РЕШЕНИЕ
№……………. 5.11.2020 г. гр.
Балчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд
на пети октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
Секретар: Миглена
Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело
№ 113 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена молба от М.М.Ф. *** против Ш.А.Р.;
С.А.Р.; А.Р.М.; К.О.М.,*** за признаване
за установено, че ответниците са извършили незаконно строителство-пристрояване
на сграда с предходен идентификатор 67951.501.298.1, настоящ идентификатор
67951.501.1198.3 или в условията на алтернативност на
нов строеж на същата в УПИ VI-254
в кв.24 по ПУП на с.С. и осъждане им да го премахнат; в условие на
евентуалност, ако се установи законността на построеното, ищците молят съда да
признае за установено, че ищцата е съсобственик на строеж -пристрояване на
сграда с предходен идентификатор 67951.501.298.1, настоящ идентификатор
67951.501.1198.3 или в условията на алтернативност на
нов строеж на същата в УПИ VI-254
в кв.24 по ПУП на с.С. и да обяви за недействителен по отношение на нея договор
за покупко-продажба на недвижим имот,
масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 98 кв.м. с предходен
идентификатор 67951.501.298.1, настоящ идентификатор 67951.501.1198.3 построена
в УПИ VI-254
в кв.24 по ПУП на с.С., поради липса на съгласие.
Предмет
на разглеждане в производството са и насрещни искове за заплащане на сумата в
размер на 2 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди за периода от 21.08.2008 г. до 30.04.2019 г.; за
осъждане на ищцата да премахне и събори извършеното от нея незаконно
строителство в собствения й недвижим имот в с. С., дворно място, ПИ с
идентификатор 67951.501.300 по КККР на с. С., представляващо пристройка към
съществуваща сграда, обект с идентификатор 67951.501.300.1 по КККР на с. С..
Ответниците
по първоначалните и насрещните искове оспорват същите като неоснователни.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3
от ГПК, като взе предвид наведените от страните доводи и възражения прие за
установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът
твърди, че е собственик на поземлени имоти с идентификатори 67951.501.299 и
67951.501.300 по кад.карта на с. С., ведно с
построените в него сгради.
По силата на действащия ПУП на селото поземления имот с идентификатор
67951.501.300, ведно с построените в него 2 бр. сгради изцяло попадат в УПИ VI-254 в кв.24 по ПУП. В този УПИ
попада и част от ПИ с предходен идентификатор 67951.501.298 и сграда с
предходен идентификатор 67951.501.298.1 със собственици първите двама
ответници, придобили имота чрез покупко –продажба от
вторите двама ответници.
ПИ
с идентификатор 67951.501.298 е обединен с ПИ с идентификатор 67951.501.297 и
въз основа на това заявление е образуван ПИ с идентификатор 67951.501.1118, а
сградата с предходен идентификатор 67951.501.298.1 е получила настоящ
идентификатор 67951.501.1118.3. При нанасянето на тази сграда в плана, същата е
била заснета и нанесена с по-малка застроена площ. Ответникът А.М. е възложил
изменение на кад.карта, в частта на границите на
сградата. Според ищеца ответникът е собственик само на две стаи от тази сграда,
съобразно представения от него нот.акт, като по
отношение на другата част от сграда е извършил пристрояване или ново строителство,
след като е съборил старата за периода от 2007-2009 г.
Ищецът
твърди, че между него и ответника А. и К.М. е била налице съсобственост по
отношение на УПИ VI-254
в кв.24 по ПУП на с. С., като строеж в такъв имот е можело да се извърши въз
основа на договор в нотариална форма между съсобствениците. Такъв договор не
бил сключван.
Освен
това пристрояването, респ. новото строителство е извършено без строителни книжа
и разрешение за строеж, то е и осъществено в нарушение на Наредба № 7 /2003г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони.
Ищецът
твърди, че така изградена сградата пречи за упражняване собствените й права
върху нейния имот.
Ищецът
твърди и, че договорът, с който първите двама ответници прехвърлили на вторите
двама ответници процесната жилищна сграда, е недействителен по отношение на
тях, поради липсата на тяхното съгласие като съсобственици.
Изложеното
го мотивирало да предяви настоящите обективно и субективно съединени искове.
Ответниците
оспорват твърдението, че е налице съсобственост в УПИ VI-254 в кв.24 по ПУП, респ. че прехвърлителният договор между тях е недействителен по
отношение на ищеца, както и че са извършвали. незаконно строителство. Правят
възражение за придобивна давност. Твърдят, че повече от 10 години ищцата
постоянно тормози, обижда, нагрубява, провокира, заплашва и се заяжда с
ответниците, без повод, като им е причинила неимуществени вреди за претърпени
болки, страдания, стрес, притеснения, лишения, дискомфорт, за което те
претендират обезщетение. Заявяват, че е започнала процедура по изменение на ПУП
с цел промяна на дворищно-регулационните линии между двата имота. Ищецът
твърди, че А.М. е закупил имота в сочения обем, както той така и приобритателите на
имота са извършвали. единствено основни ремонти, преустройства и подобрения в
имота, не такива за които се изисква инвестиционнен
проект, виза и издаване на строително
разрешение.
Правната
квалификация на исковете е в нормата на чл.109 от ЗС, чл. 26 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД.
По отношение на иска с
правно основание чл. 109 от ЗС по отношение на пристрояването на сграда с
предходен идентификатор 67951.501.298.1, настоящ идентификатор 67951.501.1198.3,
респ.извършването на нов строеж:
По делото бе назначена и извършена съдебно – техническа
експертиза, заключението по която съдът приема за обективно и компетентно
изготвено. Вещото лице установи, че процесната сграда попада в парцел УПИ VI-254 по действащия ПУП на селото от
1991 г. От плана е видно, че парцелът е съставен от ПИ №299, части от ПИ №300 и
части от имот № 1118. Парцелът е предвиден за имот пл. №254 (сега ПИ №300), като според вещото лице няма
уреждане на регулачните сметки между собствениците на
имотите, или планът не е приложен. По силата на §8 от ПЗР на ЗУТ, приет 2001 г.
отчуждителното действие на дворищнорегулационния
план за конкретния парцел е прекратено, като собствениците на имотите могат да
поискат изменение на ДРП като вътрешните регулационни линии на техните имоти да
съвпаднат с границите на имота съобразно пределите на правото на собственост. В
съответствие с тази норма е и изготвения проект за ПУП по отношение на
процесните имоти.
С оглед изложените съображения съдът приема, че западната
кадастрална граница на имот №1118 с имот №300 съответства на съответната част
от вътрешната регулационна линия между двата имота.
Вещото лице при оглед на място и съпоставяне на кад. карта и ЗРП на селото от 1991 г. установи, че сграда с
идентификатор 1118.3 се различава от сграда с идентификатор 298.1 през 2007 г.,
като има съвпадение само на част от южната стена и на средната напречна стена.
Според експерта, заварената сграда е била на разстояние по – малко от 3 м. до
северната вътрешнорегулационна линия, но според плана
същата е била определена за запазване, а останалите сгради в парцела са били отредени
за премахване. Новото строителство към сграда с идентификатор 1118.3 е на
разстояние по – малко от 3 м. от така определената по – горе вътрешно
регулационна линия, като на места тя достига – 0,20 м. Останалите показатели на
новото застрояване са в съответствие със строителните правила и норми.
Нарушаването на разстоянието до вътрешната регулационна линия налага съгласие
на съседа, което до приключване на съдебното дирене не бе дадено, въпреки
близките родствени отношения между страните.
Ищецът е собственик на ПИ №300, а първите двама ответници
собственици на процесната сграда, като придобита по време на гражданския брак
чрез покупко – продажба от единия съпруг. В тоя
смисъл са представените по делото договор за дарение на недвижим имот, вписан в
СВ при Районен съд – Балчик под №146 т. 4, д. №1817/2008 г. и договор за покупко – продажба, обективиран в нот
– акт, вписан СВ при Районен съд – Балчик под №177 т. 1, д. №125/2009 г.
Съобразно
съдебната практика (така
решение №46/4.04.2013 г . на ВКС, 2 г.о., решение №40/31.01.2011 г . на ВКС, 1 г.о.), целта на негаторния иск е да даде защита на правото
на собственост при всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение, които ограничават, смущават и пречат на
допустимото пълноценно ползване на вещта според предназначението и, или
създават опасност от такива.
Съгласно чл. 50 от
ЗС собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя
имот, с които се създават пречки за използването на съседния имот по-големи от
обикновените. Нормативно установените строителните права и норми определят законовото
съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 ЗС. Нормата на чл.53 от ЗС
изрично препраща към ограниченията на собствеността с оглед благоустройствени и
здравни цели към отделен закон. Така всяко нарушение на строителните правила и
норми по определение на закона е вече пречка по смисъла на чл. 50 ЗС. Процесното пристрояване е изградено при действието на ЗУТ. Нормата на чл. 33, ал.1, т.1, а от ЗУТ изрично
предвижда, че жилищните сгради не могат да отстоят на разстояние, по-малко от 3
м. от границата на УПИ. Това нормативно предвидено отстояние е установено в общ
интерес, за да се предотврати прекомерна гъстота на застрояването, за да се
осигури нормално осигуряване на светлина, огряване от слънцето и проветрение на имотите и сградите в тях Затова не е
необходимо ищецът да доказва, че неспазването на нормативно установеното
отстояние му пречи да упражнява правото си на собственост, а в тежест на
ответника е да установи, че е строил в съответствие с благоустройствените норми
и спазвайки забраната на чл. 50 от ЗС.
В тоя смисъл
възражението на ответниците се явява неоснователно.
С извършеното
незаконно строителство от Ш. и С.Р. в границите на 3 метровата зона от
граничната регулационна линия в нарушение на строителните правила и норми се
ограничава правата на ищеца да ползва собствения си имот пълноценно по неговото
предназначение. Ето защо и искът с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на
частта на пристройката се явява основателен.
Поради уважаването
на главния иск, съдът не следва да разглежда евентуалните искове.
По отношение на исковете за осъждане
на ищеца по първоначалната искова молба да премахне и събори извършеното от нея
незаконно строителство в собствения й недвижим имот в с. С., дворно място, ПИ с
идентификатор 67951.501.300 по КККР на с. С., представляващо пристройка към
съществуваща сграда, обект с идентификатор 67951.501.300.1 по КККР на с. С.:
С
оглед изложените по – горе констатации на вещото лице относно незаконност на
процесната постройка №300.1 и нейната недопустимост по ПУП, отреждането й за
премахване, съдът намира, че същата създава неудобства на собствениците на
съседния имот – ищците по насрещния негаторен иск, поради което следва да уважи
ищцовата претенция.
По отношение на иска за заплащане
на сумата в размер на 2 000 лв. за всеки от ищците по насрещната искова
молба, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди за периода от
21.08.2008 г. до 30.04.2019 г:
Ищците
претендират обезщетение за нанесените им през последните 10 години
неимуществени вреди, причинени от възникналите имуществени и други спорове,
напрежение и агресия между страните, изразяващи се в непрекъснати болки и
страдания, стрес, притеснения, лишения и дискомфорт, довели до нарушение на
съня, спокойствието и здравето им, изразяващи се и в високо кръвно налягане и
главоболие, затруднение при осъществяване на професионалните им задължения.
Отношенията
между страните са силно обтегнати поради възникнА.те
между тях имуществени спорове. В тоя смисъл са техните твърдения и показанията
на свидетелите Г.А. А., А. Ш. ф., С.М.Р..
Предпоставка
за разглеждане на исковете на ответниците в производството по чл. 211 от ГПК е
връзката им с първоначалния иск. В настоящото производството такава връзка е
налице по отношение на наведените твърдения относно причинени имуществени вреди
пряка и непосредствена последица от упражняване на правата на ищеца по
първоначалния иск във връзка с твърденията за незаконност на пристрояването на
сграда с идентификатор 1118.3, т.е. наведени са твърдения за злоупотреба с
техни права.
За
да се уважи иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, ищците следва да докажат
главно и пълно, че е извършено деяние, неговата противоправност,
вредата, причинната връзка между деянието и вредата.
В
това производство не се спори относно инициираните преписки по жалби и молби от
ищцата по първоначалния иск във връзка с решаване на възникналия между страните
имуществен спор. В показанията на посочените по – горе свидетели се установи и вредатата, респ. причинната връзка между инициираните
производства и вредатата.
По отношение на противоправността
на деянието:
Съобразно
константната съдебна практика на касационната инстанция злоупотреба с право или противоправно поведение
е налице, когато жалбата, сигнала не са отправени с цел обстоятелствата да
бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато се знае, че
обстоятелствата са неверни и се подава жалбата, за да навреди другиму, да му
създадат неприятни усещания и преживявания.
Няма злоупотреба с право ако лицето упражнява
правата си добросъвестността с
убеждението, че защитава съществуващо свое субективно право. Без значение е дали
предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното
субективно право.
Недобросъвестността
не се предполага, поради което този, който я твърди следва да я докаже. Предвид
обстоятелството, че това не стана в разглеждания случай съдът следва да
отхвърли исковете като неоснователни.
В
останалата част исковете следва да се отделят и изпратят в деловодството на
Районен съд – Балчик за образуване на ново гражданско дело.
С
оглед изложените съображения съдът следва да постанови своя съдебен акт.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ш.А.Р. и С.А.Р.,*** по иска на М.М.Ф.
*** да премахнат извършеното от тях незаконно пристрояване на сграда с
идентификатор 67951.501.1198.3 по кад.карта на с. С. в границите на 3(три) - метровата зона от западната вътрешно
регулационна линия на ПИ с идентификатор
67951.501.1198.3 и ПИ с идентификатор 67951.501.300 по кад.карта
на с. С..
ОСЪЖДА М.М.Ф. *** по иска на Ш.А.Р.
и С.А.Р.,*** да премахне собствената й незаконна сграда с идентификатор
67951.501.300.1 по кад.карта на с. С..
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ш.А.Р. и С.А.Р.,*** срещу М.М.Ф. *** за
заплащане всеки от тях на сумата в размер на 2 000 лв.(две хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, за периода от 21.08.2008 г. до 30.04.2019 г., от
образуваните от тях производство във връзка с разрешаване на възникналия между
страните имуществен спор.
ОТДЕЛЯ производството по иска на Ш.А.Р. и С.А.Р.,*** срещу М.М.Ф. *** в останалата му част, като препис от насрещната
искова молба и доказателствата към нея, както и протоколите от съдебните
заседания да се изпратят в регистратурата на Районен съд – Балчик за образуване
на ново гражданско дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:……