№ 19121
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110103974 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
65451/09.03.2023 г./ на Т. Н. П. срещу Н. Н. Ц., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между
страните, че ищецът е собственик по придобивна давност на 1/2 ид. ч. от сграда с
идентификатор № ****, находяща се в ****, със застроена площ от 42 кв. м.,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 1, и на 1/2 ид. ч. от сграда с
идентификатор № *****.1, находяща се в ****, със застроена площ от 19 кв. м.,
предназначение: гараж, разположени в поземлен имот с идентификатор № *****. Моли за
отмяна на Констативен нотариален акт № 6, том VІІ, рег. № ****, дело № ****/2022 г. на
нотариус ****, в частта, с която ответницата е призната за собственик на 1/2 ид. ч. от
процесните имоти. Претендира разноските по делото.
Ищецът твърди, че ответницата е негова сестра и че е напуснала общия им дом –
процесната къща, през 1978 г., когато се омъжила и се преместила да живее при съпруга си,
а през 1982 г. родителите им се преместили да живеят на друго място. Сочи, че той
продължава да ползва самостоятелно жилището като своя собственост, включително от 1983
г. нататък живее в него заедно със съпругата и сина си, като ползва самостоятелно като свой
и гаража. Излага, че е имало уговорка с баща им, че тези имоти остават за ищеца за сметка
на таванския етаж в новата двуетажна къща в същия парцел, който остава за сестра му, както
и че тя не проявявала никакъв интерес към процесните имоти. Твърди, че е владял имотите
като свои, сестра му никога не е оспорвала владението му, а то е било непрекъснато,
спокойно, несъмнено и явно, като всичко това го мотивирало да извърши подобрения на
къщата – санирал я, изградил баня и тоалетна, направил основен ремонт на стаите и
осигурил ново обзавеждане. Счита, че е станал собственик по наследство от родителите си
на 1/2 ид. ч. от процесните имоти, а по силата на придобивна давност въз основа на
осъществявано повече от 10 години давностно владение, установено през 1982 г., е
придобил другата 1/2 ид. ч. от имотите, върху която сестра му е загубила правото си на
1
собственост. Излага, че въпреки това по инициатива на ответницата въз основа на
обстоятелствена проверка е съставен Констативен нотариален акт № 6, том VІІ, рег. № ****,
дело № ****/2022 г. на нотариус ****, с който е признато правото й на собственост върху
1/2 ид. ч. от процесните имоти по наследство от родителите им.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба, с който ответницата
оспорва предявените искове. Признава, че е сестра на ищеца. Твърди, че техните родители
**** П.а и **** П. П. са закупили дворното място през 1975 г., без да оформят нотариално
сделката, а нотариалното прехвърляне е извършено през 1990 г., но още преди това те
построили процесните жилищна сграда и гараж. Сочи, че двамата с ищеца ги притежават по
наследство от родителите си и са съсобственици при равни квоти, но поради липса на
документ за тях заедно са депозирали Молба-декларация в ****, за придобиването им по
давност и наследство, като ищецът е взел активно участие в процедурата. Оспорва брат й да
е получил владението върху процесните имоти от родителите им, при това – поради
наличието на уговорка таванското помещение в новата двуетажна къща да е за нея. Оспорва
твърдението, че той ги е владял явно, несъмнено, непрекъснато и необезпокоявано със
знанието на родителите им и с нейно знание, като твърди, че ищецът никога не е отричал
собственическите права на техните родители, нито нейните права върху имотите, придобити
по наследство. Оспорва той да е владял имотите в сочения от него период. Излага, че баща
им е живял в процесната къща до смъртта си на 25.04.2013 г., постоянният му адрес е бил
там и дотогава я е владял, като през 2008 г. тя също е живяла няколко месеца в нея, защото
се грижела за него. Акцентира, че от смъртта на баща им до съставянето на Констативния
нотариален акт по обстоятелствена проверка не са изминали повече от 10 години. Оспорва
брат й да е живял 40 години в процесната къща, като твърди, че той е бил в брак само в
периода от 1982 г. до 1984 г., в периода от 1989 г. до 1995 г. е работил непрекъснато в
Русия, като през това време е построена втората къща и в този период в процесната къща
живял техният чичо, след завръщането си ищецът е живял на друго място, а в периода от
2003 г. до 2004 г. е работил в ****. Не оспорва, че той живее в къщата и я ползва
понастоящем, но изтъква, че това не означава, че я свои. Счита, че той е само държател на
нейната идеална част, като твърди, че не е извършил действия по манифестиране пред нея
на промяна в намерението при упражняването на фактическата власт по отношение на
нейната идеална част, като дори синът му й е предложил да купи притежаваната от баща му
идеална част от процесните имоти. Изтъква, че извършването на ремонти и подобрения са
действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за които той
може да има претенция към нея по чл. 30, ал. 3 ЗС, но те не са достатъчни за извод, че е
установено владение върху чуждите идеални части. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са положителни установителни искове за собственост на 1/2 ид. ч. от
жилищна сграда и от гараж. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е собственик на спорните 1/2 ид. ч. от процесните имоти на
соченото основание – въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, което
предполага да докаже, че в твърдения период от време с начален момент от 1982 г. е
осъществявал владение върху целите имоти, включително върху спорните 1/2 ид. ч. от тях
/т.е. че ги е държал лично или чрез другиго като свои/, като владението е осъществявано
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Ответницата следва да проведе насрещно
доказване, че е собственик на спорните 1/2 ид. ч. от процесните имоти по силата на
наследствено правоприемство от своите родители и че ищецът е само техен държател.
С Определение № 19449/01.06.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
2
доклад, приет без възражения от страните, са признати за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ищецът и ответницата са брат и сестра и че процесните имоти
в миналото са били собственост на техните родители. Доколкото ищецът твърди, че е
придобил имотите по придобивна давност с начало на владението от 1982 г., то следва да се
приеме за безспорно, че до 1982 г. те са били собственост на родителите на страните.
От показанията на свидетелите П. и ****, които единствени имат непосредствени
възприятия и ясни спомени за момента на построяване на процесната жилищна сграда в
****, **** /т. нар. стара или малка къща/, се установява, че тя е построена от бащата на
страните в периода между 1974 г. и 1977 г. Конкретни данни за момента на построяване на
процесния гараж липсват по делото, но от показанията на свид. **** следва, че поне до 1974
г. мястото е било празно, а от показанията на свид. **** се изяснява, че към м. 11.1982 г. в
двора вече е имало гараж. От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том
ХХV, дело № ****/1990 г. на нотариус при СНС – ВРС, поправен с Нотариален акт за
поправка № ***, том ХХХ, дело № ****/1991 г. на нотариус при НС – ВРС, е видно, че
дворно място, находящо се в землището на ****, с пространство от 762 кв. м., съставляващо
имот № ***, парцел ІХ в кв. ****, м. **** /за което не се спори между страните, а и се
установява от удостоверенията на л. 42 – 44 от делото, че е идентично с поземления имот, в
който са построени процесните жилищна сграда и гараж/, е придобито от **** П. П. чрез
покупко-продажба едва на 14.06.1990 г. Следователно към датата на построяването
родителите на страните не са били собственици на земята, в която е извършено
строителството, поради което е липсвал документ за собственост на процесните сгради на
тяхно име. Този извод се потвърждава и от Молба-декларация с вх. № ****/05.10.2022 г.,
подадена от ищеца и ответницата до нотариус чрез Кмета на ****, за признаване на правото
им на собственост върху недвижими имоти с идентификатори **** и *****.1, разположени
в поземлен имот *****, чрез извършване на обстоятелствена проверка, защото нямат
документ за собственост. Молбата-декларация е подписана от двамата молители. Към нея е
приложен опис на процесните имоти, подписан от двамата молители, в който изрично са
декларирали, че са ги придобили по наследство от родителите си **** П.а и **** П. П.. В
срока по чл. 193, ал. 1 ГПК ищецът не е оспорил подписа си в посочените документи,
поради което тяхната формална доказателствена сила не е оборена. Ето защо съдът приема,
че документите са подписани именно от него, а възражението му в исковата молба, че
производството по обстоятелствена проверка е инициирано от сестра му без негово знание и
съгласие, е неоснователно.
Въз основа на подадената от страните молба-декларация е издаден Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № 6, том VII, рег. №
****, дело № ****/2022 г. по описа на Нотариус **** ****, с рег. № *** на НК, с който
ищецът и ответницата са признати на основание давностно владение и наследство за
собственици на процесните недвижими имоти, построени върху поземлен имот с
идентификатор *****, находящ се в ****, ****, с площ от 773 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал ****А, парцел IX.
Ищецът твърди, че с нотариалния акт неправилно е признато право на собственост на
сестра му върху 1/2 ид. ч. от процесните сгради, като сочи, че той е придобил тези идеални
части по придобивна давност с начало на владението от 1982 г.
Непрекъснатото владение върху недвижима вещ, упражнявано в срока по чл. 79, ал. 1
ЗС, е уредено от закона като оригинерно основание за придобиване на собствеността. Като
елементи фактическият състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС включва
упражняването на владение постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено и
изтичането на определения в закона период от време с продължителност 10 години.
Началният момент, от който се брои давностният срок, е установяването на владението
3
върху вещта, а изчисляването на давностния срок се извършва по правилото на чл. 72 ЗЗД.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението се характеризира с два основни признака:
обективен – фактическо господство върху определена вещ /corpus/, и субективен –
намерението вещта да се държи като своя /animus domini/. В чл. 69 ЗС е въведена законова
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.
За да е налице фактът на владение, е необходимо в обективната действителност да са
се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: да е постоянно, т. е.
фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са
израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на
други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6
месеца /чл. 81 ЗС/; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и
за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено, нито е
поддържано с насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по
скрит начин, тайно от предишния владелец.
В случая следва да бъде преценено, на първо място, дали ищецът е установил владение
върху процесните имоти през 1982 г., т.е. в период, когато родителите му са били още живи,
а при отрицателен отговор, следва да се изясни дали той е установил владение след тяхната
смърт през м. 04.2013 г. върху наследствената на ответницата 1/2 ид. ч. от процесните
имоти.
За изясняване на тези факти по искане на двете страни са разпитани четирима
свидетели.
Свид. **** – бивша съпруга на ищеца, разказва следното: От м. 11.1982 г., когато с
ищеца се сгодили, до 1984 г. живели заедно в едноетажната къща на ****, която по това
време била единствената в двора, като там имало построен и един гараж. Там се родил синът
им през 1983 г. и там живеели самостоятелно, а нейните свекър и свекърва идвали да й
помагат от с. ****, където живеели. По това време единствените чужди дрехи в къщата били
тези на свекърва й. Когато **** отишла да живее в къщата, Н. вече била омъжена и живеела
на друго място. Тя само й ходела на гости, като по това време нямала претенции към
къщата. Не знае дали в къщата е имало нейни вещи. В къщата нямало баня, поради което Т.
и баща й направили такава. След развода ищецът работел в СССР и се върнал през 1989 г.
Не се е интересувала след това дали е ходил отново да работи в чужбина. Около 2000 г. той
сменил врати и дограми в къщата. От сина им разбрала, че след заминаването на Н. за ****
през 2003 г. Т. периодично правел ремонти. Родителите му не са се връщали да живеят в
къщата на ****, но баща му си направил регистрация в ****, за да може да си избере личен
лекар. Бившият й свекър лежал по болници и е възможно, когато е идвал и си е отивал, да е
оставал да преспива в къщата на ****. Не знае дали ответницата е ходела в къщата и дали е
имала някакво отношение към нея.
Свид. П.а – втора братовчедка на страните, разказва следното: До 1978 г. – 1979 г.,
докато строяли новата къща /двуетажната къща/ в ***, родителите на Т. и Н. живеели там,
като Т. участвал в строежа. В имота имало и стара къща. След като родителите на Т. и Н. се
пенсионирали, заминали за с. ****, където живели до края на живота си. От с. **** те
пътували до ***, защото имали да правят довършителни работи по къщата. Впоследствие –
през 80-те години, Т. работел в чужбина. **** имал тежко заболяване и често трябвало да
посещава лекари и да остава в болница, като Т. го водел. Докато се възстанови, **** оставал
в ***.
Свид. П. – чичо на страните, разказва следното: Имотът в *** бил купен от брат му
**** през 1975 г. Брат му построил там малка къща с две стаички, но не живеел постоянно
там, а през част от времето живеел в с. ****. Живеел и на двете места, а причината да се
4
премести впоследствие с жена си в с. **** била, че не се разбирали със сина си. Т. не е
участвал в строежа на малката къща, защото по това време бил войник. След като се
уволнил като войник, тя била готова и той отишъл да живее там. След като Н. се омъжила,
отишла да живее при мъжа си, а Т. живял в малката къща с различни жени, като през това
време тя нямала собствени вещи в къщата. Когато сключил брак, Т. живял в малката къща с
жена си и там се родил синът им. От есента на 1982 г. до м. 02 или м. 03.1983 г. свидетелят
също е живял в малката къща. След като се развел, Т. в период от около 5 – 6 години
работел в СССР. Свидетелят е обсъждал с брат си, че малката къща е поравно за дъщерята и
за сина. Свидетелят измазал външно малката къща по искане на брат си. Брат му два пъти
ремонтирал дюшемето. Н. му разказала, че по-късно Т. е правил ремонти и сменил
прозорците с ПВЦ, но не знае кога се е случило това, защото не е посещавал къщата от 14
години. **** заболял от професионално заболяване и идвал на лечение в София. След
изписванията оставал в построената от него къщичка в ****, като през това време дъщеря
му се грижела за него, а когато се почувствал по-добре, се връщал в с. ****. След като била
построена голямата къща, Т. отишъл да живее в нея със своята приятелка, което се случило
преди повече от 10 години, а по-късно се преместил от голямата в малката къща, но
свидетелят не знае кога е станало това. Преди повече от 10 години Т. работел в ****. Т.
понастоящем живее в малката къща. Той преди не е имал претенции, че малката къща е само
негова.
Свид. **** разказва следното: Тя живее в ****. Н. и Т. имат къща на ****, като Т.
живее само там, а Н. живее и там, и в съседство на свидетелката. Малката къща е построена
в периода между 1974 г. и 1976 г., а след 1990 г. е построена голямата къща, в която сега на
първия етаж живее Т., а другите етажи са на Николинка и семейството й, като тя ползва и
гаража. Малката къща е построена от родителите им, които живеели там, като до 1977 г. –
1978 г. там живяла и Н., а след като тя се омъжила, там останали да живеят родителите им и
Т.. Там родителите на страните гледали и внуци. Те са от с. ****, където имали стара къща.
Баща им бил много болен и Н. често го карала на санаториум. Лятно време той ходел в с.
**** на чист въздух, а иначе Н. го водела в малката къща на ****, като свидетелката ги е
виждала там. Не знае Т. да е имал претенции към Н. по отношение на малката къща. В
периода, когато се строяла новата къща, Т. ходел да работи в чужбина.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и **** като подробни, логични
и последователни и намира, че те представляват обективен и добросъвестен разказ за
възприетите от тях правно значими факти, като липсват данни за тяхна заинтересованост от
изхода на делото.
Съдът не кредитира в по-голямата им част показанията на свид. П.а, защото са
противоречиви. От една страна, тя заявява, че родителите на страните са строили новата
двуетажна къща в *** до 1978 г. – 1979 г., а след това са правели довършителни работи по
нея, като уточнява, че говори за строежа на къщата, в която ищецът живее сега, а старата
къща се намира отстрани. От друга страна, свидетелката сочи, че ищецът живее в старата
къща, че няма спомени за времето на нейния строеж, защото тогава е била на между 14- и
16-годишна възраст /родена е 1965 г./ и тези неща не са я вълнували, а е в течение със
строежа на новата къща. При това положение съдът не може да приеме, че свидетелката има
добре съхранени и достоверно възпроизведени при разпита възприятия, касаещи т. нар.
стара къща, т.е. процесната. Нейните показания не следва да бъдат кредитирани и в частта, в
която разказва, че през 1978 г. – 1979 г. родителите на ищеца и на ответницата се
преместили да живеят в с. ****, защото от показанията на свид. П. се изяснява категорично,
че в продължение на дълги години брат му живеел и в ***, и в с. ****. Нейните показанията
следва да бъдат възприети като достоверни единствено в частта, в която съобщава, че **** и
**** П.и живели до края на живота си в с. ****, както и че **** П. страдал от тежко
заболяване и докато се възстановял, оставал в ***, доколкото само в тази част те хармонират
с другите доказателства по делото.
5
Показанията на свид. **** следва да бъдат кредитирани във всички части с изключение
на заявеното от нея, че докато е била омъжена за ищеца, са живели в процесната къща
самостоятелно, както и че родителите на Т. повече не са се връщали да живеят в нея. В тази
част те противоречат на показанията на свид. П., който разказва, че дълго време брат му
живял и на двете места, като дори правел ремонти по малката къща /смяна на дюшеме/ и му
е възлагал работа по нея /външно боядисване/. Свид. П. е близък роднина на **** П., поради
което съдът намира за правдоподобно той да има по-непосредствени впечатления по този
въпрос, а свид. **** е бивша снаха, която е живяла в процесната къща само 2 години и както
сама заявява, след това е ходила само два пъти, поради което съдът не може да възприеме за
достоверни показанията й в тази част. Освен това свид. П. е чичо и на двете страни и не се
установи да има интерес делото да бъде решено в полза на ищеца или на ответницата,
докато свид. **** като майка на ищцовия син има известен интерес от изхода на делото с
оглед включване на процесните идеални части от имоти в патримониума на бившия й
съпруг и евентуално последващо получаване от сина им. Във всички други части заявеното
от нея следва да бъде кредитирано, защото кореспондира с другите доказателства по делото.
Страните не спорят, че процесните сгради до 1982 г. са били собственост на техните
родители. По делото липсват доказателства след това те да са загубили владението върху тях
като елемент от правото си на собственост. На първо място, от показанията на свидетелите
П. и **** се установява, че те са живели не само в с. ****, както твърди ищецът, но и в
процесната малка къща на **** в ****. Това косвено се потвърждава и от обявеното за
безспорно обстоятелство, че **** П. е имал постоянен адрес именно там. От друга страна,
дори да се приеме тезата на ищеца, че родителите му са живели изцяло на друго място,
където впоследствие са починали, това не би променило извода, че те не се загубили
владението като елемент от правото на собственост. Така е, защото упражняването на
владението като правомощие на собственика не е неизменно свързано с постоянно
пребиваване в имота. Да се приеме противното би означавало лица, притежаващи два или
повече недвижими имота, да бъдат постоянно поставени под угрозата да загубят правото си
на собственост поради липсата на физическа възможност да пребивават постоянно
едновременно във всеки от тях, което противоречи на всякаква правна и житейска логика.
Ето защо съдът намира, че не е от решаващо значение за изхода на делото дали родителите
на страните са живели и починали на друго място. По същите съображения не е решаващо и
обстоятелството дали и колко време ищецът и ответницата са работели в чужбина. Изводът,
че и след 1982 г. процесните сгради са продължили да бъдат собственост на **** и **** П.и
не се влияе от обстоятелството, че през 1982 г. в малката къща е заживял ищецът с
тогавашното си семейство. На първо място, следва да бъде отчетено обстоятелството, че той
е техен син и очевидно се касае за предоставяне на малката къща от родителите му за
послужване, т.е. той е бил само неин държател. На второ място, **** и **** П.и са
продължавали да посещават имота като собственици, макар и да не са живели единствено
там, което се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите П. и ****,
като бащата дори е извършвал и възлагал извършването на ремонтни дейности, оставал е
там по повод престоите си в болнични заведения и санаториуми, а майката е имала свои
вещи в къщата. Следователно междувременно те са продължавали да владеят процесната
къща като собственици както чрез сина си, така и чрез лични действия. Този извод не се
влияе от извършването на епизодични ремонти от ищеца по процесната къща, щом липсват
данни за отблъскване на владението на неговите родители и установяване на свое владение.
Предвид установените факти съдът намира, че в случая презумпцията по чл. 69 ЗС, съгласно
която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго, е опровергана.
Що се отнася до процесния гараж, липсват каквито и да е доказателства за
осъществявана фактическа власт от ищеца върху него, а още по-малко – за осъществявано
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.
6
Предвид изложеното и доколкото не се спори между страните, а и от представените
удостоверения за наследници се установява, че те са единствени наследници по закон на
родителите си **** П. П. и **** П.а, съдът приема за установено, че през м. 04.2013 г.
ищецът и ответницата са станали съсобственици на процесните имоти при равни квоти
/съгласно чл. 5, ал. 1 ЗНасл/ по силата на наследствено правоприемсто от родителите си.
ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, дава отговор на въпроса
как се прилагат институтът на придобивната давност и презумпцията по чл. 69 ЗС при
съсобствен имот. С него е прието следното: „Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването… Независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си.“. В мотивите е прието, че при наследяването като общо правоприемство
владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото
на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът-съвладелец се превръща в съсобственик-
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от
вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако
това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва
да бъдат доказани.
В практиката на ВКС се приема, че това тълкувателно решение намира приложение и
при съсобственост, възникнала от наследяване. Това е прието например в Решение №
78/15.01.2021 г. по гр. д. № 3617/2019 г. на ВКС, I ГО, в което се сочи, че за да се придобие
по давност съсобствен или сънаследствен имот според приетото в ТР № 1/2012 г. на ВКС,
ОСГК, не е достатъчно само да се ползва вещта изцяло, защото за чуждите идеални части
сънаследникът не е владелец, а държател; необходимо е да бъде отблъсната фактическата
власт на съсобственика за неговите идеални части чрез явно владение, манифестирано по
начин, който да не оставя съмнение, че съсобственикът е започнал да свои цялата
сънаследствена вещ. В Решение № 184/31.01.2019 г. по гр. д. № 219/2018 г. на ВКС, I ГО, е
прието, че промяната на намерението на сънаследника да установи владение върху
идеалните части на останалите наследници се обективира с действия, отричащи правата на
другите сънаследници върху имота и станали тяхно достояние, каквито действия
представлява например недопускането им в имота.
В настоящия случай страните са станали съсобственици на процесната едноетажна
къща и гараж по силата на наследяване по закон. Това е и основанието, на което ищецът се
7
намира в имота след смъртта на родителите си, и то предполага съвладение с ответницата в
качеството й на съсобственик, придобил части по наследство, поради което и ищецът
упражнява владение само върху притежаваните от него по наследство идеални части и
държане по отношение на чуждите идеални части. Презумпцията по чл. 69 ЗС в случая е
неприложима, поради което и за да докаже възражението си, че е придобил по давностно
владение чуждите идеални части в съсобствените имоти, той трябва да докаже или че
ответницата му е предала владението върху своите идеални части от имотите, или т. н.
преобръщане на владението чрез действия, манифестиращи по един несъмнен начин
отричане на владението на ответницата и промяната в намерението му за своене на нейните
идеални части, като тези действия да са достигнали до знанието й. Такива доказателства по
делото обаче липсват. Фактът, че единият сънаследствен имот – малката къща, се ползва
преимуществено от ищеца без противопоставяне от ответницата сам по себе си не доказва
нито предаване на владението на нейните идеални части от нея, нито промяна в намерението
на ищеца като сънаследник, който ползва имота, независимо от продължителността на това
фактическо състояние, защото с неползването на вещта собствеността не се губи.
Непротивопоставянето на ответницата е мълчалив акт, който не може да служи като
доказателство за предаване на владение, освен ако ищецът като заинтересована страна
докаже други факти за постигане на съгласие за владение /в този смисъл – Решение №
41/15.06.2022 г. по гр. д. № 2728/2021 г. на ВКС, I ГО/. Такива доказателства в случая не са
събрани.
Нещо повече дори – през 2022 г. ищецът заедно с ответницата е подал молба-
декларация за признаване правото им на собственост в производство по обстоятелствена
проверка, като молителите изрично са посочили, че процесните имоти са придобили по
наследство от своите родители. Това категорично сочи, че към този момент отношението на
ищеца към процесните имоти не е било като към индивидуална негова собственост, а като
към имоти, които са били собственост на родителите им до смъртта им, след което са
станали съсобствени между него и сестра му по силата на наследствено правоприемство.
Следователно с така подадената молба-декларация той е признал и зачел правата на сестра
си в съсобствеността, поради което не може да бъде възприета тезата, поддържана в
исковата молба, че той е станал собственик на нейните идеални части от процесните имоти
по силата на придобивна давност.
По горните съображения съдът намира, че от събраните доказателства не се установи
от ищеца при условията на пълно доказване, че той е собственик на спорните 1/2 идеални
части от процесните недвижими имоти въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност. Следователно исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По искането за отмяна на констативния нотариален акт, с който на ответницата е
признато право на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесните имоти, следва да се посочи, че
отмяната на нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е последица от уважаването на иск
за собственост и съдът не дължи постановяване на диспозитив по този текст, когато
отхвърля иск за собственост /в този смисъл – Решение № 69/16.07.2020 г. по гр. д. №
3841/2019 г. на ВКС, I ГО/.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени разноските,
които е направила за производството, възлизащи на сумата от 1 515 лв., включваща: 1 500
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение; 15 лв. – държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ****, ****, срещу Н.
Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: ****, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че ищецът е собственик по придобивна давност
на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: сграда с идентификатор № **** по
КККР, одобрени със Заповед № РД-****/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, с последно
изменение, засягащо сградата, от 03.01.2023 г.; с адрес: ****; със застроена площ: 42 кв. м.;
брой етажи: 1; с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; стар идентификатор:
няма; номер по предходен план: няма; сграда с идентификатор № *****.1 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-****/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, с последно изменение,
засягащо сградата, от 03.01.2023 г.; с адрес: ****; със застроена площ: 19 кв. м.; брой етажи:
1; с предназначение: гараж; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма.
ОСЪЖДА Т. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ****, ****, да заплати на Н. Н. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 515 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9