№ 2181
гр. София, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110212658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК *****, депозирана чрез В. В.
Г. – управител, срещу Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25КС-263
от 06.08.2024 г., издадено от заместник кмет на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 /пет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 18 от Наредба за организация на
движението на територията на Столична община.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното наказателно постановление като се сочи, че район Витоша се води
„строителна площадка“, поради което и неправомерно на дружеството е
съставен АУАН за замърсяване на пътното платно.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание дружеството –въззивник,
редовно призованo, се представлява от В. В. Г. – управител. В дадения ход по
същество представителят Г. пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление по съображенията, развити в жалбата.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. П., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.
В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа становище
за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, респективно моли същото да бъде потвърдено, а депозираната
срещу него жалба да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане
на разноски в определен от съда по справедливост размер.
Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен
контрол.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите на страните, както
и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 19.01.2024 г. около 12:15 ч., от служители на Столичен инспекторат в
състав Г. и ***, била извършена проверка за спазване изискванията на
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община
на адрес в гр.София, район „Витоша“, ул. „***“. На посоченото място
служителите от Столичен инспекторат към Столична община установили, че
товарен автомобил с рег. № *******, собственост на дружеството –
жалбоподател „***“ ООД, ЕИК *****, транспортира земни маси с
непочистена ходова част, с което се замърсявало пътното платно.
Така направените констатации били обективирани в Констативен
протокол № КП – 24 – 0003273/19.01.2024 г., с приложен към същия снимков
материал.
За констатираното нарушение Г., на длъжност „старши инспектор“ в
Столичен инспекторат при Столична община, съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 24-25КС-263/12.03.2024 г. на „***“
ООД, ЕИК *****, за извършено нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 18 от Наредбата
за организация на движението на територията на Столична община.
2
Актът бил предявен на представляващия дружеството и връчен на
същия лично и срещу подпис, без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25КС-263 от 06.08.2024 г.,
издадено от заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и
градска мобилност“, с което на дружеството – жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на
чл. 29а, ал. 1, т. 18 от Наредба за организация на движението на територията
на Столична община.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Г. М.
Г..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Г. М. Г. се установяват обстоятелствата по
съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни
доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и
поначало непротиворечиви, като съдът се довери на показанията и ги
кредитира. Необходимо е да бъде посочено обаче, че свидетелят не е възприел
лично и непосредствено факти и обстоятелства, свързани с извършеното
нарушение, доколкото не е присъствал при извършването или установяването
на нарушението, а е изградил впечатленията си за случая по представения му
снимков материал от нарушението, който снимков материал е наличен и по
административнонаказателната преписка.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
3
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Съдът приема, че същата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и е
насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен
съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват
извършване на административно нарушение по смисъла на 29а, ал. 1, т. 18 от
Наредба за организация на движението на територията на Столична община,
тъй като товарен автомобил с рег. № *******, собственост на дружеството –
жалбоподател „***“ ООД, ЕИК *****, е транспортирал земни маси с
непочистена ходова част по ул. „***“, в район „Витоша“ в гр.София, като по
този начин е замърсявал пътното платно, по което е осъществявал движението
си.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ
е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Въпреки тези констатации обаче съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с процедурата по съставяне на процесния
АУАН.
4
В случая се установява безспорно по делото, че а.ят неправилно е
съставил акта в присъствие само на един свидетел, който не е присъствал при
установяване на нарушението. Видно от самия документ, актът е съставен в
присъствието само на един свидетел, което е допустимо единствено в
случаите по чл. 40, ал. 1 ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец или
е присъствал при установяване на нарушението. В случая, проверката е
извършена от Г. и от *** – старши инспектори в Столичен инспекторат, които
са очевидци на извършването му, видно от съставения към момента на
установяване на нарушението КП – 24 – 0003273/19.01.2024 г. Същевременно,
*** не е свидетел по съставения АУАН, а свидетел по същия е разпитаният в
съответното процесуално качество в хода на съдебното следствие Г. М. Г..
Последният обаче, видно и от заявеното от свидетеля пред съда, не е
присъствал при установяване на нарушението, респективно при извършването
му, предвид което е следвало да бъде приложена нормата на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, която задължително изисква двама свидетели, когато липсват
свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие.
Правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е, че когато липсват свидетели по
извършване/установяване на нарушението или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, тази липса може да бъде преодоляна
посредством свидетелството на други лица, изрично двама, по съставянето на
АУАН, като това се отбелязва изрично в акта. В случая не може да се приеме и
че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, която предвижда, че: "Когато
нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може
да се състави и в отсъствие на свидетели". Това е така, доколкото
документите, въз основа, на които е съставен АУАН не са официални по
смисъла на чл. 93, т. 5 от НК. Ето защо не е спазена разпоредбата на чл. 40, ал.
3 от ЗАНН, която е предвидена за охраняване правата на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице.
Именно поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от
ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в присъствие само на един свидетел
представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно
основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото
административнонаказателно производство.
5
Ето защо атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на посоченото основание, въпреки установената съставомерност на
извършеното от дружеството – въззивник нарушение.
С оглед изхода на делото право на разноски има въззивникът, който не
претендира такива, а и не е представил доказателства за уговарянето и
плащането им. Поради тази причина съдът не следва да му присъжда
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25КС-263 от
06.08.2024 г., издадено от заместник кмет на Столична община, направление
„Транспорт и градска мобилност“, с което на дружеството – жалбоподател
„***“ ООД, ЕИК *****, е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00
/пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 18 от Наредба за
организация на движението на територията на Столична община.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6