№ 10171
гр. София, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110152040 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя следния проекто-доклад по делото:
В условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД,
чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Ищцата С. Н. П., ЕГН: **********, чрез адв. М., твърди че с ответника „фирма“
ЕООД, ЕИК: *****, представляван от Р.Я. и Л.Б., е сключен Договор за възлагане на
поръчителство от 05.04.2022 г. Като обстоятелство, обуславящо сключването на
договора, посочва подписания по-рано на същата дата Договор за потребителски
кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“ № ..... със заемодател „ фирма“ ЕАД.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит ищцата се задължила да предостави
обезпечение по отношение на получения заем в петдневен срок. Твърди, че към
момента на сключване на договора за паричен заем й е предоставен за подписване и
договор за възлагане на поръчителство със страна по него „фирма“ ЕООД, ответник в
настоящото производство. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от договора за
възлагане на поръчителство се е задължила да изплаща възнаграждение на ответника,
което се заплаща съвместно с месечните погасителни вноски по договора за
потребителски кредит. Твърди, че съгласно описания в таблица механизъм за
изчисляване на възнаграждение в полза на поръчителя част от съдържанието на
договора за възлагане на поръчителство, следва, че с оглед стойността на заетата сума,
а именно 1000 лв., следва да заплати възнаграждение в общ размер за срока на
договора на стойност 516.48 лв. Навеждат се доводи, че от съдържанието на договора
за възлагане на поръчителство и указаната в него банкова сметка, по която следва да
бъдат внасяни вноските за възнаграждението, недвусмислено може да бъде направен
1
извод, че същите ще бъдат изплащани в полза на заемодателя „ фирма“ ЕАД. Твърди
се, че с оглед погасителния план по договора за потребителски кредит, ищцата дължи
месечна погасителна вноска по кредита на стойност 145.51 лв., към която сума е
начислено и възнаграждението за поръчителя в размер на 43.04 лв. на месец. Ищцата
поддържа, че уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство
противоречи на закона и заобикаля императивни разпоредби, поради което намира
същото за нищожно. В подкрепа на гореизложеното твърдение посочва, че с
възнаграждението по договора се цели заобикаляне на предвидения максимален размер
на Годишен процент на разходите /ГПР/ по договора за потребителски кредит. Счита,
че това възнаграждение единствено формално е уговорено в полза на трето по
отношение на договора за потребителски кредит лице. Като мотив за това сочи, че по
този начин стойността на предвиденото възнаграждение не се включва към стойността
на ГПР, съответно привидно се спазва законоустановеният максимален размер.
Поддържа, че посочените обстоятелства се явяват заобикаляне на закона по аргумент
на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Ищцата сочи, че уговарянето на подобно възнаграждение в
размер над 50% от стойността на дължимата по кредита сума е израз на
недобросъвестност и накърняване на добрите нрави. В допълнение на изложеното
ищцата заявява, че следва да бъде взето предвид, че при сключване на договора за
възлагане на поръчителство заемодателят действа като представител на поръчителя
„фирма“ ЕООД. Обръща внимание и на обстоятелството, че възнаграждението се
изплаща в полза на заемодателя, а не на поръчителя. За видно от изложените факти
намира, че процесното възнаграждение се явява скрито възнаграждение, уговорено в
полза на заемодателя, което би следвало да бъде включено към стойността на ГПР.
Навежда доводи, че договарянето на такъв разход противоречи на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което същата се явява нищожна. Поради изложеното моли
съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на чл. 2, ал. 1 от
Договора за възлагане на поръчителство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П., е депозирал отговор на
исковата молба. Сочи, че искът е недопустим поради насочването му спрямо
ненадлежна страна, доколкото твърди, че се посочват аргументи за нищожност на
договора за потребителски кредит и не е пасивно легитимиран да отговаря по същия.
Предвид изложеното моли съда да прекрати производството. Посочва, че на
11.05.2022 г. сключва договор за поръчителство с „фирма“ ЕАД, съгласно
задължението му произтичащо от договора за възлагане на поръчителство. Твърди, че
изложените от ищцата доводи за свързаност между ответника и кредитора по
сключения договор за потребителски кредит са неоснователни и не отговарят на
действителното правно положение. Ответникът намира за неоснователно твърдението,
че посочената в договора за възлагане на поръчителство банкова сметка е на
заемодателя. Сочи, че същата е на посредника, който опосредява предлагането на
договора за възлагане на поръчителство. Поддържа, че направените твърдения за
противоречието на договора с добрите нрави са неправилни, в това число сочи като
неоснователни и претенциите на ищцата, че уговореното възнаграждение цели
извличане на лична облага в полза на заемодателя. По отношение на доводите за
нищожност във връзка с правната регламентация по ЗПК, счита че същите нямат
отношение към настоящия правен спор доколкото са относими към договора за
потребителски кредит.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване следното
обстоятелство: наличието на валидно сключен договор за възлагане на поръчителство
2
на 05.04.2022 г.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже, при условията на пълно и
главно доказване: 1/ наличието на свързаност между заемодателя и поръчителя; 2/
обстоятелство, че съответното възнаграждение, предвидено в договора за възлагане на
поръчителство, се заплаща в полза на заемодателя;
3/ наличието на твърдените основания за нищожност по отношение на предвидената в
договора клауза по чл. 2, ал. 1;
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото,
пълно и главно: 1/ основание, на което „ фирма“ ЕАД осъществява посредничество от
негово име; 2/ постъпването по негова банкова сметка на посоченото в договора за
възлагане на поръчителство възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството поради липсата на пасивна процесуална легитимация, доколкото това е
въпрос по съществото на спора.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „фирма“ ЕАД като на трето
лице помагач на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество в срок до първото по делото заседание да
представи цялата преписка по Договор за потребителски кредит № ......
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по задачи, поставени в
исковата молба, за което
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за в.л. М. В., която да се уведоми да работи по поставените задачи
след внасяне на определения депозит.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
документи като писмени доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
3
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2023 г.
от 10.40 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4