Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 10.10.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
`Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шести октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка
Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 2001 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.06.2018 г. по гр.д. № 29674/13 г.,СРС, ГО, 45
състав е отхвърлил предявения от И.А.К., ЕГН ********** ***, Булстат ******, представлявана от
К.В.С., иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сума
в размер от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, вследствие неправомерно поведение от страна на ответника,
а именно след задължаване с протоколно определение от 26.03.2013г., постановено
по адм.д. № 615 по описа на АССГ, I отделение, 44 състав за 2013г. по реда на
чл. 192 от ГПК, ответникът не е представил копие на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/30.09.2009г. и по партида 03610266588003, както и
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 32334830.09.1998г. и по партида №
65071865600001, които следвало да бъдат представени по делото до дата
15.04.2013г., като ищецът узнал за бездействието на ответника на дата
19.04.2013г. Осъдил е И.А.К., ЕГН **********
*** да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата в размер на 100 лева, на основание чл.78, а.6 от ГПК.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба, озаглавена
„жалба срещу решение, отказ от правосъдие и инцидентен иск за констатиране на
бавност в нарушение на всички императивни норми за законово определени разумни
срокове в процеса“ от ищеца И.А.К., ЕГН **********, с
адрес: *** лично и чрез процесуалния представител адвокат А.Н.Ж.от САК, с адрес
на кантората: гр.София, ул.„******, кантора 12 с мотиви изложени в жалбата. Сочи, че неправилно съдът
се е позовал на непредявен от страната иск по чл.192 от ГПК, след като
посоченият от ищеца иск е по чл.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.45 ЗЗД. Искът е за
обезщетение и обезвреда от понесени неимуществени вреди във връзка със забавяне
на процеса и отлагане на делото с две съдебни заседания, за което виновното
лице не е понесло деликтната си отговорност спрямо другите страни участници в
процеса, за което е исковата претенция за морална отговорност в размер на 300
лв., която следва да обезщети неимуществените вреди на ищеца, както и да
подейства превъзпитателно и възпиращо към „арогантните длъжностни лица и органи
да бъдат превъзпитани към спазване на закона.“
Неправилно съдът е завишил цената на иска в размер на
3 000 лв., а не действителната такава от 300 лв. Счита, че това е
направено от съда с цел да го ощети допълнително с незаконното си решение, тъй
като по чл.1 от ЗОДОВ за незаконна административна дейност ищецът не се осъжда
да заплати държавна такса независимо от изхода на спора, освен това ищецът е
освободен от заплащане на държавни такси по чл.83, ал.2 ГПК и дори и да се
допусне, че дължи 4 % държавна такса върху предявения иск, то е за сумата от 12
лв., а не за десетократно завишения размер. Счита, че това е „заплаха и
изнудване“ от съда ищецът „да се откаже от осъществяване на законните си права
и интереси“.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, а в атакуваното
порочно решение от 25.06.2018 г., съдът е посочил, че ответникът е подал
отговор на исковата молба, което ищецът счита за „явна заблуда от съда в полза
на ответника.“
Счита, че е било допуснато противозаконно неравенство
на страните в процеса, като било допуснато до участие лице, на което не била
снета самоличността от съда и му е било дадено незаконно право да участва в
процеса в разрез с императивни норми без легитимация и представителна власт.
Твърди се още, че първоинстанционният съд е „лишил
страната от постановяване на неприсъствено решение и щедро е предоставил
възможност на неизвестни журналисти да конституират в процеса и извън всички
законови срокове да се намесват в изготвянето на поръчково изфабрикувано
незаконно решение.“
Според ищеца, той бил подложен на „дългогодишно,
системно и институционална малтретиране, тормоз и обидно и унизително отношение
от ответника АСП-ДСП Люлин по адм.дело № 615/2013 г., АССГ, 44 състав, който в
сговор с настоящия ответник административния орган на община Ковачевци-ВРИД
Кмет на Община Ковачевци и Община Ковачевци са съставили неистинско по
съдържание удостоверение, което в много по-кратък от 14 дни срок, са
предоставили на ответника АСП-ДСП Люлин по адм.дело № 615/2013 г., АССГ, 44
състав, за да издадат увреждащия го административен акт за отказ от отпускане
на полагащата се социална помощ. Счита, че поради непредставяне в срок на
изисканите документи, доказващи неистинското съдържание на представеното от
ответника Община Ковачевци удостоверение за наличието на несъществуващи
субективни права на собственост върху чужди недвижими имоти, които ответникът е
направил опит да не представи, което се е доказало безспорно от отложените две
съдебни заседания на АССГ, за което настоящият ответник не е понесъл нито
държавна санкция, нито е обезвредил деликтната си отговорност към участниците в
процеса, като е налице и пряко причинно следствена връзка, доказана при пълно и
главно доказване.
В атакуваният съдебен акт е подменен петитумът, за да
може да бъде издадено неблагоприято и увреждащо съдебно решение, за което ищецът
предявява иск за вреди от увреждаща правосъдна дейност с правно основание чл.13
от КЗПЧОС и следващи във вр. с чл.6 от КЗІПЧОС и следващи по смисъла на чл.4
пар.3 от ДЕС по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК и следващи, по смисъл на чл.45
от ЗЗД и следващи срещу СРС, представляван от административния ръководител А.А.с
адрес: гр.София, бул.“******.
Моли съда да обезсили като недопустим, неправилен и
постановен в грубо нарушение на процесуалния и материалния закон порочен
съдебен акт-решение от 25.06.2018 г. по гр.д. № 29674/2013 г. на СРС, І ГО, 45
състав изцяло, включително и в частта на разноските и да бъде постановен нов
справедлив акт по същество на спора, като бъде уважена исковата претенция в
пълен размер от 300 лв., или да бъде обезсилен и отменен съдебния акт и делото
да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд със задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона по предявения иск с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.45 от ЗЗД и следващи.
Въззиваемата страна Община Ковачевци не взема становище по нея.
С определение от 21.05.2019 г. по в.гр.д. №
5807/2019 г., СГС, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав е прекратил производството по в.гр.д. № 5807/19 г. на
СГС, ГО, ІІІ-б въззивен състав. Върнал е делото на СРС, ГО, 45
състав за произнасяне по реда на чл.247 ГПК-ОФГ по гр.дело № 29674/13 г.,
съобразно мотивната част на определението. Постановил е да се
направи служебно препис от настоящата въззивна жалба и писмените
доказателства по делото след 01.01.2016 г. и същите да се изпратят на СРС за
образуване на дело по предявения иск за вреди. Това е във връзка с посоченото
във въззивната жалба, че ищецът предявява иск за вреди от увреждаща правосъдна дейност с правно
основание чл.13 от КЗПЧОС и следващи във вр. с чл.6 от КЗІПЧОС и следващи по
смисъла на чл.4 пар.3 от ДЕС по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК и следващи, по
смисъл на чл.45 от ЗЗД и следващи срещу
СРС, представляван от административния ръководител А.А.с адрес: гр.София,
бул.“******.
Във връзка с постановено от СГС, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав определение от
21.05.2019 г., с решение от 19.08.2019
г. по гр.д. № 29674/2013 г., СРС, 45 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в Решение № 436291/25.06.2018г., постановено по гр.д.№
29674/2013г., по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, като навсякъде в
решението и в неговата диспозитивна част, вместо
посочената цена на иска от 3000 лева, следва да се чете, че искът е
предявен и отхвърлен за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди, вследствие неправомерно поведение от
страна на ответника-Община Ковачевци, а именно след задължаване с протоколно
определение от 26.03.2013г., постановено по адм.д. № 615 по описа на АССГ, I
отделение, 44 състав за 2013г. по реда на чл. 192 от ГПК, ответникът не е
представил копие на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
**********/30.09.2009г. и по партида 03610266588003, както и декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № 32334830.09.1998г. и по партида № 65071865600001, които
следвало да бъдат представени по делото до дата 15.04.2013г., като ищецът узнал
за бездействието на ответника на дата 19.04.2013г.
Решението е обжалвано с въззивна жалба
„озаглавена „жалба срещу допълнително манипулативно съдебно решение“ от ищеца И.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** лично и
чрез процесуалния представител адвокат А.Н.Ж.от САК, с адрес на кантората:
гр.София ,ул. „******, кантора 12 с мотиви, че не е налице ОФГ, а опит
на горната инстанция да даде възможност на първоинстанционния съд да „замете
следите от порочните си покварени процесуални действия“, защото ако
действителната воля на съда е била за 300 лв., „щеше да поправи решението си в
частта на разноските“. Изрично заявява, че поддържа изцяло въззивната жалба
срещу недопустим, неправилен и постановен в грубо нарушение на процесуалния и
материалния закон порочен съдебен акт-решение от 25.06.2018 г. по гр.д. №
29674/2013 г. изцяло, включително и за разноските.
Моли да бъде обезсилено или отменено
като недопустимо, неправилно и постановено в грубо нарушение на процесуалния и
материалния закон. Моли да бъде осъден ответника да заплати всички съдебни и
деловодни разноски по делото за всички инстанции и на основание чл38, ал.2 от
ЗА да бъде присъдено на адвокат Живков адвокатско възнаграждение за поета
безплатна правна помощ.
Въззиваемият по тази въззивна жалба Община
Ковачевци не взема становище по нея.
Съдът приема, че и двете въззивни жалби са подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да
бъде разгледан по същество.
От фактическа страна:
Производството пред СРС по гр.д. № 29674/13 г. на
45 състав, ГО е било образувано по искова молба от 22.04.2013 г. озаглавена
„Заявление становище с искане за глоба“ от И.А.К., ЕГН **********,
чрез процесуалния представител адвокат А.Н.Ж.от САК, в което на четвърти абзац,
той е заявил искане да се наложи глоба на Община Ковачевци за неизпълнение
разпореждането на съда по адм.дело № 615/2013 г. на АССГ, 44 състав да
представи копия от декларации по чл.14 ЗМДТ, с посочени номера, със срок до
15.04.2013 г., като е предявил и иск за вреди, настъпили от неизпълнението на
това разпореждане, квалифициран от него по чл.1 ЗОДОВ. Този иск е бил отделен
от висящото административно производство и е бил образуван в адм.дело №
4307/2013 г. Исковата молба е била оставена без движение за отстраняване на
нередовности, отстранени от ищеца със „заявление за бавност“ от 20.05.2013 г.,
в което същият е заявил, че претендира неимуществени вреди настъпили вследствие
отлагане на адм. дело № 615/2013 г. на АССГ, 44 състав, както и че цената на
иска е 300 лв., като е узнал за бездействието на органа на 19.04.2013 г.
С определение № 4877 от 08.07.2013 г. по адм. дело № 4307/2013г.,
Административен съд-София град, Първо отделение, 15 състав е прекратил
производството по делото и го е изпратил по подсъдност на
Софийски районен съд.
С определение от 21.06.2016 г. по гр.д. № 29674/2013 г., СРС, І ГО, 45
състав е повдигнал пред Върховен касационен съд спор подсъдност между
Административен съд София-град и Софийски районен съд за определяне на съда,
компетентен да разгледа гр.д. № 4307/2013 г. по опис на АС-София –град,
съответно гр.д. № 29674/2013г. по описа на СРС.
По повод на тази повдигна препирня за подсъдност, с определение № 20 от
01.08.2016 г. по дело № 14/2016 г. смесен съдебен състав на ВКС и ВАС е приел,
че компетентен да се произнесе по иска е СРС, като е изпратил делото по
подсъдност на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите
на цитираното определение на смесен
съдебен състав на ВКС и ВАС е посочено, че предметът на делото е изяснен още от административния съд, преди изпращането му на СРС.
Искът е по чл.49 ЗЗД - за неимуществени вреди, причинени на ищеца от ответника поради
неизпълнено задължение по чл.192 ГПК. Ищецът не е
поискал издаване на административен акт от общината или предоставяне на друга
административна услуга във връзка, с което да търси обезщетение за причинени
вреди поради бездействие; общината - като трето на съдебния процес лице, е била
задължена от съда, по искане на страна по делото, да представи копие от намиращ
се у нея документ. Представянето или непредставянето на изискания документ не е
дейност по издаване на административен акт по смисъла на АПК, нито е резултат на типична
административна дейност. При неизпълнение на съдебно разпореждане по чл.192 ГПК, всяко трето лице,
включително държавата и общините, може да бъде глобено от съда по чл.87 ГПК, като то носи и отговорност по
общия ред за причинени от бездействието вреди на страната. В случая, както стана ясно,
ищецът търси обезщетение за причинените му неимуществени вреди, резултат от
непредставяне от ответника на изискани от съд документи по чл.192 ГПК, който спор е
гражданскоправен и компетентен да се произнесе по него е СРС.
Както бе посочено, делото е било образувано под № 29674/13 г. на СРС, ГО,
45 състав, чието решение е предмет на
разглеждане пред настоящата въззивна инстанция.
От фактическа страна:
Предявен е иск от И.А.К., ЕГН ********** *** с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер от
300 лв./ с решение от 19.08.2019
г. по гр.д. № 29674/2013 г., СРС, 45 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в Решение № 436291/25.06.2018г., постановено по гр.д.№
29674/2013г., по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, като навсякъде в
решението и в неговата диспозитивна част, вместо посочената цена на иска от 3000 лева, следва да се чете, че искът
е предявен и отхвърлен за сумата от 300 лева/,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди,
вследствие неправомерно поведение от страна на ответника, а именно след
задължаване с протоколно определение от 26.03.2013г., постановено по адм.д. №
615 по описа на АССГ, I отделение, 44 състав за 2013г. по реда на чл. 192 от ГПК, ответникът не е представил копие на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
**********/30.09.2009г. и по партида 03610266588003, както и декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № 32334830.09.1998г. и по партида № 65071865600001, които
следвало да бъдат представени по делото до дата 15.04.2013г., като ищецът узнал
за бездействието на ответника на дата 19.04.2013г.
Ответникът Община Ковачевци
в срока по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор и не е оспорил
предявения иск.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че по жалба на ищеца
И.А.К., ЕГН ********** срещу
Заповед № 91 ЗСП 1042/13.12.2012г., издадена
от Директора на Дирекция „СП” Люлин е било образувано адм.дело № 615/2013г. на
АССГ, I отделение. В хода на това производство с протоколно определение от 26.03.2013г.
съдът е постановил да се изиска от Община Ковачевци копие на декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх.№ **********/30.09.2009г. и по партида 03610266588003, както и
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 32334/30.09.1998г. и по партида №
6507186560001, като в писмото е било указано, че декларациите следва да бъдат
представени в срок до 15.04.2013г. Писмото, съдържащо това протоколно
определение, е било изпратено на адресата на 29.03.2013г., но няма данни кога е получено от него.
С определение в закрито заседание на 23.04.2013
г. на основание чл.192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, АС-София-град, първо
отделение,44 състав е задължил третото неучастващо в процеса лице-Община
Ковачевци да представи исканите по-рано от нея декларации, съгласно протоколно
определение на съда от 26.03.2013 г., като декларациите с посочените номера да
бъдат тези, в които физическото лице е декларирало данни за право на
собственост върху имота в село Ковачевци. Определен е срок за представяне на
тези писмени доказателства до 30.04.2013 г. Било е изпратеното писмо с номер
1185 и отбелязана дата 29.04.2013г. При тези данни е видно, че няма как разпореждането на съда да бъде изпълнено и исканите писмени
доказателства да постъпят в съда на следващия ден-30.04.2013 г.
С протоколно определение в съдебно
заседание на 30.04.2013г. по адм.д. № 615/2013 г., АССГ, Първо отделение, 44
състав е разпоредил отново на Община Ковачевци да депозира декларациите,
подадени от И.К. и А.К. съгласно текста на писмото от 23.04.2013г., като е
указал на Община Ковачевци, че следва да представи поисканата информация най-късно
в срок до 14.05.2013 г. Посочена е и
санкцията при неизпълнение в срок от третото неучастващо в процеса лице-глоба
съобразно нормите на ГПК. По делото се установява, че писмото е
изпратено на 07.05.2013 г., декларациите са представени от ответника по делото
и са изпратени на следващия ден-08.05.2013
г., като са получени в деловодството на АССГ на 15.05.2013г.
Именно
поради тези действия на ответника Община Ковачевци в хода на
производството по адм.дело № 615/2013г. ищецът И.А.К. *** за сумата от 300 лв.,
квалифициран от него чл.1 ЗОДОВ във вр. с чл.45 ЗЗД.
На първо място следва да
бъде даден отговор на въпроса какво е основанието на иска.
Жалбоподателят сочи, че в атакуваният съдебен акт/процесното съдебно решение/ е подменен
петитумът, тъй като посоченият от ищеца иск е по чл.1 от ЗОДОВ във връзка с
чл.45 ЗЗД/, за да може да бъде издадено „неблагоприято и увреждащо го съдебно решение“. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че съдът е този, който
определя правната квалификация на спора, а не страните и това е негово служебно
задължение. Нещо повече, в конкретния казус и предвид повдигнатата препирня за
подсъдност с определение от 21.06.2016 г. на СРС, І ГО, 45 състав
по гр.д. № 29674/2013 г. и Административен съд-София град, Първо отделение, 15
състав, с определение № 20 от 01.08.2016 г. по дело № 14/2016 г. смесен
съдебен състав на ВКС и ВАС е приел, че компетентен да се произнесе по иска
е СРС, като е изпратил делото по подсъдност на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. В мотивите на това определение е посочено
изрично, че „искът е по чл.49 ЗЗД-за неимуществени вреди, причинени на ищеца от ответника поради неизпълнено
задължение по чл.192 ГПК. Ищецът не е поискал
издаване на административен акт от общината или предоставяне на друга
административна услуга във връзка, с което да търси обезщетение за причинени
вреди поради бездействие; общината - като трето на съдебния процес лице, е била
задължена от съда, по искане на страна по делото, да представи копие от намиращ
се у нея документ. Представянето или непредставянето на изискания документ не е
дейност по издаване на административен акт по смисъла на АПК, нито е резултат на типична
административна дейност. При неизпълнение на съдебно разпореждане по чл.192 ГПК, всяко трето лице,
включително държавата и общините, може да бъде глобено от съда по чл.87 ГПК, като то носи и отговорност по
общия ред за причинени от бездействието вреди на страната. В случая, както стана ясно, ищецът търси обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, резултат от непредставяне от ответника на изискани от съд
документи по чл.192 ГПК, който спор е гражданскоправен и компетентен да се
произнесе по него е СРС.“
Предвид възприетото и изложеното в мотивите на касационната инстанция и
обстоятелството, че СРС и СГС са институционално обвързани от тях, то посочените съдилищата приемат, че искът е по
чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД- за
неимуществени вреди, причинени на ищеца от ответника поради неизпълнено
задължение по чл.192 ГПК.
Относно искове по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В конкретния казус, ищецът претендира репариране на причинените му
от ответника неимуществени вреди следствие на неизпълнение на съдебен акт, в
случая съдебно разпореждане и протоколно определение, с които и по реда на
чл.192 ГПК ответникът е бил задължен в определени от съда срокове да депозира
намиращите у него документи, имащи значение за правилното решаване на спора по
адм.дело № 615/2013 г., като те не са били представени в срок от две съдебни заседания.
Първият елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, който следва да
бъде установен е действие, което да е противоправно. Това е така, защото деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените
вреди, но само ако действието, което ги е причинило е противоправно. В конкретния казус, не се
установява такава противоправност. Както бе посочено по-горе, с определения в
закрити заседания и открити такива, на основание чл.192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, АС-София-град, първо
отделение,44 състав е задължил третото неучастващо в процеса лице-Община
Ковачевци да представи в посочения срок исканите от нея декларации. Съгласно
чл.192, ал.1 ГПК, по писмена молба на всяка от страните, съдът може да задължи неучастващо в
делото лице да представи намиращ се у него документ. Според чл.192, ал.3 ГПК третото лице, което неоснователно
не представи искания документ, освен отговорността по чл.87/ Ако трето неучастващо в делото лице откаже
да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е
установено, че се намира у него, съдът му налага глоба и го подканва да го
представи/, носи отговорност и пред
страната за причинените ѝ вреди. Изводът е, че отговорността,
предвидена в чл.192, ал.3 ГПК на третото лице за вредите, които страната би
понесла от постановяването на неблагоприятно за нея решение, произтича от непредставянето
на изискания документ и следователно е деликтна. В конкретния казус, ответникът е представил исканите от него и имащи значение за правилното
решаване на спора документи, макар и със закъснение от по-малко от месец/ при първото
определение е даден срок до 15.04.2013 г., а писмените доказателства са били
изпратени на 08.05.2013 г. и получени на 14.05.2013 г./ . Община
Ковачевци е представила всички изискани от нея декларации за целите на
производството и същите са били приети по делото с протоколно
определение на
съда от 31.05.2013г. и са били взети предвид от съда при постановяване на съдебното решение по съществото на спора. Освен това, съдът не е наложил глоба на Община „Ковачевци“, именно защото тя е изпълнила задължението си по чл. 192 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, като трето неучастващо по
делото лице. Настоящата инстанция намира, че Общината е
положила дължимата грижа, като е изпълнила задължението си по чл.192, ал.1 ГПК,
поради което претърпените от ищеца вреди не са в причинна връзка с
противоправно бездействие на служител на общината, при и по повод изпълнение на
задълженията му. В конкретния казус, исканите от ответника документи са представени,
а постановеното неизгодно за ищеца решение по соченото административно дело, с
което е отказано отпускането на социална помощ за него, като административният орган е приел, че предвид имущественото състояние на
ищеца, същият не отговаря на условията за отпускане на социална помощ, не е свързано със
своевременното или несвоевременното представяне на документа.
По делото не е
доказано още по какъв начин първоинстанционният съд е „лишил страната от постановяване на неприсъствено
решение и щедро е предоставил възможност на неизвестни журналисти да
конституират в процеса и извън всички законови срокове да се намесват в
изготвянето на поръчково изфабрикувано незаконно решение.“ Няма никакви данни
за предоставяне от съда на „неизвестни
журналисти да конституират в процеса“, както и че същите в извън всички
законови срокове са се намесили в
„изготвянето на поръчково изфабрикувано незаконно решение.“
Относно решение от 19.08.2019 г. по гр.д. № 29674/2013 г., с което СРС, 45 състав
е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 436291/25.06.2018г.,
постановено по гр.д.№ 29674/2013г., по описа на Софийски районен съд, 45-ти
състав, като навсякъде в решението и в неговата диспозитивна част, вместо посочената
цена на иска от 3000 лева, следва да се чете, че искът е предявен и отхвърлен
за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, вследствие неправомерно поведение от страна на
ответника-Община Ковачевци, а именно след задължаване с протоколно определение
от 26.03.2013г., постановено по адм.д. № 615 по описа на АССГ, I отделение, 44
състав за 2013г. по реда на чл. 192 от ГПК, ответникът не е представил копие на
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/30.09.2009г. и по партида
03610266588003, както и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 32334830.09.1998г.
и по партида № 65071865600001, които следвало да бъдат представени по делото до
дата 15.04.2013г., като ищецът узнал за бездействието на ответника на дата
19.04.2013г., настоящата инстанция намира, че са налице основанията на чл.247,
ал.1 ГПК. Според цитираната правна норма, съдът по своя инициатива или по молба
на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Според правната теория и трайно установената съдебна
практика /напр. решение 138 от 03.12.2014 г. по гр.д. №
1982/14г. на ГК, ІІ ГО на ВКС, определение № 111 от 28.01.2015 г. по гр.д. №
5934/14 г., ГК, ІV ГО на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК/, същността
на очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда
в мотивите и външното й изразяване в диспозитива. Очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл.247 ГПК, е налице когато съдът е формирал
воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива или е погрешно
изразена. В конкретния казус е видно, че с
определение от 21.06.2016 г., искът е бил
приет за разглеждане за сумата от 300 лв., като в последствие съдът
неправилно е посочил в решението си сумата от 3 000 лв. Съдът обаче не е
извършил докрай поправката по реда на чл.247 ГПК, като съответно не е извършил
поправка и досежно размера на присъдените в полза на СРС разноски на основание
чл.78, ал.6 ГПК. След постановяване на решението, делото следва да бъде върнато
на СРС, ГО, 45
състав за произнасяне по реда на чл.247 ГПК, досежно размера на присъдените в полза на СРС разноски на основание чл.78,
ал.6 ГПК в решение от 25.06.2018 г. по гр.д. № 29674/13 г.
При
този изход на спора на процесуалния представител на въззивника/ ищец не се
следват разноски по реда на чл.38, ал.2 ГПК.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 25.06.2018 г. по гр.д. № 29674/13 г. на СРС, ГО, 45 състав, както и
решение от 19.08.2019г. по гр.д. №
29674/2013 г., постановено по реда на чл.247, ал.1 ГПК, с което СРС, ГО, 45
състав е допуснал поправка
на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 436291/25.06.2018г.,
постановено по гр.д.№ 29674/2013г., по описа на Софийски районен съд, 45-ти
състав.
ВРЪЩА делото на
СРС, ГО, 45 състав за произнасяне по реда на чл.247 ГПК, досежно размера на присъдените в полза на СРС разноски на основание чл.78,
ал.6 ГПК в решение от 25.06.2018 г. по гр.д. № 29674/13 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.