Решение по дело №43/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118 КСО.

Образувано е по жалба на Г.Ц.Ф. *** против Решение № 1012-16-5/1 от 30.01.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-408 от 19.12.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С оспорените административни актове на жалбоподателката е отказано да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда и при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.

В жалбата се излагат доводи, че тези актове се явяват незаконосъобразни, тъй като неправилно административните органи не са приели за действителен осигурителен стаж периода, в който тя е родила и отглеждала децата си като неработеща майка. С оглед на това моли съда да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за заплащане на деловодните разноски по производството.

Ответникът по жалбата заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:

Административното производство е образувано по повод Заявление вх. № 2113-16-823/ 01.09.2023 г., с което Г.Ф. е поискала да ѝ се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по реда и при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Към тази дата тя е имала навършени 67 години 03 месеца 18 дни. Към заявлението си е представила документи, установяващи положения от нея осигурителен стаж и удостоверения за родени деца. При преценка на приложените документи административният орган е приел, че действителният осигурителен стаж на заявителката (без превръщане по арг. на чл. 15, ал. 4 от НПОС) е 12 години 03 месеца 15 дни, като времето от 15.10.1982 г. до 20.11.1982 г. и от 09.11.1991 г. до 09.11.1994 г. ( 03 години 01 месеца 15 дни), през което тя била неработеща майка, която е родила и отглеждала децата си, не е признато за действителен осигурителен стаж.

При тези данни е прието, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал.3 КСО, тъй като няма доказан действителен стаж най-малко от 15 години и с Разпореждане № 2140-16-408 от 19.12.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е постановен отказ да се отпусне исканата ЛПОСВ. То е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ Разград по реда на чл. 117 КСО, който със свое Решение № 1012-16-5/1 от 30.01.2024 г. е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в разпореждането. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност. То обаче е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон.

С разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО се дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Тя е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.

В случая се преценява стаж, придобит в периода 1982 г.- 1994 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно разпоредбите, действали до 31.12.1999 г. Според действащата тогава норма на чл. 80 от ППЗП (отм.) за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.

Тези отношения са били предмет на регулиране и с Постановление на Министерския съвет № 61 от 28.12.1967 г. за насърчаване на раждаемостта (отм.) и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), които също сочат, че времето на ползване на отпуск поради бременност и раждане се зачита за трудов стаж по Закона за пенсиите (отм.). Аналогична е и сега действащата нормативна уредба.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Анализът на цитираните норми от различните нормативни актове, действали през различни периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и последователен във волята си да се признава този период за действителен осигурителен стаж, без значение дали са неработещи или работещи майките, които отглеждат своите деца. Противното тълкуване на относимите норми би довело до противоречие с разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, в който смисъл са и мотивите на Конституционния съд, изложени в Решение № 2 от 04.04.2006 г. по к.д. № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

С оглед на това спорният период от 15.10.1982 г. до 20.11.1982 г. и от 09.11.1991 г. до 09.11.1994 г. ( 03 години 01 месеца 15 дни), през който Г.Ф. е родила и отглеждала своите деца, следва да се признае за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО. След отчитането му, общият действителен осигурителен стаж, придобит от жалбоподателката, ще бъде повече от 15 години и с оглед навършената от нея възраст към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, то тя е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Приемайки противното административните органи са постановили своите актове в противоречие на материалния закон.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че жалбата е основателна и доказана. Оспореното решение следва да се отмени, като преписката се върне за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателката има право на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 500, 00 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-5/1 от 30.01.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-408 от 19.12.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Разград да заплати на Г.Ц.Ф. *** сумата от 500 (петстотин) лева- дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

Съдия:	/п/