Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на трети септември две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 1689 по описа за 2019 година, прецени:
Делото е образувано след разделяне на гр. дело №
5381/2018 г. на СГС и отделяне в самостоятелно производство на искове с правно
основание чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД, предявен от З.К.С. срещу ЧСИ Д.С.Д..
В
исковата си молба ищецът З.К.С. излага, че по тъжба на лицето Д.Г.И. било
образувано наказателно дело ЧХ № 912/2007 г. по описа на РС Стара Загора.
Ищецът бил осъден по делото, като присъдата № 220 от 14.12.2007 г. била
частично потвърдена с решение № 28 от 17.03.2008 г. по ВНХЧД № 46/2008 г. на
Окръжен съд Стара Загора. С решение № 7 от 24.01.2017 г. на ВКС І н.о. по
наказателно дело № 1299/2016 г. наказателното производство било възобновено,
присъдата и решението по горните наказателни дела били отменени и ищецът бил
оправдан по обвиненията.
С
решение № 72 от 15.10.2009 г. по гр. дело № 1483/2008 г. на РС Стара Загора
ищецът бил осъден да заплати обезщетение по предявен срещу него граждански иск
на основание решение № 28 от 17.03.2008 г. по ВНХЧД № 46/2008 г. на Окръжен съд
Стара Загора. С решение № 67 от 19.01.2018 г. на Окръжен съд Пловдив било
отменено осъдителното решение на РС Сjара Загора и гражданският иск на Д.Г.И.
бил отхвърлен.
По
издаден изпълнителен лист по гр. дело № 1483/2009 г. на РС Стара Загора, било заведено
изпълнително дело № 20128670400097 на ЧСИ Д.С.Д.. Ищецът твърди, че за да
удовлетвори вземането на взискателя Д.Г.И., ЧСИ му удържал средства за
лекарства, продал публично дял на ищеца от наследствен имот, който бил в процес
на съдебна делба, и изхвърлил покъщнината му от имота. Ищецаът твърди, че
вследствие действията на ответника здравето
му се влошило, получил усложнение на старите си заболявания и нови такива,
влошило се и психичното му здраве. Получил депресивна реакция със сърцебиене, безсъние,
бовки в цялото тяло, непрекъснат страх за живота, неспособност на контактува
нормално с близки, роднини и познати, непрекъснати мисли за слагане край на
живота. С молба вх. № 98178 от 18.07.2018 г. ищецът конкретизира и допълва
изложението на действията на ответника Д.С.Д. в качеството му на ЧСИ, на които
действия основава исковата си претенция срещу този ответник: запор и удръжка на
парични средства, бездействие на съдебния изпълнител във връзка с 16 бр. жалби
на ищеца до съда и организиране и реализиране на незаконен търг на имот и
издаване на неправомерно възлагателно постановление, въвеждане на купувача във
владение на имота и изхвърляне на движимите вещи на ищеца, които са се намирали
в имота, вследствие на което движимите вещи били откраднате. В уточняваща молба с вх.№ 3085 от 10.01.2019
г. назначеният представител на ищеца по ЗПП описва движимите вещи, за които се
претендира обезщетение за имуществени вреди. Със същата молба ищецът лично и
чрез неговия представител прави изявление за оттегляне на претенциите по букви
Г и Д от молба молба вх. № 98178 от 18.07.2018 г., касаещи вреди от проданта на
недвижимия имот.
В
съответствие с тези изявления и уточнения, исканията, конкретизирани от ищеца и
неговия представител адвокат С.Г. с молба вх. № 3085 от 10.01.2019 г. и
уточняваща молба с вх. № 12545 от 30.01.2019 г., е съдът да осъди ответника Д.С.Д.
да заплати на ищеца следните суми:
- сумата
от 26 000 лева неимуществени вреди (молба с вх. № 12545 от 30.01.2019 г.;
-
сумата от 32 110 лева имуществени вреди, от които 4500 лева присъдени
такси за ЧСИ и разноски, и 27 610 лева стойността на движимите вещи (л. 109-110).
Ответникът
Д.С.Д. оспорва иска със следните възражения:
- възражения
за нередовност на иска, поради непосочване на времето на настъпване на вредите,
конкретните неправомерни действия и причинната връзка между тях и твърдените
вреди;
- възражение
за неоснователен, с твърдение, че всички действия на ответника в качеството му
на съдебен изпълнител по изпълнителното дело са били законосъобразни;
-
възражение за погасяване на претенциите по давност.
Като
трето лице помагач е привлечен „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София. Третото лице помагач
В. в становище оспорва исковете.
Съдът,
след като се запозна със становищата на старните и доказателствата по делото,
прие за установено следното:
Ищецът
З.К.С. е бил признат за виновен с присъда по НОХД № 1130/2006 г. на РС
Казанлък, в състав, председателстван от Д.Г.И., за престъпление по чл. 316 във
вр. с чл. 309 ал1 от НК и чл. 286 от НК. При обжалване на присъдата ищецът
изложил, че съдията в първата инстанция Д.Г.И. бил негов ученик и търсел
отмъщение, използвайки функционалния си имунитет. По този повод, Д.Г.И. подал
тъжба срещу З.К.С. по обвинение в престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1
т. 1 и 3 от НК, по която било образувано НЧХД № 912/2007 г. С присъда № 220 от
14.12.2007 г. по това наказателно дело, Старозагорският районен съд признал
ищеца С. за виновен по повдигнатото в тъжбата обвинение. Присъдата била
потвърдена с решение от 17.03.2008 г. по ВНЧХД № 46/2008 г. на Старозагорския
окръжен съд. На основание влязлата в сила присъда, Д.Г.И. предявил срещу ищеца
иск за заплащане на обезщетение, по който иск било образувано гр. дело №
1483/2008 г. на Старозагорския районен съд. С решение № 72 от 15.10.2009 г.
Старозагорският окръжен съд е осъдил ответника по делото З.К.С. – ищец по
настоящото дело, да заплати на Д.Г.И. обезщетение в размер на 1500 лева, ведно
със законната лихва от 04.04.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, и
направените по делото разноски в размер на 90 лева. Решението е било потвърдено
с решение № 362 от 15.03.2010 г. по в.гр.дело № 238/2010 г. на ОС Пловдив и е
влязло в сила на същата дата – решението на ПОС не е приложено, но се
установява от мотивите на решение № 67 от 19.01.2017 г. по гр. дело № 2827/2017
г. на ПОС (том І л. 9). На основание влязлото в сила решение, с разпореждане от
14.01.2011 г. Старозагорският районен съд е издал изпълнителен лист в полза на Д.Г.И.
срещу З.К.С. за обезщетение от 1500 лева и разноски. На основание издадения
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20118680400025 на ЧСИ Р.М..
Впоследствие изпълнителното производство е изпратено на ответника Д.Д., ЧСИ със
същия район на действие, при който е образувано като изп. дело № 20128670400097.
По делото е присъединена държавата като взискател за публични вземания. От
приложеното към изп. дело № 20118680400025 на ЧСИ Р.М. се установява, че
публичните вземания на държавата срещу ищеца С. към дата 08.02.2011 г. са били
в размер на 11670,34 лева главница и 501,73 лева лихва. Към последващото
образувано изп. дело № 20128670400097 на ЧСИ Д.е приложено удостоверение № от
НАП за публични вземания от 25.09.2012 г., в което е удостоверен общ размер на данъчните
задължения 13 542,27 лева, вземания по съдебни производства в общ размер
4705,07 лева, лихви върху тях в размер на 3653,62 лева и неолихвяеми публични
вземания 4300 лева. В хода на изпълнителното производство са присъединени и
следните кредитори:
- ЕТ
„СТ. – С.К.“ за сумата от 2000 лева адвокатско възнаграждение на основание
изпълнителен лист по гр. дело № 110/2012 г. на ОС Хасково (л. 205);
-
Районен съд Казанлък с молба от 26.03.2015 г. за вземания в размер на по 100
лева разноски по гр. дело на РС Ивайловгрнад и РС Димитровград.
В
изпратената до ищеца в качеството му на длъжник по изпълнението покана за
доброволно изпълнение от 28.09.2012 г. (ИД л. 120) задълженията са, както
следва:
- задължения
към Д.Г.И. в размер на 90 лева неолихвяема сума, 1500 лева главница, 1003,50
лева лихви и 207 лева такси и разноски;
-
разноски по изпълнителното делоза събиране на това вземане в размер на 302,98
лева такса по ТТРЗЧСИ и разноски за адвокатско възнаграждение в ИД;
-
публични вземания в общ размер 26 200,96 лева;
-
такса за събиране на публичните вземания по ТТРЗЧСИ в размер на 2156,49 лева.
По изпълнителното дело съдечният изпълнител е наложил следните мерки за
обезпечаване на изпълнението:
- запор
върху вземане на З.К.С. от Прокуратурата на Р. България, наложен на 28.09.2012
г. (л. 98);
-
запор върху банкова сметка *** „Инвестбанк“ АД (л. 100-101)
-
възбрана върху ½ ид. част от дворно място цялото с площ 650 кв. м, представляващо
УПИ ХІХ-439 в кв. 71 по плана нас. Средногорово община Казанлък, заедно с
построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска постройка и
стоманобетонна конструкция; възбрана върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4091.576.4.32, с адрес: гр. София р-н „******(л. 111);
-
запор върху банкови сметки на З.К.С. в „Централна кооперативна банка“ АД (л.
114).
По
сметка на съдебния изпълнител са постъпили преводи от Прокуратурата на Р.
България в общ размер 5094,52 лева (л. 156-158). Сумата е била разпределена с
протокол за разпределение от 03.01.2013 г. (л. 162-163). На основание
разпределението, съдебният изпълнител е извършил плащания в полза на
кредиторите НАП и Д.И. на 14 и 19 февруари 2013 г.
По
отношение на дворно място в с. Средногорово, на което длъжникът бил
съсобственик, се пристъпило към принудително изпълнение, като на 06.11.2013 г.
бил насрочен опис и оценка на мястото (л. 210). Описът бил проведен на
04.12.2013 г. (л. 231-232). Назначената експертиза определила оценка на имота в
размер на 15 000 лева (л. 250), която била прието от съдебния изпълнител
като начална цена при публичната продан (л. 254). Публичната продан била
обявена за периода от 20.12.2013 г. до 20.01.2014 г. (л. 255). С протокол от
21.01.2014 г. проданта била обявена за нестанала (л. 271). Била обявена нова
продан от 26.02.2014 г. до 26.03.2014 г. при начална цена от 9000 лева, 80% от
оценката. С протокол от 27.03.2014 г. проданта е обявена за нестанала (л. 297).
Извършена е нова оценка на имота от м. октомври 2014 г., като е определена цена
от 14 000 лева. Била обявена нова продан за 12.02.2015 г. – 12.03.2015 г.,
при начална цена от 10 500 лева, която е 75% от определената. След
отваряне на постъпилите наддавателни предложения на 13.03.2015 г., бил обявен
купувач на имота за сумата от 14 001 лева (л. 338-340). Имотътбил възложен
на обявения купувач с постановление от 18.03.2015 г. (л. 365). С протокол за
разпределение от 15.04.2015 г. била разпределена сумата от 7000,50 лева,
съответстваща на идеалната част на длъжника С. (л. 406-407).
По
изпълнителното дело са приложени (неприкрепени към материалите по делото) общо
пет жалби на ищеца З.К.С. срещу действия на съдебния изпълнител, изпратени до
СГС:
- жалба
с вх. № 133531 от 20.12.2012 г., изпратена за администриране на ЧСИ Д.и
получена на 02.01.2013 г.;
-
жалба вх. № 54 от 07.01.2013 г., изпратена за администриране на ЧСИ Д.и
получена на 11.01.2013 г.;
-
жалба с вх. № 1050 от 11.01.2013 г., изпратена за администриране на ЧСИ Д.и
получена на 17.01.2013 г.;
-
жалба с вх. № 1054 от 11.01.2013 г., изпратена за администриране на ЧСИ Д.и
получена на 17.01.2013 г.;
-
жалба с вх. № 1057 от 11.01.2013 г., изпратена за администриране на ЧСИ Д.и
получена на 17.01.2013 г.
По
делото не са приложени документи, които да удостоверяват извършване от съдебния
изпълнител действия по администриране на жалбата.
След
извършване на описаните изпълнителни действия по изпълнителното дело, с решение
№ 7 от 24.01.2017 г. по наказателно дело № 1299/2016 г. ВКС І н.о. отменил по
реда на възобновяването присъда № 220 от 14.12.2007 г. по НЧХД № 912/2007 г. на
Старозагорския районен съд и постановил оправдаване на ищеца З.К.С.. На това
основание, с решение № 242 от 10.10.2017 г. по гр. дело № 1488/2017 г. ВКС ІV
г.о. отменил решение № 362 от 15.03.2010 г. по в.гр.дело № 238/2010 г. на ОС
Пловдив, с което е потвърдено решение № 72 от 15.10.2009 г. на Старозагорският
окръжен съд в частта, в която З.К.С. е
бил осъден да заплати на Д.Г.И.
обезщетение в размер на 1500 лева, и върнат делото на ОС Пловдив за ново
разглеждане. При новото разглеждане на делото, с решение № 67 от 19.01.2018 г.
Пловдивският окръжен съд отменил решението на РС Стара Загора и отхвърлил
изцяло предявения от Д.Г.И. срещу З.К.С. иск.
Така
изложената фактическа обстановка обуславя следните изводи на първоинстанционния
съд:
Искът
с правно основание чл. 441 от ГПК има деликтен характер, като предпоставка за
отговорността на съдебния изпълнител за вреди е извършени от него неправомерни
действия по време на изпълнителното производство, които да са причинили вреди
на ищеца. По изпълнително дело № 20128670400097, действията по което са били
основание за предявяване на иска, съдът констатира неправомерно бездействие на
ответника съдебен изпълнител за администриране на подадени общо 5 бр. жалби
срещу негови изпълнителни действия. Жалбите са получени от съдебния изпълнител
за администриране за периода от 02.01.2013 г. до 17.01.2013 г. Тъй като
задължението на съдебния изпълнител за извършване на действия по
администрирането възниква веднага с получаването на съответната жалба и в
случая неправомерността се изразява в бездействие, то давностният срок за
предявяването на иск за тези действия е започнал да тече от получаването на
съответната жалба от ЧСИ за администриране. От получаването на последните три
жалби на 17.01.2013 г. до предявяването на иска на 23.04.2018 г. са изтекли
повече от 5 години, следва искът в частта му за вреди от тези бездействия на
съдебния изпълнител да се счита погасен по давност.
Съдът
не констатира неправомерност на други действия на ответника по изпълнителното
дело. То е образувано по валиден изпълнителен титул, издаден на основание
влязло в сила и неотменено съдебно решение. В хода на изпълнението са
присъединени други кредитори – държавата за публични вземания и ЕТ „СТ. – С.К.“
за вземания за разноски, като изпълнителните действия са били насочени към
удовлетворяване не само на вземанията на Д.Г.И., за които е било образувано
изпълнителното производство, но и на вземанията на тези кредитори. Последващата
отмяна на решението, на основание на което е бил издаден изпълнителният лист,
по който е образувано изпълнителното дело, не води до настъпване с обратна сила
на неправомерност на действията на ответника по изпълнителното дело. Не е
налице и несъразмерност на обезпеченията, наложени по изпълнителното дело.
Горното следва от общия размер на вземанията, предмет на принудително
изпълнение, и обстоятелството, че същите не са били изцяло удовлетворени от
действията на съдебния изпълнител.
Изцяло
недоказано по делото е твърдението на ищеца за имуществени вреди, причинени му
от „изхвърляне“ на движими вещи от имота му по време на публичната продан.
Горните
съображения са основание на съда да отхвърли предявените от З.К.С. срещу Д.С.Д.
искове с правно основание чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 32 110 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявените от З.К.С. ЕГН **********
адрес: *** срещу ЧСИ Д.С.Д., район на действие Окръжен съд Стара Загора, адрес:
гр. Казанлък ул. „******офис 3 искове с правно основание чл. 441 от ГПК във вр.
с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения по изп. дело № 20128670400097 на
ЧСИ Д. рег. № 867 район СтОС за неимуществени вреди в размер на 26 000
лева и за имуществени вреди в размер на 32 110 лева.
Осъжда З.К.С. да заплати
на адвокат А.Г.С. възнаграждение в размер на 2273,30 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: