Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22
12.01.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 764 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.С.С. ***, подадена чрез
адв. М.Б., с посочен съдебен адрес: *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1253-000417 от 28.07.2022г., издадена
от М. А. И. на длъжност ПИ при РУ
Хасково към ОДМВР – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
необоснована, постановена при наличие на съществени процесуални нарушения и в
разрез с целта на закона. Претендира се същата да е издадена при липса на точно
и ясно посочване на фактическите основания за това, както и при отсъствие на
волеизявление от страна на органа относно разпоредените с нея последици.
Заповедта не посочвала и срока за който се налага ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“
от ЗДвП. Излагат се аргументи, че оспорената заповед е издадена и при неизяснена
фактическа обстановка, а изложеното в нея не отговаря на обективната
действителност. Моли се оспорения акт да бъде отменен изцяло. Претендира се
присъждане на разноските по делото.
Допълнително пълномощника на жалбоподателя представя
писмено становище, в което подробно се обосновават твърдения за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът, ПИ при РУ Хасково към ОДМВР – Хасково, не
ангажира становище по жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 28.07.2022г. срещу С.А.А.е съставен Акт серия АД №
140976 за установяване на административно нарушение, за това, че на същата
дата, в 11:30 часа в гр. Хасково, бул. „България“ до № 57 управлява МПС с рег. *******
с марка „**** собственост на С.С.С. с ЕГН **********. При извършената проверка
се установява, че водачът не притежава СУМПС и никога не е притежавал. Посочено
е, че с това С.А.А.виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
В така съставения и приложен към аднинистративната
преписка АУАН липсва подпис на актосъставител, същият е подписан единствено от
нарушителя.
На същата дата 28.07.2022г. на жалбоподателя С.С.С. е
съставен АУАН серия АД с бл. № 140576 от Д.Д.К., на длъжност ПИ при РУ Хасково,
за това че на 28.07.2022г., около 11:30, в гр. Хасково, бул. „България“ № 57
предоставя собственият си автомобил марка **** с рег. № ******* на
неправоспособният водач С.А.А.. Деянието е квалифицирано като такова по чл.
102, ал.1 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и
нарушителя. Така описания АУАН не е представен като част от администартивната
преписка, но е приет към доказателствата по делото предвид представянето му от
страна на жалбоподателя.
Оспорената в настоящото производство Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1253-000417/28.07.2022г. е
издадена от М.А.И., на длъжност ПИ при РУ Хасково, упълномощен със Заповед №
272з-906/2019г. на Директор на ОДМВР Хасково, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП
и чл.22 от ЗАНН.
Като обстоятелства за издаването й се посочва, че на
28.07.2022г. против С.С.С. е съставен АУАН серия АД с бл. № 140576, за това че
на 28.07.2022г., около 11:30, в гр. Хасково, бул. „България“ № 57 е предоставил МПС ****“ с рег. № ******* на неправоспособния
водач С.А.А., с което виновно е нарушил разпоредбите по чл.102, т.1 от ЗДвП.
С разпоредителната част на акта на С.С.С. с ЕГН **********
се налага принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП,
без да се сочи в какво се изразява същата и за какъв срок се налага.
В акта като отнети документи са посочени 2 бр.
Регистрационни табели с № Х 1637КТ, за срок от 6 месеца.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 28.07.2022г., което
обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е
подадена на 02.08.2022г. директно пред Административен съд – Хасково.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. писмени
доказателства, удостоверяващи компетентността на издателя.
При така установените факти, съдът обосновава следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт,
от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, предвид което е
процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна, по следните
съображения:
Оспореният
индивидуален административен акт е
издаден от компетентен орган.
На основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност,
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед
№ 272з-906/20.03.2019г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на
ОДМВР Хасково, на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, включително (т.11)
държавните служители от звената „Териториална полиция“ в сектор „Ожранителна
полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково / ПИ и Мл Пи/- полицейски органи по чл.142 ал.1
т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Към
доказателствата по делото е прието писмо рег. №6789/11.10.2022г. на Началник
Районно управление – Хасково, видно от което ПИ М.А.И. е служител на група
„Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районо управление
Хасково.
Предвид изложеното,
процесната заповед е издадена от лице разполагащо с материалната и териториална компетентност.
Независимо
от горното, настоящият съдебен състав намира оспорения акт за нищожен, при следните съображения:
Съгласно чл.171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
С оглед така посочената разпоредба, за да е
законосъобразно наложена принудителната администартивна мярка по същата, следва
по делото безспорно да е установено и доказано наличие на управление на МПС от
неправоспособен водач, което в процесния случай следва да е собственост на
жалбоподателя.
Видно от обжалваната заповед, като мотив за постановяването й е
посочено наличие на съставен срещу жалбоподателя АУАН, за това че е предоставил
описания в АУАН автомобил на неправоспособен водач.
Така изложеното води на извод за
основателност на направените в жалбата възражения за липса на изложение, в
обстоятелствената част на оспорения акт, на относими към посоченото правно
основание по чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП факти и обстоятелства. Процесната заповед не сочи наличие на
констатирано управление на процесното МПС от посочения като неправоспособен
водач. Независимо, че в изпратената от органа администартивна преписа е наличен
АУАН съставен на цитирания водач, именно за такова нарушение, този АУАН не е
посочен като основание за издаване на процесната ПАМ и не би могъл да мотивира
нейното издаване, априори. Нещо повече, настоящият състав намира, че доколкото
същия не съдържа подпис на своя издател, въобще не би могъл да се приеме като
съществуващ в правния мир. По тези съображения, съдът приема, че от страна на
административния орган не само не са изложени релевантни към процесната ПАМ
фактически основания, но и не са представени доказателства за наличието на
такива. Липсата на изложени релевантни фактически основания, към посоченото в
акта правното основание за неговото издаване, води до необоснованост на същия,
а липсата на доказателства за същите до тяхната недоказаност, съответно до
неговата отмяна поради порок във формата на акта и противоречие с материалния
закон.
В конкретната
хипотеза обаче, настоящият съдебен състав намира оспорения акт за страдащ от
най- тежкия порок, а именно нищожност.
С
процесната заповед е разпоредено налагането
на С.С.С. принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, без да се сочи словестно, в какво точно се
израява същата, както и за какъв срок същата се налага.
Така
даденото от органа разпореждане не съдържа каквото и да било волеизявление
относно вида на мярката, чрез която следва да бъде осъществена
администартивната принуда. Цитирането единствено и само на текст от ЗДвП, без неговото
словестно изразяване, води до невъзможност за осъществяване на каквъвто и да
било съдебен контрол, относно съответствието на наложената ПАМ към материалния
закон. На практика липсва изрзена от органа воля, а нейното предполагане и
служебно извеждане, с оглед посочената закнова разпоредба, настоящият състав
намира за недопустимо. Още повече законодателя е предвидил мярката по чл. 171,
2а, б.“а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ да
бъде реализирана за определен времеви период, в диапазона от 6 месеца до една
година, а органа въобще не е посочил срок, за който да се наложи същата.
Посоченото в акта отнемане на 2 бр. Регистрационни табели с № *******, за срок
от 6 месеца, не би могло да се възприеме като посочен от органа срок за
налагане на мярката по чл. 171, 2а, б.“а“ от ЗДвП, доколкото същата не се
изразява в отнемане на регистрационните номера на съответното МПС, а в
прекратяване на неговата регистрация.
Ето
защо, с оглед липсата на направено от органа волеизявление, относно действията,
чрез които следва да се осъществи ПАМ по посочената разпоредба и липсата на
посочен срок за нейното налагане, настоящият съдебен състав намира оспорената
заповед за изцяло неизпълнима.
Непосочването
на фактическите действия, чрез който следва да бъде реализирана наложената ПАМ,
както и на срока за който същата се налага, според настоящият състав рефлектира
върху законосъобразността на оспореният акт, като го опорочава до степен на
нищожност, предвид липсата на изразена от органа воля по отношение съществени
елементи от състава на мярката, която, като форма на принуда, винаги следва да
бъде конкретна и ясно определена, както по отношение на конкретните действия,
чрез които ще се осъществи, така и по отношение на времевия период, в който
следва да се търпи.
При този изход на
делото и при липса на възражение за прекомерност съдът намира за основателна
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Същите са в общ размер на 310.00 лева, от които внесена държавна такса в размер
на 10.00 лева и изплатено възнаграждение на адвокат, съобразно представения по
делото Договор за правна защита и съдействие от 29.07.2022г., в размер на 300.00
лева.
Така мотивиран, Административен съд - Хасково:
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1253-000417 от 28.07.2022г.
издадена от М.А.И.
на длъжност ПИ при РУ Хасково към ОДМВР – Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Хасково да заплати на С.С.С.
ЕГН ********** ***, сумата от 310 (триста и десет) лева – разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: