РЕШЕНИЕ
№ 6102
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Цв. Л.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110121986 по
описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницaта М. Б. М., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ......., като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок от публикуването на общата фактура на интернет – страницата на
продавача, което ответницата не е сторила, поради което претендира от нея сумите,
съответстващи на 1/4 от общия размер на дълга, а именно: 865,27 лв., представляваща цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 143,15 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 08.11.2022 г.; 19,46 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 4,20 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до
08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 66631/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 21.12.2022 г. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Б. М. е подала отговор на исковата молба,
с който не оспорва по същество дължимостта на исковите суми. Позовава се на сключено
между ищеца и .... ...... извънсъдебно споразумение от 28.03.2023 г., по силата на което
последната се е задължила да заплати в негова полза сумата от общо 4 386,40 лв., която е
предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.12.2022 г., издадена по ч. гр. дело
№ 66631/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, част от която са и претендираните спрямо нея
такива, предмет на настоящото дело. Позовава се на вече извършени 4 броя плащания по
споразумението в общ размер на сумата от 2 221.59 лв., включваща авансово плащане в
размер на 1 500 лв. и първите 3 вноски в размер от по 240,53 лв. всяка.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ...... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.
В открито съдебно заседание на 04.04.2024 г. процесуалният представител на ищеца –
........ заявява, че споразумението от 28.03.2023 г. е надлежно изпълнено, поради което
всички суми, предмет на делото, са били изцяло погасени, като неплатени са останали
единствено дължимата държавна такса в исковото производство, както и юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство в минимален размер, които претендира.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с предмет
продажба (доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера
на обезщетението за забава.
В случая, с оглед плащането на процесните задължения (което представлява
конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание) съдът счита
за безспорно установени всички елементи от фактическите състави на процесните вземания
за главница и лихва (включително и качеството на ответницата М. Б. М. на потребител на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ...., с аб. № 343077, както и основанието да отговаря за тях при
посочената в исковата молба квота – 1/4).
По делото е безспорно, че процесните вземания са погасени в хода на процеса – на
28.03.2024 г., доколкото това е последната падежна дата, предвидена в споразумението от
28.03.2023 г., а освен това изрично се признава от ищеца в открито съдебно заседание на
04.04.2024 г., в което процесуалният му представител е заявил, че всички задължения са
били погасени, като неплатени са останали единствено дължимата държавна такса и
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство в минимален размер,
доколкото те не са били предмет на споразумението.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноските.
2
Към момента на завеждане на делото – 06.12.2022 г. ответницата е била в забава на
плащането, доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на ищеца, включително
и тези за обезщетение за забава. Установява се, че окончателно те са били погасени в хода на
процеса, поради което с поведението си тя е станала повод за завеждане на делото срещу нея
и на ищеца се дължат своевременно поисканите от него разноски за държавна такса в
исковото производство в размер от 79,38 лв., както и юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство в минимален размер от 100,00 лв., определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, процесуалното поведение на ответницата, както
и липсата на фактическа и правна сложност на делото, които единствено са останали
незаплатени, или общо сумата от 179,38 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: .....,
срещу М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ........, установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на
сумите, както следва: 865,27 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение
на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., с аб. № 343077, за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г.; 143,15 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г.; 19,46 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., както и
4,20 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2022 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 66631/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.12.2022 г.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ......, със седалище и
адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 179,38 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ... – „....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3