Р Е Ш Е Н И
Е № 260993
гр. Пловдив, 29.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
9449 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Х.Б.Г., ЕГН **********,***/31 ,с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1325,25 лв.-
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата от 123,26 лв.- обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 04.12.2018 г. до
13.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2508/2020 г. по описа на ПРС.
В
исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия
на гр. П.
Ответникът
като собственик на имот, находящ се в
гр. П. има качеството на клиент на топлинна енергия, а
като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва от деня на забавата.
С оглед
сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия,
дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът
за дялово разпределение на топлинна енергия „Техем Сървисис“ ЕООД е разпределил
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на обща стойност 1448,51 лв.,
която същият не е заплатил. Сочи се, че същата включва главница, в размер на
1325,25 лв., която представлява стойността на разпределената топлинна енергия
за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно с обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 04.12.2018 г.- 13.02.2020 г., в размер на
123,26 лв.
Твърди се,
че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно
съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Сочи се,
че на 14.02.2020 г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд-
Пловдив, като по входираните документи е образувано ЧГД № 2508/2020 г. По
посоченото дело е издадена заповед за изпълнение. Посочва, че в определения от
съда срок не е постъпило възражение от длъжника.
Моли се
исковете да бъдат уважени.Претендират се главница в размер на 1325,25 лв.,
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, обезщетение за
забавено плащане в размер на 123,26 лв. ,както и разноските за заповедното и
настоящото производство.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител адв. Ш.
М. Б. депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете като
неоснователни и неподкрепени с достатъчно убедителни писмени доказателства.
Оспорва
изложените в исковата молба твърдения, че ответникът е собственик на процесния
имот, както и че има качеството на потребител като твърди ,че няма представени
доказателства в тази насока от ищеца и счита, че исковите претенции са насочени
срещу ненадлежна страна и същите са процесуално недопустими.
В
условията на евентуалност в случай, че се приемат исковете за допустими, се
оспорва твърденията на ищеца, както и предявените от него искове за плащане на
посочените суми като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по
размер. Изразява становище, че ответникът не е задължена страна и не е
материалноправно легитимиран да отговаря по исковете като твърди , че в
исковата молба не се доказва кой е ползвател на процесния топлоснабден имот.
Посочва,
че в чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия е предвидено,
че купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
Твърди
се, че не е установено към кой момент партидата на имота е открита на името на
ответника, доколкото до този момент отговорността за задълженията се носи от
евентуалния предишен собственик и/или ползвател.
Оспорв,
че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е бил уведомен от ищцовото
дружество за размера на задълженията си, както и да са били сключвани договори
с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна
енергия до отделните абонати в етажната собственост.
Счита, че начинът на извършване на начисляването на топлинната енергия е
в нарушение на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия и намира
начинът на калкулиране в нарушение на изискванията на чл.13 от Директива на ЕС
2006/32/ЕО.
Твърди се, че е имало необходимост
от извършване на междупроверовъчен метеорологичен преглед от лицензирана
лаборатория, с която да се докаже, че измервателните уреди са функционирали и
са били в срока на годност на последната периодична проверка. С оглед
изложеното посочва, че ищцовото дружество не е представило протоколи за
преглед.
Сочи се ,че в случая няма информация за това какво е действителното
време на ползване на топлоенергия от ответника и че няма доказателства, че топломерите
в жилището някога са били реално отчитани от служители на дружеството.
Оспорва се претенцията за договорна и мораторна лихва, както и
определената от ищеца падежна дата, тъй като на тази дата ответникът не е бил в
забава и задължението не е станало изискуемо.
Предвид изложеното се иска да се отхвърли изцяло иска като неоснователен
и недоказан. Претендират се разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 150,
ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция
на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който
по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не
обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в
тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани
общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.
Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на договорни отношения по
продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на
задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
По делото са приети Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите
в гр.П. Съгласно чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните
станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за
топлинна енергия в срок. Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на
продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване –
топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното
по този начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя
между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях
търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените
общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.
Съдът счита, че от приетия по делото Нотариален
акт от *** \л.57\ се установява, че ответникът е собственик на
процения имот, а именно: апартамент ***, като съдът счита за неоснователни
възраженията на особения представител в устните прения, че не се установява, че
ответникът е собственик на този имот през процесния период. В случай, че
ответникът или особеният представител твърдят той да се е разпоредил с имота,
то следва да го установят, а
доказаталества в тази насока не са представени по делото.
С оглед оспорването от страна на особения
представител са представени и приети като писмени доказателства протоколи за извършвани дейности по средствата
за измерване, както и свидетелство за проверка на СИ.
На 20.11.2017 г. в присъствието на Н.В. – *** на етажната собствено е изготвен и подписан протокол за извършване на дейности по
средствата за измерване, в който е отразена подмяна на извервателни устройства в
сградата –ЕС, като в протокола са отразени данните на сменените топломери в
абонатната станция, като топломер с фабр. № *** е подменен с топломер с фабричен № ***. Впоследствие това измервателно устройство на
05.08.2019 г. е подменено с измервателно устройство ***. Прието е като писмено
доказателство свидетелство за проверка на СИ за топломер с фабричен номер ***, като в
свидетелството се сочи, че срокът на валидност на проверката е до 31.08.2019 г. т.е. измервателното
устройство в абонатнта станция, отчитащо показанията през процесния период е
било годно такова – в срока за валидност на същото, съгласно приетия по делото,
като писмено доказателство сертификат. Свидетелството е от 29.01.2021 г. Към свидетелството е приложен и ЕС –
Сертификат за изпитване и одобряване на типа. Протоколите не са подписани от
ответника, тъй като касаят подмяна на средствата за измерване в абонатната
станция, а не тези в имота на ответника.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице след справка в ищцовото дружество и справки за
разпределена ТЕ от Техем Сървисис ЕООД.
Вещото
лице установява, че жилищният блок в гр.
П. е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през
процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление и битово
горещо водоснабдяване (БГВ). Топлинното счетоводство на блока през процесния
период се води от фирма за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД. През
процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез преносим
терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото дружество. Количеството ТЕ,
намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на „Техем сървисис“ ЕООД за
разпределение по потребители. Разпределението на ТЕ за отопление в етажната собственост е
извършвано в началото и в края на всеки отоплителен сезон, визуално от
отчетените показания на ИРУ. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя
от топлинния счетоводител, по формула към т. 6.1.1 на Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя пропоционално
на проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника отопляемият
обем е 78 м3. Начисляването на дължимите суми за ТЕ за всички
абонати в това число и на ответника през целия период е извършвано от ищцовото
дружество, като разпределената топлинна енергия от топлинния счетоводител е
умножавана по действащите за периода цени.
През процесния период 01.10.2018 г. -30.04.2019 г. абонатната станция,
обслужваща жилищния блок в гр. П. е
работила, като е подавала ТЕ само за БГВ, тъй като периодът е неотопляем. Подадената
е общо 103,855681 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични
разходи в размер на 10,255989 MWh за сметка на ищцовото дружество.През процесния период
01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. в ап. *** всички 1 бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в
блока. През имота на ответника не преминава щранг лира. През процесния период в имота има монтирани 1
брой измертавелни устройства за дистанционен отчет, които са технически
изправни. Вещото лице установява, че в имота няма монтиран водомер за топла
вода, като начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на
база 1 бр. лица по 140 л./денонощие, поради липса на измервателно устройство.
Вещото лице посочва, че за имота на ответника са прилагани изискванията на
т.6.7. във вр. с т. 6.5. от „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в
сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007
г. – за употребеното количество ТЕ за БГВ – за 1 брой лица по 140 л./денонощие,
поради липса на измервателно устройство. Установява се, че няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от
ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове,
посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за
ТЕ. Вещопо лице установява следните
стойности на разпределена в имота на ответника за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2019 г. топлинна енергия, а именно: 0,54844 MWh за отдадената от
сградната инсталация, 2,67602 MWh за отопление и 9,28737 MWh за БГВ.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от СТЕ,
представените от ищцовото дружество начислени количества ТЕ, нормативно
определената цена за ТЕ за битови нужди, както и справка БНБ за основен лихвен
процент, се установява, че претендираната главница и законна лихва съответстват
на установените такива. Вещото лице
посочва, че за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2019 г. по партидата на ответника не са издадени кредитни известия.
Описаните в таблицата фактури са осчетоводени по надлежния ред, включени са в
дневник за продажбите и справка – декларация по ЗДДС, заведена е аналитична
партида на ответника, водено е редовно счетоводството при ищцовото дружество
относно продажбата на ТЕ на ответника за процесния период. Вещото лице
установява, че общата претендирана сума в размер на 1325,25 лв., включва в себе
си следните стойности за отделните компоненти, включени в нея, а именно: сумата
от 59,80 лв.- топлоенергия сградна инсталация, сумата от 291,77 лв.-
топлоенергия за отопление, сумата от 965,28 лв.- топлоенергия за битово горещо
водоснабдяване и сумата от 8,40 лв. за услугата дялово разпределение.
Установява се, че лихвата за процесния
период е в размер от 123,26 лв.
С оглед на
приетия по дело нотариален акт, както и с оглед разпоредбите на ЗЕ и общите условия,
съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните
общи условия за продажба на топлинна енергия от "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД и всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за
доставената топлинна енергия.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, като дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, каквато е и тази, в която се намира
апартаментът на ответника, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано
в публичния регистър по чл. 139а /чл.
139, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.7 от Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването \действаща през
процесния период\, лицето по чл.
139б, ал. 1 ЗЕ/ избрано от клиентите в сграда – етажна собственост лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение/, когато установи, че липсват индивидуални водомери за топла
вода, срокът на валидност на периодичната проверка на индивидуалните топломери
и/или индивидуалните водомери е изтекъл или когато те са повредени, уведомява
писмено клиентите за задължението им да монтират индивидуални водомери за топла
вода, да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните топломери
и/или индивидуалните водомери или да осигурят техническата им изправност в
нормативно установените срокове, както и за последствията при неизпълнение на
тези задължения. Когато няма избрано лице по чл. 139б ЗЕ, уведомяването се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия.
В чл.52, ал.8 от същата наредба е уредено
правилото, че в случаите, в които клиентът не изпълни задължението си по ал. 7,
за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2 и на
т. 7.3.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от същия нормативен акт.
Съгласно текста на чл.69, ал.2 от Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща
вода в отделните имоти се разпределя:1. по показанията на индивидуалните
водомери за топла вода – когато на всички отклонения от сградната инсталация за
горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани индивидуални водомери
за топла вода и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4;
2. при норма за разход на потребление на гореща
вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани
индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са
повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.
В случая не се установява от събраните по делото
доказателства да е спазена, установената в наредбата процедура, която е
предпоставка и за законосъобразното начисляване на топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване в процесния имот през исковия период. В настоящия случай,
при лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи изправността си в
т.ч. и че дружеството, извършващо дялово разпределение, е уведомило писмено
ответника за изтекла метрологична годност на водомерите за топла вода, същият
не ангажира доказателства в тази насока.
С оглед гореизложеното съдът счита, че не се
установява при условията на пълно и главно доказване нито да е налице реално
топлоподаване за БГВ в процесния имот през исковия период, нито спазване на
процедурата, приложима в случаите, в които се начислява топлоенергия при липса
на измервателно устройство, съгласно цитираната наредба. Този извод не се променя и от приетото и
неоспорено от страните заключение на съдебно – техническата експертиза,
съгласно което е спазен начина на разпределяне на топлинната енергия, но
липсват данни за спазване на процедурата. Предвид недоказаност на исковата
претенция за дължимост на сумата от 965,28 лв.- топлоенергия за БГВ, то искът
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Вещото
лице е категорично, като е посочило, както в констативната част, така и в
заключителната част, че през процесния период абонатната станция е спряна от
топлоподаване, като в блока е ползване ТЕ само за битово горещо водоснабдяване.
Доколкото заключението не е оспорено от страните, то съдът го възприема изцяло,
като обективно, пълно и компетенто изготвено. Доколкото не се установява при
условията на пълно и главно доказване, че през процесния период е налице топлоподаване
на топлинна енергия за отопление, то неоснователна се явява претенцията за
признаване на установено, че се дължи сумата от 291,77 лв. за топлоенергия за отопление.
Освен заплащането на съответната топлинна
енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни да заплатят и
тази за сградна инсталация.
В Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по
т.д. № 2/2016 г. по описа на ВКС, ОСГК, е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата
на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната
енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна
инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на
отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ
и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но
и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в
резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички
собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, без оглед на това дали и каква част от тази енергия се използва за
отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
От приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на съдебно – техническата експертиза по делото съдът установява, че
за процесния период абонатната станция е работила, като е подавала ТЕ за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в
отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на
отоплителната инсталация и други фактори, като всички съсобственици участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация /обща част/ топлинна енергия, без оглед
на това каква част се използва за отопляване на собствения имот и каква
температура е постигната в имота на потребителя. От заключенията на
съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, приети от съда се
установява, че начислените на ответника суми са правилно определени, при
съобразяване на действащите нормативни изисквания и при ползване на
информацията от фирмата за топлинно счетоводство.
Разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/,
се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ.
Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.
145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от
вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Съгласно Решение на СЕС от 05.12.2019
г. по отправени преюдициални запитване, член 27 от Директива 2011/83/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година
относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви
97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
(„Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Приема се също така, че член 13, параграф 2 от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април
2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета
и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Предвид
гореизложеното и доколкото заключението на съдебно- техническата експертиза не
е оспорено, то съдът го възприема изцяло и приема за основателна и доказана
претенцията за установяване на дължимост на сумата от 59,80 лв.- топлинна енергия, разпределена за
сградна инсталация. Съдът счита за основателна и претенцията за установяване на
дължимост на услугата дялово разпределение, доколкото не се оспорва същата да е
извършвана през процесния период, а основанието за начисляването й се
установява от приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза.
Размерът на претенцията за услугата дялово разпределение – 8,40 лв. е
установено от приетото и неоспорено заключение на съдебно – счетоводната
експертиза.
Относно
обезщетениетто за забава, то същото съдът счита за доказано по основание по
отношение на уважените претенции за главница и установява размера му чрез
използване на онлайн калкулатор, а именно: сумата от 8,28 лв., като до този
размер исковата претенция следва да се уважи, а за разликата до размера от
123,26 лв. следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал.1
ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца, съразмерно на уважените претенции. Ищецът
е направил разноски в размер на 75 лв. в заповедното производство и 725
лв. в исковото производство, като съдът счита, че претендирания размер на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и извършените по делото процесуални
действия с участието на представител на ищеца, а именно: 100 лв. От така
претендираните и направени разноски следва да се присъдят в полза на ищеца разноски , съразмерно на
уважените претенции в общ размер от 40,20 лв., разпределени, както следва:
сумата от 3,95 лв. в заповедното производство и сумата от 36,25 лв. в исковото
производство.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Б.Г., ЕГН **********,*** дължи на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 68,20 лв.- главница,
представляваща стойност на разпределена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 8,28 лв.- обезщетение за забавено плащане
на главницата в размер на законната лихва за периода от 04.12.2018 г. до
13.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2508/2020 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Х.Б.Г., ЕГН **********,***
искове за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1257,05 лв.- главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2019 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.02.2020
г. до окончателното й изплащане и сумата от 114,98 лв.- обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 04.12.2018 г. до
13.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2508/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Х.Б.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 разноски,
съразмерно на уважените претенции в общ размер от 40,20 лв., разпределени,
както следва: сумата от 3,95 лв.-
разноски по ч.гр.д. № 2508/2020 г. по описа на ПРС и
сумата от 36,25 лв.- разноски по гр.д. №9449/2020
г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ