Решение по дело №66/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: П. Р. Б.

ЧРЕЗ адв. М. С., САК

съдебен адрес: г р. София, [улица]NQ 7, вх. Б, ап.2

ПРОТИВ: Решение № 457/04.12.2023 г., постановено по

АНД № 1792/2023 г. по описа на PC - Перник.

Жалбоподателя, счита решението за неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон, процесуални нарушения, а освен това същото и за необосновано, тъй като не са обсъдени в цялост или са обсъдени превратно доказателствата по делото, поради което моли да бъде отменено.

Счита, че районният съд неправилно в обжалваното съдебно решение е възприел, че при издаването на обжалвания ЕФ не са допуснати процесуални нарушения. Такива били допуснати, и това било видно от двата различни екземпляра на обжалвания ЕФ приложени по делото.

Обжалваното решението било и противоречиво, тъй като от една страна съдът посочил, че в ЕФ не е посочена разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, но е приел само че не било доказано повторност на нарушението. След като правната квалификация изцяло не отговаря на направеното описание на нарушението, е следвало да бъде изцяло отменен, а не само изменен ЕФ.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява лично, не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба изпраща процесуален представител, който оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като правилно, мотивирано и законосъобразно. Изложените в касационната жалба основания били неоснователни, доколкото се отнасяло за доказано нарушение. Не било допуснато нарушение по отношение на [жк], което било ясно написано текстово и като относими правни разпоредби

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник, като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери следното:

Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон по следните съображения:

За да се произнесе районният приел, че АУАН е съставен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на процесуалните правила, със изискуемото съдържание, съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, при наличие на всички изискуеми предпоставки за неговото издаване.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства районният съд приел, че по безспорен начин се установява отразената в АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, като е направил извод, за правилното приложени на закона и квалифицирането на административното нарушени по съответната правна норма.

Приел, че е налице извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано съгласно посочения в наказателното постановление нормативен текст, но размерът на наложеното административно наказание бил неоснователно завишен, поради което го изменил.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е правилно. При спазване на принципите, регламентирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е необходимите гласни, писмени и веществени доказателства, които са относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от въззивният съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административно-наказателното производство е протекло при спазване на процесуалните правила, които го уреждат.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 02.05.2022 година в 11,52 часа в [населено място] [жк] ПП1-6 км.75+000 до кметството посока [населено място] при ограничение на скоростта от 60км/ч. въведено с ПЗ № 26 за населено място и отчетен толеранс—3% в полза на водача с автоматизирано техническо средство насочено към [населено място] - № 11743d0 - система за скорост е извършено нарушение за скорост с МПС „Мерцедес v ЦЛА 250“ с ДК №[рег. номер] собственост на П. Р. Б. - [ЕГН] на което е установена скорост от 91км/ч-превишаване на разрешена скорост от 60км. с 31км/ч./след приспадане толеранс/.

Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който в графата „собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател” е вписано П. Р. Б.. В описателната част на фиша било отразено движение с установена скорост от 91 км/час и превишаване на разрешената скорост от 60 км/час с 31 км/час. За дата и час на нарушението били вписани показанията на техническото средство- 02.06.2022г., 11:52 часа, а за място – [населено място] ПП1-6 км.75+000 до кметството посока [населено място], както и че нарушението било извършено в условията на повторност в 1-едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4394782. Електронният фиш е връчен на 05.10.2023г., което обстоятелство се признава и от жалбоподателя, видно от представената по разписка, като не е било подадено възражение по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а е фишът е обжалван пред Районен съд- Перник.

От изложеното безспорно се установява, че деянието следва да се квалифицира като извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, доколкото тази разпоредба въвежда забрана за водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава определените стойности на скоростта в км/час, „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“.

Във връзка с наведените в касационната жалба възражение настоящата инстанция намира, че нарушението безспорно е доказано от представените по делото писмени и веществени доказателства, видно от приложения снимков материал снимка №1174300/0465556. Превишаването на скоростта в случая е заснето с техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Доказателства, които да опровергават този извод не са посочени и събрани от жалбоподателя, а събраните от съда писмени и веществени доказателства са достатъчни за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, собственикът или лицето, на което е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. В случая, според настоящата инстанция, безспорно е установено, че е спазена процедурата по чл. 189 ал. 5, вр. с чл. 188 ал. 2 от ЗДвП. От представената по делото справка в Централна база – КАТ се установява, че лице П. Р. Б. фигурира, като собственик на управляваното в случая МПС и именно като такъв е вписан в електронния фиш. Същият е индивидуализиран с посочване на адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 47. и ЕГН. Според настоящата инстанция, от така записаното в електронния фиш може да се направи логически обоснования извод, че правилно глобата в случая е наложена на собственика на МПС - П. Р. Б.. Липсват доказателства в срока по чл. 189 ал. 5 изр. 2 от ЗДвП П. Р. Б. да е представил писмена декларация, в която да посочи, че не той, а друго лице е управлявало коментираното МПС на посочената дата и час. По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП именно наказаното лице се явява субект на процесното административно нарушение.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за текстовото и цифровото разминаване в приложение към касационната жалба и към административната преписка - копия от издадения електронен фиш серия К № 5928900 след внимателен прочит и на двете копия не се констатира никакво разминаване в правната квалификация и в двете се сочи нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Правилен е извода на районният съд относно липсата на доказателства, че извършеното от касатора нарушение е в условията на повторност. В конкретния казус, от административнонаказващия орган е следвало да бъде доказано, че процесното деяние е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш, с който на жалбоподателя е била наложена "глоба" отново за нарушение на чл. 21 от ЗДвП. Действително в атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5434782, но този електронен фиш не е представен по преписката. Липсват данни за какво нарушение е ангажирана отговорността на касатора с този електронен фиш, дали и на коя дата същият е влязъл в сила, респективно не би могла да се извърши и съпоставка с датата на процесното деяние. В този смисъл наказващият орган не е доказал (предвид разпределението на доказателствената тежест), че касаторът е извършил процесното деяние по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП. Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност за деяние, извършено "повторно", съответно и не следва да се прилага чл. 182, ал. 4 от ЗДвП при определяне на наказанието.

По силата на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия, в производството по обжалване на наказателното постановление правомощие на районния съд е да измени санкционния акт има съдържанието на чл. 337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени електронния фиш включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Упражняването на това правомощие от районният съд е гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност с оглед невъзможността му, след като отмени електронния фиш да връща преписката на наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение, т. е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената с електронния фиш законова разпоредба, което е в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.

Настоящата касационната инстанция намира, че в случая преквалифицирането е допустимо да бъде извършено от районния съд, тъй като липсва съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Всички факти, включени в квалифицирания състав на нарушението по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, се съдържат и в основния такъв по чл. 182, ал. 1, т. 4 от същия закон. На следващо място, последната разпоредба представлява "закон за по-леко наказуемо нарушение" по смисъла на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като предвиденото в нея административно наказание "глоба" е в значително по-нисък размер – от 400 лв. вместо определения размер от 800 лв.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав споделя напълно. Събрани са доказателства за проверка на изложените в АУАН и НП факти, като са приобщени към делото по надлежния процесуален ред, на базата на които е постановен законосъобразен съдебен акт, при правилно приложение на материални закон и определяне на санкционната норма, който следва да бъде оставен в сила.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има касационният ответник, доколкото същия не претендира и доказват разноски по производството, съдът не дължи произнасяне относно присъждането им.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 457 от 14.12.2023 г., постановено по АНД № 1792 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.