Решение по дело №305/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, ……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 18.03.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 305 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на евентуално обективно съединяване искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ (главен иск) и евентуален иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ.

Ищецът Т.Н.Н. –синдикът на „Е.М.К.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, твърди, че решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника е обявено в ТРРЮЛНЦ на 01.04.2019 година.

Твърди, че с Нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижими имоти и покупко-продажба на недвижими имоти от 04.02.2016 г., вписан в Службата по вписвания към Агенцията по вписванията - гр. София в книга „Прехвърляния” за 2016 г., под акт № 143, том № X, дело № 3191/2016 г., вх. peг. № 4964/04.02.2016 г., „Б Е.М.К.” ООД е учредило право на ползване в полза на М.И.Т., ЕГН **********, и прехвърлило собствеността на следните собствени на дружеството недвижими имоти на Г.Б.К., ЕГН **********:

Триетажна сграда, находяща се в гр. София, Столична община, Район Надежда-Връбница, бул. „*********, бивш адрес: ул. „*********с разгърната застроена площ от 243 квадратни метра, състояща се:

- на първи етаж, целият със застроена площ от 82,76 кв.м. и с полезна площ от 69,18 кв.м., съдържащ: 1. МАГАЗИН за осветителни тела с площ от 29,41 кв.м., с принадлежащ санитарен възел от 1,08 кв.м., при съседи: двор към УПИ П-Общински, двор към бул. „Ломско шосе”, фризьорски салон, проход за втори етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, който недвижим имот, съгласно схема № 15-378408 от 02.09.2015 г. на СГКК-гр. София, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор № 68134.1386.384.5.5, находящ се в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1386.384, с адрес: гр. София, Столична община, област София /столица/, район „Надежда”, бул. „*********етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 29,41 кв.м., стар идентификатор - няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.1386.384.5.4, под обекта - няма, над обекта - 68134.1386.384.5.1, заедно със санитарен възел с площ от 1,08 кв.м.; 2. ФРИЗЬОРСКИ САЛОН с площ от 22,43 кв.м., с принадлежащ санитарен възел от 1,00 кв.м., при съседи магазин за осветителни тела, двор към бул. „Ломско шосе”, магазин за промишлени стоки, проход за втори етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, който недвижим имот, съгласно схема № 15-378404 от 02.09.2015 г. на СГКК-гр.София, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор № 68134.1386.384.5.4, находящ се в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1386.384, с адрес: гр. София, Столична община, област София /столица/, район „Надежда“, бул. „*********етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за обслужваща дейност за битови услуги, брой нива обекта: 1, с площ от 22,43 кв.м., стар идентификатор - няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж 68134.1386.384.5. 5.68134.1386.384.5.3, под обекта - няма, над обекта – 68134.1386.384.5.1, заедно със санитарен възел е площ от 1,00 кв.м.; 3. МАГАЗИН за промишлени стоки с площ от 13,98 кв.м., с принадлежащ санитарен възел от 1,28 кв.м., при съседи: фризьорски салон, двор към бул. „Ломско шосе”, двор към ул. „Жорж Дантон“ и двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, който недвижим имот, съгласно схема № 15-378400 от 02.09.2015 г. на СГКК-гр. София, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор № 681134.1386,384.5.3, находящ се в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 681134.1386.384, с адрес: гр. София, Столична община, област София /столица/, район „Надежда“, бул. „*********етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 13,98 кв.м., стар идентификатор - няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж - 68134.1386.384.5.4, под обекта - няма, над обекта - 68134.1386.384.5.1, заедно със санитарен възел с площ от 1,28 кв.м.;

- втори мансарден жилищен етаж, състоящ се от антре, кухня, трапезария, дневна, стая, санитарен възел, тераса, със застроена площ от 82,76 кв.м., от която полезна площ 64,90 кв.м., както и стълба с площ от 9,65 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, който недвижим имот, съгласно схема 15-378388/02.09.2015 г. на СГКК-гр. София, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор: 68134.1386.384.5.1, находящ се в сграда 5, разположена в Поземлен имот с идентификатор 68134.1386.384, с адрес: гр. София ул. „*********, ет. 2, предназначение: жилище, апартамент, брой нива 1, намиращ се в имот със съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - няма; под обекта: имот с идентификатор: 68134.1386.384.5.4, имот с идентификатор: 68134.1386.384.5.5 и имот с идентификатор: 68134.1386.384.5.3; над обекта: имот с идентификатор: 68134.1386.384.5.2;

- на трети етаж - таван, със застроена площ от 77,86 кв.м. и с полезна площ от 25,09 кв.м., състоящ се от: складово помещение с площ от 20,52 кв.м., заедно и тераса с площ от 4,57 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, който недвижим имот, съгласно схема № 15-378394 от 02.09.2015 г. на СГКК-гр.София представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор № 68134.1386.384.5.2, находящ се в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1386.384, с адрес: гр. София, Столична община, област София /столица/, район Надежда, бул. „*********3, предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта: 1. с площ от 77,86 кв.м., стар идентификатор - няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 68134.1386.384.5.1, над обекта - няма, както и СКЛАД заедно с принадлежащото му право на строеж върху имота, със застроена площ на склада от 37,87 кв.м., с полезна площ от 29,90 кв.м., построен в същия имот, състоящ се от две складови помещения, първото с площ от 17,50 кв.м., второто с площ от 12,40 кв.м., при съседи на склада: от три страни двор и проход, както и проход между триетажната сграда и склада, осъществяващ връзка между първия и втория етаж на сградата, който недвижим имот, съгласно схема № 15-378410 от 02.09.2015 г. на СГКК-гр. София, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор № 68134.1386.384.5.6, находящ се в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1386.384, с адрес: гр. София, Столична община, област София /столица/, район „Надежда”, бул. „*********етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1, с площ от 37,87 кв.м., стар идентификатор - няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - няма; заедно с 1/2 идеална част от имота, в който е построена гореописаната сграда, съставляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 1-384, от квартал 118, по плана на гр. София, местност „Ломско шосе”, целият с площ от 380 кв.м., при съседи по нотариален акт: Ц.Г., Г. *** при граници по скица: бул. „Ломско шосе”, УПИ II-общински, УТШ V-391 и ул. „Жорж Дантон“, който имот съгласно скица № 15-378376 от 02.09.2015 г. на СГКК представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1386.384, адрес: гр. София, Столична община, област София /столица/, район „Надежда”, бул. „*********с площ от 424 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 384, квартал: 118, при съседи: поземлени имоти идентификатори: 68134.1386.2391, 68134.1386.385, 68134,1386.383, 68134.1386.382, 68134.1386.2146.

Сочи, че с нотариалния акт е уговорено, че приобретателят на правото на ползване Т.ще заплати покупна цена в размер на 20 000 лева, която ще изплати в срок от 6 месеца, а купувачът К. е придобил имота за сумата от 180 000 лв., която се е задължил да заплати, както следва: вече платени 30 000.00 лв. в деня на сключване на нотариалния акт, а оставащите 150 000.00 лв. в срок от 5 години.

Поддържа, че със споразумение за цесия вместо плащане от 18.11.2016 г., купувачът К., несъстоятелният длъжник и С.Г.К. - предишен собственик и управител на „Б е.М к.“ ЕООД, се договорили за следното:

- К. е заявил, че дължи на „Б е.М к.“ ЕООД 150 000 лв. - част от продажната цена, както е описано и по-горе;

- „Б е.М к.“ ЕООД е признало, че дължи на К. 167 200 лв. - стойността на дружествения му дял към края на месеца на напускането му като съдружник 31.10.2016г.;

- „Б е.М к.“ ЕООД е прехвърлило вземането си за продажна цена срещу К. на стойност 150 000 лв. на К.;

- „Б е.М к.“ ЕООД и К. се съгласяват да погасят задължението на дружеството към К. до размера на придобитото вземане.

Излага, че едноличният собственик на капитала на „Б е.М к.“ ЕООД прехвърлил 5 дяла от по 50.00 лв. всеки на Т.В.на 17.06.2016 г., а няколко дни по-късно - на 05.07.2016 г., той вече е решил и е уведомил новият миноритарен съдружник, че иска да прекрати участието си в дружеството, като целта била да си създаде вземане, с което после да прихване, а не отново да продаде дялове и да получи или не плащане за тях.

Сочи, че петте дяла К. продава за 250 лв., а прекратяването на участието му само няколко месеца по-късно за останалите 95 дяла са изчислени за 167 200 лв.

Твърди, че придобилият право на ползване Т.е доведен син на К.. Поддържа, че в Споразумението по никакъв начин не е упоменато как е определена сумата от 167 200 лв., а доколкото с тази сума се погасяват вземания на несъстоятелния длъжник, начинът на определянето ѝ и съответно верността ѝ са от изключително правно значение.

Намира, че в случая даденото значително надхвърля полученото по смисъла на чл.647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Твърди, че К. е нямал вземане към „Б е.М к.“ ЕООД или поне то не е било в твърдения размер. Счита, че вземането на К. е с неясен произход и неясен начин на формулиране и че надхвърля като стойност десетки пъти стойността на дружествения дял, който С.К. е продал само няколко дни по-рано на стойност 50 лв. за дял. Твърди, че вземането, с което е направено прихващане, с титуляр „Б е.М к.“ ЕООД, с основание продажна цена по нотариалния акт от 2016 г., е в значително по-големи размери. Сочи, че за определяне на това дали даденото значително надхвърля по стойност полученото теорията и съдебната практика са на последователното и непротиворечиво мнение, че уговореното между страните е ирелевантно, важна е пазарната оценка на имущественото право. Твърди, че С.К. няма вземане към „Б е.М к.“ ЕООД в размер на 167 200 лв., представляваща стойността на дружествения му дял към края на месеца на напускането му като съдружник - 31.10.2016 г., както и че той въобще няма вземане, а дори и да има, то е в значително по-нисък размер.

Намира, че са налице и останалите предпоставки, нужни за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ - висящо производство по несъстоятелност и спазен преклузивен срок.

В условията на евентуалност - в случай че бъде уважен искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, предявя осъдителен иск срещу ответника Г.Б.К., за заплащане на неплатената цена по договора за продажба на процесния недвижим имот, описан в исковата молба. Счита за несъмнено е, че К. дължи, не е платил, на „Б е.М к.“ ЕООД сумата от 150 000 лв. - част от продажната цена, както е описано и по-горе. Същата се твърди да е погасена със Споразумение за цесия вместо плащане от 18.11.2016 г., което, в случай на уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, няма действие по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност.

Моли да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на „Б Е.М.К.” ООД (в несъстоятелност), Споразумение за цесия вместо плащане от 18.11.2016 година. В случай че искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ бъде уважен, моли да бъде постановено решение, с което Г.Б.К., бъде осъден да заплати на „Б Е.М.К.” ООД (в несъстоятелност) сумата от 150 000 лева, представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот съгласно Нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижими имоти и покупко-продажба на недвижими имоти от 04.02.2016 година.

Ответникът „Б Е.М.К.” ООД (в несъстоятелност) не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът С.Г.К., ЕГН **********, е депозирал отговор на исковата молба, съгласно който счита иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за допустим спрямо него и за недопустим по отношение на Г.К., за когото намира, че не е процесуално легитимирано по иска за обявяване на недействителност на договор за цесия, по който не е страна. Оспорва иска като неоснователен.

Не оспорва твърдението, че на 04.02.2016 г. „Б е.М к.“ ЕООД е учредило на М.Т.право на ползване за срок от 10 години на описания в исковата молба недвижим имот и е продало на Г.К. същия имот за цената и по начина на плащане, описани в нотариалния акт.

Не оспорва твърдението, че е бил е съдружник в „Б Е.М.К.“ ООД, че на 05.07.2016 г. е подал уведомление по чл. 125, ал. 2 ТЗ за напускане на дружеството и че членството му е автоматично прекратено на 06.10.2016 г., като поради това счита, че за него е възникнало вземане за равностойността на дружествения му дял по баланса на „Б Е.М.К.“ ООД към 31.10.2016 година. Потвърждава, че на 18.11.2016 г. вместо плащане на стойността на дружествения дял, „Б Е.М.К.“ ООД му е прехвърлило вземането си срещу ответника Г.К., произтичащо от нотариалния акт от 04.02.2016 г.

Оспорва наведените с исковата молба твърдения, че вземането на „Б Е.М.К.“ ООД към Г.К., което му е прехвърлено вместо плащане на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ, значително надхвърля полученото. Твърди, че стойността на дружествения дял на С.К., определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, е по-висока, като в подкрепа на твърдението си прилага баланс към 31.10.2016 г. Поддържа, че прехвърлянето на вземане вместо плащане на стойността на дружествения дял не е равностойно на изпълнение на паричното задължение по чл. 125, ал. 3 ТЗ, тъй като съгласно чл. 65, ал. 3 ЗЗД, когато на кредитора е прехвърлено вземане вместо плащане, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането. Прави извод, че към 18.11.2016 г. /датата на цесията/ даденото /прехвърленото вземане/ не надхвърля по стойност полученото.

Счита, че оспорената сделка попада в хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, като намира, че предвиденият срок е пропуснат, тъй като датата на неплатежоспособността е 05.05.2016 г., а 6-месечният срок е изтекъл на 05.11.2016 г.

Оспорва твърденията, че с М.Т.- ползвател на имота съгласно представения нотариален акт, са свързани лица, като счита същите за неотносими и неоснователни. Сочи, че М.Т.не му е низходящ, а правото не познава понятие „доведен син“. Посочва още, че сделката по учредяване на право на ползване е възмездна, страни по нея са „Б Е.М.К.“ ООД и М.Т.и те не са свързани лица по смисъла на §1 ДР ТЗ, поради което не е налице основание за отмяна по чл. 135 ЗЗД или по чл. 647 ТЗ. Излага и че сделката е сключена преди началната дата на неплатежоспособността.

Поддържа, че твърдението за разликата в продажна цента на миноритарния дял и за размера на дружествения дял на напускащ съдружник са ирелевантни, доколкото се касае за различни обекти на правото - в единия случай е продаден дружествен дял, а в другия се дължи плащане на дял на напуснал съдружник.

Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която оспорва подадения отговор от С.Г.К..

Ответникът Г.Б.К., ЕГН **********, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност и като неоснователни.

Счита, че ищецът следва да конкретизира твърденията си срещу кого е предявен искът с правно основание по чл. 647, ал. 1, т.3 ТЗ и ако е предявен спрямо него, да уточни какво качество има той, а също така и по какъв начин сделката е възмездна по отношение на него; ако не е ответник по предявения иск по чл. 647, ал. 1, т.3 ТЗ, каква е връзката между тази претенция и предявения евентуален иск по чл. 79 ЗЗД.

Сочи, че не е страна по споразумението за цесия, а страни са цесионерът - „Б Е.М К.“ ЕООД и цедентът - С.К., които са се споразумели да прехвърлят процесното вземане в размер на 150 000 лв., което „Б Е.М К.“ ЕООД е имало да получава от него. Твърди, че единственото му участие се изразява в това, че следва да бъде уведомен за извършената цесия по реда на чл. 100 ЗЗД. Излага, че страните по споразумението са се договорили и са го поканили да разпише процесната цесия, с което по смисъла на чл. 100 ЗЗД, да се счита информиран за същата, за което има изрично отбелязване т.3 от Споразумението.

Поддържа, че не е поемал нови задължения с подписване на процесното споразумение, а задълженията му към „Б Е.М К.“ ЕООД са възникнали на по-ранен етап, с подписване на нотариалния акт от 04.02.2016 година, поради което намира, че не е легитимиран да отговаря по предявения иск, който е недопустим.

Счита, че евентуално предявеният осъдителен иск не следва да бъде разглеждан в настоящото производство, тъй като от процесуална гледна точка е задължително главният и евентуално предявеният иск да имат пълно съвпадане на страните, което в настоящата хипотеза не е налице. Евентуално намира искът за неоснователен. Счита, че по отношение на него описаната сделка не е възмездна, както и че е добросъвестен. Твърди, че с 9 бр. платежни нареждания в периода декември 2016 г. – март 2017 г. е заплатил дължимите суми по сметка на цедента - С.К., с което задължението му е изпълнено.

Излага, че сделката за покупко-продажбата на описания в ИМ недвижим имот от 04.02.2016г. е била предмет на отменителен иск, заведен от „П.Б.“ АД на основание чл. 135 ЗЗД. Сочи, че по делото е постановено окончателно решение (потвърдено с Определение № 158 от 12.03.2020 г. на ВКС, ТК, I т.о. по т. д. № 741/2019 г.), с което претенцията на Банката е отхвърлена, а неговото поведение е определено като добросъвестно.

Твърди, че в описаното производство се е задължил да плати сумата от 180 000 лв., като в самия нотариален акт е посочена данъчна оценка - 182 791,90 лв., като данъчната оценка на имотите, предмет на исковата претенция, е съизмерима като сума с продажната цена, още повече, че би имал възможност да използва собствеността си едва след изтичането на 10-годишен срок, в който правото на ползване е запазено за трето лице, което несъмнено е повод за намаляване на продажната цена под средните пазарни стойности. Намира, че всички наведени от ищеца доводи, че сделката е „съмнителна“ са недоказани и нереални.

Оспорва твърдението, че С.К. не е имал вземане към „Б Е.М К.“ ЕООД като недоказано. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове. Поддържа и доразвива и твърденията си, наведени с исковата молба. Счита, че искът с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ касае и е насочен към обявяване на относителна недействителност на Споразумение за цесия вместо плащане от 18.11.2016 г., по което страни са Г.К., „Б Е.М К.” ЕООД и С.Г.К., които са и ответници по иска, тъй като те трябва да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението и от конститутивното му действие.

Счита, че процесната сделка е комбинация от цесия и даване вместо изпълнение като отделни правни институти, с които се постига общ, комплексен ефект, който води към накърняване на масата на несъстоятелността и като такова действие подлежи на отмяна с иска по чл. 647, ал. 1 т. 3 ТЗ. Твърди, че сделката е възмездна, защото има материална, имуществена измеримост и води до имуществено разместване в правната сфера на всички участващи страни.

Твърди, че плащанията, извършени с представените платежни, са осъществени само с цел да се създаде привидност на удовлетворяване на задължението, като сумите, които са превеждани, са теглени обратно, предавани отново на длъжника и внасяни отново по сметка за превеждането им.

Ответникът Г.Б.К. е подал допълнителен отговор, с който поддържа и пояснява отговора на исковата молба. Твърди, че исковата молба следва да бъде върната поради недопустимост на предявения иск. Моли постановеното вписване на исковата молба да бъде отменено, тъй като оспорваните сделки нямат вещно-правен характер, поради което вписването не е законово оправдано.

По делото е конституирано „П.Б. (България)“ ЕАД, ЕИК 1*******, като трето лице помагач на страната на ищеца, изразило становище за основателността на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори относно възникването на спорните правоотношения, установяващи се от представените по делото документи.

По отношение на ответника„Б Е.М.К.” ООД е открито производство по несъстоятелност с решение от 01.04.2019 г. на СГС, 5 с-в, ТО, обявено в ТР на 01.04.2019 г., съгласно вписванията в ТР.

Към настоящия момент производтсвото не е прекратено и ответникът не е бил заличен от ТР.

С Нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижими имоти и покупко-продажба на недвижими имоти от 04.02.2016 г., вписан в Службата по вписвания към Агенцията по вписванията - гр. София в книга „Прехвърляния” за 2016 г., под акт № 143, том № X, дело № 3191/2016 г., вх. peг. № 4964/04.02.2016 г., „Б Е.М.К.” ООД е учредило право на ползване в полза на М.И.Т., ЕГН **********, и прехвърлило собствеността на следните собствени на дружеството недвижими имоти на Г.Б.К., ЕГН **********: Триетажна сграда, находяща се в гр. София, Столична община, Район Надежда-Връбница, бул. „*********, бивш адрес: ул. „*********с разгърната застроена площ от 243 квадратни метра, състояща се:

на първи етаж, целият със застроена площ от 82,76 кв.м. и с полезна площ от 69,18 кв.м., съдържащ: 1. МАГАЗИН за осветителни тела с площ от 29,41 кв.м., с принадлежащ санитарен възел от 1,08 кв.м., при съседи: двор към УПИ П-Общински, двор към бул. „Ломско шосе”, фризьорски салон, проход за втори етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, който недвижим имот, съгласно схема № 15-378408 от 02.09.2015 г. на СГКК-гр. София, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор № 68134.1386.384.5.5, находящ се в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1386.384, с адрес: гр. София, Столична община, област София /столица/, район „Надежда”, бул. „*********етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 29,41 кв.м., стар идентификатор - няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.1386.384.5.4, под обекта - няма, над обекта - 68134.1386.384.5.1, заедно със санитарен възел с площ от 1,08 кв.м.; 2. ФРИЗЬОРСКИ САЛОН с площ от 22,43 кв.м., с принадлежащ санитарен възел от 1,00 кв.м., при съседи магазин за осветителни тела, двор към бул. „Ломско шосе”, магазин за промишлени стоки, проход за втори етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, който недвижим имот, съгласно схема № 15-378404 от 02.09.2015 г. на СГКК-гр.София, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор № 68134.1386.384.5.4, находящ се в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1386.384, с адрес: гр. София, Столична община, област София /столица/, район „Надежда“, бул. „*********етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за обслужваща дейност за битови услуги, брой нива обекта: 1, с площ от 22,43 кв.м., стар идентификатор - няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж 68134.1386.384.5.5.68134.1386.384.5.3,под обекта - няма, над обекта – 68134.1386.384.5.1, заедно със санитарен възел е площ от 1,00 кв.м.; 3. МАГАЗИН за промишлени стоки с площ от 13,98 кв.м., с принадлежащ санитарен възел от 1,28 кв.м., при съседи: фризьорски салон, двор към бул. „Ломско шосе”, двор към ул. „Жорж Дантон“ и двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, който недвижим имот, съгласно схема № 15-378400 от 02.09.2015 г. на СГКК-гр. София, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор № 681134.1386,384.5.3, находящ се в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 681134.1386.384, с адрес: гр. София, Столична община, област София /столица/, район „Надежда“, бул. „*********етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 13,98 кв.м., стар идентификатор - няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж - 68134.1386.384.5.4, под обекта - няма, над обекта - 68134.1386.384.5.1, заедно със санитарен възел с площ от 1,28 кв.м.;

С нотариалния акт е уговорено, че приобретателят на правото на ползване Т.ще заплати покупна цена в размер на 20 000 лева, която ще изплати в срок от 6 месеца, а купувачът К. е придобил имота за сумата от 180 000 лв., която се е задължил да заплати, както следва: вече платени 30 000.00 лв. в деня на сключване на нотариалния акт, а оставащите 150 000.00 лв. в срок от 5 години.

Едноличният собственик на капитала на „Б е.М к.“ ЕООД е прехвърлил 5 дяла от по 50.00 лв. всеки на Т.В.на 17.06.2016 г.

На 05.07.2016 г., Т.В.е уведомил новият миноритарен съдружник, че иска да прекрати участието си в дружеството.

Със споразумение за цесия вместо плащане от 18.11.2016 г., купувачът К., несъстоятелният длъжник и С.Г.К. - предишен собственик и управител на „Б е.М к.“ ЕООД, се договорили за следното:

- К. е заявил, че дължи на „Б е.М к.“ ЕООД 150 000 лв. - част от продажната цена, както е описано и по-горе;

- „Б е.М к.“ ЕООД е прехвърлило вземането си за продажна цена срещу К. на стойност 150 000 лв. на К.;

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездни сделки, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.

Посочената категория сделки водят до намаляване на имуществото от масата на несъстоятелността и увреждат всички кредитори, пораждащо правото на активно легитимираните лица да се искат обяваване на тяхната относителна недействителност.

Нормата на чл.649, ал.1 от ТЗ предвижда, че предявяването на иска е обусловено от преклузивен срок - едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2.

ПН, в съотвествие с правилото на чл.634а, ал.1 от ТЗ, се смята за открито от датата на решението по чл.630, ал.1 ТЗ.

В случая Решение № 599 по гр.дело № 2185/2018 г. е постановено на 01.04.2019г. Исковата молба е депозирана на 11.02.2020 г. Следователно преклузивният срок е спазен и искът е допустим.

Със споразумението от 18.11.2016 г. кредиторът С.К. се е съгласил изпълнението на паричното задължение на дружеството към него за стойността на дружествения му дял при напускане, да бъде осъществено чрез прехвърляне на вземане на търговеца към трето лице, т.е. даване вместо изпълнение при условията на чл.65, ал.3 ЗЗД.

Уредения в чл. 65 ЗЗД изпълнителен способ - "даване вместо изпълнение "/ datio in solutum / - е правна сделка, с погасително действие за предходно съществуващо задължение, възникнало на различно от същата основание (РЕШЕНИЕ № 145 ОТ 28.01.2021 Г. ПО Т. Д. № 2739/2019 Г„ Т. К., I Т. О. НА ВКС) Съгласно ал.3 на с.з., може да се престира вземане вместо изпълнение. То се осъществява чрез цесия.

Осъществяването на фактическия състав предполага наличие на вземане на кредитор по съществуващо между него и ответника правоотношение; вземане на длъжника от трето лице; съгласие на кредитора за изпълнение на задължението посредством прехвърляне на вземане; цедиране на вземането на длъжника от третото лице на кредитора.

Следователно са налице две сделки - съгласие на кредитора да получи нещо различно от дължимото и прехвърляне на вземането посредством цесия.

Договорът има характер на установителен такъв по отношение на размера на вземането на С.К., тъй като дружеството е признало неизгоден за него факт - размера на неговия дружествен, като стойност на имуществото на дружеството, определено по реда на чл.125, ал.3 ТЗ.

Ищецът извежда несъизмеримостта на престациите от съотнасянето на продажната цена на 5 бр. дружествени дяла с номинал 50 лв. по договора от 14.06.2016 г. и вземането на същия продавач към дружеството за стойността на останалите 95 дружествени дяла във връзка с прекратяване на участието му в търговеца – 167 200 лв.

В първия случай договорът за прехвърляне на дружествените дялове е сключен въз основа на номиналната им стойност.

Във втория случай имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, съгласно правилото на чл.125, ал.3 ТЗ.

При наличието на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД страните по сделката са свободни да определят нейното съдържание. Следователно от постигнатото съгласие между съдружник и трето лице за стойността на прехвърлените му дружествени дялове, не може да се направи извод за стойността на дружествения дял, явяващ се стойност на имуществото на дружеството към напускащия съдружник, която е нормативно определена величина и която е била призната от търговеца.

За установяване на последната стойност по делото е допуснато заключение на ССЕ, което обаче не е било изготвено поради невнасяне на депозит.

Тъй като по делото ищецът, чиято е доказателствената тежест, не се установи твърдяната нееквивалентност на престациите, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Тъй като вътрешно процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск не се е сбъднало – главният иск не е уважен, то той не следва да се разглежда.

Със споразумението от 18.11.2016 г. Г.К. е признал наличието на своя дълг. От друга страна е манифистирал, че договорът за цесия му е известен, довело до отпадане на задължението на цедента за съобщаване по чл.99 ЗЗД

Във връзка с това отв. К. е направил възражение за липса на правен интерес от предявения срещу него конститутивен иск.

В допълнителната искова молба ищецът е обосновал правния си интерес от конститутивния иск срещу този ответник с обстоятелството, че макар и атакуваната сделка да представлява комбинация от цесия и даване вместо изпълнение, се постига общ, комплексен ефект, който води до накърняване на масата на несъстоятелността. Счита, че длъжникът по прехвърленото вземане следва да бъда обвързан от силата на присъдено нещо на решението и от конститутивното му действие, като във връзка с указания на съда не е обосновал друг интерес.

Съдът намери, че предявеният иск е недопустим по отношение на този ответник.

Допустимостта на исковата защита се предпоставя от твърдение за правен спор, породен от правонарушение на ответника.

Такива факти по отношение на ответника К. не се твърдят. Той не е страна по атакуваната увреждаща сделка, а е длъжник по цедираното вземане. Цесията е договор, който се сключва между цедента и цесионера в момента на постигане на съгласие. Съобщаването му по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД има значение единствено за пораждане на действието спрямо длъжника, но не и са самото транслиране на правото.Неговото правно положение не зависи пряко от съществуващото между кредиторите правоотношение, а е функция на изявлението до длъжника кому да плати, което само по себе си не обуславя наличие на правен интерес за предявяване на иска срещу него.

При липса на твърдение за правен спор, интерес от иска не може да бъде обоснован с обвързване на трето лице, освен в случаите на необходимо другарство и задължително другарство. Такова обаче е налице само между страните по материалното правоотношение – цедент и цесионер, но не и по отношение на длъжника, чието правно положение не се засяга. Следователно длъжникът не е пасивно легитимиран. (така с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 416 ОТ 12.10.2018 Г. ПО Т. Д. № 991/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС не е било допуснато до касация решение по иск с правно основание чл.647 ТЗ, в което ответници по делото са били цедента и цесионера по договор за цесия, а с РЕШЕНИЕ № 117 ОТ 23.03.2020 Г. ПО Т. Д. № 3192/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС е потвърден такъв акт).

Воден от горното, Софийският градски съд

Р Е Ш И :

Прекратява производството по делото по иска по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ по отношение на ответника Г.Б.К..

Отвхвърля предявения от синдика на „Е.М.К.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК*******срещу„Е.М.К.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК*******и С.Г.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ за обяваване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Споразумение за цесия вместо плащане от 18.11.2016 г.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страна на ищеца - „П.Б. (България)“ ЕАД, ЕИК 1*******.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му, а в прекратителната част в 1 седм. срок.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260387
Дата:	7 юни 2022 г.
Съдия:	Пламен Ангелов Колев

Дело:	20201100900305
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	12 февруари 2020 г.

Решение по дело №305/2020 на Софийски градски съд

Съдържание на акта