№ 155
гр. Разград, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500217 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 243/25.05.2021г., постановено по гр. д. № 20213330100149 по описа на
Районен съд – Разград за 2021 година, първоинстанционния съд е отхвърлил молбата на Ц.
Л.. Ц., с която на осн. чл.19 ЗГР е поискал да се допусне промяна на собственото, бащиното
и фамилното му име, съответно от Ц. Л.. Ц. на С.Х.К..
Недоволен от така постановеното решение, молителят обжалва същото като
необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с доказателствата по делото. На посочените основания моли за отмяна на
постановеното от първостепенния съд решение и постановяване на ново, с което въззивният
съд да уважаважи молбата му, позовавайки основателността й на визираните в чл.19 от ЗГР
предпоставки.
В законоустановения и предоставен от съда срок, заинтересованата страна Община
Разград и контролиращата страна-РП-Разград, не са се възползвали от правото си на отговор
и не са ангажирали становище по основателност и допустимост на жалбата.
Жалбоподателят редовно призван, не се явява и не изпраща представител.
Представил е писмена защита с вх. № 3015/04.10.2021 година, с която поддържа
релевираните с жалбата възражения по законосъобразността на първоинстанционното
решение. Моли съда да отмени постановеното първоинстанционно решение като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да допусне промяна в
имената на молителя от Ц. Л.. Ц. на С.Х.К. или в условията на евентуалност да върне делото
за ново разглеждане от друг състав в случай, че се налага повтарянето или извършването на
нови съдопроизводствени действия.
Заинтересованата страна Община Разград, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
1
Заинтересованата страна Окръжна прокуратура – Разград, редовно призована, се
представлява от прокурор В.Я.. В заключение, представителят на ОП-Разград, прокурор
Якимов завява, че жалбата е неоснователна, постановеното Решение от
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, доколкото може да се приеме, че са
налице важни обстоятелства досежно промяната на собственото име на жалбоподателят, а
неговото искане е за допускане на промяна в трите имена.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес
от обжалването страна, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, на посочените в нея съображения, е неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, а като постановено по същество
на подадената по реда на чл.19 ЗГР молба и правилно. Въз основа на всестранно изяснената
по делото фактическа обстановка, съответно на закона и на установените по делото
обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че по отношение на молителя не са налице
визираните в разпоредбата на чл.19 и сл.ЗГР предпоставки, позволяващи и предполагащи
необходимостта от промяна на собственото, бащиното и фамилното име.
В хода на въззивното производство не се ангажират, съответни на чл.266 ГПК
доказателства, при преценка на които от фактическа и правна страна да следва извод,
различен от обективираните в обжалвания акт фактически и правни изводи на
първостепенния съд.
Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което
служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически
лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на
важни обстоятелства, каквито в случая не са налице. Такава възможност, съгласно
разпоредбата на чл.19 ЗГР е предоставена на “заинтересованите лица”, когато името, чиято
промяна се иска е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в
случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Т.е., всички предпоставки, които
законодателят е предвидил като основание за промяна на имената на едно лице, са от
обективен характер и не се обуславят единствено и само от субективната преценка на
титуляра им, на каквото сочи в молбата си въззивникът. Противното би внесло несигурност
в гражданския оборот.
Важните обстоятелства, като предпоставка за промяна на имената, следва да
съществуват обективно и да се отразяват на статуса на лицето. Важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива
обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се
идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в
резултат на станала не по волята му промяна. Според съдебната практика, "важни"
обстоятелства биха били тези, които са направили лично и обществено неудобно, и
неприемливо името на въззивника. Като важни, налагащи промяната на името му
обстоятелства, въззивникът твърди факти, свързани с пребиваването му в чужбина, като
различията в имената му създавали административни пречки и трудности, които не намират
опора в ангажираните от него доказателства. Излага се като важно обстоятелство и това, че
ако едно лице е носило различни имена в различни периоди от време, след навършване на
пълнолетие може да избере кои от имената да носи занапред.
В показанията си пред първоинстанционния съд, двамата ангажирани по делото
свидетели възпроизвеждат твърдението на въззивникът, че при раждането си
жалбоподателят е записан с името Цанко, но сред своите роднини и близки бил известен с
името Селим. Работил и живеел в чужбина, като предимно контактувал с хора от турски
произход и живеел с жена от турски произход. Същият изповядвал мюсюлманска религия.
От показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели не става ясно дали
въззивникът е известен с турско-арабските си имена в чужбина, именно там където живее и
работи. В показанията на свидетелите не се намират данни относно имената на жената, с
която съжителства и дали българските му имена създават за въззивника някакво
2
неудобство. Разпитаните свидетели не внасят яснота какви административни неудобства
създава носенето на българските му имена, с които въззивникът е записан още при неговото
раждане от неговите родители, които също носят български имена.
Показанията на свидетелите не водят на извод за "важно“ обстоятелство по смисъла
на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Законодателят не е предвидил етническата принадлежност като
възможност за смяна на имената само по субективен критерии.
Видно от доказателствата по делото, молителят при своето раждане е записан с
имената Ц. Л.. Ц., същият никога не е носил различни от първоначално определените му при
неговото раждане имена. Имената на молителя са дадени от неговите родители, които също
носят български имена. В нито един период от време молителят не е носил турско-арабски
имена, още повече пък това да се е случило не по неговата воля. Съответно не е налице като
важно обстоятелство и това, че ако едно лице е носило различни имена в различни периоди
от време, след навършване на пълнолетие може да избере кои от имената да носи занапред.
Нормативната уредба в ЗГР предвижда, за идентифициране самоличността на
българските граждани по произход, императивно три имена- лично (собствено), бащино
(презиме) и фамилно име.
По императив на чл.13 ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото
име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето,
освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те
противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. А,
съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или
бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Видно
от доказателствата по делото бащата на жалбоподателя е с имена Л.омир Ц. Л.омиров, като
по делото няма данни същият да е носил някога турско-арабски имена.
Видно от доказателствата, имената на молителя са формирани при раждането му от
неговите, законно представляващи го към този момент родители в съответствие с
изискванията на чл. 12, чл.13 и чл.14 ЗГР. Не се твърди и не се доказва опорочаване на
волята им при дадените на въззивника имена към дата на раждането му. Презимето и
фамилията на молителя обуславя произхода му от бащата.
При това положение, и предвид липсата на каквото и да е обществено неудобство
(неприемливост) за жалбоподателя от носенето на дадените му по рождение собствено,
бащино и фамилно име, съдът няма основание да уважи молбата му. Недопустимо е с
промяна на бащиното и фамилното име да бъде създадена правна привидност относно
произхода на лицето, когато това лице е с известно бащинство.
Преценката за промяната на името при всички случаи следва да бъде обвързана с
императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР. Родителите на молителя носят
българските си имена, а от това следва, че исканата промяна в бащиното и фамилното име
няма да съответства на изискването на чл. 13 и чл. 14 ЗГР.
По изложените аргументи и предвид съвпадане с крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба, респ. молбата относно искането за
допускане промяна на собствено, бащино и фамилното име на жалбоподателя са
неоснователни. Постановеният обжалваем акт не страда от визираните пороци.
Първоинстанционното Решение е постановено в пълно съответствие с доказателствената
съвкупност и правилното й съотнасяне към релевантните по делото факти.
Съдът не е сезиран с претенция за разноски, поради което и не дължи произнасяне по
този въпрос.
Мотивиран от изложеното, РОС
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 243/25.05.2021г., по гр. д. № 20213330100149/2021 по
описа на Районен съд - Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4