№ 79
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000361 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалби от Т. я.. я.., действаща чрез процесуалния си пълномощник
адвокат П. К., срещу постановеното решение №260046 от 16.02.2021 г. по
търг.дело №287/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
С посоченото решение е отхвърлен предявеният иск от Т. я.. я.. срещу
Г. ф. за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди - претърпени болки и страдания,
вследствие на причинените и допълнителни усложнения от претърпените
телесни увреждания в резултат на ПТП от 13.09.2014 г., което е наложило
извършването на нови оперативни интервенции на 09.05.2017 г. и 01.11.2017
г., както и обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в общ
размер на 1715,36 лв. и 3 600 турски лири, ведно със законната лихва върху
всяка една от сумите от 13.09.2014 г.
Жалбоподателката е останала недоволна от така постановеното
решение, като го счита за порочно. Посочва, че първоинстанционният съд е
дал погрешна правна квалификация на предявения иск, поради което е
1
достигнал до погрешни изводи, а по отношение на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат счита, че същото е недоказано и няма
основание за приложение на нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Моли да се отмени
обжалваното решение, да се уважи предявения иск, тъй като
неимуществените вреди, предмет на производството, не са били част от
производството по гр.дело №4557/2017 г. по описа на САС-1 и не са били
обезщетени. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗАдв.
Ответникът Г. ф. е представил отговор, в който счита въззивната жалба
за неоснователна, тъй като не са налице твърдените в нея пороци. Моли да се
потвърди обжалваното решение. Претендира разноските.
Третото лице помагач на страната на ответника Г. ф. Г. СТ. АНДР. не е
представил отговор и не е изразил становище.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ищцата на 05.03.2021 г.
Въззивната жалба срещу него е подадена на 19.03.2021 г. по пощата в
двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо е депозирана в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен
акт.
Видно от данните по делото, ищцата твърди, че на 13.09.2014 г. е
претърпяла ПТП, предизвикано от водача Г. СТ. АНДР. при управление на
мотоциклет Х. без регистрационен номер. Било образувано НОХД №781/2016
г. по описа на РС - Казанлък, приключило с влязла в сила присъда
№96/26.10.2016 г., с която водачът на мотоциклет Х. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Твърди, че е предявила искове на основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетяване на
претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП.
Образувано е гр. д. № 15076/2015 г., I г.о., 18-ти състав на СГС, приключило с
влязло в сила съдебно решение от 16.05.2017 г., потвърдено с решение по в. гр.
д. № 4557/2017 г., 10 състав на САС, с което са уважени исковете.
Ищцата е посочила травматичните увреждания в резултат на ПТП, като
2
понастоящем твърди, че тези увреждания са довели до усложнения –
невъзможни по обем движения в лява раменна става, лява гривнена става и
вяла активна флексия на пръстите на лява ръка. Това състояние наложило
извършване на нови две операции, при които е направено мускулно -
сухожилна транспозиция, мускулен трансфер към рамото и е поставен костен
графт между първа и втора метакарпални кости на дланта.
Ищцата твърди, че посочените две оперативни интервенции не са взети
предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в
съдебното решение, същите се явяват ексцес в състоянието и, което почти пет
години след ПТП не се възстановило. В същото време те са свързани с
допълнителни болки, страдания, неудобства и стрес. За дълъг период
трябвало да спазва постелен режим, имала е затруднения при движението на
крайника, носела е ортеза, като в ежедневното си обслужване разчитала
единствено на близките си. Изживяла и силен емоционален стрес. Претендира
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
Причинени са и допълнителни имуществени вреди – 1 715,36 лв. заплатени
лекарствени средства и потребителска такса, 3 600 турски лири, които също
иска да бъдат възстановени.
Ответникът оспорва исковата молба в отговора си, като счита, че не е
налице ексцес, и прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат - ищцата не е използвала задължителната предпазна каска и е
пътувала с непълнолетен водач на мотоциклета Х..
С допълнителната искова молба и с допълнителния отговор страните
поддържат становищата си, съответно възразяват срещу ответните позиции.
Третото лице помагач не е представило становище.
При така разменените книжа между страните, съдът е приел, че е
предявен иск с правно основание чл.288,ал.1,т.2,б.а от КЗ/отм./, по който
ищцата следва да докаже наличие на ексцес в здравословното и състояние,
причинна връзка с процесното ПТП и размерът на претендираните вреди,
ответникът - възражението за съпричиняване и за намаляване на
претендираното обезщетение.
Основното оплакване във въззивната жалба е за погрешна правна
квалификация на иска, като жалбоподателката счита, че искането и не е
свързано с ексцес в здравословното и състояние, а произтича от вреди, които
не са заявени и не са предвидими, т.е. за некомпенсирани вреди.
3
Няма спор, че правната квалификация се определя от съда въз основа
на наведените твърдения от ищеца в исковата молба. От наведените факти и
обстоятелства в исковата молба се установява, че ищцата се позовава
усложнения, настъпили в резултат причинените и увреждания от ПТП, а
именно невъзможни по обем движения в лява раменна става, лява гривнена
става и вяла активна флексия на пръстите на лява ръка, които довели до
извършване на нови две операции. Посочва, че болките и страданията от тези
оперативни интервенции не са взети предвид при определяне на
първоначалното обезщетение. Т.е. ищцата твърди, че е претърпяла
допълнителни болки и страдания в резултат на получените усложнения, за
които не е обезщетена. Позовава се на ексцес. Вредите от ексцес винаги
следва да не са заявени и да не са включени при първоначалното
обезщетяване. Представляват ново вземане, което произтича от настъпване на
ново страдание или усложняване на първоначалното страдание. Ето защо,
настоящата инстанция не споделя оплакванията за погрешна правна
квалификация.
От въведения в чл.51,ал.1 от ЗЗД принцип на пълно обезщетяване на
вредите в резултат на непозволено увреждане следва, че ако в здравословното
състояние на пострадалия настъпи ново страдание или то се влоши в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, на него му
се дължи ново обезщетение за това. Новото страдание или влошаването
трябва да е в причинно следствена връзка с увреждането и да не се дължи на
други причини. Обезщетението не може да се дублира с вече присъденото
обезщетение.
По делото са назначени комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза.
Приложено е и посоченото в исковата молба гражданско дело. Разпитани са
свидетели.
От приложеното дело се установява, че ответникът е осъден да заплати
на ищцата 140 000 лв. за причинените в резултат на процесното ПТП
неимуществени вреди, както и 737,73 лв. за причинените и имуществени
вреди, като исковете са отхвърлени за разликата до предявените им размери -
съответно до 300 000 лв. и до 3 405,34 лв.
От мотивите на съдебното решение се установява, че ищцата е
преживяла тежка травма – счупване на страничния израстък на 7-ми шиен
4
прешлен, с нарушаване целостта на коренчето, контузия на левия мишничен
сплит, пълна парализа на горния ляв крайник, което представлява осакатяване
на лявата ръка. Установяват се и средни телесни повреди в други анатомични
области. Така, причинени са и: контузия на главата, шията, гръдния кош,
тялото и крайниците, разкъсно-контузна рана в лява слепоочна-теменна
област на главата, контузия на мозъка, открита импресионна фрактура на
лявата слепоочна кост на черепа, кръвоизлив между костта и твърдата
мозъчна обвивка, фрактура на лявата скулна кост, фрактура на страничния
израстък на 7-ми шиен прешлен вляво, изтръгване на 7-мо нервно коренче
вляво, контузия на левия нервен раменен сплит, левостранна горна
моноплегия /пълно обездвижване на левия горен крайник/, компресивна
фрактура на 8-ми гръден прешлен, фрактура на 6-7-ми гръден прешлен. Съдът
е отчел при определяне размера на обезщетението, че в началото си на
житейския път, младото момиче е загубило възможността да си служи с
лявата ръка, която е осакатена и функционално парализирана, с
неблагоприятна прогноза за възстановяване и практически съставлява
пожизнена невъзможност за служене с ръката.
От комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза по
делото се потвърждават нанесените увреждания на ищцата в резултат на
ПТП, като се посочва, че вследствие на обездвижването, заради прекъсване на
нерв /парализа/ се е получила контактура на лявата раменна става, която е
допринесла за влошаване качеството на живота, поради съпровождащите
болки и липсата на пасивни движения в лявата раменна става. Установява се,
че контрактурата е регистрирана през 2015 г., като извършените интервенции
са с цели, както следва: първата - за преодоляване на принудителното
положение на лявата мишница вследствие контрактурата и втората - да се
реализира възможността с малки запазени движения в пръстите да може да се
противопоставят първи и втори пръст, и елементарен захват с тях. От устните
обяснения се установява, че контактурата не настъпва едномоментно, а при
липса на активни движения е настъпвала с месеци, като е дошло времето, в
който крайникът е застанал в отведено положение – настрани.
От допълнителната експертиза се установява, че контрактура на лява
раменна става означава, че освен активните движения са изчезнали и
пасивните движения. Контактурата е настъпила в позиция на ръката отведена
настрани, като операциите са имали цел да приведат ръката към тялото и в
същото време да се постигне минимална опозиция между първи и втори
пръст, без да е търсен или постигнат ефект на възстановяване на увредените
нерви. От устните обяснения на вещото лице се установява, че контрактурите
по принцип настъпват при обездвижване, когато липсват активни движения и
са закономерно развитие. Оперативните интервенции са оправдани, но не
могат да се нарекат задължителни. Проведени са, поради непостигане на
успех с рехабилитационните процедури.
Въз основа на гореизложеното се установява по делото, че в резултат
на липсата на активни движения и настъпилото обездвижване на лявата ръка
5
се е достигнало до контрактура, която е закономерно явление при парализа на
ръката, до провеждане на рехабилитационни процедури и след това до
посочените оперативни интервенции, чиято цел е да се създаде удобство чрез
прибиране на крайника към тялото и чрез опониране на първи и втори пръст.
Тези процедури не водят до излекуване на крайника, за който още
непосредствено след ПТП е установена парализа. В същото време при
определяне на първоначалното обезщетение съдът е отчел, че е загубена
възможността за служене с лявата ръка, която е осакатена и функционално
парализирана, че прогнозата е неблагоприятна, като на тази основа е
определил размера на полагащото се обезщетение.
При така установената фактическа обстановка следва извод, че при
определяне на първоначалното обезщетение е взета предвид настъпилата
пожизнена парализа на лявата ръка и неблагоприятната прогноза от това.
Това означава, че твърдените увреждания, описани в исковата молба -
невъзможни по обем движения в лява раменна става, лява гривнена става и
вяла активна флексия на пръстите на лява ръка, са отчетени при определеното
обезщетение. Описаната от вещото лице контрактура, довела до двете
допълнителни оперативни интервенции, е посочена като закономерна
последица от парализата, поради което също е отчетена в обема на
присъденото обезщетение. Ето защо, претенцията за възмездяване на
допълнителни вреди се явява неоснователна и предявените искове следва да
бъдат отхвърлени, без да се обсъждат останалите доказателства, в т.ч. и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
С оглед гореизложеното и тъй като окръжният съд е отхвърлил
предявените искове, неговото решение следва да бъде потвърдено. Затова,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260046 от 16.02.2021 г. по
търг.дело №287/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което
отхвърлен предявеният иск от Т. я.. я.. срещу Г. ф. за заплащане на сумата от
50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания, вследствие на причинените и
допълнителни усложнения от претърпените телесни увреждания в резултат на
6
ПТП от 13.09.2014 г., което е наложило извършването на нови оперативни
интервенции на 09.05.2017 г. и 01.11.2017 г., както и обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди в общ размер на 1715,36 лв. и 3 600
турски лири, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от
13.09.2014 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ответника Г. СТ. АНДР..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7