Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 01. 04. 2021 г.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - Д
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове: 1. Силвана Гълъбова
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов ч. гр. д. № 6392 по описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 437, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила
жалба от
Гаранционния фонд, юридическо лице със седалище София, адрес *** (жалбоподател
и длъжник в изпълнителното производство) чрез процесуалния представител
юрисконсулт К.Я.срещу разпореждане от 08. 06. 2020 г. за разноските, постановено от частния съдебен изпълнител М.Б., регистрационен
номер 838, район на действие Софийския градски съд, по изпълнително дело №
20208380402040 (обжалвано разпореждане). С посоченото разпореждане съдебният изпълнител е отказал да намали определеното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в
изпълнителното производство. Жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение
е прекомерно с оглед липсата на правна и фактическа сложност по изпълнителното
дело и предвид осъществените изпълнителни действия, които се състоят единствено
в изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело. Поддържа, че е
изпълнил задължението по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
Заявява, че на съдебен контрол подлежи актът на съдебния изпълнител, с който се
произнася по начислените в тежест на длъжника разноски. Твърди, че в настоящия
случай е възразил срещу начислените разноски по изпълнителното дело. Иска от
Софийския градски съд да отмени разпореждането, с което е отказано намаляването
на определеното адвокатско възнаграждение, и да измени разпореждането, с което
е определен размерът на адвокатското възнаграждение, като намали последното до
нормативно установения минимум от 200 лева. Евентуално, ако съдът прецени, че
на взискателя се следват разноски за водене на изпълнителното производство, то
иска адвокатското възнаграждение да бъде съответно намалено. Евентуално, ако
съдът прецени, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуциран, иска да бъде изменен и размерът на дължимата такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ). Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени
възражения срещу жалбата от Д.Л.И., ЕГН **********, адрес *** (взискател) чрез
процесуалния представител адвокат С.Б.. Оспорва жалбата. Твърди, че съдебният
изпълнител правилно е определил дължимото адвокатско възнаграждение
по чл. 38 от Закона за адвокатурата предвид материалния интерес съобразно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Поддържа, че
процесуалният му представител е положил усилия да се снабди с изпълнителния
лист, като длъжникът не е изпълнил преди издаването му. Освен това е поискал от
съдебния изпълнител в случай, че длъжникът не плати дълга си в срока за доброволно изпълнение,
съдебният изпълнител да предприеме и приложи всички принудителни изпълнителни
способи. Допълва, че настоящото частно гражданско дело предизвиква
полагането на усилия от процесуалния представител, съответно адвокатското
възнаграждение ставало по-голямо от размера, изчислен от съдебния
изпълнител. Поддържа, че с оспорването на материалните права на адвоката
жалбоподателят го поставя в по-неблагоприятно третиране и осъществява
дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация
(ЗЗДискр). Заявява, че усилията на адвоката се полагат възмездно, както и че
прилаганата редакция на Наредбата е от 2004 г., откогато насам са протекли
инфлационни процеси. Ако Софийският градски съд приеме жалбата за допустима и я
разгледа по същество, иска да я отхвърли с всички законови последици
(включително като не присъди внесената държавна такса). Претендира разноски.
По делото са представени също така и мотиви от
съдебния изпълнител. Твърди, че жалбата е процесуално допустима, но
неоснователна. Поддържа, че след като задължението не е било погасено преди
образуването на изпълнителното производство, то е налице материалноправно
основание за възлагане на разноските по изпълнението в тежест на длъжника. Ако
длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както
дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия и
разноските за процесуално представителство, така и т. нар. окончателна такса по
чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Заявява, че сумата за адвокатско възнаграждение се
състои от две “пера” - сумата от 200 лева за образуване на изпълнителното дело,
както и сума за процесуално представителство, защита и съдействие на доверителя
в хода на изпълнителното производство, изчислена съобразно материалния интерес.
Към момента на определянето на адвокатското възнаграждение е било невъзможно да
се предвиди какви ще са необходимите процесуални действия за удовлетворяването
на вземането. Твърди, че процесуалното представителство бива както активно,
така и пасивно, като се позовава на правната теория (Живко Сталев)
и по аналогия на правото във връзка със съдебен акт на ВКС. Заявява,
че с молбата за образуване взискателят е поискал налагане на запор и е платил
авансови вноски. Иска от Софийския градски съд да отхвърли жалбата.
Софийският градски съд, след като прецени становището
на жалбоподателя, писмените възражения на взискателя, мотивите на съдебния
изпълнител и данните по делото, направи следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от
заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител.
Представен е документ за платена държавна такса в съответен размер. На
обжалване по настоящия ред подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението
(Тълкувателно решение № 3 от 10. 07. 2017 г. по тълкувателно дело № 3 от 2015,
ОСГТК, ВКС). Поради тези причини жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство и дължи разноски по
изпълнението въз основа на чл. 79, ал. 1 ГПК. В дадения случай страните спорят
относно един елемент от дължимите разноски - тези за адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на взискателя, съответно за
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Адвокатсткото възнаграждение в изпълнителното
производство се начислява в размер на 200 лева за самото образуване на
изпълнителното производство от процесуалния представител на взискателя въз
основа на чл. 10, т. 1 от Наредбата. От влизането си в сила до настоящия момент
съответната точка е претърпяла общо три изменения (едно от които отменено).
Независимо дали при изменяването ѝ съответният нормотворец е съобразил
инфлационните процеси и други икономически фактори (по естеството си метаюридически
въпроси), тази редакция на чл. 10, т. 1 от Наредбата е действащо право. В какво
се изразява образуването на изпълнителното производство сочи чл. 426 ГПК,
озаглавен “Започване на изпълнението”: подаване на молба въз основа на
изпълнителен лист. Съобразно ал. 2 и ал. 4 молбата може да съдържа посочване на
начина на изпълнението и искане за проучване на имуществото на длъжника. В
настоящия случай взискателят е посочил с молбата за образуване на
изпълнителното производство конкретно един изпълнителен способ - запор на
банкови сметки (при това условно, ако не бъде получено изпълнение в срока за
доброволно изпълнение). Това искане се отнася към образуването на
изпълнителното производство и се обхваща от разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата.
По делото няма данни за осъществяване на процесуални
действия по самото изпълнително производство, които да обусловят разноски за
адвокатско възнаграждение и по чл. 10, т. 2 от Наредбата (второто “перо”).
Пасивното процесуално представителство, изразяващо се в получаването на
съобщения, не може да обуслови разноски за адвокатско възнаграждение по
цитирания текст. В противен случай би се оказало, че за активното и свързано с
несъмнени усилия процесуално представителство по чл. 10, т. 1 се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, а за пасивно процесуално
представителство по чл. 10, т. 2 би се дължало адвокатско
възнаграждение в
значително по-голям размер при липса на усилия или поне при съмнение за
полагането им, което е абсурдно. Като допълнителен аргумент може да се посочи,
че в гражданския процес не се присъждат разноски за съдебен адресат по чл. 40,
ал. 1 ГПК, чиято процесуална дейност фактически съвпада с пасивното процесуално
представителство.
При това положение възражението на длъжника за
намаляване на определеното адвокатско възнаграждение е било основателно и е
трябвало да бъде уважено от съдебния изпълнител. Към момента на възражението
съдебният изпълнител вече е можел да предвиди, че не предстоят повече процесуални
действия по удовлетворяване на изпълняемото право. Намаляването на адвокатското
възнаграждение е правомерно и не съставлява дискриминация. Заинтересованите
лица могат да претендират вреди от дискриминация в отделно производство.
Предвид
изложеното Софийският
градски съд следва да намали съразмерно и пропорционалната такса, начислена по
т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят е поискал тя да бъде изчислена съответно на
намаления размер на разноските за адвокатско възнаграждение (не е поискал да
бъде преизчислена само върху сумите по изпълнителния лист, както принципно би
следвало от систематичното тълкуване с т. 22). Тогава пропорционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ се изчислява върху всяка от следните суми: 30 000 лева главница, 5 419 лева и 9 стотинки лихва, 1 995 лева главница, 360 лева и 37 стотинки лихва,
200 лева
адвокатско възнаграждение и 66 лева такси по т. 1, т. 5 и
т. 9 ТТРЗЧСИ. Тогава
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на общо 2719 лева
и 16 стотинки.
Разноски. Жалбата е основателна и жалбоподателят е претендирал
разноски, но настоящият съдебен състав е на мнение, че разноски в производство
по разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло разпореждането от 08. 06. 2020 г. на частния
съдебен изпълнител М.Б., регистрационен номер 838, район на действие
Софийския градски съд, с
което е отказано намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело номер 20208380402040, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА въз основа на чл. 78, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат С.В.Б., член на Софийската адвокатска колегия, от 1 031 (хиляда
тридесет и един) лева и 62 (шестдесет и две) стотинки на 200 (двеста) лева.
НАМАЛЯВА въз основа на т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители начислената в полза на
взискателя Д.Л.И., ЕГН **********, адрес ***, пропорционална такса от 3 058 (три хиляди
петдесет и осем) лева и 4 (четири) стотинки на 2 719 (две хиляди седемстотин и
деветнадесет) лева и 16 (шестнадесет) стотинки.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.