О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28.08.2020
год.
гр. Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в закрито заседание
на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 152 по описа за 2020, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс
(ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е молба вх. № 1175 от 20.08.2020
год. от К.Р.С., чрез неговия пълномощник адв. М.Т., с която се иска допълване
на Определение №71 от 19.08.2020 г., по частно адм.д. №
152/2020 г. по описа на Административен
съд Разград в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е изразила становище за неоснователност на молбата, поради
това, че в случая не е отменен административният акт, а само разпореждането за
допускане на предварителното му изпълнение, а в условията на алтернативност е
направено възражение за прекомерност.
Съдът като прецени становището на страните и
доказателствата по делото приема от фактическа и правна страна следното.
Молбата за допълване на постановения съдебен
акт в частта за разноските, който не подлежи на обжалване, е подадена в
законоустановения едномесечен срок от постановяване на определението,
съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определение № 71 от 19.08.2020 год. по
ч.адм.д. № 152/2020 год. по описа на Административен съд – Разград, постановено
в производство по чл. 60, ал. 5 от АПК, е отменено по жалба на К.Р.С. разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект за ремонт,
тенекеджийски и бояджийски услуги”, находящ се в гр. Разград, ул. „Осогово” №
10, на кръстовището с ул. „Южен булевард”
и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни, наложена със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка Заповед № 176-ФК
от 21.07.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“- Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция по
приходите.
Още със жалбата срещу
разпореждането за допускане на предварителното изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК, жалбоподателят е направил искане да му се заплатят направените по делото
разноски за възнаграждение за един адвокат. По делото са представени доказателства в тази насока- договор за правна помощ и
съдействие с договорена сума от 300 лв., в който изрично е посочено че сумата
от 300 лв. е платена в брой от жалбоподателя на адв. Т. и разписка за платена
държавна такса в размер на 10 лв.
В мотивите на определението
си съдът е посочил, че жалбоподателят с жалбата си е направил искане за
присъждане на разноските, но не е присъдил такива.
Следователно искането е направено
своевременно и с оглед изхода на спора е основателно. Списък на разноските не е
представен, но съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК липсата на
представен списък по чл. 80 ГПК в
хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е
основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната
искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК,
поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за
реализиране на допълване на решението в тази му част.
Предвид изложеното съдът следва да допълни Определение №71 от 19.08.2020 г., по частно адм.д. № 152/2020 г. като осъди Национална агенция по приходите гр.
София да заплати на жалбоподателя К.Р.С.
направените по делото разноски в размер на 310 лв.
Възражението на ответника, че в случая не е
отменен административният акт, а само разпореждането за допускане на
предварителното му изпълнение, поради което искането за присъждане на разноски
е преждевременно, е неоснователно. В случая предмет на оспорване и на
производството по настоящото дело е Разпореждането на административния орган по
чл. 60, ал. 1 от АПК за дoпускане на
предварително изпълнение на издаден от него индивидуален административен акт.
Това разпореждане e самостоятелен акт, независимо,
че е инкорпорирано в заповедта и подлежи
на самостоятелно обжалване, независимо от това дали е оспорена или ще бъде
оспорена заповедта, чието предварително изпълнение се допуска. Производството
по оспорването на разпореждането за предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК е
самостоятелно производство и когато то
се развива, извън производството по
оспорване на индивидуалния
административен акт, сторените по него разноски се присъждат на съответната
страна, съобразно изхода на делото, ако са поискани своевременно и са доказани.
Възражението за прекомерност също е
неоснователно. Изплатеното възнаграждение е
в по-нисък размер от посочения в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 71 от 19.08.2020 год.
по ч.адм.д. № 152/2020 год. по описа на Административен съд – Разград, като
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите, със седалище в гр. София
да заплати на К.Р.С. с ЕГН ********** ***
сумата от 310 лв. (триста и десет лева) разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: