№ 26
гр. Тутракан, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тридесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20253430200020 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000890 от 17.12.2024 г. на
началника на РУ – Тутракан, на В. М. Г., с ЕГН: ********** от ******, за
извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, пр. 5-то от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят,
чрез надлежно упълномощения да го защитава адв. К. У. от ****, го обжалва в
срок. Както в жалбата, така и в представената писмена защита, се излагат
доводи за незаконосъобразност на съставения акт и издаденото въз основа на
него НП. Твърди се, че АУАН и НП са опорочени, тъй като не били установени
точното място на настъпване на ПТП, видът и размерът на причинените с него
материални щети, както и лицето, което ги е понесло. Сочи се, че не били
извършени всички необходими действия с оглед надлежното установяване на
фактическата обстановка, в т. ч. да се извърши оглед на мястото на ПТП, да се
изземат веществени доказателства, да се снемат сведения от пътуващия в
автомобила на жалбоподателя очевидец, да се съобразят сведенията на
жалбоподателя, да се назначи автотехническа експертиза. Пледира се за
1
отмяна на атакуваното НП, като се прави искане за присъждане адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Въззиваемата страна – началника на РУ – Тутракан, редовно призован,
не се явява, не се явява негов представител. По делото е приобщена
единствено молба от надлежно упълномощената В.А. – главен юрисконсулт в
ОДМВР – Силистра, без представяне на становище по същество на спора и без
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.11.2024 г. жалбоподателят В. Г. управлявал товарен автомобил
марка „Ивеко“ с рег. № *** по Републикански път II-21 (Русе – Силистра) в
посока към гр. Силистра. Зад него автомобилите си управлявали свидетелите
Р. П. и Л. У.. Около 15:05 ч. МПС на жалбоподателя се намирало на км. 35+100
м. от пътя, когато се разминало с управлявания от св. А. А. товарен автомобил
марка „Рено“ с рег. № ****, движещ се в посока гр. Русе. При разминаването
на МПС, тъй като това, управлявано от жалбоподателя, застъпвало осевата
линия, се получило съприкосновение между левите им странични огледала за
обратно виждане, вследствие на което те се повредили. На мястото на ПТП
спрели св. А. и св. У., като последният сигнализирал на телефон 112 за
случилото се. Жалбоподателят, от своя страна, продължил движението си без
да спира, както сторил и св. П., който, управлявайки зад него, също
сигнализирал на телефон 112 за случилото се.
След като сигналът бил препратен до дежурния в ОДЧ при РУ –
Тутракан, последният разпоредил на полицейските служители, които били
назначени в наряд същия ден (актосъставителят В. В. и св. И. Г.), да установят
и спрат движението на жалбоподателя. Последното се случило на км. 48 от
републиканския път. След като на жалбоподателя били извършени
необходимите по ЗДвП проверки, той и полицейските служители се върнали
на мястото на ПТП, където ги чакали св. А. и св. У..
След проведени беседи с участниците в ПТП и свидетеля очевидец на
2
случилото се, актосъставителят В. съставил АУАН серия GA №
1378188/28.11.2024 г., с който повдигнал обвинение на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, за това, че не е осигурил
достатъчно странично разстояние при разминаването с автомобила на св. А. и
причинил ПТП с материални щети. Жалбоподателят подписал акта без
възражения и получил препис от същия.
На 17.12.2024 г. било издадено атакуваното НП № 24-0362-000890,
препис от което бил връчен на жалбоподателя на 03.01.2025 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и
свидетелите; з. к. на НП № 24-0362-000890 от 17.12.2024 г.; АУАН серия GA №
1378188/28.11.2024 г.; Докладна записка № 362р-13264/09.12.2024 г.; Сведение
от В. В.; Писмо № 342р-19737/03.12.2024 г.; Възражение от В. Г.; Писмо №
13621/18.12.2024 г.; Справка картон на водача; справка АИС – регистрация
МПС; Справка за собственост на МПС; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.;
Служебна бележка от „ЧР“ при ОДМВР – Силистра; Протокол за ПТП №
1320917/28.11.2024 г.; писмо № 105860-67/17.02.2025 г. по описа на Отдел „РЦ
112“ гр. Русе със CD носител.
Съдът приема показанията на разпитаните актосъставител и свидетели
за обективни, взаимосвързани и допълващи се, поради което ги кредитира
като правдиви. С най-голяма доказателствена стойност, по обективни
причини, съдът кредитира показанията на свидетелите У. и П., тъй като те са
се движили непосредствено зад автомобила, управляван от жалбоподателя, и
са очевидци на случилото се. И двамата свидетели сочат, че жалбоподателят е
управлявал своя автомобил изнесен в ляво в лентата си за движение (в
непосредствена близост до и застъпващ осевата линия). Показанията на
другия водач – св. А. А., съдът също кредитира като истинни, но с по-ниска
доказателствена стойност, тъй като, първо, същият признава, че не е станал
очевидец на случилото се понеже в момента удара се бил пресегнал, за да
вземе шише с вода, намиращо се пред пасажерската седалка, и второ – той е
участник в процесното ПТП и може да се счете за предубеден. Показанията на
актосъставителя В. и на св. Г. съдът също кредитира, но по отношение на
начина на провеждане на проверката по случая – чрез провеждане на беседи с
3
очевидците на случилото се. Накрая, следва да се отбележи и че
кредитираните от съда показания се подкрепят и от събраните писмени
доказателства – протокола за ПТП и АУАН (имащ на основание чл. 189, ал. 2
от ЗДвП презумтивна доказателствена сила), които жалбоподателят е
подписал без възражения.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия GA № 1378188/28.11.2024 г. в сроковете по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН. Актът съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 42, ал. 1
от ЗАНН и е съставен от компетентен орган. Последният извод следва от
разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във връзка с 189, ал. 1 и чл. 165,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с т. 2.2 и т. 1.3.2 от Заповед № 812з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, доколкото
актосъставителят заема длъжността мл. автоконтрольор.
Съдът намира, в противовес на процесуалния представител на
жалбоподателя, че АУАН е съставен при напълно изяснена фактическа
обстановка. В случая е липсвала необходимост от извършването на оглед на
местопроизшествие, тъй като от ПТП не са останали трайни следи върху
платното за движение, а само леки пластмасови елементи и разпилени стъкла,
единствено по които не може да се съди къде точно е мястото на удара.
Отделно, местоположението на пластмасовите елементи е било променено от
св. А., за да не създават предпоставки за други ПТП – т.е. дори и да бяха
фиксирани и иззети, те с нищо не биха допринесли за изясняване на
обективната истина. Същото важи и по отношение възражението, че не била
назначена автотехническа експертиза, доколкото липсва необходимост от
прилагането на специални знания и умения из областта на автомобилната
техника при фактическа обстановка като настоящата. Възражението, че АУАН
бил съставен при липса на снемане на сведения от возещия се при
жалбоподателя очевидец и при несъобразяване с обясненията на самия
4
жалбоподател, съдът намира за неоснователно, тъй като както за
жалбоподателя, така и за пасажера му са налице основания да се счита, че са
предубедени. На този фон, при наличието на двама очевидци, за които няма
данни, че за заинтересувани от това срещу кого от двамата водачи ще бъде
повдигнато административно обвинение, съдът намира за правилно, че
актосъставителят и АНО са се уповавали именно на техните показания за
сметка на останалите намесени лица – в т. ч. и тези на св. А.. Възражението, че
не било установено точното място на ПТП съдът намира за неоснователно,
доколкото от кредитирания доказателствен материал следва извод, че това е
сторено (след като и св. А., и св. У. са спрели автомобилите си непосредствено
след осъществяването на удара, където са изчакали пристигането на
полицейските служители и жалбоподателя).
Наказателно постановление № 24-0362-000890/17.12.2024 г. е издадено
от компетентен АНО – чл. 47, ал. 2 във връзка с ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във
връзка с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т. 3.8 от Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН и съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
като с него АНО е приел установената от актосъставителя фактическа
обстановка. С НП АНО е наложил наказанието, предвидено в чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, определено от закона в абсолютен размер – 200 лв.
Жалбоподателят е административнонаказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на нарушението по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5,
пр. 5 във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, доколкото е водач на МПС по смисъла
на разпоредбите на т. 25 и т. 11 от § 6 на ДР на ЗДвП.
Изпълнителното деяние се свежда до бездействие – неизпълнение на
нормативно вмененото задължение съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗДвП при
разминаване на насрещно движещи се ППС (какъвто е настоящият случай)
водачите да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните
превозни средства. Видно от кредитирания доказателствен материал,
жалбоподателят не е изпълнил това си задължение.
Съставомерният общественоопасен резултат, описан в чл. 179, ал. 2 от
ЗДвП, се състои в причиняването на ПТП. Съгласно т. 30 от § 6 на ДР на ЗДвП
ПТП е „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
5
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети“. По делото е безспорно доказано, че ПТП между двата автомобила се е
осъществило, като от него са причинени повреди в левите странични огледала
на двата автомобила. В АУАН актосъставителят е описал общо, че се касае за
произшествие с материални щети. Тъй като съгласно легалната дефиниция
материалните щети са общото понятие, включващо в себе си и повреда на
ППС (какъвто е настоящият случай), то според съдебния състав
актосъставителят не е допуснал особено съществено нарушение, каквото му
се вменява от защитата (че не е описал достатъчно конкретно вида и размера
на щетите и че те касаят именно участващите в произшествието МПС), поради
което възражението в този смисъл също следва да се отхвърли като
неоснователно.
Между изпълнителното деяние и противоправния резултат е налице
причинно-следствена връзка, тъй като ако жалбоподателят не бе допуснал
нарушението по чл. 44, ал. 1 то ЗДвП, то е нямало да се стигне и до
допускането на ПТП.
Деянието е осъществено от жалбоподателя и от субективна страна с
небрежна форма на вината, доколкото обективно е бил длъжен осигури
достатъчно разстояние между управляваното от него МПС и това на св. А. и
субективно, при полагане на дължимата грижа, е бил в състояние (т.е. е могъл)
да избегне извършването на административното нарушение.
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение
по 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, пр. 5-то във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.
АНО е наложил фиксираното от законодателя наказание глоба в размер
на 200 лв. Поради това, анализирането и съпоставянето на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства на тази плоскост се явява
безпредметно.
Според съда не е налице основание за квалифицирането на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като дори и причинените по
участващите в ПТП МПС повреди да не са със значителни размери, то
поведението на жалбоподателя като участник в движението, описано от св. У.
и св. П., разкрива по-висока от обичайната в подобни случаи обществена
опасност. Последното се извежда от обстоятелството, че жалбоподателят е
6
управлявал товарен автомобил по начин, по който, първо, е застрашавал
безопасността на насрещно движещите се, и второ – не е давал възможност да
бъде изпреварен от два леки автомобила, движещи се зад него, за един
сравнително дълъг период от време, отново създавайки предпоставки за ПТП.
Имайки предвид горното, съдът счита, че липсват основания
обжалваното НП да бъде отменено, поради което същото следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Предвид изхода на делото, направеното от процесуалния представител
на жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение се
явява неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0362-000890 от
17.12.2024 г. на началника на РУ – Тутракан, с което на В. М. Г., с ЕГН:
********** от ******, за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, пр. 5-то от
ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.,
като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7