РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

  

  Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

         № 2081

 

 

                гр. Пловдив, 24.10.2019 год.

 

 

          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХII състав, в публичното съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година,  в състав :

            

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                         

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от съдия Мариана Михайлова административно дело № 1868 по описа за 2019 година,  и за да се произнесе,  взе предвид следното  :

   Производството е по реда на Дял Трети, Глава Деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс  /ДОПК/, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на Б.В.К., ЕГН **********, действащ в качеството си на ЕТ “М.-Б.К.“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ****, чрез адвокат Т.Д.Т. – АК – Хасково, с искане за прогласяване на нищожност на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 649/14.06.2013г., издаден от А.С.В.на длъжност Главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,  потвърден с Решение №  29/07.08.2013г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив”.

   В жалбата се навеждат доводи за нищожност на акта, поради издаването му от орган, който не разполага с  материална компетентност за това по смисъла на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, като по тези мотиви се иска да се постанови решение, с което акта да се прогласи за нищожен от Съда. В жалбата се съдържа и искане да се постанови решение, с което да се задължи ответника да не привежда в изпълнение Акт за установяване на задължение по декларация № 649/14.06.2013г., издаден от А.С.В.на длъжност Главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

     Ответникът – директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. застъпва становище за недопустимост на жалбата поради просрочие, евентуално за неоснователността й по отношение на възражението на нищожност на акта. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Претендира се присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение.

     Административен съд – Пловдив, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ прие за установено следното :

Жалбата е депозирана след изтичане на законоустановения преклузивен срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, поради което се явява просрочена. Видно от приложената по делото разписка № 660/15.05.2015г./л.119/ решението на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив”, е връчено лично на представляващия едноличния търговец Б.В.К., на 01.12.2015г. При това положение 14 - дневния срок за обжалване на акта за установяване на задължение по декларация, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/ е изтекъл на 15.02.2015г./вторник – присъствен ден/. Жалбата срещу му е депозирана на 25.06.2019г. в Административен съд гр.Пловдив, т.е след изтичане на 14 - дневния преклузивен срок. Подадената жалба обаче е процесуално ДОПУСТИМА, тъй като е направено искане за обявяване на неговата нищожност и това е единственото искане до съда, а съгласно чл. 149 ал. 5 от АПК, приложим във връзка с § 2 от ДР ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ това искане не е ограничено със срок, поради което и съдът намира, че жалбата е допустима по отношение на това искане. В тази връзка е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/ ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. В случая няма спор, че жалбата е подадена в Административен съд – Пловдив на 25.06.2019г., което е извън срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК. В казуса обаче, както бе казано, жалбоподателят иска прогласяване на нищожността на акта. По силата на чл. 149, ал. 5 от АПК, приложим във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, което обосновава процесуалната допустимост на жалбата по отношение на това искане. /така и в този смисъл е и Определение № 2366 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 266/2019 г., VIII о. и други/.

Разгледана по същество по отношение на искането за прогласяване на нищожност, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 С обжалвания Акт за установяване на задължение по декларация № 649/14.06.2013г., издаден от А.С.В.на длъжност Главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, на ЕТ “М.-Б.К.“, ЕИК *********  са установени следните задължения : Данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за периода 012.01.2011г. - 31.12.2012г. в размер на 6005,50 лв., лихви за посрочие на ДНИ за периода 01.07.2011г. - 14.06.2013г. в размер на 791,06 лв.,Такса за битови отпадъци/ТБО/ за периода 01.01.2011г. – 31.12.2012г. в размер на 17 956,12 лв., лихви за посрочие на ТБО за периода 03.07.2012г. – 14.06.2013г. в размер на 2 460,56 лв.

 Актът е обжалван от ЕТ “М.-Б.К.“ на основание и в срока по 107, ал.4 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/ пред директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив с жалба с вх.№ 13СГ440/10.07.2013г. на Община Пловдив.

 С Решение № 29/07.08.2013г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив” изцяло е потвърден Акт за установяване на задължение по декларация № 649/14.06.2013г., като постановен при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като контролният административен орган е извършил пълна проверка за законосъобразност на администнративния акт включително и за неговата валидност, с оглед оплакването на жалбоподателя за издаването му от некомпетентен орган. Приел е в тази насока, че съгласно Заповед №  09 ОА-833/27.04.2009г. на Кмета на Община Пловдив е определено, служителите назначени на длъжност – директор, началник отдел, главен инспектор и инспектор в дирекция “МДТ“ пи Община Пловдив, да имат правата и задълженията на органи по приходите по ДОПК, за времето на заемане на длъжността. Прието е, че към момента на издаване на процесния АУЗД Александър Ванчев е служител на отдел „Събиране и контрол“ в Дирекция “МДТ“ при Община Пловдив на длъжност главен инспектор. В заключение е прието, че с оглед принципите в чл.3, чл.4 и чл.5 от ДОПК, фактите и обстоятелствата, касаещи определяне на данъчните задължения подлежат на установяване и изясняване от органите по приходите самостоятелно, обективно и безпристрастно.

Приложена по преписката е Заповед № № 09 ОА-833/27.04.2009г. на Кмета на Община Пловдив/л.31 от делото/, с която на основание чл.44,ал.1,т.1 и ал.2 от ЗМСМА и чл.4, ал.4, във вр. с чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ е определено, служителите, назначени на длъжност – директор, началник отдел, главен инспектор и инспектор в Дирекция “МД и ТБО и ревизионен контрол“ при Община Пловдив да имат правата и задълженията на органи по приходите по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, за времето на заемане на длъжността. В тази насока е приложена Заповед № 29/31.01.2012г. на органа по назначението /л.33 от делото/, с която А.С.В.е назначен на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. Приложена е и Заповед № 17 ОА 2683/27.10.2017г. на Кмета на Община Пловдив/л.32 от делото/, с която на основание чл.44,ал.1,т.1 и ал.2 от ЗМСМА и чл.4, ал.4, във вр. с чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ е отменена Заповед № 09 ОА-833/27.04.2009г. на Кмета на Община Пловдив и е определено служителите, назначени на длъжност – директор, началник отдел, главен инспектор и инспектор в дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив да имат правата и задълженията на органи по приходите по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, за времето на заемане на длъжността.

  Спор по така изложената фактическа обстановка не се формира между страните.Противоположните становища на жалбоподателя и ответната дирекция се отнасят до валидността на ревизионния акт, като проверката валидността на акта е единствено възможното искане, което следва да бъде разгледано в настоящото производство, предвид констатираното по – горе просрочие на жалбата.

 Доводите на жалбоподателя за нищожност на акта се свеждат, каза се, до издаването му от орган, който не разполага с материална компетентност за това по смисъла на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ. Обратно разбира се е становището на ответника.  

   За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е актът за установяване на задължение по декларация, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, като правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за това дава нормата чл.160 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Установяването на нищожност може да стане дори да липсва нарочно искане за това, с оглед правомощията на съда за цялостна проверка на акта /чл.160, ал.2 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. В случая обаче е налице изричен петитум за обявяване на нищожност и това, каза се, е единствено възможното искане към съда предвид констатираното по-горе просрочие на жалбата.
                     В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Съдът в решаващия състав счита, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са такива радикални пороци, като нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на форма /например задължителна писмена форма/, пълна липса на правно основание за издаване на акта, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др.

 В конкретния случай изискванията за форма са спазени – обжалвания акт за установяване на задължение по декларация, е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа нормативноустановените реквизити/арг. от чл.120, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
            По отношение компетентността на издателя на акта, настоящият съдебен състав констатира, че същият е постановен от компетентен орган и оплакванията на жалбоподателя за липса на материална компетентност на органа -  издател на акта са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ДОПК -  Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ - В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно чл.4, ал.4 от ЗМДТ - Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Съответно съгласно чл.9б. от ЗМДТ - Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Видно от приложена по преписката  Заповед № 09 ОА-833/27.04.2009г. на Кмета на Община Пловдив/л.31 от делото/, със същата на основание чл.44,ал.1,т.1 и ал.2 от ЗМСМА и чл.4, ал.4, във вр. с чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ е определено, служителите, назначени на длъжност – директор, началник отдел, главен инспектор и инспектор в Дирекция “МД и ТБО и ревизионен контрол“ при Община Пловдив да имат правата и задълженията на органи по приходите по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, за времето на заемане на длъжността. В тази насока, видно от приложената Заповед № 29/31.01.2012г. на органа по назначението /л.33 от делото/, със същата издателят на акта - А.С.В.е назначен на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. Тоест, към датата на постановяване на процесния АУЗД на 14.06.2013г. А.С.В.е изпълнявал длъжността главен инспектор по приходите в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив и като такъв е разполагал с материална компетентност по смисъла на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗДМТ, като оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни и не се споделят от състава на съда..

Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, приложим във връзка с пепращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването му. При извършена служебна проверка с оглед обхвата на посочената норма, съдът не констатира наличието на друг съществен порок, касаещ валидността на акта, като например пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбата, в частта й, по отношение на искането за прогласяване нищожност на Акт за установяване на задължение по декларация № 649/14.06.2013г.,издаден от А.С.В.на длъжност Главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,   потвърден с Решение №  29/07.08.2013г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив”, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По отношение на жалбата,  досежно искането да се постанови решение, с което да се задължи ответника да не привежда в изпълнение Акт за установяване на задължение по декларация № 649/14.06.2013г., издаден от А.С.В.на длъжност Главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, следва да се посочи, че жалбата в тази част е процесуално НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде оставена без разглеждане и да се прекрати производството по делото в тази му част. Правомощията на съда при съдебния контрол на АУЗД са очертани в нормата на чл.160, ал.1 от ДОПК, приложим във връзка с пепращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Съгласно посочената норма съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Очевидно е, че с подобно правомощие (да задължи ответника да не привежда в изпълнение АУЗД), съдът в настоящото производство не разполага. Няма съмнение и спор между страните, че процесният АУЗД е влязъл в законна сила (на 16.12.2015г.), и това е видно от нарочното отбелязване върху самия акт/л.97 от делото/. Като влязъл в сила индивидуален административен акт, същият несъмнено е изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.3 от ДОПК и подлежи на принудително изпълнение по реда на Глава XXV от ДОПК (впрочем  актове от категорията на процесните подлежат дори на предвалително изпълнение). В производството по принудително изпълнение, правомощие на органите по местни приходи по събиране на публични вземания в отдел „Събиране и контрол” на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община – Пловдив, е да прекратят производството по принудително изпълнение, при наличие на някое от основанията на  чл.225, ал.1 от ДОПК (т.2 - когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред),съответно да спрат производството по принудително изпълнение, при наличие на някое от основанията на чл.222 от ДОПК или пък да отпишат задълженията, при наличие на някое от основанията на чл.173 от ДОПК. Това налага да бъде изпратена по подведомственост на дирекция „Местни данъци и такси“ жалбата в частта й, относно искането да се постанови решение, с което да се задължи ответника да не привежда в изпълнение Акт за установяване на задължение по декларация № 649/14.06.2013г., издаден от А.С.В.на длъжност Главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.           

При посочения изход на спора, на основание чл.161, ал.1, пр.3 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/  на  Община Пловдив се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 1346,40 лв., изчислено, съгласно разпоредбите на чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 и 2 от ДОПК,  приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, чл.130, ал.4 от АПК, приложим във връзка с пепращащата норма на § 2 от ДР ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХII състав,

 

                                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.К., ЕГН **********, действащ в качеството си на  ЕТ“М.-Б.К.“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление  *****, чрез адвокат Т.Д.Т. – АК – Хасково, в частта й, по отношение на искането за прогласяване на нищожност на Акт за установяване на задължение по декларация № 649/14.06.2013г., издаден от А.С.В.на длъжност Главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,  потвърден с Решение №  29/07.08.2013г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив”.

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.В.К., ЕГН **********, действащ в качеството си на ЕТ “М.-Б.К.“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление  ******, чрез адвокат Т.Д.Т. – АК – Хасково, в частта й,  по отношение на искането да се постанови решение, с което да се задължи Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив да не привежда в изпълнение Акт за установяване на задължение по декларация № 649/14.06.2013г.,издаден от А.С.В.на длъжност Главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив   и   ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

        ИЗПРАЩА по подведомственост на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив жалбата на Б.В.К., ЕГН **********, действащ в качеството си на  ЕТ“М.-Б.К.“, ЕИК *****със седалище и адрес на управление  ******, чрез адвокат Т.Д.Т. – АК – Хасково, в частта й, по отношение на искането да се постанови решение, с което да се задължи дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив да не привежда в изпълнение Акт за установяване на задължение по декларация № 649/14.06.2013г., издаден от А.С.В.на длъжност Главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.           

 ОСЪЖДА Б.В.К., ЕГН **********, действащ в качеството си на  ЕТ “М.-Б.К.“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление  ****** да заплати на Община Пловдив, сумата от 1346,40 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

        РЕШЕНИЕТО, в частта му, с която е отхвърлена жалбата подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14  /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне, а в останалата му част, имащо характер на определение, подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщаването му, с частна жалба пред на Върховния административен съд.

 

        

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :