Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2019 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
2215 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 1332/02.07.2019 г. на Варненски
районен съд, ХV състав, постановено по н.а.х.д. № 1540 по описа за 2019 г., с
което е отменено Наказателно постановление № 03-009931/06.06.2018 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно порди неправилно тълкуване на приложимия закон
от установената фактическа обстановка. Иска се отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът в касационното производство,
„Ар енд Ди фитнес“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за основателност на касационната жалба, счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и пледира въззивното
решение да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване във въззивното
производство е било Наказателно постановление № 03-009931/06.06.2018 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Ар енд Ди
фитнес“ ЕООД – гр. Варна, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда и
на основание чл. 415в, ал. 1 от същия кодекс е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева.
От събраните доказателства
районният съд приел за установено от фактическа страна, че на дружеството като
работодател били дадени предписания с протокол от 26.03.2018 г. и бил определен
срок за изпълнение на всяко от предписанията. Съгласно предписание № 11 от
протокола, работодателят бил длъжен да държи на разположение на контролните
органи във всички стопанисвани обекти, включително в магазин за хранителни
стоки в гр. Варна, ул. „В. А“ № 12 документи, свързани с разпределението на
работното време и организацията на работа: поименни графици за работа за
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време съгласно
чл. 403а, ал. 1 от КТ. Срокът за изпълнение на това предписание е бил
19.04.2018 г. На 30.04.2018 г. служители на инспекцията посетили стопанисван от
дружеството павилион № **** в гр. Варна, пазар „Ч“, в който обект не бил
представен график за работа за м. април, за когато било установено сумирано
изчисляване на работното време. При последваща документална проверка в
инспекцията, работодателят представил график. Резултатите от проверката били
отразени в констативен протокол и в съставен на 29.05.2018 г. акт за
установяване на административно нарушение, в който неизпълнението на
задължителното предписание било квалифицирано като нарушение по чл. 415, ал. 1
от КТ. Възражения срещу акта не постъпили, поради което на 06.06.2018 г. било
издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
При така установените
факти, районният съд е приел от правна страна, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в
законоустановения срок, но неправилно е определена датата на извършване на
нарушението, тъй като в предписанието е определен срок за изпълнение 19.04.2018
г., а за дата на извършване на нарушението е посочена датата 30.04.2018 г.
Районният съд приема, че липсват описани факти как е определена тази дата на
извършване на нарушението, поради което това е ограничило възможността на
привлеченото към отговорност лице да разбере в какво точно нарушение е
обвинено. Липсата на такива данни ограничава и съдебната преценка дали е
извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано и правилно ли е приложена
санкционната норма. Районният съд излага и мотиви относно неправилно приложение
на материалния закон, като счита, че не е доказано неизпълнението на
предписанието, което би следвало да се установи чрез проверка в деня след
изтичане на дадения срок. От своя страна, несъхраняването в обекта на посочения
график осъществява състава на друго нарушение, различно от това по чл. 415, ал.
1 от КТ, за което е било привлечено към отговорност дружеството. По тези
съображения районният съд е отменил наказателното постановление.
Касационният състав
възприема изцяло установените от районния съд факти и направените от него
правни изводи.
Непосочването на факти и
обстоятелства защо за дата на извършване на нарушението, изразяващо се в
неизпълнение на предписание, е приета дата, различна от деня след изтичане на
срока за изпълнение на предписанието, съществено нарушава правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и препятства съдебния контрол за
законосъобразност на наказателното постановление.
За да се приеме за
извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е необходимо в деня след изтичане
на дадения срок да бъде установена липсата на документите, посочени в
задължителното предписание. Липсата на документите при проверката, извършена
десет дни по-късно, не доказва твърдяното нарушение „неизпълнение на
задължително предписание“ и то именно на датата, на която е констатирана
липсата. Само по себе си, установено в различен момент, несъхраняването на
документите по чл. 403а, ал. 1 от КТ осъществява състав на нарушение на тази
разпоредба, дори и да е било направено задължително предписание.
Ето защо изводите на
районния съд за допуснати в административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,
са правилни и обосновани. Не се установяват твърдяните в жалбата нарушения на
районния съд, представляващи касационни основания, и жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1332/02.07.2019 г.
на Варненски районен съд, ХV състав, постановено по н.а.х.д. № 1540 по описа за
2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.