Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр. Враца, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
публично съдебно заседание на 28.02.2023 г. /двадесет и осми
февруари две хиляди и двадесет и трета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 41 по описа
на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Ц.Г.Ц. ***, чрез адв. С.Г. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0248-000314/07.12.2022
г., издадена от Началник РУ– Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца, с която му е
наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на
ППС лек автомобил Ауди А6 с рег. № *** за срок от 6 месеца.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването
ѝ в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Поддържа се твърдение, че жалбоподателят не е извършил
визираното в заповедта нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като към
датата на нарушението – 23.10.2022 г. същият не е бил собственик на автомобила
и съответно не е предоставил управлението му на неправоспособно лице.
Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. оспорващият,
редовно призован, се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Ответникът, Началник
РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в с.з.
и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства.
Приложено е заверено
копие от образуваната пред административния орган преписка и са приети
допълнително представените с писмо от ответника документи относно собствеността
на автомобила и представеното от процесуалния представител на жалбоподателя заверено
копие на свидетелство за регистрация част I.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1от
АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 10.01.2023 г., а жалбата против нея е
депозирана чрез органа на 13.01.2023 г., с оглед на което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От
приложените към административната преписка доказателства се установява, че на
07.12.2022 г. на лицето А.Р.Г. е съставен АУАН Серия АД, № 484655 от мл.
полицейски инспектор при РУ – Бяла Слатина към ОД на МВР - Враца за това, че на
дата 23.10.2022 г., около 18:00 ч. в с. М., по ул. „А.Б.“ до дом № ***,
управлява л.а. Ауди А6 с рег. № *** – шведска регистрация
без да притежава СУМПС. Към датата на съставяне на АУАН – 07.12.2022 г. е
установено, че процесния автомобил е регистриран в КАТ – Враца на 18.11.2022 г.
с рег. № *** и от тази дата е собственост на Ц.Г.Ц..
На датата, на която е
съставен АУАН – 07.12.2022 г. е издадена и оспорената в настоящото ЗППАМ №
22-0248-000314/07.12.2022 г. от Началник РУ към ОДМВР – Враца, РУ – Бяла
Слатина, с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП е приложена ПАМ – Прекратяване на регистрацията на ППС лек
автомобил Ауди А6 с рег. № *** за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № *********
и 2 бр. рег. табели с № ***.
Към преписката е приложен
цитирания АУАН Серия АД, № 484655/07.12.2022 г., както и Заповед №
369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Враца, относно
оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В
случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник РУ към
ОД на МВР - Враца, чиято компетентност се установява от т. 1.5 на приложената
по делото Заповед № 369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а
последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на Вътрешните работи, определяща службите
за контрол по ЗДвП. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и
териториално компетентен орган, с оглед
на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК
Оспорената заповед е
издадена при спазване на изискването за форма на административния акт по
смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК, включително правни и
фактически основания за издаването й, като е подписана от нейния издател.
Независимо от
изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в хода на административното производство
има допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение
на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания
всяко от които по отделно, а и в своята съвкупност обосновават отмяна на
оспорения акт.
Съгласно действащата
към момента на постановяване на оспорената заповед разпоредба на чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
При така цитираната
законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки за
приложение на тази норма са две:
Първо, собственикът
да управлява моторното превозно средство, без да е правоспособен водач, да е
лишен от това право, или свидетелството му да е отнето. Второ, както е в
конкретния случай, за прилагане на мярката е – управление на МПС от трето,
различно от собственика лице, непритежаващо съответно СУМПС.
По делото безспорно
се установява, че лицето А.Р.Г. без да притежава СУМПС, на 23.10.2022 г. е
управлявал л. а. Ауди А6, с рег. № № *** – шведска
регистрация, който не е бил негова собственост, а на трето неустановено и към настоящия
момент лице. Видно от представения по делото АУАН /л. 11/ и Свидетелство за
регистрация част I – л. 34, жалбоподателят Ц.Ц. е станал
собственик на този автомобил на 18.11.2022 г., когато го е регистрирал в КАТ –
Враца с рег. № ***, т.е. близо месец след датата на извършеното от Г. нарушение.
Представената от ответника попълнена бланка на Kaufertrag,
предвид повелята на чл. 14, ал. 3 от АПК, не се ползва с доказателствена
стойност, тъй като не е придружена с точен превод на български език, но дори да
се приеме, че съгласно цифрово отразеното в нея, жалбоподателят е станал
собственик на процесния автомобил на 10.11.2022 г., то отново тази дата е доста
след датата на извършеното нарушение – 23.10.2022 г.
При това положение е
налице непълнота на
установената в хода на проведеното административно производство фактическа
обстановка, което е довело до неправилност на обоснования правен извод и на
възприетото административно решение. В случая е допуснато нарушение на чл. 35
от АПК, съгласно който ИАА, какъвто безспорно е и ЗППАМ, се издава след като се
изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Доколкото
допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са се отразили
върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в ЗППАМ № 22-0248-000314/07.12.2022
г., същите
следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание
за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.
С оглед установените релевантни за
спора факти, съдът намира, че в конкретния случай не е налице правопораждащият
фактически състав, липсва основание за упражняване на правомощието на
административния орган да приложи процесната мярка по прекратяване на
регистрацията, дори и за минимално предвидения в закона срок. След като към
датата на извършване на нарушението оспорващият не е бил собственик на
автомобила, то не е възможно да е предоставил управлението му от
неправоспособен водач и да е извършил вмененото му по т. 1 от заповедта
нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което единствено би оправдало прилагане
на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“. Затова и обжалваната заповед е издадена в
нарушение на материалния закон – при липса на материалноправните предпоставки
за това, за недоказано нарушение, поради което се явява незаконосъобразна и
подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Оспореният
акт е и в несъответствие с преследваната в закона цел. Като форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените в закона случаи
се упражнява държавна принуда, ПАМ се прилагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях /чл. 22 от ЗАНН/. Следователно
принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Законово регламентираният правен резултат, който се цели с
прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай, предвид установените
по делото факти, прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само недоказано от
гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл.171, т.2а, б.
„а” от ЗДвП, но същата е приложена почти два месеца след извършване на
нарушението.
След като към момента на издаване на
процесната ПАМ нарушението е преустановено, то предотвратени са и вредните
последици от него, поради което последващото налагане на ПАМ по своята същност
има характер на наказание, а ПАМ не изпълняват такава функция.
Материалноправните
норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не
е изрично уредено в закона, респ. на отпаднало основание или при липса на
всички нормативноустановени за това условия.
Предвид всичко изложено по-горе, при
извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
са довели и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и
несъответствие с целта на закона. В случая са налице отменителните основания по
чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е
основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя,
изразена в жалбата и чрез процесуалния представител в хода по същество, за
присъждане на направените по делото разноски. От приложения по делото Договор
за правна защита и съдействие /л. 33/ се установява, че между
жалбоподателя Ц. и адв. С.Г. е договорено
адвокатско възнаграждение от 500.00 лева, платени в брой при подписване на
договора. При това положение разноските по делото възлизат общо в размер от
510.00 /петстотин и десет/ лева, представляващи
внесена държавна такса, в размер на 10.00 /десет/ лева и адвокатско
възнаграждение, в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗППАМ №
22-0248-000314/07.12.2022 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР – Враца, РУ
– Бяла Слатина, с която на Ц.Г.Ц. *** е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Ауди А6 с рег. № ***
за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Ц. *** деловодни разноски в производството, в
размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: