Р Е Ш Е Н И Е
07.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II „А”
въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през двехиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 3668 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу решение от 05.12.2018г. по гр. дело № 48849/2016г. на Софийски
районен съд, 142 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД вр. чл. 98 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата 301. 13 лв. -
главница, представляваща цена на незаплатена електрическа енергия за имот с ИТН
***********, находящ се в гр. София, ул. „********№ ********, ведно със
законната лихва от 30.05.2016г. до окончателното изплащане и за сумата 9. 37 лв.
– мораторна лихва за периода 16.01.2016г. – 19.05.2016г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 28859/2016г. на СРС, 142 с-в.
Въззивникът – ищец „Ч.Е.Б.“ АД обжалва решението изцяло,
с доводи за неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа, че по делото е безспорно установено, че
ответникът е титуляр на вещното право на ползване върху имота за процесния
период, като липсват твърдения и доказателства правото на ползване да е
прекратено по предвидения в чл. 59 ЗС ред – със смъртта на ползвателя, с
изтичане на срока, ако е уговорен такъв, с погиване на вещта или ако не се
упражнява за срок по-дълъг от 5 години, както и при сливане качеството ползвател
и това на собственик. Сочи, че обстоятелството дали трети лица реално са
обитавали имота е ирелевантно за спора, тъй като облигационното правоотношение
е възникнало при публично известни Общи условия с ответницата и същата е „потребител
на енергийни услуги“ съобразно § 1, т. 41б ЗЕ, респ. краен клиент на
електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Твърди, че по
делото не са ангажирани доказателства за уведомяването му от ответницата за промяна
на основанието за доставка на електрическа енергия, в съответствие с чл. 13, т.
5 от Общите условия. Поради изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи исковете.
Въззиваемата Н.К.Н. е депозирала писмен отговор, с
който оспорва жалбата. Поддържа, че от събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че през процесния период не е обитавала процесния първи
етаж от къщата, а находящия се над него втори етаж на същия адрес – гр. София,
ул. „********№ **. Сочи, че владението върху процесния първи етаж е
осъществявано от М.С.Т., която е закупила имота с договор, сключен с нотариален
акт № 160/2015г. на нотариус П., по силата на който е предадено и владението
върху същия. Излага съображения, че фактът на държане на процесния имот от М. Т.
е установен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 39203/2015г. на СРС, 33
с-в, поради което последната дължи заплащане на потребената електрическа
енергия за процесния имот. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на
разноски.
Софийски
градски съд, II-„А”
въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Решението е неправилно.
Първоинстанционното производство е образувано по искове
с правно основание чл. 422 ГПК ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено дължимост на вземания за доставена електрическа
енергия за сумата 301. 13 лв. - главница, представляваща цена на незаплатена електрическа
енергия за имот с ИТН ***********, находящ се в гр. София, ул. „********№ ********,
по фактури № *********/23.12.2015г. и № *********/16.01.2016г. ведно със
законната лихва от 30.05.2016г. до окончателното изплащане и за сумата 9. 37
лв. – мораторна лихва за периода 16.01.2016г. – 19.05.2016г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 28859/2016г. на СРС, 142 с-в.
СРС е отхвърлил исковете,
тъй като е приел направеното от ответницата възражение за липса на пасивна
легитимация за основателно. Приел е, че за процесния период ответницата има
отстъпено право на ползване върху процесния имот, но не го е реализирала
фактически, независимо от откритата на нейно име партида през 2008г., тъй като
трето по делото лице е действителният собственик, на когото било предадено
владението на имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата изрично е оспорила
пасивната си легитимация с твърдения, че не е обитавала реално процесния имот
през процесния период.
Фактическият състав за уважаване на иска включва
следните елементи: установяване по делото на съществуващо между страните валидно
облигационно правоотношение, възникнало на основание сключен договор за
продажба на електрическа енергия при Общи условия,
действащи през процесния период, по
силата на което ответницата има качеството потребител на електрическа енергия
за битови нужди, както и реална доставка и отчитане на количеството
на потребената електрическа енергия, претендирана по делото.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, битов клиент на
електрическа енергия е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 4, ал. 2 от приложимите Общия условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-059/07.11.2007г., изменени с решение от 26.04.2010г., представени по
делото, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа съгласно действащото законодателство. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ОУ,
правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди
може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие,
дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това
лице да бъде потребител за определен срок.
В случая по делото няма спор и е установено от приетия
нотариален акт № 56/2008г. за покупко – продажба на недвижим имот на нотариус Л.,
че ответницата е продала на Е.П.Б. и Н.К.Н. процесния първи етаж от двуетажна
жилищна сграда – източен близнак, находяща се в гр. София, ул. „********№ **,
като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота.
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт № 166/11.11.2015г. на нотариус П., Е.П.Н. е продала на М.С.Т.
процесния първи етаж от сграда, като в
нотариалния акт е обективирана уговорка за предаване на владението от продавача
на купувача в деня на сделката.
С нотариална покана, връчена на М.С.Т. на
04.01.2016г., ответницата е отправила покана за опразване на процесния имот, в
качеството й на носител на вещното право на ползване.
По делото е представено влязло в сила на 20.07.2017г.
решение от 12.04.2017г. по гр.д. № 39203/2015г. на СРС, 33 с-в, с което
ответницата е осъдена да предаде на дъщеря си Е.П.Н., на основание чл. 108 ЗС,
владението върху втория етаж от процесната сграда. Въззивният съд намира същото
за ирелевантно за спора, тъй като не касае процесния по делото имот.
Съгласно представените по делото две процесни фактури
и заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ,
за претендирания период 11.11.2015г. – 10.01.2016г. и за процесната партида с
клиентски номер ***********, ИТН ********, с титуляр ответницата Н.Н., стойността
на потребената електрическа енергия е в размер на претендираната сума общо от
301. 13 лв., от които съответно – сумата 139.06 лв. по фактурата от
23.12.2015г. и сумата 162. 07 лв. по фактурата от 16.01.2016г.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение по търговска продажба при
публично известни Общи условия, по силата на което ищецът в качеството на краен
снабдител продава електрическа енергия на ответницата, в качеството на битов
клиент, на основание чл. 98а ЗЕ.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че предоставеното на 11.11.2015г. владение на процесния
имот от предходния „гол“ собственик на последващия приобретател, при липса на
твърдения и доказателства за погасяване на учреденото право на ползване върху
имота, е противопоставимо на ищеца.
Основателни са оплакванията в жалбата в тази връзка,
че липсват твърдения и доказателства за осъществен фактически състав на някоя
от хипотезите на чл. 59 ЗС, поради което, спрямо електропреносното предприятие,
битов клиент на електрическа енергия е ответницата. Всички възражения на
последната досежно фактическото обитаване на имота от трето по делото лице, са
ирелевантни за спора, при липса на доводи за сключен договор между това трето
лице и ищеца, респ. за знание и дадено на съгласие на ищцовото дружество за
промяна на титуляра на партидата. Обстоятелството, че посоченото лице е
придобило имота от т.нар. „гол собственик“ Е.П.Н., не налага различен извод.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №
2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, приложими съответно за продажбата на
електрическа енергия, собствениците дължат цената на доставената енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо кой е фактическият
ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното /електропреносното в случая/ предприятие, е сключен договор за
продажба на топлинна/електрическа енергия за битови нужди. Съгласно мотивите в
т. 1 на цитираното ТР, клиенти за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ досежно топлинната енергия, ако ползват
имота със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Сключването на такъв договор
между трето ползващо се лице и съответния доставчик на енергия не се презумира
с установяване факта на ползване на имота, а се доказва по общия ред по ГПК. По
делото липсва такова доказване, поради което за процесния период спрямо ищеца,
в качеството му на продавач на електрическа енергия, битов клиент е
ответницата, в качеството й на носител на вещното право на ползване.
Фактическото обитаване на имота от трето по делото лице касае облигационни
отношения между него и ответницата, които са ирелевантни за настоящия спор и
този факт е непротивопоставим на ищеца.
По отношение на размера на иска не са
релевирани възражения, а и същият е безспорно доказан от заключенията на СТЕ и
ССЧЕ. Ето защо искът за главницата е
доказан по основание и размер.
Акцесорната претенция за мораторна лихва също е основателна и доказана. Съгласно чл. 19,
ал. 1 от ОУ, потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата
енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия веднъж месечно,
като продължителността на периода за плащане е
10 - дневен. Крайният падеж на фактурата от 23.12.2015г. е 15.01.2016г.,
а на фактурата от 16.01.2016г. – 08.02.2016г. Ето защо е налице забава на ответника за претендирания
период по всяка от процесните фактури, като обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху главницата по първата фактура за периода 16.01.2016г. - 19.05.2016г.
е в размер на сумата 4. 80 лв., а върху втората фактура за периода 09.02.2016г.
– 19.05.2016г. - 4. 57 лв. или общо в размер на претендираната сума от 9. 37
лв.
Други доводи не са релевирани в жалбата.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго за уважаване на исковете.
С оглед изхода на спора, на въззивника - ищец следва
да бъдат присъдени и доказани разноски, както следва: общо сумата 85 лв. –
разноски за заповедното производство /държавна такса и адвокатско
възнаграждение/, сумата общо 615 лв. – разноски за първоинстанционното
производство /държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение/
и сумата 30 лв. – разноски за въззивното производство /държавна такса и
адвокатско възнаграждение/ .
Мотивиран от гореизложеното,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
решение от 05.12.2018г.
по гр. дело № 48849/2016г. на Софийски районен съд, 142 състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ, че Н.К.Н., ЕГН ********** дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********,
сумата 301. 13 лв. - главница, представляваща цена на незаплатена електрическа
енергия за периода 11.11.2015г. – 10.10.2016г. за имот с ИТН ***********, находящ
се в гр. София, ул. „********№ ********, ведно със законната лихва върху сумата
от 30.05.2016г. до окончателното изплащане и на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 9. 37 лв. – мораторна лихва за периода 16.01.2016г. –
19.05.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
28859/2016г. на СРС, 142 с-в.
ОСЪЖДА Н.К.Н., ЕГН **********
да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
85 лв. – разноски за заповедното производство, сумата 615 лв. – разноски за
първоинстанционното производство и сумата 30 лв. – разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.