РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 15
гр. Пловдив, 05 януари 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав,
в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от Председателя
ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело
№ 1341 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба предявена от М.Х.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 2153-15-137/27.04.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени Разпореждане №
153-00-353-2 от 04.03.2021 г. и Разпореждане №
153-00-353-3 от 05.03.2021 г. и двете издадени от Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – Пловдив.
Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата
отмяна от съда. Подробни съображения се излагат в писмена защита приложена по
делото. Претендират се сторените по делото разноски.
3. Ответникът
по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено
становище приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лица имащи правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Изначално производството е започнало по повод подадено
от М.Х.Р. заявления вх. № 153-00-353/11.04.2017 г. по
описа на ПРМ - Карлово при ТП на НОИ - Пловдив, за отпускане на парично
обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО поради
прекратено трудово правоотношение, считано от 11.04.2017 г. съгласно чл. 71,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) с "БЕЛМА 2012" ЕООД, ЕИК***. Към заявлението е приложено копие на
заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 11/ 11.04.2017 г.
По повод
подаденото заявление от Р. е извършена проверка на подадените за лицата данни в
регистрите по чл. 5, ал. 4 от КСО на НАП, АЗ и НОИ и след преценка на наличните
в административната преписка документи, с Разпореждане №
153-00-353-1/21.04.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Пловдив, издадено на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл.
54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54 в, ал. 1 от КСО, е отпуснато ПОБ за период
от 11.04.2017 г. до 10.02.2018 г. (10 месеца), в размер на 45.13 лв. дневно.
Разпореждането е връчено на лицето лично на 25.04.2017 г., не е оспорено в
законоустановения срок и е влязло в сила.
6. На 22.02.2021 г. е постъпило писмо от
ТП на НОИ - София град изх. № 1029-21-2739/22.02.2021 г., съдържащо информация
за заличени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от "БЕЛМА
2012" ЕООД, ЕИК*** за М.Х.Р., ЕГН ********** за периода от месец март 2017
г. до месец април 2017 г. Заличаването на данните е в резултат на извършена
проверка по разходите на ДОО на "БЕЛМА 2012" ЕООД, ЕИК*** от
контролен орган при ТП на НОИ - София град, за което обстоятелство е съставен
Констативен протокол № КВ-5-21-00805923/02.09.2020 г., приет със справка вх. №
153-00-353-2/02.03.2021 г. Издадени са и задължителни предписания №
ЗД-1-21-00805930/02.09.2021 г.
Въз връзка с
горното с Разпореждане № 153-00-353-2/04.03.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 54ж, ал.
2, т. 1 от КСО е отменено първоначално издаденото Разпореждане №
153-00-353-1/21.04.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на ПОБ. 7. На основание чл. 54ж, ал. 1
и във връзка с чл. 10 от КСО, е последвало издаването на Разпореждане №
153-00-353-3/05.03.2021 г. от Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пловдив, с което е постановен отказ за отпускане на ПОБ по
подаденото от Р. заявление вх. № 153-00-353/11.04.2017 г.
8. Разпореждане № 153-00-353-2/04.03.2021
г. и Разпореждане № 153-00-353-3/05.03.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив са обжалвани от Р. пред горестоящия в йерархията административен орган,
който с Решение № 2153-15-137/27.04.2021
г. е потвърдил оспорените
разпореждания. За да постанови този резултата, ответният административен орган
е приел следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 54а, ал. 4 във връзка с ал. 3 от КСО (в относимите редакции)
ПОБ се отпуска въз основа на подадено от лицето заявление и се изплаща от
датата на прекратяване на последното осигуряване, ако заявлението е подадено в
тримесечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в
Агенцията по заетостта (АЗ) в срок от 7 работни дни от тази дата.
Със заявление с вх. № 153-00-353/11.04.2017 г. Р. е направил искане за
отпускане на парично обезщетение за безработица въз основа на прекратено
считано от 11.04.2017 г. трудово правоотношение, което е имал с "БЕЛМА
2012" ЕООД, в подкрепа на което е приложил заповед № 11/11.04.2017 г. и е представил
трудова книжка за справка. Регистрацията му като безработно лице в АЗ е от
11.04.2017 г.
Според справка от регистъра на трудовите договори към 05.03.2021 г., за М.Р.
е подадено уведомление за сключен трудов договор с "БЕЛМА 2012" ЕООД
на 21.03.2017 г., който е прекратен на 11.04.2017 г.
Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето,
отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на
паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за
отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет.
На основание чл. 5, ал. 6 от КСО данните по чл. 5, ал. 4 от КСО се
използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и
помощите.
В тази връзка именно датата 11.04.2017 г. е счетена за дата на
прекратяване на последното осигуряване на лицето и след съобразяване с
останалите данни по преписката е издадено влязлото в сила Разпореждане №
153-00-353-1/21.04.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на ПОБ, с което на Р. е отпуснато ПОБ за
период от 11.04.2017 г. до 10.02.2018 г. (10 месеца) в размер на 45.13 лева на
работен ден.
С писмо изх. № 1029-21-2739/22.02.2021 г., ТП на НОИ - София град
уведомява ТП на НОИ - Пловдив, че подадените за жалбоподателя данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО от "БЕЛМА 2012" ЕООД, ЕИК***, за периода от месец
март 2017 г. до месец април 2017 г. са заличени.
Установено е, че заличаването е извършено след проверка по разходите на
ДОО, приключила с издавеното на Констативен протокол (КП) № КВ-5-21-00805923/02.09.2020
г. на контролен орган на ТП на НОИ - София град. От съдържанието на последния е
установено, че данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от "БЕЛМА 2012"
ЕООД за периода след 01.01.2015 г. до 31.01.2019 г., включително за
жалбоподателят и още 23 лица, са подавани от фиктивен осигурител, неправомерно,
с висок размер на осигурителния доход, без да се внасят дължимите осигурителни
вноски с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО. Констатирано
е, че през периода след 01.01.2015 г. този осигурител не е упражнявал търговска
дейност, управителят на дружеството не е открит на нито един от посочените
адреси, живее в чужбина и не е възможно да се осъществи контакт с него. На
единственият установен и посетен обект на дружеството, който и всички наети
лица декларират, не е установено да се е помещавало дружество "БЕЛМА
2012" ЕООД, ЕИК***. В хода на въпросната проверка, конкретно по отношение
на М.Х.Р. е констатирано, че според данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (впоследствие заличени), същият е бил в трудово правоотношение с "БЕЛМА
2012" ЕООД в периода от 21.03.2017 г. до 10.04.2017 г.
С оглед установеното и на основание чл. 9 от КСО, в цитирания КП №
КВ-5-21-00805923/02.09.2020 г. е прието, че на проверяваните физически лица,
сред които е и Р., не следва да бъде признато времето след 01.01.2015 г. за
осигурителен стаж, както и произтичащите от това права.
По тези съображения е направен извод, че не следва правоотношението с
този осигурител да е прекратено, считано от 11.04.2017 г. и същата дата да се
счита за последно прекратяване на осигуряването по смисъла на чл. 54а, ал.4 от КСО.
Според ответния административен орган, изложеното по-горе осъществява
състава на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, поради което Разпореждане № 153-00-353-2
от 04.03.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
- Пловдив се явява законосъобразно.
На следващо място, е посочено, че със заявление вх. №
151-00-353/11.04.2017 г., Р. е отправил искане за отпускане на ПОБ въз основа
на осигуряването му при "БЕЛМА 2012" ЕООД, ЕИК***, но за да има право
едно лице на осигурително плащане и конкретно на парично обезщетение за
безработица същото следва да има качеството на осигурено лице (чл. 11, ал. 1,
т. 3 от КСО).
Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, осигурено лице е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4, или чл.4а, ал.1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
й.
От така цитираните норми е направен извод, че определение за
"осигурено лице" по смисъла на КСО изисква лицето реално да
осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение.
Позовавайки се на констатациите обективирани в цитирания по-горе КП №
КВ-5-21-00805923/02.09.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ - София град, а
именно че „БЕЛМА 2012“ ЕООД не е извършвало търговска дейност и неправилно е
подавало данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 2015 - 2019 г., е
прието, че липсата на търговска дейност несъмнено е пречка и за упражняване на
трудова дейност в това дружество.
Посочено е, че към жалби вх. № 1012-15-183#2/05.04.2021 г. и №
1012-15-183#1/05.04.2021 г. лицето е приложило трудов договор, заповед за
прекратяване, извадка от трудова книжка, длъжностна характеристика и фишове за
заплати, които обаче не удостоверяват реално изпълнение на трудова дейност от М.Х.Р.
при осигурител „БЕЛМА 2012“ ЕООД за времето от
21.03.2017 г. до 10.04.2017 г.
Лице за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, няма
качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП,
дори когато са внасяни осигурителни вноски.
Крайният извод е, че след като, в разглеждания случай от данните по административната
преписка се установява, че осигурителното правоотношение, въз основа на което
се иска отпускане на ПОБ със заявление вх. № 153-00-353/11.04.2017 г., не е
възникнало, правилно с Разпореждане № 153-00-353-3 от 05.03.2021 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е
постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а
от КСО по това заявление.
9. По делото е изслушана и приета
съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ), чието заключение, прието без заявени резерви от страните, се
свежда до следното:
Размерът на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя М.Х.Р.,
ЕГН **********, съгласно разпоредбите на чл. 54а, чл. 546 и чл. 54в от КСО (в
съответната приложима редакция), като се вземе предвид датата на прекратяване
на осигуряването при „Респект МС" ООД - 15.03.2017 г., възлиза на стойност
в размер на 576,00 лева.
ІV. За правото :
10. Оспореният административен акт – Решението на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 54ж, ал.
1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което
е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ.
В конкретния
казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да
се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни и
направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.
В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
11. По делото не се формира спор по
установените факти. Противоположните становища, поддържани от страните в
настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния
закон и се концентрират във въпроса налице ли са предпоставките
за отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя.
12. Разрешаването на настоящия
административноправен спор налага да се съобрази следното:
Настъпването
на социалния риск безработица поражда право на осигуреното лице да получи, а за
осигурителния орган - задължение да извърши съответни осигурителни плащания.
Критерият, както при всички обезщетения в осигурителната система, е загубеният
доход.
Според
чл. 54а, ал. 1 от КСО, в приложимата към 2017 г. редакция, право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните
15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1.
имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта (АЗ);
2.
не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168;
3.
не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или
законодателството на друга държава.
От
така цитираната законова разпоредба се налага извод, че правото на парично
обезщетение за безработица възниква при следните кумулативно дадени условия: 1.
лицето да е осигурено за безработица; 2. да има най-малко 9 месеца осигурителен
стаж като осигурено за този риск през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването; 3.
да има
регистрация като безработно лице в АЗ; 4. да
не е придобило
право на пенсия (за осигурителен
стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или
не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а
или професионална пенсия по чл. 168); 5. да не упражнява трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс (с изключение на лицата по
чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава).
Спорът
се концентрира относно наличието на първата предпоставка.
В
тази връзка следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „осигурено
лице” дава разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО (ред. ДВ
бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.). Тази дефиниция гласи, че „осигурено лице“ е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и
5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което
са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се
смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни
вноски.
С
оглед конкретиката на настоящия казус, относимо за разрешаването на настоящия
административен въпрос е изречение второ от цитираната разпоредба, чието
тълкуване налага да се приеме, че за да е налице продължаване на осигуряването
на лицето и през периода по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО, самото осигуряване
трябва вече да е възникнало. Отговор на въпроса кога възниква осигуряването,
дава нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО и това е денят, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Казано
с други думи, фактическият състав, при чието проявление възниква осигуряването,
включва освен започване на трудова дейност и внасяне или дължимост на
осигурителни вноски. В настоящия случай каза се липсва първата предпоставка,
даваща основание да се приеме, че за жалбоподателя е възникнало осигуряване по
смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО.
13. Основанията за този
извод са следните:
13.1. Не е спорно между
страните, че жалбоподателят е сключил безсрочен трудов договор с „БЕЛМА 2012“
ЕООД, с който
считано от 21.03.2017 г., същият е назначен на длъжност „Дистрибутор“ с място
на работа „гр. София, ул. Амстердам I“. Следователно трудовото
правоотношение между осигурителя и Р. е възникнало считано от датата на
сключване на трудовия договор и е продължило да съществува до датата на
неговото прекратяване - 11.04.2017 г. (така Заповед № 11/11.04.2017 г.
за прекратяване на трудовия договор – л. 39).
13.2. Сключването обаче на един
трудов договор само по себе си не означава, че лицето е „започнало трудова
дейност“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, т.е. че е
възникнало и осигурително правоотношение, доколкото съобразно разпоредбата на
чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя
и работодателя преди постъпването на работа. Не води до различен извод и
подаването на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ в съответната териториална
дирекция на НАП. Аргумент в тази насока пък е нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ,
според която работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В подкрепа на
изложеното е и разпоредбата на чл. 63, ал. 4, според която изпълнението на
задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено. Такова писмено
удостоверяване в случая липсва.
13.3. В тази връзка, за
правилното разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да
бъде направено разграничение между трудово правоотношение (ТрП) и осигурително
правоотношение (ОП).
Субекти
на ТрП са работодателя и работника или служителя. От гледна точка на субектите
на ОП, то е сложно правоотношение. От една страна това са осигурителят и
осигурителният орган, а от друга осигуреното лице и осигурителният орган. При
това работодателя и работника или служителя, които са субекти на ТрП, не са
субекти в едно и също ОП по между си. Те не участват в осигурителното
правоотношение по между си, а са субекти с различен правен статут в различни
осигурителни правоотношения с осигурителния орган. Една значителна част от
осигурените лица по ДОО са работници или служители. Трудовото правоотношение
като правило е предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното
такова. Това ще рече, че ТрП може да възникне самостоятелно и независимо от ОП.
Такива са случаите, при които макар и да е сключен трудов договор (т.е. при
възникнало и съществуващо ТрП), лицето не е постъпило на работа, поради което ОП не съществува.
Обратно, ОП не може да възникне самостоятелно, защото е обусловено от
съществуването на ТрП, но не възниква автоматично въз основа на него (ТрП).
За
пълното е необходимо да се добави, че осигурителното право се отграничава от
трудовото право и по императивният метод на правно регулиране на осигурителните
отношения, който се изразява в това, че правните норми определят техните
субекти, обема от права и задължения на тези субекти, както и други изисквания.
В трудовото право най-голямо приложение в регулирането на трудови отношения
намират правните норми с диспозитивен характер. Те предоставят възможност на
страните да установяват съответен обем от права и задължения. Договореният
характер на труда на работниците и служителите се изразява в това, че за
възникването на ТрП не се прилага императивният метод, а се прилага
диспозитивният метод. Това означава, че на страните по ТрП с оглед техните
интереси се предоставя възможността самостоятелно да определят съдържанието на
това правоотношение.
13.4. Изложеното до тук
обосновава крайния извод, че наличието на сключен трудов договор (който,
както вече се посочи, се сключва преди постъпването на работа), сам по себе си не може
да обоснове наличие на възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, доколкото за последното е необходимо лицето да е „започнало трудова
дейност“ – обстоятелство, което в конкретния случай не се установява по
отношение на жалбоподателя от данните по делото.
Упражняването
на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде доказано от
М.Р. при условията на главно и пълно доказване в процеса. В случая такова
доказване изобщо не е проведено.
Напротив,
с административната преписка по издаване на оспорения административен акт е
представен КП № КВ-5-21-00805923/02.09.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ
- София град, съставен след проверка по разходите на ДОО извършена по отношение
на осигурителя „БЕЛМА 2012“ ЕООД,
от който се установява, че дружеството не е
упражнявало търговска дейност в периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2020 г. (в обхвата
на който е възникнало и съществувало и ТрП на жалбоподателя с осигурителя
„БЕЛМА 2012“ ЕООД) – не е подавало ГДД за отчетните 2015 г. до 2019 г. вкл, както и
ГФО към тях; няма отчетени продажби чрез регистрираните през този период три
фискални устройства; в подадените СД по ЗДДС от м.03.2016 г. до м.08.2016 г. и
от м. 01.2017 г. до м.12.2017 г. няма декларирани продажби, а за останалите
данъчни периоди няма данни за подавани СД и Дневници за покупки и продажби по
ЗДДС от страна на осигурителя. Дружеството има няколко регистрации по ЗДДС и
последващи дерегистрации, като последната е считано от 13.12.2017 г. на
основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС (поради ненамиране на лицето или на негово
представител на декларирания адрес за кореспонденция). Управителят на
дружеството-осигурител и/или негов представител не са били открити на
декларираните адреси.
Обсъжданият
КП представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има материална
доказателствена сила, която обвързва съда, доколкото е съставен в съответствие
с нормативните изисквания. Доказателствената сила на този документ не е оборена
от страна на жалбоподател в хода на съдебно производство, поради което
удостоверителното изявление на издателя му за фактите отразени в него, следва
да бъде зачетено така както е направено.
Липсата
на извършвана от дружеството търговска дейност (през периода, в който е
възникнало и съществувало ТрП на Р. с „БЕЛМА 2012“ ЕООД), не дава възможно да се
формира извод в желаната от жалбоподателя насока, а именно, че последният е
започнал трудова дейност при въпросния осигурител.
Казано
с други думи, липсват каквито и да било данни, които биха могли да създадат
сигурно убеждение у съда, че Р. фактически е осъществявал твърдяната трудова
дейност. Решението не може да почива на предположения, а единствено и само на
несъмнени факти и обстоятелства, каквито в случая не се установяват.
13.5. Твърдението за извършвана
от осигурителя дейност през периода 2017 г. също остана недоказано. Достатъчно
в тази насока е да се посочи, че нито публикувания в Търговския регистър и то
едва на 09.07.2022 г. годишен финансов отчет за 2017 г., нито представените по
делото Отчет за приходи и разходи, Баланс и Отчет за заетите лица, средствата
за работна заплата и други разходи за труд за 2017 г., дават отговор на въпроса отразяват ли тези
документи действителното финансово състояние на дружество, а този отговор може
да бъде даден само след преглед на редовността на водената от осигурителя
счетоводна отчетност, какъвто (преглед) обаче, не е извършен в хода на съдебно
производство, още повече, че за този отчетен период, каза се, не е подадена ГДД.
13.6. В този смисъл правилни са
изводите на ответния административен орган, че наличието на валидно възникнало
и съществуващо трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащото от него права на обезщетение.
Както вече бе казано, не съществува идентичност между трудово и осигурително
правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до
възникване и на осигурително правоотношение, но само то не е достатъчно. При
липса на доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на Р.
по сключения с „БЕЛМА 2012“ ЕООД
трудов договор, обоснован се явява изводът на ответния орган, че той не е
осигурено лице и в този смисъл правилно му е отказано отпускането на парично
обезщетение за безработица.
14. Изготвената
по делото ССЕ не може да бъде съобразена при постановяван на настоящия съдебен
акт, доколкото същата касае изчислен размер на ПОБ в резултат на прекратено трудово
правоотношение на жалбоподателя с предходен работодател („Респект МС“ ЕООД),
каквото обезщетение никога не е претендирано от негова страна.
В тази връзка следва да се посочи, че обезщетението
за безработица е право, което възниква в резултата на прекратяване на конкретно
трудово правоотношение. Съответно, за да бъде реализирано, същото следва да
бъде упражнено чрез подаване на заявление, в което изрично се посочва трудовото
правоотношение с кой осигурител и на коя дата е прекратено. Именно това
заявление определя обхвата на проверката, която административният орган е
длъжен да извърши за изясняване на фактите и обстоятелствата относимите към претендираното
право на ПОБ.
В настоящия случай административният орган се е
произнесъл по Заявление вх. № 153-00-353/11.04.2017 г. по описа на ТП на НОИ
гр. Пловдив, подадено от Р., с което последният е поискал отпускане на ПОБ в
резултата на прекратяване на трудовото му правоотношение именно с „БЕЛМА 2012“
ЕООД, а не с „Респект МС“ ЕООД. Ето защо, дали Р. е имал или не право на ПОБ в
резултата на прекратяване на трудовото му правоотношение с „Респект МС“ ЕООД е въпрос, който е извън
предмета както на административното, така и на настоящото съдебно производство.
15. Възраженията
свързан с добросъвестността на Р. при получаване на ПОБ за периода от
11.04.2017 г. до 10.02.2018 г., следва да
се преценяват в хода на оспорване на вече издаденото, на основание чл. 54 ж,
ал. 3 във връзка с чл. 114 КСО, Разпореждане № 153-00-353-4 от 05.03.2021 г. от Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – Пловдив.
16. Изложените съображения обосновават крайния извод за
законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-137/27.04.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него Разпореждане №
153-00-353-2 от 04.03.2021 г. и Разпореждане №
153-00-353-3 от 05.03.2021 г. и двете издадени от Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – Пловдив, съответно за
неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
17. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, на Националния осигурителен институт, се дължат извършените разноски по
осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 200 лв.,
изчислени съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Предвид
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд,
ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.Р., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 2153-15-137/27.04.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ - Пловдив, с което са потвърдени Разпореждане № 153-00-353-2 от 04.03.2021 г.
и Разпореждане № 153-00-353-3 от
05.03.2021 г. и двете издадени от Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА М.Х.Р., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 200 лева, представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: