Решение по дело №483/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265446
Дата: 16 август 2021 г. (в сила от 16 август 2021 г.)
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20211100500483
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София,……………..

                      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:                              

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                           Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело № 12456 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

 Постъпила е въззивна жалба от К.Д.П., чрез адв. Й.Т., срещу решение № 163538/29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 67741/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на необосновано забавяне по спряно досъдебно производство № 1258/2013 г. на РУП - Елин Пелин, пр.пр. № 1258/2013 г. на РП - Елин Пелин.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Жалбоподателят сочи, че от доказателствата по делото се установява основателността на предявения иск, в това число и наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите, възникнали за ищеца от необоснованото забавяне на производството. Счита, че се установява допуснато нарушение на изискването за разглеждане на делото и приключването му в разумен срок. Моли въззивният съд да съобрази установените в практиката три критерия при извършване на преценката си за основателност на предявения иск - сложност на производството, поведението на ищеца и поведението на органите на досъдебното производство. Сочи, че именно действията и бездействието на последните е причинило необоснованото забавяне, съответно и вредите. Заявява искане за отмяна на решението, в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен, за уважаването му и за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Не е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство - Прокуратурата на Република България.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.

С оглед въззивната жалба настоящият състав приема, че предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 26 ЗОДОВ за сумата от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на необосновано забавяне по спряно досъдебно производство № 1258/2013 г. на РУП - Елин Пелин, пр.пр. № 1258/2013 г. на РП - Елин Пелин.

Решението е влязло в сила в частта с характер на определение, в която е върната исковата молба на К.Д.П. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 5000 лв. за имуществени вреди за необосновано забавяне по спряно досъдебно производство № 1258/2013 г. на РУП - Елин Пелин, пр.пр. № 1258/2013 г. на РП - Елин Пелин, като нередовна и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е прекратено производството в посочената част.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, при изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.

Разпоредбата на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ посочва, че “държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията.” Фактическият състав на иска включва наличието на образувано и висящо производство, увредено лице, вредата да произлиза от поведение на Прокуратурата, причинна връзка между вреда и действията/бездействията на компетентните държавни органи.

Критериите за разумност на срока на продължителност на производството, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека, са характерът и сложността на делото, поведение на лицето, което твърди, че правото му на разглеждане на делото в разумен срок е нарушено и поведение на съответните държавни органи.

Продължителността на образуваното наказателно производство по досъдебно производство № 1258/2013 г. на РУП - Елин Пелин, пр.пр. № 1258/2013 г. на РП - Елин Пелин е обусловена от обстоятелството, че въпреки извършените многобройни действия по разследването извършителят на деянието не е разкрит, поради което производството е било неколкократно спирано на това основание.

В случая от доказателствата по делото не се установява поведение на държавните органи, което да е допринесло за продължителността на производството.

Досъдебното производство е било спряно поради неоткриване на извършител, като производството е било възобновявано след откриване на нови доказателства, надлежно са били изпълнени указанията на съда, съдържащи се в Определение от 14.11.2016 г., с което е отменено постановлението за спиране на досъдебното производство от 16.10.2014 г. Въпреки това, при констатация на прокуратурата, че извършителят на деянието не е открит, производството е било отново спряно с постановление на прокуратурата от 09.06.2016 г. Този акт на прокуратурата е подлежал на обжалване от пострадалия пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Въпреки това К.Д. П.не е упражнил правото си на жалба срещу последното постановление за спиране на досъдебното производство.

От показанията на свидетелката К.Т. се установява, че въззивникът се е ядосвал от забавянето на процеса. С оглед претърпяното от него посегателство над имуществената му сфера по отношение на жилище, в обзавеждане на което К.П. е вложил време, средства и енергия, е житейски логично, че това събитие му е причинило негативни емоции и стрес, но от данните по делото не се установява неоснователно поведение – действия или бездействия на  компетентните държавни органи, което да е обусловило констатираната продължителност на производството.

На следващо място настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд, че не се доказва причинна връзка между продължителността на производството и сочените от въззивника заболявания.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изготвената по делото СМЕ и съдържанието на представените по делото епикризи се установява, че в епикризите за хоспитализации в МИ на МВР през 2013 г. и в Национална  кардиологична болница през 2014 г., където са направени изследвания на въззивника, се съдържат данни и за заболявания с давност преди 2013 г. Посочено е, че заболяването на  дебелото черво би могло да бъде вродено или резултат от нарушена моторика на дебелото черво, което е във връзка с хранителния режим и заседнал начин на живот. По отношение на хемороидите е посочено, че са резултат от вродена слабост на стените на вените или резултат от заседнал начин на  живот с намалена моторика на дебелото черво, водеща до повишено налягане при изхождане. Като възможна причина за стетозата на черния дроб е посочено небалансирано хранене. Вещото лице дава заключение, че повишеното артериално налягане би могло да бъде предизвикано от хронично нервно пренапрежение, свързано с начина на живот, заболявания на сърцето със или без сърдечна недостатъчност, нарушен сърдечен ритъм, повишен прием на сол, мазнини и захари, затлъстяване, заседнал начин на живот. Причините за заболяването захарен диабет, описани в експертизата, са генетична предиспозиция, възрастова инсулинова резистентност, повишени нива на холестерола, начин на хранене, обездвижване, затлъстяване, хронично нервно напрежение. Хроничните заболявания на белите дробове са посочени като резултат от предходни увреди на белите дробове и от дегенеративни възрастови промени. По отношение на заболяванията, сред възможните причини за проявата на които се посочва хроничното нервно напрежение, се установява, че датират от преди м. юли 2013 г., когато въззивникът  е претърпял посегателство над имуществото си, във връзка с което е подал жалба, а част от тях са установени през 2013 г. и 2014 г., поради което е невъзможно да са били повлияни от нервно напрежение, вследствие на развилата се в последствие продължителност на наказателното производство, което към момента на откриване на тези заболявания е било още в началото си.

От изложеното се обуславя извод, че не се установяват всички изискуеми елементи на фактическия състав на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно необосновано закъснение, което да се дължи на поведението на Прокуратурата на Република България, както и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между заболяванията на ищеца и поведението на прокуратурата. Ето защо настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че исковата претенция остава недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Доколкото изводите на СГС съвпадат изцяло с тези на районния съд, решението следва да се потвърди, като съобразено с разпоредбите на материалния закон.

С оглед изхода на делото – въззивната жалба, както и предявеният иск няма да бъдат уважени, не са налице предпоставки за присъждане на разноски в полза на въззивника.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                               Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 163538/29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 67741/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на необосновано забавяне по спряно досъдебно производство № 1258/2013 г. на РУП - Елин Пелин, пр.пр. № 1258/2013 г. на РП - Елин Пелин.

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта с характер на определение, в която е върната исковата молба на К.Д.П. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 5000 лв. за имуществени вреди за необосновано забавяне по спряно досъдебно производство № 1258/2013 г. на РУП - Елин Пелин, пр.пр. № 1258/2013 г. на РП - Елин Пелин, като нередовна и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е прекратено производството в посочената част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                            

 

 

 

 

 

          2.