РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Бургас, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно
административно наказателно дело № 20222100600991 по описа за 2022
година
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и e по реда на чл. 378, ал.5 вр. чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на обвиняемия адв. П. Добрев Д. от
АК - Бургас против Решение № 138 от 15.06.2022 г. на Районен съд – Несебър, произнесена
по АНД № 291/2022 г. по описа на същия съд.
С атакувания съдебен акт Н. Б. Т. е бил признат за виновен в това, че на 11.09.2019г.,
в к.к.С.б., в деловодството на „С.б.“ АД, съзнателно се ползвал от неистински частен
документ - декларация за съгласие по чл. 33 от Закона за собствеността от името на Г. М.Г.,
за да докаже, че му е дадено съгласие за процедиране на ЧИ на ПУП в частта за УПИ II, кв.8
по ПУП на к.к.Слънчев бряг - изток и закупуване на придаваемата част от 225 кв.м. от
притежавания от „С.б.“ АД поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Несебър, когато от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК. На
основание чл.78а, ал.1 от НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Подсъдимият е осъден за
разноските, сторени в наказателното производство.
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен.
Моли да бъде отменено решението, като съдът постанови друго, с което да признае
подсъдимия за невиновен в извършване на Д.ие по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК.
Твърди се, че категорично от събраните доказателства по делото не било доказано, че
подсъдимият е знаел, че представената от него декларация по чл.33 от ЗС пред „С.б.“ АД не
е била подписана от Г.Г.. Декларацията не е била подписана пред Т., като двамата са се
разбрали последният да даде ток на Г., в замяна на което Г. да подпише процесната
1
декларация. В тази връзка се сочи, че липсва умисъл в неговите действия и липсва
субективния елемент от състава на престъплението по чл.316 от НК. Съдът не е следвало да
кретира показанията на свидетелите Т.Г. и В.Г., тъй като последните са близки роднини –
съпруга и син- на Г.Г. и са заинтересовани от изхода на производството. Отделно не
изнасяли факти и обстоятелства релевантни за спора, тъй като не били свидетели очевидци.
Също така през голяма част от времето тези свидетели са били в чужбина, като не е било
възможно да знаят за всички негови уговорки и действия с трети лица. В условията на
евентуалност се правят доводи и се навеждат аргументи, че следва да намери приложение
нормата на чл.9, ал.2 от НК в случай, че съдът намери подсъдимият да е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.316 вр.
чл.309, ал.1 от НК. Доказателствени искания не се правят.
Представител на Окръжна прокуратура Бургас счита подадената жалба за
неоснователна. Моли се за потвърждаване на решението на Районен съд – Несебър, с което
Н. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК
като правилно и законосъобразно. Счита за неоснователни възраженията за отсъствие на
субективна страна на престъплението и за наличие на хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. От
мотивите към обжалвания акт е било видно, че съдът е обсъдил всички обстоятелства,
относими към индивидуализацията на наказанието и е определил същото в минимален
размер, с което ще бъдат постигнати целите на наказанието.
Защитникът на обвиняемия адв. Д. пледира за отмяна на първоинстанционното
решение и оправдаване на обвиняемия. Сочи, че по делото няма нито едно обективно годно
доказателство, което да доказва по безспорен и категоричен начин субективния елемент от
състава на престъплението, за което е признат за виновен обвиняемия Т.. Счита, че
показанията на свидетелите Т. Г. и В.Г. не следва да бъдат кредитирани, защото същите не
са очевидци и не излагат нищо, което те лично да са възприели, а правят изводи само на
базата на влошените взаимоотношения между тяхното семейство и обвиняемия.
Алтернативно, в случай че съдът намери, че са налице всички обективни и субективни
признаци на Д.ието, в извършването на което е обвинен Т., то се излага становище за
приложение на чл.9, ал.2 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият Т., редовно уведомен,
се явява лично. Твърди, че не е извършил това, в което е обвинен. В последната си дума
моли да бъде признат за невиновен и оправдан.
Окръжен съд Бургас, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за отмяната
му и връщането на делото в предходна процесуална фаза.
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка,
която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени
подробно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите
усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна в изложената от РС - Бургас
фактическа обстановка по делото, която е следната:
Обвиняемият е Н. Б. Т., роден на 01.02.1970г. в гр.Несебър, с постоянен адрес:
гр.Несебър, ул.Х. К.№ **** ****
На 19.12.2001г. по силата на нотариален акт № 62, том V, рег. № 3404, дело № 774 от
19.12.2001г. на нотариус С.А., „С. б.“ АД продало на ЕТ „Г. – Т. – Г. Г.“ 183/914 идеални
части кв. м. от УПИ – дворно място, прилежащи към обменно бюро „И. – Е.“ в тк „С. б.“,
като цялото дворно място представлява парцел II, в кв. 8 по плана на комплекса. На
20.02.2002г., по силата на нотариален акт за суперфиция/учредяване право на строеж № 72,
2
том I, рег. № 337, дело № 54 от 20.02.2002г. на нотариус М.Б. ЕТ „Б. Т.“ и ЕТ „Г. – Т. – Г. Г.“
взаимно си учредили право на строеж върху УПИ II в кв. 8 по плана на „Слънчев бряг –
изток“, като да изградят и станат собственици на съответните постройки (ЕТ „Г. – Т. – Г. Г.“
– на триетажно тяло в североизточната част на имота, по квадратура съобразно действащия
ЗРП и одобрените архитектурни проекти). По силата на договор за разпределение на
ползването на недвижим имот от 19.02.2002г. на ЕТ „Г. – Т. – Г. Г.“ било предоставено
ползването върху североизточната част от процесния имот, на площ от 255 кв. м., при
граници: улица, УПИ I и частта, която ще се ползва реално от ЕТ „Б.Т.“. Видно от скица на
поземлен имот (на л. 15 от ДП) в КККР на гр. Несебър парцел II в кв. 8 бил вписан като ПИ
с идентификатор *****. Сред съседните на посочения недвижим имот е ПИ с
идентификатор ****** – с предназначение „улица“. На 06.08.2019г., по силата на
нотариален акт № 12, том IX, рег. № 10441, дело № 1543 от 06.08.2019г. на нотариус С.А.,
обвиняемият Н. Б. Т. придобил собствеността върху 990/1173 ид. ч. от ПИ с идентификатор
***** по КККР на гр. Несебър. Междувременно в имота били построени различни
постройки, като част от Н. Т. придобил с постановление за възлагане от 10.07.2019г. (СО с
идентификатор № *****, идентификатор № ******** и идентификатор № ******), а друга
част – с нотариален акт от 19.05.2006г., поправен с нотариален акт от 10.08.2006г.
На 01.12.2010г. от съсобственика на обвиняемия, Г.Г., като ЕТ „Г. – Т. – Г.Г.“ било
отправено искане до „С.б.“ АД за закупуване на 230 кв. м., прилежащи от северната част на
притежавания от него парцел. Във връзка с искането между ЕТ и „С. б.“ АД бил сключен
предварителен договор от 03.07.2013г. за продажбата на 220 кв. м. ид. ч. от ПИ с
идентификатор *****. Впоследствие по молбата на ЕТ „Г. – Т. – Г. Г.“, със споразумение от
26.03.2015г. предварителният договор бил прекратен.
На 26.08.2019г. от обвиняемия Т. в „Слънчев бряг“ АД било входирано
инвестиционно предложение с вх. № В94-00М-04, с което е отправено искане да се даде
съгласие за нова процедура за изменение на ПУП – план за регулация в обхват: УПИ II (ПИ
*****) в кв. 8 по ПУП на к. к. „Слънчев бряг – изток“ и част от ПИ с идентификатор *****,
представляващ второстепенна улица, целият с площ от 4062 кв. м., като се предвиди
присъединяване към УПИ II на площ от 224 кв. м. от ПИ с идентификатор ******, както и
съответно обвиняемият да закупи тази площ и по посоченото искане е постановено Решение
от 29.08.2019г. на Съвета на директорите на „Слънчев бряг“ АД , с което е дадено съгласие
за откриване на процедурата.
С оглед на така започнатата процедура, на 11.09.2019г. от Н. Т. в деловодството на
„С. б.“ АД била депозирана декларация за съгласие по чл. 33 от ЗС, в която фигурирал
подпис от името на Г.Г., заведена с вх. № В94-00- 670/11.09.2019г. Декларацията обаче не
била подписана от Г., а от неустановено по делото лице, с имитация на подписа му, като
обвиняемият бил наясно с това, тъй като не бил получил съгласие от Г. за посочената
процедура. След като Г. Г. разбрал за подадената декларация, на която е придадено вид, че
изхожда от същия, както и за започната от обвиняемия процедура по ЗУТ, същият депозирал
уведомление с вх. № В 94 – 00 – 213 от 22.07.2020г. до „С. б.“ АД, в което заявил, че
подадената от негово име декларация за съгласие за ЧИ на ПУП-ПР, Н. Т. да закупи 225 кв.
м., не е подписана от него. На 11.08.2020г. Г. входирал в „С.б.“ АД молба, с която изявил
желание той да закупи посочени 225 кв. м. от ПИ с идентификатор ******. Здравословното
състояние на Г. не било добро и впоследствие се влошило, като на 16.04.2021 г. лицето
починало.
Досъдебното производство е образувано по повод на подадена жалба от съпругата на
Г. Г., Т. М. Г. на 19.01.2021 г.
В рамките на първоинстанционното производство са назначени и приети
графологични експертизи. От приетата на 14.07.2021 г. графологическа експертиза е
установено, че подписът, положен за декларатор в декларация за съгласие по чл.33 от Закона
за собствеността от дата 10.09.2019 г., не е изпълнен от Г.М.Г., а от друго лице с имитация
3
на подписа му. Вещото лице не е могло да даде отговор на въпроса възможно ли е същият
подпис да бъде положен при автоподлог и ако да, поради какви причини, или чрез
имитиране. На 17.11.2021 г. е извършена повторна графологическа експертиза, която е дала
заключение, че подписът в предоставената в оригинал декларация за съгласие по чл.33 от ЗС
от дата 10.09.2019 г. не е изпълнен от Г. М.Г., а от друго лице с имитация на подписа му,
като не е възможно да бъде установен изпълнителя му именно поради наличие на имитация.
Горната фактическа обстановка се установява при съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства.
-От гласните доказателствени средства: частично от обясненията на обвиняемия, от
показанията на разпитаните в досъдебното производство св. Т. Г. св. В.Г., вкл. от
проведената очна ставка между св. Т.Г. и обвиняемия.
-От писмените доказателства: копия от нотариален акт № 62, том V, рег. № 3404,
дело № 774 от 19.12.2001г. на нотариус С. А., нотариален акт за суперфиция/учредяване
право на строеж № 72, том I, рег. № 337, дело № 54 от 20.02.2002г. на нотариус М. Б.,
нотариален акт № 12, том IX, рег. № 10441, дело № 1543 от 06.08.2019г. на нотариус С. А.,
нотариален акт от 19.05.2006г., поправен с нотариален акт от 10.08.2006г., договор за
разпределение на ползването на недвижим имот от 19.02.2002г., постановление за възлагане
от 10.07.2019г., скица на поземлен имот (на л. 15 от ДП) от КККР на гр. Несебър, искане до
„Слънчев бряг“ АД за закупуване на 230 кв. м., отправено от Г.Г. в качеството му на
едноличен търговец от 2010 г., предварителен договор от 03.07.2013г. за продажбата на 220
кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ******. между ЕТ „Г. – Т. – Г. Г.“ и „С. б.“ АД,
споразумение от 26.03.2015г. между ЕТ „Г – Т. – Г. Г.“ и „С. б.“ АД, инвестиционно
предложение с вх. № В94-00М-04, с което е отправено искане до дружеството „С. б.“ АД от
Н. Т. за даване на съгласие за започване на процедура за изменение на ПУП – план за
регулация в обхват: УПИ II (ПИ *****) в кв. 8 по ПУП на к. к. „С. б. – и.“ и част от ПИ с
идентификатор *****, представляващ второстепенна улица, целият с площ от 4062 кв. м.,
като се предвиди присъединяване към УПИ II на площ от 224 кв. м. от ПИ с идентификатор
*****, Решение от 29.08.2019г. на Съвета на директорите на „С* б*г“ АД, декларация за
съгласие по чл. 33 от ЗС, с вх. № В94-00- 670/11.09.2019г., на която е придадено вид, че
изхожда и е подписана от Г. Г., във връзка с депозираното инвестиционно предложение от
обвинеямия до „С.б.“ АД, уведомление с вх. № В 94 – 00 – 213 от 22.07.2020г. до „С. б.“ АД,
както и от останалите, приложени по делото писмени доказателства.
-От приетите по делото графологически експертизи.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал изцяло приложените по делото и
посочени по – горе писмени доказателства. От тях в цялост се установяват отношенията
между обвиняемия и Г. Г.. Именно от тях се установява, че обвиняемият Т. е депозирал пред
„С. б.“ АД процесната декларация за съгласие по чл. 33 от ЗС, с вх. № В94-00-
670/11.09.2019г. на „С. б.“ АД, в която фигурира подписа на Г. Г.. Тази декларация е
представена от обвиняемия във връзка със започнатата от същия процедура по изменение на
ПУП – ПР в посочения в инвестиционно предложение с вх. № В94-00М-04 обхват, а именно:
УПИ II (ПИ ****) в кв. 8 по ПУП на к. к. „С.б. – и.“ и част от ПИ с идентификатор ******,
представляващ второстепенна улица, целият с площ от 4062 кв. м., като се предвиди
присъединяване към УПИ II на площ от 224 кв. м. от ПИ с идентификатор *******.
Тук е мястото да се посочи, че е категорично и безспорно установено по делото, че
представената декларация – съгласие по чл.33 от ЗС не е подписана от лицето Г. Г., а
единствено е придаден вид, че е подписана от последния. В тази насока са категорично
заключенията и по двете, приети в досъдебното производство, графологични експертизи, а
това обстоятелство не се оспорва от никоя от страните. В подкрепа на същото обстоятелство
са и депозираните свидетелски показания, както и уведомление с вх. № В 94 – 00 – 213 от
22.07.2020г. до „С. б.“ АД, в което заявил, че подадената от негово име декларация за
съгласие за ЧИ на ПУП-ПР, Н. Т. да закупи 225 кв. м., не е подписана от него.
4
Не намира подкрепа в доказателствата, събрани по настоящото дело, тезата на
защитата, че отсъства субективната страна на Д.ието, като обвиняемият се е договорил с Г.
да му предоставя ток за захранване на преместваемите обекти на лицето в замяна на което Г.
е предоставил декларацията по чл.33 от ЗС на обвиняемия, като последният е влязъл в
къщата си, след което е дал подписана декларация на обвиняемия. В тази връзка следва да се
кредитират изцяло показанията на свидетелите В. Г. и Т. Г.. Техните показания са
непротиворечиви, свързани и логични, а и се потвърждават от другите, събрани по делото
доказателства. В тази насока и двамата свидетели заявяват, че семейството им е във
влошени отношения с Н. Т. и баща му от значителен период от време. В тази насока са
представени и съдебни актове по повод на водени съдебни производства между тези лица
във връзка с техните имуществени отношения, видно от които съсобствениците на имота, по
повод на който е предоставена декларацията по чл.33 от ЗС, са били в дългогодишен
конфликт. И двамата свидетели посочват, че в последните години Г. е бил във влошено
здравословно състояние, за което са представени и медицински документи. В тази връзка
през времето, когато е подписана декларацията, свидетелката Т. Г. се е грижила за съпруга
си и е била добре запозната с имотните му дела, като изрично посочва, че Н. Т. не е
посещавал дома им.
На следващо място, защитната теза, че Г. е представил декларацията на обвиняемия
лично, поради което последният е нямало как да знае, че тя не носи неговия подпис, е
житейски нелогична. От показанията на свидетелите се установява, че Г. е бил в състояние
сам да подписва документи към м.09.2019 г. В подкрепа на изложеното е и подаденото от Г.
уведомление с вх. № В 94 – 00 – 213 от 22.07.2020г. до „С. б.“ АД, като остава необяснимо
защо след като е дал съгласие за започване на процедурата за изменение на ПУП,
впоследствие е депозирал посоченото уведомление, с което изрично оспорва подписа си в
декларацията, която е представена от обвиняемия.
Не на последно място, защитната версия се опровергава и от проведената между св.
Г. и обвиняемия очна ставка. В същата св. Г. посочва, че през 2019 г. обвиняемият не им е
предоставял ток за обектите, като това се е случило в края на летния сезон на 2020 г., тоест
година по – късно. Обвиняемият потвърждава тези показания на свидетелката, като допълва,
че те са си вземали ток от други съседи, като той им е предоставил ток през 2020 г., когато
Т. Г. му се обадила от чужбина и го е помолила за това.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на обвиняемия,
дадени на ДП, в частта им, в която той посочва, че декларацията му била дадена от Георги
Георгиев и той постигнал съгласие с него за подписването й, в случай че обвиняемият му
даде ток за неговия временен обект. По същността си те освен доказателствено средство, са
и средство, с което се осъществява в пълнота защитата на обвиняемия, какъвто е и
настоящия случай, предвид опровергаването им в тази част от всички останали
доказателства по делото.
В съответствие с описаната фактическа обстановка по несъмнен начин се налага,
изведеният от първостепенният съд правен извод, а именно, че с Д.ието си, обвиняемият Н.
Б. Т. е осъществил състава на престъплението по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК.
Обект на посегателство са обществените отношения, които осигуряват реда и
правната сигурност документооборота – съставяне, използване и съхраняване на
документите, разбирани като конкретни и изрични писмени изявления на определени лица,
които имат пряко или косвено правно значение.
В конкретния случай, изпълнителното Д.ие е осъществено от обвиняемия Т. чрез
използване на неистински документ, при положение, че не отговаря за съставянето на
използвания документ. Както е отбелязал първостепенният съд, съгласно чл. 93, т. 6 НК,
неистински документ е този документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. В
разглеждания случай, на посочените дата, място и време, обв. Т. е подал в деловодството на
5
„С. б.“ АД декларация за съгласие по чл. 33 от Закона за собствеността от името на Г. М.Г.,
за да докаже, че му е дадено съгласие за процедиране на ЧИ на ПУП в частта за УПИ II, кв.8
по ПУП на к.к.С. б. - изток и закупуване на придаваемата част от 225 кв.м. от притежавания
от „С. б.“ АД поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър. От доказателствата по делото се установява, че декларация не е
подписана от Г.Г., а от друго, неустановено по делото лице – с имитация на подписа му.
Следва да се посочи, че за съставомерността на Д.ието по чл. 316 НК е без значение, дали е
ангажирана отговорността на съставителя на неистинския документ. Съставителят на
документа може да не е известен, като това няма значение за ангажиране на отговорността
по състава на чл.316 от НК.
От субективна страна Д.ието е извършено от Т. с пряк умисъл, като същият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от страна на обвиняемия, че използва неистински документ, както и че ползва
същият пред трето лице, за да породи изгодна за себе си правна промяна, като придобие
посочената по – горе част от недвижим имот, собственост на „С. б.“ АД.
Следва да се отговори и на възражението на защитата за липса наличие на
предпоставките по чл.9, ал.2 от НК – изложени са доводи, че по делото са налице
обстоятелства, от съвкупната преценка на които, се обуславял извод за явно незначителна
степен на обществена опасност на Д.ието, като от същото липсвали каквито и да е вредни
последици.
Обществената опасност на престъплението не се изключва от обстоятелството, че от
извършеното престъпление не са настъпили вредни последици. Д.ието не разкрива
признаците на малозначителност, нито обществената му опасност е явно незначителна,
поради което съдилищата не са допуснали нарушение на материалния закон с отказите им да
приложат института по чл.9, ал.2 от НК.
С разпоредбата на чл. 316, вр. с чл. 309 от НК се защитават важни обществени
отношения, свързани с документооборота, като законодателят е преценил това
обстоятелство при криминализирането на посочения вид Д.ия. Всяко Д.ие, независимо от
обществените отношения, които са предмет на защита с него, следва да притежава
определена степен на засягане на обекта на защита, което да прави общественооправдано
третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на
средствата на наказателната принуда общественоприемливо. По силата на разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК, престъпният характер на Д.ието се изключва при наличието на една от
двете форми на „малозначителност“ - пълна липса на обществена опасност или наличие на
такава, но с явна нейна незначителност. Следва да се посочи, че престъплението по чл.316
от НК е резултатно, като резултатът се изразява в узнаване на съдържанието на неистинския
документ от трети лица, на които е представен. С неговото постигане са настъпили
предвижданите от закона последици. Обстоятелството дали са настъпили други вредни
последици, както и характеристичните данни на обвиняемия, дори и в своята съвкупност не
могат да обусловят приложението на чл.9, ал.2 от НК в настоящия случай. Тези
обстоятелства следва да бъдат ценени от съда при индивидуализация на наказанието, което
в конкретния случай е направено от първоинстанционния съд, налагайки на подсъдимия най
– лекото предвидено в чл.78а от НК наказание – глоба в минимален размер от 1000 лв.
Следва да се посочи, че липсата на други вредни последици от Д.ието на обвиняемия
се дължи най – вече на поведението на Г. Г. и Т. Г., които са сигнализирали „С. б.“ АД за
подадената неистинска декларация по чл.33 от ЗС, както и органите на реда. Поради това
обвиняемият не следва да се ползва от това обстоятелство, тъй като то не се дължи на
неговото поведение, а по – скоро на други фактори, като поведението на засегнатите лица,
което е и единствената причина да не настъпят други вреди.
Позовавайки се на установената наказуемост на престъплението по чл.316 вр. чл.309,
6
ал.1 от НК и на основание данните за съдимост на дееца, правилно първоинстанционният
съд е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК.
Установеният от първоинстанционния съд превес на смекчаващите отговорността на
обвиняемия обстоятелства, както и степента на обществена опасност на Д.ието му, налагат
извода, че на Т. следва да бъде наложено административно наказание „глоба“ в минимален
размер. До този извод е стигнал и първоинстанционният съд, който му е наложил глоба в
размер на 1000 лв., какъвто е законовият минимум предвид разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от
НК.
Въззивният съд намира така определеното наказание за справедливо, доколкото е
съобразено с превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, съответства на
обществената опасност на Д.ието и на дееца и поради това дава възможност да се постигнат
целите на специалната и генерална превенция.
Правилно, с оглед постановения съдебен акт и предвид разпоредбата на чл. 189, ал.3
от НПК, първостепенният съд е възложил на обвиняемия заплащането на разноските,
направени в хода на наказателното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т.6 от НПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №138 от 15.06.2022 г. на Районен съд - Несебър по
н.а.х.д. №291/2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7