Р Е Ш Е Н И Е
№ 2253 / 18.5.2018 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 20.04.2018 г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 16196 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
Производството по делото
е образувано по повод предявен от ищеца "ТАКСИ СЪРВИЗ - ВАРНА" ЕООД,
ЕИК *********, с адрес: гр.****, ж.к.
****, бл.
***, ет.
***, ап.
*** , представлявано
Ж.М.А.срещу ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС" АД ЕИК *********, със
седалище:***, осъдителни искове с правно основание чл.405 от Кодекс за застраховането
за осъждане на ответника да
заплати на ищеца , както следва:
сумата в размер на 100,00
лв., представляваща
частичен иск от общо 1029.30 лева , представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на: таван, рамка
леви врати, врата предна лява,
капак преден, калник преден ляв,
рамка врати десни и броня предна,
причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие по договор №***************/*******., за
„Каско", Клауза - 1, на лек автомобил
марка Шевролет Авео, с ДК № В 5851 РХ, ведно със законната лихва
върху сумата , считано от датата
на завеждане на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се сторените по
делото съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
На
основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск
посредством увеличаване на размера на същия, като същият се счита за предявен
за сумата в размер на 1264,00 лв.,
представляваща окончателен иск.
Ищецът
обосновава предявената искова претенция, излагайки следните фактически
твърдения: Ищецът излага, че на 06.01.2017г. сключил
застраховка „Каско", Клауза - 1, с ответника З. „Л.И."
АД, на фирмения
лек автомобил марка Шевролет Авео, с ДК № В 5851 РХ. Застраховката
била със срок на действие
от 09.01.2017 до
08.01.2018г..
Автомобилът била оценен на
5 600 лева, като застрахователната премия, която трябвали да заплати съгласно
застрахователната полица №***************/*******.
възлизала на 293.44 лева. Застрахователната премия била платена еднократно при сключване на
застраховката.
Ищецът бил предоставил автомобила на Н.Д.Същият
на 10.04.2017г., отивайки до автомобила установил,
че автомобилът е бил напръскан от
неизвестно лице, с неустановена течност, която оставила петна по автомобила.
Веднага отишъл до автомивка
и измил автомобила, но петната не
се измили.
За настъпилото застрахователно събитие веднага, още същият
ден уведомил застрахователя и предоставил автомобила за оглед. Служител на ответника извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и изготвил Опис на щета
№ 0003-1301-17 -405627, като в него
описал увредените части: таван, рамка
леви врати, врата предна лява,
капак преден, калник преден ляв,
рамка врати десни и броня предна.
На 28.06.2017г. получил Уведомление с изх.№ 5646, с което застрахователя му отказва изплащане на обезщетение, като се позовава
на т. 14.10 от Общите условия, която гласи, че
при настъпване на застрахователно събитие, следва да се регистрира
незабавно чрез компетентните органи по места (КАТ, полиция, противопожарна охрана и други, в зависимост от вида
на събитието), да изиска от
тях необходимите констативни документи удостоверяващи събитието, както и да предприеме
всички мерки за спасяване, ограничаване
и/или намаляване на щетите на
застрахованото МПС.
Счита се, че
отказът на застрахователя е неоснователен. Веднага след установяване
на вредите, същият е бил уведомен
и е бил представен автомобилът за оглед. Във връзка с направения отказ , ищецът извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване
на повредени автомобили, колко ще струва ремонтът
на автомобила. От така направеното
проучване ищецът установил, че сумата,
необходима за възстановяване на автомобила ,
е в размер на 1 029.30 лв.
Вследствие
на изложеното се сезира съда с искане да бъде уважен предявения иск, като бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС" АД ЕИК *********, със седалище:*** срока по чл. 131 от ГПК,
е депозирала отговор
на исковата молба, в който се излага
становище, че се оспорват изцяло
предявените искове по основание и размер.
Счита се, че не са
налице предпоставките, необходими за ангажиране
отговорността на застрахователното дружество за процесното ПТП.
На първо място, се счита че
описаната фактическа обстановка и обстоятелствата около твърдяното ПТП са неясни, оспорва
се наличието на пряка и причинно
- следствена връзка между твърдяното пътно - транспортно произшествие и твърдените от ищеца материални
щети на автомобила.
Правомерно застрахователят е отказал плащане на заведената щета.
На следващо място, при справка
в информационната система на З.л.И. АД е видно, че след
процесната щета, заведена на 10.04.2017г. по полицата
за процесния автомобил са заведени
още 4 щети - всичките платени. Поради горното, се считам, че част от претендираните
щети на автомобила
вече са отстранени
по заведени и платени други щети.
Оспорват се исковете и по размер. Оспорват се всички направени твърдения от ищеца и описани
в исковата молба имуществени вреди. Счита се, че искът
е предявен в завишен размер и не отговаря
на действително претърпените вреди. Претендираните размери не кореспондират
с установената трайна съдебна практика и методика на оценяване
на щетите, като най-малкото не е съобразено овехтяването на автомобила.
Счита се, че с оглед възрастта
на автомобила и действителната му стойност стойността, необходима за отремонтиране
според ищеца е силно завишена.
Оспорва се изцяло иска за
присъждане на законна лихва от
деня на събитието
като неоснователен.
С оглед изложените съображения претенцията за лихва се явява
неоснователна и недоказана.
Поради всичко гореизложено, се моли да се
отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.
Моли се за присъждане на
направените в производството
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не
е спорно обстоятелството , че между ищеца "ТАКСИ СЪРВИЗ - ВАРНА" ЕООД и ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД е сключен
валиден договор за имуществена застраховка „Каско” по
отношение на притежавания от първия лек автомобил марка Шевролет Авео, с ДК № В 5851 РХ, обективиран
в застрахователна полица №***************/*******., която е приета по делото , като срокът на
действие на договора е от 09.01.2017г. до 08.01.2018г. , която застраховка е
валидна към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие – 10.04.2017г., както и че ищецът е заплатил в полза на
ответника дължимата по договора застрахователна премия, което се установява от приетат по делото Сметка № Р003403037 от 06.01.2017г.
Между страните не
е спорно, че на 10.04.2017 г. ищецът е уведомил ответното дружество за
настъпило застрахователно събитие на паркинг, съответно, че при застрахователя
е заведена щета , видно от приобщения по делото опис на щета № № 0003-1301-17 –
405627/10.04.2017г. , при която са
констатирани увредените части по автомобила, а именно: таван, рамка леви врати,
врата предна лява, капак преден, калник преден ляв, рамка врати десни и броня
предна.
От представеното
по делото уведомление с изх. № 4656/28.06.2017г. се установява, че ответното
дружество уведомява ищеца , че не е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение по заведената щета т.к. не е налице незабавно
регистриране от страна на ищеца на застрахователното събитие чрез компетентните
органи по места-КАТ, полиция, противопожарна охрана и други, съгласно т.14.10
от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства на З. „Л.И.“. Сочи се още, че
съобразявайки клаузите на т.28 във вр. с т,18.12,
т.29 във вр. с т.29.5 и на основание т.15 от ОУ и
след като не са безспорно установени обстоятелствата, при които е настъпило
заявеното събитие, не е налице основание за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Приобщена към доказателствения материал е заверен за вярност препис от
образуваната при ответното дружество преписка по процесната
щета.
Видно от приобщеното към доказателствения
материал заключение на вещото лице Д.В. по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, механизмът на настъпване
на застрахователното събитие е следния - безразборно попадане на неизвестно химическо
вещество върху лаковото покритие на автомобила, което се оказва
агресивно за автомобилната боя и я уврежда на местата
където е попаднало като образува петна
с неправилна форма. Общата стойност
за възстановяване на автомобила и въвеждането му в експлоатация в сертифициран автосервиз е - 1264,00лв. с ДДС. При съпоставка на механизма
на застрахователното събитие и уврежданията на автомобила става
ясно, че е налице причинно-следствена връзка между тях.
По делото са събрани гласни показания посредством
водения от ищцовата страна свидетел Н.Д.П., роден
1971г., без родство и дела със страните.
Св.Пенов излага, че е взел от ищцовото дружество кола
под наем с марка “ Шевролет Авео“ и работил към тях
като таксиметров шофьор. Свидетелят излага, че на 10.04.2017г. , когато се
прибрал да почива, паркирал процесния автомобил пред
блока. Свидетелят забелязал, че автомобилът е напръскан с непозната субстанция
по предния капак, таван и врати от страни.
Свидетелят отишъл на автомивка , за да измият автомобила, но се
установила , че течността не се измива и боята била изсветляла.
Течността не била установена, като свидетелят предполага , че е киселина.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За
успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.405 от Кодекс
за застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: В тежест
на ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: наличието на валиден
застрахователен договор между него, като собственик на увредения автомобил и
ответното дружество; изправността си по
застрахователното правоотношение по отношение на поетите задължения; факта,
момента и вида на възникналото застрахователно събитие - покрит риск по
застрахователния договор; реално
настъпилата вреда – покрит риск, както и нейния вид; причинна връзка между
настъпилото застрахователно събитие и настъпилата вреда; стойност на настъпилите
вреди. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи наведените
от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе
правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ.
погасяващи дължимостта
на претендираната сума, в случай че ищеца докаже
тяхната дължимост.
В процесния случай съдът намира за установено, че между ищеца
"ТАКСИ СЪРВИЗ - ВАРНА" ЕООД и ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД е сключен
валиден договор за имуществена застраховка „Каско” по
отношение на притежавания от първия лек автомобил марка Шевролет Авео, с ДК № В 5851 РХ, обективиран
в застрахователна полица №***************/*******., като срокът на действие на договора е от
09.01.2017г. до 08.01.2018г. , която застраховка е валидна към датата на настъпване
на процесното застрахователно събитие – 10.04.2017г.,
както и че ищецът е заплатил в полза на ответника дължимата по договора
застрахователна премия.
Съдът
намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния доказателствен материал, а именно: заключението на вещото
лице по приетата съдебна автотехническа експертиза и
показанията на разпитания по делото свидетел , твърдения в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП на процесната дата 10.04.2017 г.
В
резултат на произшествието са нанесени материални щети на процесния
лек автомобил, собственост на ищцовото дружество. Доказването
на посочения механизъм на настъпване на ПТП , механизмът на настъпване на
вредите се установяват от приетото по делото заключение на вещото лице по
допусната съдебно-автотехническа експертиза,
приобщените към доказателствения материал писмени
доказателства, от които се установяват и настъпилите увреждания по увреденото
МПС, както и от събраните по делото гласни доказателства. Следователно
съвкупния анализ на експертното заключението с писмените доказателства
обосновават извода, че по делото са установени механизмът на ПТП и причинната
връзка между състоянието на пътя и повредите по автомобила.
Застрахователят
е мотивирал своя отказ да заплати застрахователно обезщетение , на основание
клаузите на т.28 във вр. с т,18.12, т.29 във вр. с т.29.5 и на основание т.15 от Общите условия.
На
първо място по делото не са представени от ответното дружество Общите условия
за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства
на З. „Л.И.“, поради което настоящият състав не може да извърши преценка , досежно съдържанието на цитираните в уведомление с изх. №
4656/28.06.2017г. от страна на ответника клаузи, мотивиращи неговия отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение, а оттам и преценка относно
основателност на същите.
От
друга страна, липсва твърдение или доказване от страна на ответника, че е
поискал конкретни документи от застрахования във връзка с установяване на
щетата. В този смисъл,
съдът намира, че след като застрахованото лице е уведомило надлежно ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие още на същия ден 10.04.2017г.,
то съдът намира, че твърдяната от ответника клаузата от общите условия
, определяща друг
ред за установяване на
механизма
за настъпване на вредите , е нищожна на
основание
чл. 26 ал.
1 пр. 1 от ЗЗД, като противоречаща
на цитираната императивна правна норма от КЗ.
Другият
спорен въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
По
смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и константната практика
на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.
290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011
г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д.
№ 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.
о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както
и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ, т.е. при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието като за възстановителна стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се смята
стойноста за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В
конкретния случай обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество , като действителната стойност на увреденото имущество не
може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според
която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към
датата на увреждането и това е сумата от 1264,00 лева. Това е така, защото принципът
на пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ
- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която
макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима,
тъй като принципът на обезвредата възприет от
отменения закон е възпроизведен и в новия закон.
Предвид установения размер на
претърпените щети в приобщеното към доказателствения
материал заключение по допуснатата съдебна авто-техническа
експертиза, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца допълнително сумата
1264,00 лв. , която сума е необходима за възстановяване на увреденото процесен лек автомобил.
Вследствие на изложеното , съдът
намира, че предявената искова претенция се явява основателна и следва да бъде
уважена.
Предвид направеното искане,
ответникът дължи законната лихва върху
присъдената главница , считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
искане, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника
срещу когото е уважен иска. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложен на л.77 от делото и претендира присъждане на следните суми в общ
размер от 540,56 лв., от които : 50,00 лв. - държавна такса; 170,00 лв. –
депозит за вещо лице, 0,56 лв- държавна такса за
увеличение на иска, 320,00 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие, които съдът намира, че следва да бъдат
присъдени на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД ЕИК *********, със седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ на "ТАКСИ СЪРВИЗ -
ВАРНА" ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: гр-.******, ж.к.******, бл***, ет****, ап****сумата в
размер на 1264,00 / хиляда
двеста шестдесет и четири/ лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка Шевролет модел Авео, с ДК № В *****РХ , застрахован
по договор за застраховка „Каско” , обективиран в застрахователна полица №*************/*********.,
причинени
в резултат на настъпило на 10.04.2017г. застрахователно събитие , ведно със законната лихва
върху сумата , считано от датата
на завеждане на исковата молба
в съда-24.10.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405 от Кодекс за
застраховането.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД ЕИК *********, със седалище:*** ДА
ЗАПЛАТИ на "ТАКСИ СЪРВИЗ -
ВАРНА" ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: гр.**************, ж.к.**********, бл.
**ет.**, ап. ** сумата от 540,56 /петстотин и четиридесет 0,56/ лв., представляваща
реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: