№ 21190
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110137424 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо производство”
на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на малолетното дете В. Б. И., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител А. С. К., ЕГН
**********, срещу Б. И. И., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Изложени са твърдения, че ответникът е баща на малолетното дете. С
решение № 6681/17.05.2016г. по гр. д. № 33949/2015г. по описа на СРС, 91
състав, влязло в сила на 29.04.2017г., упражняването на родителските права
върху детето е предоставено на майката, определен е режим на лични
отношения на бащата с детето, същият е осъден да заплаща на детето месечна
издръжка в размер на 140 лева. Излага твърдения, че обстоятелствата са
изменени. Изминали са над 8 години, за които нуждите на детето са се
увеличили. Детето посещава училище, както и извънкласни дейности –
плуване, шах, гребане. Детето проявявало интерес към различни спортове.
Поддържа, че се нуждае от по – висок размер на издръжката. Моли
първоначално определената издръжка да бъде увеличена от 140.00 лева на
450.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване
на обстоятелства за изменението или прекратяването й, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Признава иска до размера от 233.25 лева, като оспорва същия за
размера над 233.25 лева до пълния предявен размер от 450.00 лева като
1
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Ищецът е дете на ответника, което се установява от представения и
приет по делото заверен препис на удостоверение за раждане.
С решение № 6681/17.05.2016г. на Софийски районен съд, 91 състав,
влязло в сила на 29.04.2017г., ответникът е осъден да заплаща на детето си В.
месечна издръжка в размер на 140.00 лева.
Детето е записано в дневна форма на обучение в 4б клас през учебната
2023/2024г. в 83 ОУ „Елин Пелин“, гр. София. Същото посещава платен
курс/извънкласно занимание по плуване към ПК „Сотирови“, гребане към СК
ЦСКА.
Между страните липсва спор, че ответникът е регистриран земеделски
производител. Видно от представените годишни данъчни деклараци, за 2021г.
ответникът е декларирал доход от друга стопанска дейност в размер на 23800
лева, за 2022г. – 21300 лева, за 2023г. – 47220 лева.
Ответникът има друго родено малолетно дете.
На 13.06.2023г. ответникът в качеството на наемател сключил договор за
наем на недвижими имоти, въз основа на който му били предоставени за
временно и възмездно ползване недвижими имоти – земеделски земи. За
ползването на земите ответникът дължи годишен наем в размер на 20 лева на
декар.
От представената и приета по делото справка от Регионално управление
„Южен Централен Регион“ на „Български пощи“ ЕАД, гр. Пловдив, за
периода от 27.07.2022г. до 18.10.2024г. ответникът е заплащал определената
издръжка за време пет месеца напред и през период от два до четири месеца.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Младост. Видно от проведеното социално проучване, по
данни на майката, В. не е виждал своя баща от около 10 години. Тя твърди, че
бащата не е търсил никакви контакти с детето. Майката споделя, че грижите
по отглеждането и възпитанието на В. са изцяло поети от нея. Майката и
детето живеят в с. Кокаляне, като жилището представлява къща, като за детето
е осигурено всичко необходимо. Майката заявява, че заедно със съпруга си
2
работят заедно, като се занимават с търговия. Майката споделя, че В. не
поддържа никакви контакти с близки по бащина линия, а само по майчина
линия. В. е ученик в 5-ти клас в 83 ОУ „Елин Пелин“, посещава го редовно,
има приятели в училище. Посещава допълнителни частни уроци по английски
език и гребане.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Получаването на издръжката
е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и
на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е безусловно, що се
касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да
предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят
дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете. Размерът на
издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо
право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. Тъй като
посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена,
респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е
необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка от 140.00
лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През
3
изминалия период от над седем години ищецът е пораснал, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за храна,
облекло, образование.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди.
Установи се, че детето е ученик в 5 клас в 83 ОУ „Елин Пелин“, като
посещава допълнителни извънкласни дейности по плуване и гребане.
Ответникът работи като земеделски производител, същият е самоосигуряващо
се лице, като е декларирал годишен доход за 2021г. в размер на 23800 лева, за
2022г. – 21300 лева, за 2023г. – 47220 лева. Същият има родено друго
малолетно дете, за което безспорно дължи издръжка. Като съобрази
изложеното, обстоятелството, че потребностите на детето са се увеличили от
момента на определянето на издръжката, както и доходите на ответника,
съдът намира, че във възможностите на последния е да отделя средства над
собствената си необходима издръжка и да заплаща издръжка на сина си в
размер около минимално установения законов такъв, а именно 235.00 лева.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и
нуждите на ищцата, съдът намира предявеният иск за частично основателен. С
оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на малолетното му дете от 140.00 лева на
235.00 лева, считано от подаване на исковата молба в съда, до настъпване на
законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като в останалата част до
пълния предявен размер от 450.00 лева исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на
235.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
от двете страни по делото. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1
4
ГПК на ищеца се дължат направени разноски съобразно уважената част от
иска. Ищецът е доказал такива в размер на 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и
съдействие. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 126.66 лева – разноски в производството. Съгласно чл. 78, ал.
3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е доказал сторени
разноски в размер на 800.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Според чл. 21 от
Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства по глава IX, глава X и глава XI от Семейния
кодекс минималното възнаграждение е 600 лв. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, поради което съдът приема, че заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно, като същото следва да
бъде намалено на 600 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 286.66 лева – разноски в производството.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 136.80 /сто тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № 6681 от 17.05.2016г. на Софийски районен съд, 91
състав, по гр. д. № 33949 по описа за 2015г., влязло в сила на 29.04.2017г., като
я УВЕЛИЧАВА от 140,00 /сто и четиридесет/ лева на 235,00 /двеста тридесет
и пет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Б. И. И.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете В. Б. И., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител А. С. К., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 235,00 /двеста тридесет и пет/
лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
5
20.06.2024г., до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр.
чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 235,00 /двеста тридесет и пет/ лева до
пълния предявен размер от 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на малолетното дете В. Б. И.,
ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. И. И., ЕГН ********** да
заплати на малолетното дете В. Б. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител А. С. К., ЕГН **********, сумата в размер на 126.66
/сто двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, малолетното дете В. Б. И.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. С. К., ЕГН
**********, да заплати на Б. И. И., ЕГН **********, сумата в размер на
286.66 /двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Б. И. И., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 136.80 /сто тридесет и шест лева и
осемдесет стотинки / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 25.11.2024г., а в частта, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, същото има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд, считано от съобщението до страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6