№ 13871
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110165020
по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК
„Л.И.“ АД срещу ЗД „Е.“ АД с правно основание чл. 411 КЗ за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата 13 037,35 лв. – главница, представляваща регресно вземане - ½ от
стойността на изплатено застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Г.о.“ на автомобилистите във връзка с ПТП, настъпило на
14.09.2016 г. в Х., Р.Г. с участието на влекач марка „М.“, модел „А.“ с рег. №
.. с прикрепено към него ремарке марка „Д.“, модел „Б.“ с рег. № .., в резултат
на което са причинени вреди, ведно със законната лихва от 05.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46245/2021 г. по описа на СРС, 153-
ти състав.
Ищецът твърди, че е бил застраховател по застраховка „Г.о.“ на
автомобилистите за влекач марка „М.“, модел „А.“ с рег. № .., а ответникът –
за ремарке марка „Д.“, модел „Б.“ с рег. № .., прикрепено към влекача.
Посочва, че на 14.09.2016 г. в Х., Р.Г., водачът на товарния автомобил
причинил виновно ПТП, в резултат на което били причинени вреди на обща
стойност 26074, 70 лв., които ищецът изплатил изцяло на увреденото лице.
Счита, че половината от тях следвало да бъдат заплатени от ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка „Г.о.“ за тегленото от влекача
ремарке, тъй като застрахователното събитие е възникнало на територията на
Ф. Р.Г. и приложим материален закон следвало да е германският. В тази
връзка се позовава на съдебна практика на Ф. съд на Р. Г. и на разпоредби от
немския закон, съгласно които товарният автомобил и ремаркето образуват
единна композиция, като при настъпване на застрахователно събитие
1
застрахователите спрямо всеки елемент от композицията отговарят така, че
всяка страна да понесе половината от отговорността спрямо увреденото лице.
Твърди да е поканил ответната страна да заплати половината от
обезщетението, а именно – сумата от 13037,35 лв., но получил отказ. Поради
изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока и по чл. 131,
ал. 1 ГПК. Счита, че исковата молба е нередовна, защото ищецът не е
посочил адреса и законните представители на ответника. Иска да бъде
задължен ищецът да отстрани допуснати нередовности и ако не бъдат
отстранени, то моли да бъде върната исковата молба. Счита предявения иск
за неоснователен. Признава, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 14.09.2016 г., е бил застраховател по застраховка
„Г.о.“ за ремарке с рег. № ... Поддържа обаче, че съгласно решение на СЕС от
21.01.2016 г. по дела C-.. и C., задължението на застрахователя да обезщети
причинената на пострадалото лице вреда произтичало от договора, който го
обвързва със застрахованото лице, поради което следвало да се прилагат
разпоредбите на Регламент 593/2008 на ЕП и СМ /Р. I/, който урежда
приложимото право при договорни отношения между страните. Прави се
извод, че в случая е приложимо националното право, уреждащо
застрахователния договор, а именно - българското право и в частност чл. 479,
ал. 1 КЗ, поради което отговорността следвало да се поеме изцяло от
застрахователя на влекача. Застрахователят на теглещото превозно средство
имал право на регрес срещу застрахователя на ремаркето само доколкото това
е предвидено в съответното приложимо национално право или в договор
между двамата застрахователи, което в случая не било налице. Ако се приеме,
че приложим е Регламент (ЕО) № 864/2007 г. относно приложимото право
при извъндоговорни отношение /Р. II/, то по силата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от
него следвало отново да се прилага българското право. На следващо място,
ответникът оспорва да е настъпвало застрахователно събитие в Х., Г., да са
причинявани вреди и да е изплащано обезщетение за тях. Ако се приеме, че
вредите са настъпили вследствие от ПТП с починалия пешеходец, ответникът
навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В случай че
се приеме, че приложимо е немското право, ответната страна прави
възражение за настъпила погасителна давност, която при непозволено
увреждане била 3 години от настъпването на деликта /14.09.2016 г./. Моли
искът да бъде отхвърлен или обезщетението да бъде намалено поради
прекомерност и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, наличие на валидно сключени договори за „Г.о.” по отношение на
товарния автомобил и ремаркето към него, в срока на застрахователното
покритие по които и вследствие виновно и противоправно поведение на
2
водача на влекач марка „М.“, модел „А.“ с рег. № .., с прикрепено към него
ремарке с рег. № .., застраховано от ответника, е настъпило събитие, за което
ищецът и ответникът носят отговорност по 1/2 от риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е изплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение в пълния размер до действителните вреди.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че към датата на твърдяното ПТП /14.09.2016 г./ ищецът е
бил застраховател по застраховка „Г.о.“ на автомобилистите за влекач марка
„М.“, модел „А.“ с рег. № .., а ответникът – за ремарке с рег. № ...
Установява се от представените по делото писмени доказателства в това
число снимков материал и прокурорска преписка № .., преведена от немски
език, че на 14.09.2016 г., на кръстовището на ул. „П.“ и ул. „Х.“ в град Й., Р.Г.,
е настъпило ПТП с участието на тежкотоварен автомобил „М.“, с рег. № .., с
прикачено към него полуремарке с рег. № ... Посочено е, че водачът на
тежкотоварния автомобил е предприел маневра завой надясно, при което е
настъпил удар между предната лява част на автомобила и лявата страна на
пресичащ пътното платно пешеходец, вследствие на което е настъпила
смъртта на последния.
В конкретния случай процесното ПТП и вредите от него са настъпили на
територията на Ф. Р.Г., поради което следва да се даде отговор на въпроса
дали, когато застрахователното събитие е настъпило при управление на
композиция – влекач с ремарке, чиято Г.о. е застрахована от различни
застрахователи, следва да бъде ангажирана отговорността и на застрахователя
на ремаркето, наред с тази на застрахователя на влекача, който е
функционално обусловен от въпроса за приложимото право спрямо
отговорността на страните по сключените договори за задължителна
застраховка „Г.о.“ на влекача и ремаркето.
Съгласно решение от 21.01.2016 г. на СЕС по съединени дела С-.. г. и С.
г. задължението на застраховател по застраховка "Г.о." да обезщети
причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата
вреда, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице.
Според т. 61 и 62 от решението на първо място следва да се определи по
какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените
вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото
превозно средство, от една страна и от друга страна, държателя на ремаркето,
в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на
Регламент "Р. ІІ", а на второ място следва да се определи в съответствие с чл.
7 от Регламент "Р. І", кое е приложимото право спрямо договорите за
застраховка, сключени между застрахователите – ищци в главните
производства и 2 съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали
и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да
упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
Съобразно изложеното и по правилата на чл. 4 и сл. от Регламент (ЕО) №
3
864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година
относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Р. II") за
процесното ПТП по отношение правата на увредения е приложимо
германското деликтно и застрахователно право, като в съответствие с чл. 59
от Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке от една
композиция са застраховани при различни застрахователи, те са задължени да
направят плащания в съотношение, пропорционално на дяловете, които
трябва да платят на застрахованото лице съгласно съответния договор.
Поради това приложимото материално право в отношенията между
застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се
определи по реда на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право
към договорни задължения (Р. І). Съгласно чл. 7, пар. 2, доколкото
приложимото право не е било избрано от страните, договорът за застраховка
се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване
на застрахователя. В случая това е българското право, защото спорът е между
застрахователни дружества, регистрирани и извършващи дейност на
територията на Р.Б..
В чл. 479, ал. 1 КЗ изрично е посочено, че вреди, нанесени от ремарке по
чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3 КЗ, което е свързано с моторно
превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно
средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка
"Г.о." на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на
теглещото моторно превозно средство. Ето защо дори и по делото да се
приеме за установено към момента на ПТП ремаркето да е било свързано със
застрахования при ищеца влекач, то застрахователят на гражданската
отговорност на последното не отговаря за нанесените от събитието вреди,
респективно предявеният иск подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски за депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 300 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск от ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК .. срещу ЗД „Е.“ АД, ЕИК .. за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание
чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 13 037,35 лв. – главница, представляваща
регресно вземане - ½ от стойността на изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Г.о.“ на автомобилистите във
4
връзка с ПТП, настъпило на 14.09.2016 г. в Х., Р.Г. с участието на влекач
марка „М.“, модел „А.“ с рег. № .. с прикрепено към него ремарке марка „Д.“,
модел „Б.“ с рег. № .., в резултат на което са причинени вреди, ведно със
законната лихва от 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46
245/2021 г. по описа на СРС, 153-ти състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК .. да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК .. на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 300 лв. разноски в исковото
производство
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5