Определение по дело №1953/2022 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 205

 

Град Бургас, 30.01.2023 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тридесети януари, две хиляди двадесета и трета година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА

2.ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Николова ЧКАД № 1953 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на А.Х.А. против Определение № 1770/13.10.2022 г. постановено по адм. дело №1557/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което се ОТХВЪРЛЯ заявлението за предоставяне на правна помощ на лишения от свобода А.Х.А., изразяваща се в процесуално представителство в производството от страна на адвокат П.Н.Г., на основание чл.24, т.1 и т.2 от Закона за правната помощ, ОСТАВЯ се БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявлението от А.Х.А., изтърпяващ наказание в Затвора - Бургас, с посочени в него правни основания - чл.276 от ЗИНЗС, във вр. с чл.250, чл.251 и чл.256 от АПК, като процесуално недопустимо и се ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1557/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Съдът, при извършване на проверка за допустимост на частната жалба, е намерил, че със същата се обжалва Определението на съда както в частта му за оставяне на заявлението без разглеждане, така и в частта му за непредоставянето на правната помощ, поради което с Определение № 2173/21.11.2022 год. е РАЗДЕЛИЛ производството по частната жалба на А.Х.А. против Определение № 1770/13.10.2022 г. постановено по адм. д. №1557/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, като настоящото дело е продължило само по постъпилата частна жалба в частта й, с която се оспорва Определение № 1770/13.10.2022 г. постановено по адм. д. №1557/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което се ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявлението от А.Х.А., изтърпяващ наказание в Затвора - Бургас, с посочени в него правни основания - чл.276 от ЗИНЗС, във вр. с чл.250, чл.251 и чл.256 от АПК, като процесуално недопустимо и се ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1557/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Съдът е изпратил на Върховен административен съд, за произнасяне по компетентност частната жалба на А.Х.А. в частта й, с която се оспорва Определение № 1770/13.10.2022 г. постановено по адм. д. №1557/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което се ОТХВЪРЛЯ заявлението за предоставяне на правна помощ на лишения от свобода А.Х.А., изразяваща се в процесуално представителство в производството от страна на адвокат П.Н.Г., на основание чл.24, т.1 и т.2 от Закона за правната помощ.

Със същото определение на съда производството по ЧКАД № 1953/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас е спряно до произнасянето на Върховен административен съд.

Във Върховен административен съд по частната жалба е образувано адм. дело № 11315/2022 год. по описа на съда, като производството по това дело е приключило с постановяването на Определение № 692/23.01.2023 год., с което Върховен административен съд е оставил в сила Определение № 1770/13.10.2022 г. постановено по адм. д. №1557/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му, предмет на осъществявания контрол.

Предвид постановеното от Върховен административен съд Определение № 692/23.01.2023 год. по адм. дело 11315/2022 год. по описа на съда, което като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на 23.01.2023 год. причините, обусловили спиране на производството по настоящото дело са отпаднали и то следва да бъде възобновено.

При разглеждане на частна жалба на А.Х.А. в частта й, касаеща осъществявания от Административен съд - Бургас съдебен контрол, касационният състав намира следното:

В частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не е приложил закона според чл.5 от ГПК вр. чл.9 от ГПК, тъй като не е налице разрешение на съдебната власт, за да се приеме приложението на нормата на чл.75, ал.2 и ал.4 от ППЗИНЗС. В допълнително приложена към частната жалба молба се излага становище, че първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал разпоредбите на чл.250, ал.1 от АПК и следващите от АПК, поради което е достигнал до погрешни изводи. Поискано е оспореното определение да бъде отменено, като се постанови съдебно решение, което да отразява обективната истина, да бъде основано на справедливостта и в съответствие с целите на закона.

В законоустановения срок Началникът на Затвора – Бургас – ответник по частната жалба не е изразил становище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Частната жалба е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения.

Производството пред първата инстанция е било образувано по жалба, в изложението на която А.Х.А. е съобщавал, че на 26.08.2022 г. е бил уведомен от г-н Петър Леков (ИСДВР), че има писмо, като връченото му писмо е било предварително отворено от служителка на НОС, в присъствието на г-н Леков. А. е определил тези действия нарушаващи неприкосновеността на кореспонденцията му, като незаконосъобразни и неосноваващи се на закон и е квалифицирал същите като нарушение на чл.75, ал.2 от ППЗИНЗС, във вр. с чл.171 от НК, във вр. с чл.34, ал.1 и ал.2 от КРБ.

За да постанови процесното определение, състав на Административен съд – Бургас е приел, че с депозираната пред него жалба се оспорват по същество действия на административен орган, които не са фактически, а се основават на правомощията на органите по изпълнение на наказанията. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.75, ал.2 от ППЗИНЗС, получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. Писменото съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка. Посочил е, че съгласно ал.3 от същия правилник, писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. Съдът е заключил, че извършените действия от органите по изпълнение на наказанията не са фактически действия, а се основават на указаното правомощие в цитираната нормативна уредба.

В съдебния акт е направен и анализ на разпоредбата на чл.250 от АПК, като е посочено, че защитата по чл.250, ал.1 от АПК е срещу фактически действия, като същата може да бъде осъществена само при наличието на три изискуеми в кумулация предпоставки - да е налице фактическо действие, което се извършва от административен орган или длъжностно лице в администрацията, това действие да не се основава на административен акт или на закона и към момента на търсене на защита, действието да не е прекратено. Целта на защита е незабавно и безусловно прекратяване на фактическите действия, извършвани без правно основание. Отново е отчетено, че в случая, се търси защита не срещу фактически действия, а срещу правомощие на съответното длъжностно лице, произтичащо от чл.75, ал.2 и 3 от ППЗИНЗС, като е посочено и че не е налице и третата предпоставка за реалзиране на търсената защита по реда на чл. 250, ал. 1 от АПК, а именно действието да не е прекратено, тъй като кореспонденцията вече е била отворена и проверена, съгласно законовите изисквания и действието е прекратено. Направен е извод, че в конкретния случай, защита по чл. 250 от АПК обективно е лишена от предмет, поради което такъв контрол по принцип е недопустим и не може да се осъществява в производство по този ред. Изложени са и мотиви за неприложимост на търсената защита за накърнени права по реда на чл. 276 от ЗИНЗС, като е посочено, че искането на А. е извън приложното поле на чл.3 от ЗИНЗС, а оттук и на охраната по част шеста от ЗИНЗС на засегнати права във връзка с нарушаване на забраната по чл.3. По изложените съображения съдът е оставил без разглеждане заявлението от А.Х.А., изтърпяващ наказание в Затвора - Бургас, с посочени в него правни основания - чл. 276 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 250, чл. 251 и чл. 256 от АПК, като процесуално недопустимо и е прекратил производството.

Обжалваното пред настоящия тричленен състав на Административен съд – Бургас определение е валидно, допустимо и правилно, а при неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Защитата срещу неоснователни действия на административен орган е уредена в нормата на чл.250 от АПК, приложима субсидиарно в процесния случай по аргумент от чл.283 от ЗИНЗС, като производството е исково. Разпоредбата на чл.250 от АПК дава бързо средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган. За целите на съдебното производство по чл.250 – чл.254 от АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата чл.250 от АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа и които не са преустановени към момента на подаване на искането за защита. В случая, както правилно е посочил първоинстанционния съд, не са налице фактически действия по смисъла на чл.250 от АПК, а действие, осъществено в съответствие с правомощие, произтичащо от чл.75, ал.2 и 3 от ППЗИНЗС, което при това е извършено на 26.08.2022 г. Следователно, не се касае за фактически действия, които не са преустановени към момента на подаване на искането, поради което извода на първоинстанционния съд за неприложимост на избрания ред за защита, се явява обоснован.

Правилни и в съответствие със закона се явяват и изводите за неприложимост на търсената защита за накърнени права по реда на чл.276 от ЗИНЗС. Предпоставка за допустимост на искането по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, е действията или бездействията, нарушаващи забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, да не са прекратени или да са очевидно и обективно предстоящи. В случая, както вече се посочи по-горе, не се касае за фактически действия, които не са преустановени към момента на подаване на искането, а и не се касае до действия, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС, а до действия по контрола на кореспонденцията по чл.75, ал.2 от ППЗИНЗС, който преследва легитимна цел – опазване на сигурността, на живота и здравето на лишените от свобода и предотвратяване извършването на престъпления.

При горните фактически и правни съображения, настоящата съдебна инстанция не констатира нарушение на чл.5 и чл.9 от ГПК при постановяване на оспорения съдебен акт, като намира, че правилно решаващият съдебен състав на Административен съд – Бургас е оставил искането без разглеждане и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК е прекратил производството по делото.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че обжалваното пред него определение е законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА, на основание чл.230, ал.1 от ГПК вр. чл.144 АПК производството по ЧКАД № 1953/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1770/13.10.2022 г. постановено по адм. д. №1557/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което се оставя БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявлението от А.Х.А., изтърпяващ наказание в Затвора - Бургас, с посочени в него правни основания - чл. 276 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 250, чл. 251 и чл. 256 от АПК, като процесуално недопустимо и се ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1557/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                            2.