№ 10919
гр. София, 08.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110173291 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Н. С. М..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, община „................. № 19, бл. 4, вх. А, ет. 6, ап. 21, с абонатен № 117228, чиято цена
не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за
установено по отношение на ответната страна, че дължи следните суми: 1130,51 лв. - цена
на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, 148,07 лв. - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. до 19.07.2021 г., 25,76 лв. – цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 30.07.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението и 4,93 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2018 г. до
19.07.2021 г. Поддържа, че за претендираните суми имало издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала отговор в
срока по чл. 131 ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните към
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намери, че са налице
предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
1
Ответникът е получил съответен препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК, като
не е депозирал отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по делото
заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му и
последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от
неявяването му в първото заседание по делото. Налице е и предпоставката на чл. 239, ал. 1,
т. 2 ГПК, доколкото с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства може да се направи извод, че предявените искове са вероятно основателни.
Съгласно чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Ето защо, решението по делото следва да се постанови при условията на чл. 238 и чл. 239
ГПК, а именно като неприсъствено решение.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът
се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед изхода
на делото, в полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се
присъдят и сторените разноски, както следва: 26,19 лв. - държавна такса в заповедното
производство, 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
26,19 лв. – държавна такса за исковото производство и 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. С. М., с ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ул. „.........“ № 19, ет. 6, ап. 21 дължИ на „Т С“ ЕАД, с ЕИК
.........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „....“ № 23Б, на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми: 1130,51 ЛЕВА –
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, общ. „................. № 19, бл. 4, вх. А, ет. 6, ап. 21, с абонатен №
117228 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.07.2021 г. до изплащане на
вземането, 148,07 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 19.07.2021 г.,
25,76 ЛЕВА - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г.
до 30.04.2020г. ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, 4,93 ЛЕВА - мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 19.07.2021 г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45243/2021г. по
описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА Н. С. М., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „.........“ № 19, ет. 6, ап.
21 да заплати на „Т С“ ЕАД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. София,
2
ул. „....“ № 23Б сторените по делото разноски, както следва: 26,19 ЛЕВА - държавна такса в
заповедното производство, 50,00 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 26,19 ЛЕВА - държавна такса за исковото производство и 100,00 ЛЕВА -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „Бруната“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване (съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3