Решение по дело №176/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от С. Х. Х., [населено място], [улица], *, чрез адв.Г. М. от *, съдебен адрес: [населено място], [улица], *, ел.адрес [електронна поща], против Заповед № 470/16.02.2025г. на младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел"Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от Закона за движение по пътищата - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца, отнето е СУМПС [номер].Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие с целта на закона, оспорва се факта, че жалбоподателя е субект на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Г. М. от *, която моли жалбата да бъде уважена.Счита, че в хода на проведеното съдебно следствие основателността на наложената заповед и нейната правилност не са установени по безспорен и категоричен начин от издателя на заповедта. Напротив, дори в самата заповед, както и в приложения АУАН, включително в протокола за ПТП, изрично е посочено, че нарушението е извършено на територията на строителен обект, находящ се на [улица]срещу блок № 639. Видно от представените писмени доказателства, във въпросния строителен обект липсват всякакви белези на път по смисъла на чл. 2 от ЗДвП и Преходните и заключителни разпоредби, като аргументът, че строителният обект не е път, отворен за обществено ползване е и обстоятелството, че достъпът до този строителен обект не е при равни условия за всички участници в движението, а е ограничен само до собственика на урегулирания поземлен имот и лицата, които той прецени да допусне вътре, като включително това се установява от отразеното в протокола за ПТП – ограда на обекта, и според издателя на обжалваната заповед, няколко пана и 4 кола, с които е бил ограден строителният обект. Отделно от това, безспорно по делото е, че към момента на извършване на полицейската проверка жалбоподателят не е имал качеството на водач, доколкото под никаква форма актосъставителят и издателят на ПАМ не е установил да е извършвал действия по управление с притежаваното от него МПС. Напротив, обратно, към момента на пристигане на полицейските органи автомобилът е бил паркиран, жалбоподателят е бил извън него, включително автомобилът се е намирал в обект частна собственост, до който жалбоподателят доброволно, поради неясна за него причина за това защо е търсен от служителите на МВР, е допуснал тези служители именно вътре в строителния обект. Законът не изключва качеството водач да се придобие въз основа на управление на МПС, което не е констатирано непосредствено от контролните органи, но следва да бъде установено от останалите събрани по делото доказателства, като в конкретния случай това особено изискване на закона също не е било налице, за да се приеме, че жалбоподателят е имал качеството на водач.За да бъде законосъобразно издадена обжалваната заповед, респективно АУАН, ползван като фактическо основание за издаването й, законът изисква в АУАН да бъдат надлежно очертани във времево отношение фактите, които обуславят съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Безспорно по делото е установено, че от момента, в който се твърди жалбоподателят да е управлявал МПС до момента, в който се твърди той да е извършил съставомерно нарушение, е изминал период от време и следва това да бъде отразено именно в съставения АУАН, т.е. в съставения АУАН в конкретната хипотеза следва да бъдат посочени два времеви момента – първият е времето, в което се твърди жалбоподателят да е управлявал и следващият момент е точният час, в който се твърди той да е извършил съставомерно нарушение, а именно отказ от извършване на проба, като следва в АУАН да бъдат описани конкретно тези два времеви интервала, тъй като извършването на нарушението не може да бъде безкрайно отдалечено във времето и с неотбелязването му в АУАН не може да бъде установено и дали отказът се явява съставомерен елемент или не. След внимателен анализ на представените документи по делото в тази връзка, именно за постановения отказ, са посочени няколко времеви интервала, което внася объркване в жалбоподателя да разбере точно кога се твърди той да е извършил съставомерно деяние, тъй като в обжалваната заповед се твърди това нарушение, а именно отказът, да бъде извършен в 16.30 часа. В приложеното наказателно постановление такъв час въобще липсва като посочен и се твърди, че той единствено около 16 часа е управлявал МПС. В протокола за ПТП също липсват подобни твърдения, но в съставения му талон за медицинско изследване се сочи съставомерното нарушение да е извършено в 16.40 часа. Така за жалбоподателя не става ясно срещу какви факти и обстоятелства следва да изгради своята защита.На още едно самостоятелно основание се счита, че съставеният АУАН и издадената заповед са незаконосъобразно съставени на следното основание:Видно от представените материали по делото, на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, който му е връчен и не са събрани данни дали той не е дал кръв за медицинско изследване. Съгласно Наредба № 1 за установяване на употребата на алкохол и наркотични вещества, когато едно лице даде кръвна проба за изследване, винаги се взема резултата от кръвната проба и показанията на техническото средство или респективно отказът престават да имат значение за административнонаказателната му отговорност, ако такава е вменена. Видно обаче от материалите по делото, датата на издаване на заповедта за ПАМ и АУАН на доверителя ми тези два документа са били съставени преждевременно, преди актосъставителят и издателят на заповедта да са установили дали същият не е дал кръв. Безспорна и еднопосочна е съдебната практика, че когато по този начин бива издадена една заповед, тя е незаконосъобразна като издадена преждевременно и такъв е актът, такава е и издадената заповед.Не на последно място, от издателя на заповедта и наказващия орган в законоустановения срок още при съставяне на АУАН от името на жалбоподателя е поискано да бъде извършена допълнителна проверка и да бъдат събрани допълнителни доказателства, с оглед установяване именно липсата на материалноправни предпоставки за издаване на обжалваната заповед и съставения АУАН, като единствено и само по причина бездействие на административнонаказващия орган тези доказателства не са били събрани-Молба-възражение вх. № 433200-22654 от 24.02.2025г., които съдът изиска допълнително по искане на защитата. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.

Ответната страна, младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел"Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован, не се явява.Депозирал е писмени бележки чрез юрисконсулт В. П. със становище за неоснователност на жалбата и с претенция за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно е направено възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:

Жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице. Делото е постъпило за разглеждане по подсъдност в Административен съд Ямбол въз основа на Определение №11460/03.04.2025г. по адм.д.№2876/2025г. на АССГ, пред родово и местно компетентния съд по адреса на жалбоподателя.Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.

Административната преписка съдържа доказателства за съставен серия GA Акт №3573605 за установяване на административно нарушение от 16.02.2025г. от мл.автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ СДВР, срещу С. Х. Х., [ЕГН], за това, че на 16.02.2025г. около 16.00ч. в [населено място], на територията на строителен обект, находящ се на [улица]срещу блок № 639, управлява личния си лек автомобил Ауди А4 с ДК 0 [рег. номер] като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия мокър път реализира ПТП с предпазна модулна ограда.Водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен номер 0023.Издаден е талон за медицинско изследване с номер 264899 за УМБАЛ Св.А..Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.174, ал.3 от ЗДвП.Относима е констатацията за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, въз основа на която е издадена и Заповед № 470/16.02.2025г. на младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел"Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от Закона за движение по пътищата - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца, отнето е СУМПС [номер].

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за това, че не е установено качеството му на водач на лекия автомобил.В преписката се съдържа Сведение от В. Л. Ч., [ЕГН], който го е посочил като водач на Ауди А4 с рег.№ [рег. номер] около 16.00ч., посочил е също, че за да не удари каруца автомобилът се ударил в загражденията на строителния обект.Сведението е дадено в качеството му на очевидец, приложено е към съставения АУАН, поради това съдът приема за безспорно доказан един от главните факти по предмета на доказване, а именно че С. Х. Х. е имал качеството на водач към датата и часа на нарушенията, описани в акта.

За безспорно установен съдът намира и вторият главен факт от предмета на доказване – по делото е наличен издаден Талон за изследване с номер 264899 от 16.02.2025г. издаден от мл.автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ СДВР, в същия е удостоверен отказ на С. Х. Х., [ЕГН], да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0023, отказ да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване и отказ да получи талона за изследване.За трите отказа са посочени различни часове, което съдът приема за обусловено от последователното им удостоверяване.

При горните безспорни факти, обжалваната заповед е законосъобразно издадена, в съответствие с материалния закон.

Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, посочени са относимите факти от значение за правилното решаване на случая, което е обусловило издаването й. Възражението, че органът не е изследвал въпроса дали жалбоподателят е дал кръвна проба, съдът намира за неоснователно, при безспорния факт, че е отказано получаване на издадения талон за изследване.Правилно е постановена ПАМ на осн. чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП - от вида временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, отказал да бъде проверен с техническо средство и с медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Сочените възражения против АУАН са относими към ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца, което е различно производство от настоящото.Целта на процесната ПАМ е именно да препятства извършването на друго нарушение до решаване на въпроса за отговорността в рамките на инициираното административно-наказателно производство.

Предвид изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена при изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което жалбата следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно и следва да бъде уважено в минимален размер по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ 100(сто) лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от С. Х. Х., [населено място], [улица], ет.1, ап.2, чрез адв.Г. М. от *, против Заповед № 470/16.02.2025г. на младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел"Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи.

ОСЪЖДА С. Х. Х., [ЕГН], [населено място], [улица],*, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, [населено място], [улица], разноски по делото в размер 100(сто)лева.

Решението е окончателно.