№ 1443
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100508828 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 11113/10.06.2024 г., постановено по гр.д. №38784/2023 г.
на СРС, ГО, 176 състав, е признато за установено по предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1
и 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. К. М., с ЕГН: **********,
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата
7033,26 лева, представляваща главница по сключен между длъжника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*******
от 12.09.2018 г., ведно със законна лихва от 09.03.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 664,23 лева, представляваща договорна лихва за периода от
12.09.2018 г. до 12.06.2022 г. и сумата 497,28 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 13.06.2022 г. до 09.03.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№12696/2023 г. по описа на СРС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Н. К. М.,в която се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че в договора за
кредит не е посочен какъв е неговият срок, нито реда за прекратяване, което
било в нарушение на чл.11,ал.1,т.6 и т.23 ЗПК. Отделно се сочи, че липсва
посочване на методите за промяна на годишния лихвен процент, а общи
1
условия изобщо не били представени. Отделно се сочи, че са налице различни
шрифтове в договора за кредит, което било нарушение на чл.10,ал.1 ЗПК.
Поддържа се, че недоказано останало предоставянето на преддоговорна
информация съгласно чл.5 ЗПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като
бъдат присъдени и сторените разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
, в който се поддържа, че първоинстанционното решение е владино,
допустимо и правилно. Сочи се, че при договорите за револвиращ кредит не се
изготвя погасителен план, тъй като не е известно каква сума ще бъде усвоена,
както и дали ще бъде извършено цялостно или частично плащане. Твърди се,
че за ползването на кредитния лимит кредитополучателят заплаща годишна
лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на ползване на
кредитния лимит. Поддържа се, че общите условия са инкорпорирани в
представения по делото договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-******* от 12.09.2018 г.
Въззиваемият сочи, че договор за застраховка и ОУ към него не са част от
договора за потребителски кредит и затова дори при различен шрифт на
същите, не е налице нарушение на чл.10,ал.1 ЗПК. Поддържа, че възражението
за изтекла погасителна давност е неоснователно. Моли се за потвърждаване
на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
По делото като доказателство е приет сключеният между ответника и
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., чрез клона на търговеца в РБ, договор за
отпускане на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-******* от 12.09.2018 г., по
силата на който на кредитополучателя Н. К. М. е отпуснат револвиращ кредит
2
под формата на кредитен лимит от 4000 лева при годишен лихвен процент 19
% и годишен процент на разходите 25,79 %. Не се оспорва от страна на
ответника, че е страна по този договор и че е получил от кредитора кредитната
карта. Не е спорно също така, че ответникът е кандидатствал, респ. кредитът
му е отпуснат във връзка с покупка на стока на изплащане на 12.09.2018 г. на
стойност 1482 лева, като в тази връзка по делото е представен и е приет
документ, неименуван Кредит CARD-*******, усвояване CREX-
16378411/12.09.2018 г., в който е посочен размер на кредита 1548,69 лева,
платим на 6 погасителни вноски всяка в размер на 270,5 лева при годишен
лихвен процент 13,73 % и годишен процент на разходите 14,64 %. По делото
не са наведени твърдения и не са представени доказателства за сключени
анекси към договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит.
Сключеният между страните договор по своята правна същност
представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с
договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на
същия кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/ в
случая - в размер до 4 000 лв., която може да ползва многократно и
неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в
пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за
разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на
договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред
установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, плащането на които
да е разсрочено на части както е при стандартния договор за потребителски
кредит. Посочените особености на кредита водят до това, че при него не се
изготвя погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит,
тъй като няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените
средства ще бъдат усвоени, кога, каква част ще се връща и кога. Въпреки това
и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на
минималното погасяване от формирания дълг, дължима лихва за ползване на
средствата, както и дължимите такси и комисионни
Процесното правоотношение попада под регулацията на ЗПК и ЗЗП,
които разпоредби са императивни и за приложението им съдът следи и
служебно.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията
3
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. ГПР по кредита са определя по императивно установен алгоритъм,
заложен в ЗПК. Той изразява общите разходи по кредита, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, определени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит като в договора следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да е посочено кои са разходите, включени в определената
процентно величина. В процесния договор са посочени единствено
абсолютни стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ и на годишния
процент разходи /ГПР/ по заема като двете стойности се различават една от
друга. Съответно кредитодателят е включил в ГПР и други суми извън ГЛП,
които формират крайния общ разход на потребителя във връзка с процесния
кредит, но не е посочил кои са те. В този порядък неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема, което създава възможност за недопустимо
завишаване на цената на предоставения финансов ресурс. Предвид
установеното съдът намира, че договорът за кредит се явява недействителен
поради противоречие с изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Действително, при сключен договор за издаване на кредитна карта липсва
отнапред яснота какви суми ще бъдат ползвани, но въпреки това за кредитора
съществува задължение да ясно да посочи компонентите, които формират
ГПР по кредита, което в случая не е направено. Отделно от изложеното, от
документа за усвояване на кредита за отпуснатите суми за закупуването на
електроуреди и за застраховката "Закрила на плащанията Плюс" е предвидено
начисляване на възнаградителна лихва от 13,73 %, а годишният процент на
разходите е посочен като 14,64 %. По делото не е установено как тази годишна
лихва върху така отпуснатите суми се съотнася към уговорения лихвен
процент по договора за кредит в размер от 19%, нито към ГПР по договора за
4
кредит в размер от 25,79 %. Неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то
следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Последното води до
пълна неяснота за потребителя по отношение на реално приложимите ГЛП и
ГПР към кредитното правоотношение.
Посоченото основание за нищожност на договора обоснова наличието
на предпоставките за приложение на чл.23 ЗПК, според който при
недействителност на договора за кредит, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако
тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД. /така и решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д.
№ 3855/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Изготвената СЧЕ установява, че общо
усвоената сума по договор за кредит е 19003,4 лева /стоков кредит, плащане
при търговци и теглене на АТМ в брой/, а общо заплатена от ответника сума
на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., чрез клона на търговеца в
РБ и на ищеца възлиза на 15502,2 лева, т.е. непогасена остава главница в
размер от 3501,2 лева. За тази сума искът се явява основателен, като следва да
се отхвърли за останалите вземания по изложените по – горе съображения.
По отношение на евентуално заявеното възражение за изтекла
погасителна давност, съдът намира следното: с Тълкувателно решение №
3/2023 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС е
прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно
чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. По отношение
на главницата приложима е общата петгодишна давност по чл.110 ГПК,
доколкото уговорката между страните за връщане на предоставена като
кредит сума на погасителни вноски не превръща този кредит в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението
на части.
5
В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
подадено на 09.03.2023 г /с което и давността е била прекъсната/., като
договорът за кредит е сключен на 12.09.2018, поради което и възражението за
изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
По отношение прехвърлянето на процесните вземания от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. на ищеца не са наведени никакви доводи във
въззивната жалба, като в тази част въззивният съд препраща към мотивите на
районния съд на основание чл. 272 ГПК
С оглед частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
уважен предявеният иск за главница сумата над 3501,2 лева лв. до 7033,26
лева., ведно със законна лихва от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането,
иска за сумата 664,23 лева, представляваща договорна лихва за периода от
12.09.2018 г. до 12.06.2022 г. и иска за сумата 497,28 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 13.06.2022 г. до 09.03.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №12696/2023 г. по описа на СРС. В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, решението на първоинстанционния съд следва
да бъде ревизирано и в частта за разноските. Първоинстанционното решение
следва да отменено в частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски
за исковото производство за сумата над 283,64 лв., както и разноски по
заповедното производство за сумата над 91,38 лв.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер от 1150 лв., като ищецът е
релевирал още с исковата молба възражение по чл.78,ал.5 ГПК за
прекомерност. Въззивният съд намира възражението за основателно с оглед
6
фактическата и правна сложност на делото, вида на извършените процесуални
действия, като възнаграждението следва да бъде намалено на 900 лв. При
съобразяване на този размер, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част
от исковете в размер от 515,47 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът няма право на
отделно адвокатско възнаграждение в заповедното производството за
подадено възражение в случаите, в които се е стигнало до исково
производство, по което страната е била представлявана от адвокат /в този
смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на ВКС, I Т.О.,
Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.т.д. №236/2020 г. на ВКС, II Т.О. и др./.
В настоящият случай след подадено възражение от длъжника в рамките на
заповедното производство се е стигнало до образуване на исково
производство, по което в полза на ответника се присъжда адвокатско
възнаграждение пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ето защо
ответникът няма право на присъждане на отделно адвокатско възнаграждение
по заповедното производство.
За въззивното производство право на разноски имат и двете страни.
Въззивникът претендира 163,9 лв. д.т. и 750 лв. адвокатско възнагаждение, но
въззиваемият е релевирал възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед
цената на предявените искове и фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо на въззивника следва да се присъдят разноски в размер от общо
523,43 лв. съобразно уважената част от въззивната жалба. На въззиваемия
следва да се присъдят разноски в размер от 42,72 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11113/10.06.2024 г., постановено по гр.д.
№38784/2023 г. на СРС, ГО, 176 състав, в частта, в която е признато за
установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Н. К. М., с ЕГН: **********, дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата над 3501,2 лева до 7033,26 лева,
представляваща главница по сключен между длъжника и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-******* от 12.09.2018
г., ведно със законна лихва от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 664,23 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.09.2018 г. до
12.06.2022 г. и сумата от 497,28 лева, представляваща мораторна лихва за
7
периода от 13.06.2022 г. до 09.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№12696/2023 г. по описа на СРС, както и в частта, в която в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* са присъдени
разноски за исковото производство над 283,64 лв. и разноски за заповедното
производство над 91,38 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, срещу Н. К. М., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 99
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Н. К. М., ЕГН
**********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, сумата над 3501,2 лева до 7033,26 лева, представляваща главница
по сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-******* от 12.09.2018 г., ведно със законна
лихва от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 664,23 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 12.09.2018 г. до 12.06.2022 г. и
сумата от 497,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
13.06.2022 г. до 09.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №12696/2023 г. по
описа на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11113/10.06.2024 г., постановено по гр.д.
№38784/2023 г. на СРС, ГО, 176 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на Н. К. М., ЕГН **********, разноски
за първоинстанционното производство в размер от 515,47 лв., както и
разноски за въззивното производство в размер от 523,43 лв..
ОСЪЖДА Н. К. М., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, разноски за
въззивното производство в размер от 42,72 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8