Р Е Ш Е Н И Е №134
13.12.2019г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС, търговски състав,
На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА БАЛТОВА
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ЗЪБОВА – КОЧОВСКА
ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретар Станка Ангелова
като
разгледа докладваното от съдия Зъбова въззивно търговско дело № 275 по описа за
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на ищцата по гр.д. №20/2019г. по описа на ОС Сливен-Х. Д. Д. ЕГН ********** от гр. К., чрез процесуален представител адв. М. М. от АК- Сливен, със съдебен адрес: гр. С., ул.“Х“ 1-1, подадена против съдебното решение по горното дело(№34/17.07.19г.) в отхвърлителните му части.
В жалбата решението се сочи за неправилно и необосновано в обжалваните части и се моли за отмяната му, както и за произнасяне на друго, с което исканията й за обезщетения да бъдат уважени в пълните предявени размери.
Конкретно недоволство се изразява от факта, че първата инстанция е приела за справедливо обезщетението за неимуществени вреди на въззивницата в размер от 60 000лв. Според страната преценката е неправилна, а определената сума- крайно недостатъчна, за да репарира причинените й от деликта вреди, т.к. е претърпяла оперативно лечение и изключително тежко възстановяване след него, с ползването на помощни средства, изпитвала е силни болки и страдания, които продължават и понастоящем. Лечението й още не било завършено. Сочи, че на 31.07.19г. отново е била приета за оперативно лечение в МБАЛ „Д“- гр. С., където й е извършена костна трансплантация- тибия и фибула, престояла е седем дни в болничното заведение, а след това е било необходимо отново да извършва рехабилитация. Ангажира допълнително като доказателство- две епикризи с медицинско предписание за продължаваща и понастоящем рехабилитация, приети от въззивния съд.
В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ответник С. П. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., кв.“Б“бл.7,вх. Д, ап.20, чрез пълномощник адв. Ст. Р. от АК – Сливен със съдебен адрес: гр. С., ул.“Г“ №1, офис 6.
В него жалбата се сочи за неоснователна, а решението на първата инстанция -за правилно и обосновано, по съображенията, изложени от съда в мотивите на акта му. Моли се за неговото потвърждаване и за присъждането на адвокатско възнаграждение за защитата на страната на основание чл.38, ал.,1, т.3 от ЗА.
Възразява срещу доказателственото искане на въззивницата, като неотносимо към спора, не ангажира други доказателства и дири разноски.
Третото лице- помагач на С. К. „З. компания О. клон Б.“КЧТ гр. С. не е подало отговор на въззивната жалба.
В проведеното пред Апелативен съд Бургас открито съдебно заседа-ние жалбата се поддържа от въззивницата чрез процесуален представител – адвокат.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивницата оплаквания за неправилността на горното, при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и на база действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по претенции-те на Д. , с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди, причинени от неправомерното поведение на ответника К. , по време на ПТП, станало на 12.09.2017 г. в гр. С., около 18 ч.
Тогава, при пресичане на кръстовището на бул. „Б” по пешеходна пътека, ищцата била блъсната от лек автомобил М. Ц270 ЦДИ, с рег. № С* управляван от ответника С. . Твърдяла е,че в резултат на това получила множество телесни увреди, изразяващи се в съчетана травма със засягане на гръден кош, таз, горни и долни крайници, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота й, контузия в областта на лявата раменна става, с многофрагментно счупване на главата на раменната кост, довела до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник и многофрагментно счупване на двата пищяла на подбедрицата на левия крак, в горната им трета, както и счупване на пубисната кост от лявата половина на таза, довели до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.
Описала е подробно всички предприети след катастрофата мерки за физическото й стабилизиране и оздравяване-оперативна намеса, екстенцзия,обездвижване, невъзможност да се грижи за себе си,страданията си в тази връзка, постоянните болки, продължилото й лечение в УМБАЛ „С“ООД, поради усложненията при зарастването на костите на подбедрицата, наложили нова операция с монтиране на две заключващи плаки и присаждане на кост. Твърдяла е, че въпреки предприетите оздравителни мерки и рехабилитация, до настоящия момент обемът на движенията на колянната й става и на лявата раменна става не е възстановен. Твърди страхови пристъпи, когато й се наложи да пресича улицата и нежелание да се вози в автомобил, за преодоляване на които се наложило да посещава психиатър.
Твърдяла е извършени разходи за купуване на необходимите за операцията помощни средства, такива за извършването на операцията и за медикаменти, които подробно са изброени в исковата молба.
Извършителят
на деликта бил установен със споразумение от
31.10.2018 г. по НОХД 1359 по описа на РС - Сливен за
Претендирала е сумата 160 000.00лв за претърпените от нея болки и страдания, причинени от ответника по непредпазливост, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането, както и сумата 4 187.00лв., представляваща имуществени вреди също със законната лихва за забава от датата на увреждането. Дири разноски.
Ответникът е оспорил с отговора си иска за неимуществени вреди по размер, отричайки го като неоснователен за сумата над 5 000 лв., а този за имуществени вреди- над размера от 3393.33 лв.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата не била изпълнила задължението си на пешеходец по чл. 113 т. 1 от ЗДвП, че говорела по мобилния си телефон, когато предприела пресичането и внезапно е излязла на платното за движение.
Третото лице-помагач е представило писмено становище с твърдения, че предявените искове са неоснователни, тъй като не са доказани елементите за осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане, пораждащо деликтната отговорност на ответника. Оспорило е всички твърдения за вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, както и за продължителността на оздравителния период на ищцата. Оспорило е иска за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, защото претендираните разходи не са реално извършени. Намира за прекомерно по размер претендираното обезщетение, с оглед твърдените телесни увреждания и принципа на справедливост, както и с оглед трайната съдебна практика.
Първата инстанция е уважила заявените искове частично- в размер от 60 000лв. този за неимуществено обезщетение и в размер от 3991,36лв. за имуществените вреди, ведно със законна лихва за забава върху двете главници от датата на деликта, до окончателното изплащане. Отхвърлил е претенциите в останалата им част като неоснователни и недоказани. Присъдил е разноски съобразно отхвърлената част от исковете и държавна такса по сметка на окръжния съд на база уважената част.
Правните си изводи съдът е обосновал с критерия за справедливост досежно неимуществените вреди, а на база събраните доказателства за разходи по лечението на ищцата- за имуществените.
Настоящата инстанция изцяло споделя крайния правен извод на окръжния съд по отношение размера на присъдените имуществени вреди, претърпени от катастрофата, както фактическите и правни съображения, които го обосновават, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на съдебното решение в тази част.
Тъй като срещу отхвърлителното решение на първата инстанция по отношение размера на имуществените щети няма изложени конкретни съображения, съдът се ограничава с това да добави, че събраните по делото писмени доказателства установяват разходи по лечението на ищцата само за сумата, присъдена с решението на първата инстанция, ведно със законна лихва за забава от датата на деликта, до окончателното изплащане. В останалата й част до предявената с исковата молба сума, претенцията за обезщетение следва да бъде отхвърлена, в какъвто смисъл се е произнесъл и първостепенният съд.
С оглед горното и поради съвпадение на правните изводи на двете съдилища в тази част, обжалваното отхвърлително решение на окръжния съд по претенцията за имуществени вреди, заявени ведно със законни последици, следва да бъде потвърдено.
По отношение на неимуществените вреди:
Релевантната за спора фактическа обстановка по делото е следната:
На 12.09.2017г. в град С., на пешеходна пътека на бул. „Б“, при управление на лек автомобил „М“ с рег. № С* ответникът С. П. К. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119 ал.1 от ЗДвП сочещ, че „при приближаване към пешеходната пътека водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил на Х. Д. Д. средни телесни повреди, изразяващи се в съчетана травма със засягане на гръден кош, таз, горни и долни крайници, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, контузия в областта на лявата раменна става с данни за многофрагментно счупване на главата на раменната кост, довела до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник; многофрагментно счупване на двата пищяла от подбедрицата на левия крак в тяхната горна трета и счупване на пубисната кост от лявата половина на таза, довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник. Със споразумение по НОХД № 1359/18 по описа на СлРС, С. П. К. се е признал за виновен в извършването на престъплението по чл. 343 ал.3 пр. последно б. „а“, предл. първо, алтернатива втора, вр. ал. 1, вр. чл. 342 ал.1 от НК и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години.
Между ответника и третото лице-помагач ЗК “О“ гр. С. е сключен договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния лек автомобил за периода от 06.03.2017г. до 05.03.2018г.
Според събраните по делото писмени и гласни доказателства, след претърпяното ПТП ищцата била откарана в МБАЛ „И“ гр. С., ЦСМП и била настанена за около две седмици в отделението по реанимация.становени са причинени на ищцата от ПТП три средни телесни повреди. След това била преместена в Отделението по ортопедия и травматология. Била поставена на екстензия. Изпитвала много силни болки от счупването на крака, ръката и таза. Не можела да се движи и самообслужва. Колегите й я посещавали и й носели храна. Наложило се кръвопреливане. След около 20-ия ден престой в болницата била изписана, като се наложило да бъде транспортирана до дома си и внесена на ръце от нейни колеги, тъй като не можела да се движи. В дома си също била на легло, не можела да се самообслужва и тъй като майка й също била на легло, се наложило двете да бъдат обслужвани от наета жена, за което плащали нейни колеги. Това продължило около месец. След това била откарана в С. в гр. К., където предстояла около два месеца. За този период счупването на ръката й заздравяло, но кракът й не зараствал. Изпитвала много силни болки. Наложило се поставяне на обезболяващи инжекции.становило се, че се нуждае от допълнителна операция на крака. Тя била направена в град С., в УМБАЛ „С“ ООД, поради нейната сложност. Били й имплантирани две заключващи плаки – на дистална медиална тибия и латерална проксимална тибия. Престоят в болницата в град С. бил около 10 дни. След втората операция отново се наложило Д. да лежи на легло около два месеца, без да стъпва на крака. След това започнало раздвижване, като в момента ищцата се движи с помощно средство, тъй като изпитва болки в счупения крак и не трябва да натоварва износената си колянна става.
Психическото състояние на ищцата след катастрофата се влошило. Тя станала подтисната, неразговорлива, изпаднала в депресия. Наложило се на два пъти да я посещава психиатър, който й предписал лекарства. Изпитвала силни болки, налагало се да взема обезболяващи. Изпитвала силен страх, когато й се наложи да пресича улицата, не желаела да се вози в автомобил и за преодоляване на тези панически усещания се наложило да посещава психиатър.
Представените пред настоящата инстанция две епикризи, свързани с диагностицираните по повод катастрофата увреждания на ищцата, сочат на допълнителна костна трансплантация и продължителност на рехабилита-цията на пациента в тази връзка и понастящем.
При тези данни съдът намира, че присъденото на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от катастрофата са парично остойностени от първата инстанция под действителния им размер, който възлиза на 85 000лв.
Увеличената сума съдът намира за изцяло съобразена с критерия „справедливост“, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Т.к. той не е абстрактен, а реално обусловен от фактите по конкретното дело. В тази връзка съдът съобразява средната възраст на пострадалата- 54 годишна, свързана с възможността за пълно възстановяване от нанесените травми, установените от свидетелите по делото силни по интензитет и продължителни по време болки и страдания, понесени от ищцата в следствие на причинения от катастрофата политравматизъм и предпоставени от претърпените наложителни медицински интервенции за възстановяването й, обстоятелството, че е претърпяла тежки операции и две години след инцидента пълното й оздравяване все още не е постигнато, че е била подложена на интензивни медицински грижи и рехабилитация, които все още не са постигнали ефекта на физическото й възстановяване, че е била продължително зависима от чужда грижа – финансова и физическа за съществуването си и за осъществяването на необходимите оздравителни мероприятия. Пострадалата още ползва помощно средство(една патерица) при придвижването си и има увреждане от такъв характер, че последиците му няма да могат да бъдат напълно преодолени за дълго време. Болките й не се отшумели и в момента.
Първата инстанция не е приела за установени по делото възраженията на ответника за съпричиняване на противоправния резултат, а този въпрос не е повдигнат пред настоящия съд в отговора на въззивната жалба. Деликвентът е изразил съгласие с правните изводи на първата инстанция и е поискал потвърждаването им.
Законната лихва за забава е дължима върху главницата, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, от датата на увреждането–12.09.2017г.. до окончателното й заплащане.
Изходът от обжалването сочи, че решението на първата инстанция следва да бъде коригирано и в частта за разноските, както и на присъдената държавна такса.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право на 1043 лв. разноски, съобразно с уважената част от претенциите й пред първа инстанция, следователно с настоящото решение към присъдената й сума от 750лв. следва да се добави сумата 293 лв.
Ответникът е осъден да заплати държавна такса върху присъдените обезщетения, тъй като ищцата е била освободена от внасянето й – в размер на 2 559,65лв., но следва да довнесе още 1000лв., предвид увеличения размер на дължимото неимуществено обезщетение.
На основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адв. С. ищцата е била осъдена да заплати възнаграждение в размер на 2956,25лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ на ответника, което следва да бъде намалено на 2099,19лв., предвид увеличения размер на уважената по делото неимуществена претенция( респективно намалена по размер отхвърлена част), каквото възнаграждение следва да му бъде присъдено и в настоящото производство.
За въззивното производство въззиваемият ответник дължи внасянето на държавна такса по сметка на БАС за проведеното производство по жалбата на ищцата, в размер на 500лв., съобразно уважената част от жалбата.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение №34/17.07.19г. по т.д. 20/2019г. по описа на Окръжен съд Сливен, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на ищцата Х. от гр. К., чрез процесуален представител адв. М. М. от АК- Сливен, със съдебен адрес: гр. С., ул.“Х“ 1-1, подадена против С. П. К. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., кв. „Б“ 7-Д-20 с адрес за призоваване гр. С., ул. „Г“ №1, офис 6, чрез адв. С. за присъждане на неимуществени вреди от ПТП, станало на 12.09.17г. в гр. С. в размер над 60 000лв. до 85 000лв., ведно със законната лихва за забава върху разликата в главницата от 25 000лв., считано от 12.09.17г. до окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА , с която на адв. С. е присъдено възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА над 2099,19лв.до 2956,25лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. П. К. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., кв. „Б“ 7-Д-20 с адрес за призоваване гр. С., ул. „Г“ №1, офис 6, чрез адв. С. , при участие на трето лице-помагач „З. к. О. – клон Б.“ КЧТ, гр. С., със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., бул. “. № 1*да заплати на Х. Д. Д. ЕГН ********** от гр. К., ул. „Е“ № 2, с адрес за призоваване гр. С., ул. „Х“ 1-1, чрез адв. М. над присъдената като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане по ПТП на 12.09.2017г сума 60 000 лв. още 25000лв.( двадесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва за забава върху тази допълнителна сума, считано от 12.09.2017 г., до окончателното й изплащане, както и допълнително сумата 293 лв.- разноски за производството по т.д. №20/19г. по описа на СлОС,към вече присъдените с първоинстанционното решение 750лв. разноски.
ПОТВЪРЖДАВА горното съдебно решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. П. К. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., кв. „Б“ 7-Д-20 да заплати по сметка на Апелативен съд Бургас държавна такса за провеждането на в.т.д. №275/2019г. в размер на 500лв. (петстотин лева), а за проведеното пред Окръжен съд Сливен производство по т.д. №20/19г. да доплати още 1000лв. над присъдената му от първата инстанция държавна такса в размер на 2 559,65лв.
ОСЪЖДА Х. Д. Д. ЕГН ********** от гр. К., ул. „Е“ № 2 да заплати на адвокат С. , на основание чл. 38 ал.2 от ЗА сумата 2099,19лв. за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на въззиваемия ответник в производството по в.т.д. №275/19г. по описа на БАС..
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: