционирането на едната страна за
неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В случая с решението
по съществото на спора искът е частично уважен , поради което и на основание чл. 78,ал. 1
от ГПК ищецът има право на разноските, направени в хода на делото, съобразно уважената
част на иска -58% , съответно на основание чл. 78,ал. 3 от ГПК ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част -42%, като следа да се съобразят и направените от
страните разноски в заповедното производство, в каквато насока е тълкуването , дадено от
ОСГТК на ВКС в т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. .
Установените на страните разноски са както следва;
На ищеца – 25 лева платена д.т. за заповедното производство и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева или общо 385 193.83 лева за заповедното
производство. В исковото производство ищецът е внесъл д.т. в размер на 25 лева, направил
е разноски в размер на 360 лева платено адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за
възнаграждение на назначения от съда на основание чл. 47,ал. 6 от ГПК особен
представител на ответника или общо разноски в размер на 685 лева.
При така установените разноски, то на ищеца с оглед изхода на спора се следват
разноски в размер на 223.30 лева за заповедното производство и в размер на 397.30 лева за
исковото. С решението по делото в тежест на ответника са присъдени за плащане разноски
на ищеца в размер на 785 лева за исковото и в размер на 385 лева за заповедното
производство. Очевидно така разпределената отговорност за разноски не е съобразена с
изхода на спора, нито с установените от доказателствата реално направени такива , поради
което и неправилно с обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата по чл.
248,ал.1 от ГПК .
Жалбата се явява изцяло основателна , като обжалваното определение като
2
неправилно с следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което решението по
делото в частта за разноските се измени в посочения по-горе смисъл .
Съгласно чл. 280,ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 274,ал.4 и 248,ал. 3 от ГПК
настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на РС Л. от 21.11.2021г., постановено по гр.д. № 480/2021г.
, с което е оставена без уважение молбата на С.С. за изменение на решението в частта за
разноските, като НЕПРАВИЛНО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260393 от 08.11.2021г., постановено по гр.д. № 480/2021г. по
описа на РС Л. в частта за разноските , като ОТМЕНЯ същото в частта , с която С.С. е
осъден да заплати на Т.Б. ЕАД разноски за исковото производство над сумата 397.30 лева до
присъдената такава от 785 лева и разноски за заповедното производство над сумата 223.30
лева до присъдената такава от 385 лева .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3