РЕШЕНИЕ
гр.София,
02.10.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четвърти март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Йоана Генжова
при секретаря Цветослава Гулийкова в присъствието на прокурора .....................
като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 362 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
С решение № 201222, постановено на
26.08.2019 г. по гр.д.№ 5618/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 50 състав „Е.5“
ООД, ЕИК *****е осъден да заплати на Й.П.Г., ЕГН ********** на основание чл.92,
ал.1 ЗЗД сумата 6 900,00 евро, ведно със законната лихва от 12.02.20013 г. до
окончателното й пращане, представляваща неустойка по т.4 от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 160/19.10.2009 г. на нотариус № 030 – Ц.С.,
за забавено изпълнение в периода: 19.02.2011 г. – 19.01.2013 г. на дого-ворното задължение на ответника за въвеждане в
експлоатация по предвидения в закона ред на сградата, в която е разположен
имотът-предмет на този договор – апартамент № 17, находящ се в гр.София, район
„Красно село“, ул.“*****– надпартерен.
Със същия акт „Е.5“ ООД е осъден
да заплати на ищцата Й.П. Г.на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 340,00 лева –
разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано изцяло от ответника „Е.5“ ООД чрез пълномощника му адв.В., като се поддържа, че същото е неправилно и незаконо-съобразно. Наведени са доводи, че неправилно
съставът на СРС е отхвърлил възражението на дружеството, че е в невиновна
невъзможност да изпълни обсъжданото задължение, защото няма качеството на
„строител“ на сградата, като релевираните от този съд
съображения в тази насока са неверни; че няма доказателства, обуславящи извода
на съда, че ответникът в крайна сметка го е изпълнил, както и такива, че
ответникът има качеството на възложител. Сочи се и че неоснователно е
отхвърлено и възражението на дружеството, че забавеното издаване на разрешение
за ползване се дължи на неоснователния отказ на част от възложителите да
подпишат акт 15, тъй като в тази част не са съобразени събраните в
производството показания на свидетелите В.и М., което е процесуално нарушение,
както и възражение-то, че забавената се дължи и на забавеното присъединяване
към електроразпределителната мрежа от страна на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, предвид това че „Е.5“ ООД не е участник в строителния процес и качеството
му на търговец не го прави „професионален участник“ точно в този процес; че
ответникът действително е сключил договор с ЧЕЗ за присъединяване към
преносната мрежа, но забавянето на ЧЕЗ не е свързана с изпълнението или
неизпълнението на този договор от ответника, а с факта, че „към 01.01.2009 г. всички СМР и действия, необходими за издаването
на акт обр.15 за процесния
обект са били извършени“, но въпреки това „към същия момент издаването на акт обр.15 не е било възможно“ по една единствена причина – че
в инвестиционната програма на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД до 2012 г. не е
бил предвиждан трансформатор 630 кVА/10 кV, а именно такъв е бил нужен за присъединяване на
сградата към електропреносната мрежа, предвид писмото
на дружеството, упражняващо строителен надзор, за което ответникът не може да
отговаря. Инвокирани са съображения и че тълкуването
на договора по правилата на чл.20 ЗЗД обуславя извод, че задължението на
ответника всъщност не е било да осигури подписването на акт 16 от лицата, които
законът предвижда, че трябва за го подпишат, а е било задължение да извърши
онова, което е нужно за подписването на обсъждания акт, за да осигури на ищцата
възможност да ползва закупения имот, което задължение е изпълнено от „Е.5“ ООД.
Моли съда да отмени обжалваното решение
и да се отхвърли изцяло предявеният срещу нето иск. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран
отговор на въззивната жалба от ищцата Й.П.Г., гр.София,
с който жалбата е оспорена изцяло като неоснователна. Релевирани
са аргументи за неоснователност и несъстоятелност на наведените в жалбата
оплаквания и твърдения и за правилност на атакуваното решение. Заявено и искане
за присъждането на разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено
следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустимо – същата е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09. 12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атаку-ваното
съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и
че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС,
поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед
изложените в жалбата доводи.
Съдът
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 900,00 евро, представляваща
неустойка по т.4 от подписания между страните договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 160,
том ІV, рег.№ 21672, дело № 719 от 19.10.2009 г. по описа на нотариус № 030 – Ц.С.,
за забавено изпълнение в периода: 19.02.2011 г. – 19.01.2013 г. на договорното
задължение на ответника за въвеждане в експлоатация в срок от 16 месеца от
датата на сключване на договора по предвидения в закона ред на сградата, в
която е разположен имотът-предмет на този договор – апартамент № 17, находящ се
в гр.София, район „Красно село“, ул.“*****– надпартерен.
След
преценка на събрания доказателствен материал по
делото: писмени доказателства, в т.ч. договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен между ответното дружество и ищцата, инкорпориран в нотариален акт №
160, том ІV, рег.№ 21672, дело № 719 от 19.10.2009 г. по описа на нотариус Ц.С.,
рег.№ 030 на Нот.камара; разрешение за ползване на строеж - жилищна сграда с 20
бр.апартамента, 5 бр.ателиета, 2 бр.магазини, 6 бр. гаражи, ВиК
отклонения, външно ел.захранване – кабели НН от съществуващ трафопост „Тотлебен
28“ до ГРТ на сградата, смяна на трансформатор 250 кVА/10/0,4
кV, с трансформатор 630 кVА/10/0,4
кV и вертикална планировка“ с изх.№ СТ-05-197 от
04.02.2013 г. на ДНСК; акт обр.15 за установяване на
годността за приемане на строежа от 29.09.2011 г., протокол за установяване на
годността за ползване на строеж – акт обр.16 от
30.01.2013 г. и представените документи, касаещи тяхното подписване, между
които и нотариални покани от „Е-5М“ АД до П.В.П.с рег.№ 9230/23.11.2011 г. и до
В.П.П.с рег.№ 9231/23.11.2011 г. по описа на нотариус
С.Т., рег.№ 065 на Нот.камара – за подписване на изготвен констативен акт по
чл.176, ал.1 от ЗИД на ЗТСУ за установяване на годността на строежа, разписки
за връчването им на 24.11.2011 г. и констативни протоколи от 06.12.2011 г. на
нотариус Т., рег.№ 065 на Нот.камара за неявяването на П.П.и
В.П.за подписване на посочения в поканите акт; преписка с вх.№
АО-1379-22-431/28.12.2015 г. на ДНСК; писмо без дата на „КА К.**“ ООД до
изпълнителния директор на „Е-5 М“ АД; договор № 49 от 10.11.2006 г. между
„Е05М“ АД като възложител и на „КА К.**“ ООД като консултант за изготвяне на
оценка за издаване на акт за узаконяване на обект: „жилищна сграда в УПИ
VІ-5,8, кв.292, м.“Цар Б. ***; писмо на „Електроснабдяване София“ до ЕТ „Е-5 С.Г.“
с изх.№ 2069/14.12.98 г. относно преразглеждане на начина на електрозахранване
на жилищната сграда в парцел VІ-5,8, ул.“Кирил Пейчинов“, гр.София; становище
на „ЧЕЗ Електро България“ АД с № 1005549
от 26.05.2009 г. до „Е.5“ ООД за условията за присъединяване към електрическата
мрежа, в т.2 – „Технически параметри и изисквания към съоръженията в място-то
на присъединяване“, подточка 2.3.1 на което е посочено, че в трафопоста е
необходимо да се направи реконструкция – да се подмени трансформатор 250 кVА/10/0,4
кV с трансформатор 630 кVА/10/0,4
кV и договор за присъединяване на
обект на потребители към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл.20,
ал.5, т.2 от НПППЕЕПРЕМ № ДПЕРМ Р100012518 от 16.07.2009 г., сключен между „ЧЕЗ Електро България“ АД и „Е.5“ ООД относно процесната жилищна сграда, неразделна част от което е
становището от 26.05.2009 г., с който „Е.5“ ООД като присъединявано лице е
поело задължението да проектира, съгласува в съответствие с нормативна уредба и
изгради съоръжението за присъединяване /чл.6, ал.1/, със срок за изграждане на
съоръженията за присъединяване 8 месеца след подписване на договора /чл.6,
ал.2, чл.14/; споразумение от 17.03.2010 г., подписано между „ЧЕЗ Електро
България“ АД и „Е.5“ ООД за изменение на договор ДПЕРМ Р100012518 от 16.07.2009 г., като
срокът по чл.6, ал.2 и чл.14 е увеличен на 12 месеца след подписване на
споразумението; 6 бр. квитанции за
платена ел.енергия от Й.Г. за периода: м.08.2012 г. – м.02.2013 г.отчетни форми
за м.02.2012 г. - м.04.2012 г., м.06.2012 г., м.07.2012 г., м.09.2012 –
м.12.2012 г. и м.01. 2013 г., 13 бр. фактури, издадени от „ЧЕЗ Електро
България“ АД на името на името на С.П.Г.за периода от 28.02.1011 г. до
31.08.2012 г.; гласни доказателства – показанията на свидетелите на ответника Т.П.В.и
Р.Р.М., както и основното и допълнително заключения на
изслушаната съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице инж.В.Б., поотделно
и в тяхната съвкупност, решаващият състав на въззивния
съд напълно
споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е
обоснована дължимостта на претендираното
вземане, изведени при правилно устано-вена по делото фактическа обстановка и приложение на
релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение към същите
във връзка с наведените в жалбата доводи съдът намира, че следва да бъдат
добавени и следните съобра-жения:
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има
акцесорен характер и става изискуемо при неизпъл-нение на друго главно задължение. За да бъде уважен
иск на това правно основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно
и главно доказване наличието на следните предпоставки: 1. валидно договорно
задължение; 2. неизпълнение на задължението или неточно изпълнение от длъжника;
3. неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на именно това задължение и 4.
кредиторът да е изправна страна по договора, чиято кумулативна даденост в
случая е осъществена.
Безспорно е доказано в
производството, че „Е.5“ ООД, действащ чрез законния му представител С.Г. е
продал на Й.П.Г. с валиден договор за покупко-продажба, инкорпориран в
нотариален акт № 160, том ІV, рег.№ 21672, дело № 719 от 19.10. 2009 г. на
нотариус Ц.С., рег.№ 030 на Нот.камара, следния недвижим имот, изграден в груб
строеж: апартамент № 17, находящ се в гр.София, район „Красно село“, на пети надпартерен етаж /терасовидния етаж/, в жилищната сграда
построена в груб строеж на ул.“*****, със застроена площ от 97,82 кв.м.,
състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, коридор и три тераси, заедно с мазе № 11,
разположено на сутеренния етаж на сградата, с площ от 5,78 кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, върху което последната е построена, съставляващо УПИ № ІV - 5,8 от кв.292 по плана на гр.София, мест-ност „Цар Б. ІІІ“ за сумата 85 000,00 евро, заплатена
напълно от купувача преди подпис-ването на
нотариалния акт.
От клаузата на т.4 от същия акт е
видно, че продавачът „Е.5“ ООД чрез управителя му С.Г. е поел задължението в
срок от 16 месеца, считано от датата на сключване на този договор, да въведе в
експлоатация по предвидения от закона ред сградата, в която е разположен
недвижимият имот – предмет на продажбата, в противен случай продавачът дължи
на купувача неустойка в
размер на 300,00 евро за всеки месец забава.
Безспорно е в установено в
производството, че договореният срок в т.4 от сключения между страните на
19.10.2009 г. договор, изтекъл на 19.02.2011 г., не е спазен, както и че решението
за ползване на процесния строеж е издадено на
04.02.2013 г. – повече от 1 г. и 11 месеца след това – обстоятелства, които са
обусловили възникването в патримониума на ищцата на
правото на предвидената между съконтрагентите
неустойка на визираното основание за
исковия период в размер на 6 900,00 евро. Неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от посоченото
в случая неизпълнение на длъжника, без да е нужно те да се доказват, предвид
това, че неустойката представлява предварителна оценка на вредите, които биха
настъпили от неизпълнението на едно задължение, с което страните по договора са
се съгласили.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя-ответник относно същността на постигнатата уговорка в клаузата на
т.4 от договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 160, том ІV, рег.№ 21672, дело № 719/19.10.2009 г. на нотариус
рег.№ 030 - Ц.С.. Предвид въведения от „Е.5“ ООД спор относно установените с тази
клауза задължения, извършвайки тълкуване
на същата съобразно изискванията на чл.20 ЗЗД и константната практика на ВКС /решение № 502 от 26.07.2010 г.
по гр.д.№ 222/2009 г. на ІV ГО, решение
№ 16/28.02.2013 г. по т.д.№ 218/2012 г. на ВКС, II ТО, решение № 134/25.06.2014
г. по гр.д.№ 6886/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 430/20.01.2015 г. по гр.д.№
1673/2014 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 106/16.07.2018 г. по гр.д.№ 4088/2017 г.
на ВКС, III ГО и мн.др./, настоящата инстанция изхождайки от изявената воля чрез изричното намерение,
инкорпорирано в писмения текст във връзка с останалите договорни клаузи,
смисъла и целта на целия договор, съобразявайки обичаите в практиката и
добросъвестността, намира, че изразената в нея действителна обща воля на
страните касае поето задължение за въвеждане в експлоатация по предвидения от
законодателя ред на сградата, в която е ситуиран недвижимият
имот – предмет на сделката, който е продаден на ниво „груб строеж“, на какъвто
етап е била изградена и самата сграда към този момент, който не обосновава
неговата годност за ползване.
От друга страна, постигнатата
договореност е в пределите на договорната свобода по чл.9 ЗЗД, не противоречи
на правилата на добрите нрави и на императивна правна уредба, а тъкмо обратното
– в съответствие е с нормата на чл.178 ЗТУ, в която е установена забраната да
се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация от
компетентния орган по чл.177 ЗУТ.
Не могат да бъдат споделени
доводите на въззивника във връзка с отхвърлените
възражения на същия, че е налице невиновна невъзможност да изпълни
разглежданото задължение; че забавеното издаване на разрешение за ползване се
дължи на неоснователния отказ на част от възложителите да подпишат акт № 15,
предхождащ издаването на акт обр.16, както и на
забавеното присъединяване към електропреносната мрежа
от страна на „ЧЕЗ разпределение България“ АД. Първоинстанционният
съд не е обосновавал извод, че изпълне-нието на всяко
задължение е обективно възможно, щом веднъж е било поето. Установеното с
клаузата на т.4 от договора от 19.10.2009 г. задължение има възможен предмет, като
за неговото осъществяване не са налице нито технически, нито правни пречки. При
неговото поемане дружеството е следвало да прецени възможностите си го да
изпълни – да осъществи необхо-димите действия за
приключване на строителството и за снабдяването с предвидените в ЗУТ
индивидуални административни актове, съответни на уговореното между страните, и
ако е считало, че последното би било невъзможно или трудно за реализиране, вкл.
и с оглед взаимоотношенията му с другите възложители и необходимостта от
тяхното съдействие или упълномощаване – не е следвало да го поема. В предмета
на дейност на дружеството се включва и строителството, с оглед на което същият
би следвало да разполага с необходимия професионален опит и знания във връзка с
тези дейност и да изпълнява поетите задължения с грижата на добрия търговец.
Неоснователно е твърдението и че
по делото липсват доказателства дружеството да е
възложител. Ответникът е
подписал в качеството му на възложител представените актове обр.15
и обр.16 за процесната
сграда, с което извънсъдебно е признал това негово качество, което е потвърдено
и от компетентните органи по тяхното издаване. Горното обстоятелство се
потвърждава и от данните за апортираното имущество,
съдържащи се в представения дружест-вен договор за
учредяване на „Екса -5“ ООД. Принципно правилно е
становището, че участието на възложител в процеса на издаване на акт обр.16 се изчерпва с подписването на този акт, но не е
налице правна забрана възложител да поеме задължение за осигуряване на срочното
изпълнение на СМР в изграждаща се сграда до степен на завършеност, съответна на
нормативните стандарти за издаване на акт обр.15 и обр.16 и за извършване на организационни и други фактически
действия тези актове своевременно да бъдат подписани и от останалите
възложители или техни представители.
Въззивният
съд споделя извода на първоинстанционния такъв във
връзка с подпис-ването на акт обр.15
от възложителите В.П.П.и П.В.П.. Действително
разпитаните пред СРС свидетели Т.П.В.и Р.Р.М. – служители на ответника, са депозирали показания, че
издаването на този акт е било забавено до 09.02.1012 г. от посочените
възложители, тъй като не са го подписвали, въпреки многократните устни обещания
за това. От една страна, настоящата инстанция при преценката на тези показания
по реда на чл.172 ГПК намира, че не следва да ги кредитира в тази им част, тъй
като приема, че същите са обусловени от служебната зависимост на свидете-лите от въззивника,
непълни и неконкретни са – нито един от свидетелите не сочи кога и как точно са
били канени тези възложители да подпишат акта и дали изрично или с конклудентни действия са изразили отказ да го подпишат,
като не се установява и изложеното от тях по този въпрос да почива на
непосредствено възприети от същите обстоятелства. От друга страна, дори и да са
били налице такива откази, поведението на посочените лица не може да бъде
прието като причина за забавеното издаване на акт обр.16,
тъй като по силата на чл.170, ал.2 ЗУТ подписите на тези възложители своевременно
са могли да бъдат заместени от органа, издал разрешението за строеж или
упълномощено от него лице. За пълнота на изложението следва да бъде посочено,
че за приложението на цитираната разпоредба от ЗУТ не е необходимо да бъде
отправена повече от една покана или да се определя продължителен срок за
подписването на акта след нейното връчване. При своевременни предприети
субективни действия процедурата по чл.170, ал.2 ЗУТ обективно може да бъде
приключена в кратък срок.
Необосновани са и инвокираните във въззивната жалба
твърдения, че забавеното изда-ване на разрешение за
ползване се дължи на забавеното присъединяване към електроразпреде-лителната
мрежа на страната от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. По делото не е представен
нито един документ, изходящ от това дружество, в който да са налице данни, че в
инвести-ционната му програма до края на 2012 г. не е
бил предвиждан монтаж на трансформатор 630 кVА/10/0,4 кV,
нужен за присъединяването на процесната сграда. Такъв
извод не може да се изведе и от заключенията на изслушаната съдебно-техническа
експертиза, тъй като същите са непълни, не почиват на всеобхватна проверка и не
сочат наличието на конкретни документи на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, в които визираното обстоятелство да е удостоверено. Изво-дите на вещото лице се основават само на представено
от ответника писмо на „Ка К.**“ ООД, което не следва
да бъде кредитирано. В писмото не е посочено името на подписалото го лице, като
същото е и без дата, което изключва възможността да се установи момента на
неговото съставяне и качеството на неговия автор. Писмото представлява частен
свидетелстващ документ, който не съдържа неизгодни за издателя му факти в
обсъжданата част, поради което същото не се полза с обвързваща съда материална доказателствена сила. От друга страна, отразеното в него противоречи
на събрани по делото безспорни доказателства – приетите протоколи за извършени 72-часови
проби на водопроводната инсталация, на канализационната инсталация, на димоотводите и пр. от м.10 и м.11.2011 г., акт обр.15 от 29.09.2011 г., от които е видно, че към 01.01.2009 г. не са били извършени всички СМР и действия,
необходими за издаване на акт обр.16, както и на приложените
фактури от „ЧЕЗ Електро България“ АД за периода от 28.02.2011 г. до 31.08.2012
г. и гласните доказателства, съгласно които сградата е била електроснабдена
много преди края на 2012 г. Жалбоподателят е страна по договора за
присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на процесната
сграда, като същият не е доказал, че своевременно и точно е изпълнил
задълженията си по него.
Наведените за първи път във въззивната жалба доводи като несвоевременни не подлежат на
обсъждане.
Поради съвпадение на крайните изводи
на въззивната инстанция с тези на първоинс-танционния
съд относно разглеждането на спора, постановеното от СРС, ГО, 50 състав решение
като правилно следва да бъде потвърдено.
При горния изход на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски за въззивното
производство на основание чл.78, ал.1 ГПК, а на основание чл.78, ал.3 ГПК
последният следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна сумата 950,00 лева – направени разходи за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Неоснователно е наведеното
възражение от жалбоподателя по чл.78, ал.5 ГПК. Заплатеният от въззиваемата страна Й.Г. адвокатски хонорар е с 15,14 лева
по-висок от минималния размер, установен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС и не се явява
прекомерен.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201222, постановено на 26.08.2019 г. по
гр.д.№ 5618/ 2013 г. по описа на СРС, І ГО, 50 състав.
ОСЪЖДА
„Е.5“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да ЗАПЛАТИ на Й.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 950,00 лева /деветстотин и петдесет лева/ – разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд с касационна жалба при наличието на предпоставките на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.