Р Е Ш Е Н И Е
№ 977 / 12.12.12.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1050 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от Г.И.С. ***, подадена чрез пълномощник – адв. М.К.
от АК-Разград, с посочен съдебен адрес:***, против Решение №139/18.07.2019г.,
постановено по АНД №23/2019г. по описа на Районен съд - Харманли.
Касаторът
счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като било
постановено при нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните
правила. Твърди, че от събрания по делото доказателствен материал не се
установило по безспорен и категоричен начин, че Г.И.С. извършил вмененото му
нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС. От друга страна, Г.И.С. в хода на
производството бил лишен от основното си право на защита. Съдът дал ход на
делото в негово отсъствие, както и в отсъствието на надлежно упълномощен от
него процесуален представител в лицето на адв. М.К.. Съдът не се съобразил с
представените надлежни доказателства за наличие на обективни причини за липсата
на възможност за явяване и участие в производството поради влошено здравословно
състояние, което не му позволявало явяване пред съд. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ТД „Тракийска“ към Агенция „Митници“, в представено чрез процесуален представител писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира жалбата за основателна. Пледира за отмяна на решението на Районен съд – Харманли и връщане на делото за ново разглеждане.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение, Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно
постановление № 1468/2018г. от 28.11.2018г., издадено от Зам. Началник на
Митница Пловдив, с което на Г.И.С., на основание чл.123, ал.1 от Закон
за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 519,04 лева, както и на
основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на Държавата стоките, предмет
на нарушение – общо 64 броя кутии цигари – общо 1280 броя къса, всяка с по 20
бр. къса в кутия, марка „М-М special slims“, без
бандерол, когато такъв се изисква по закон, които се намират на съхранение в РУ – Харманли.
За да
постанови този резултат, съдът е посочил, че при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Приел е за безспорно установено по делото, че
жалбоподателят е извършил нарушението, описано в НП, като е мотивирал изводите
си в тази насока. Посочил е, че наложеното административно наказание е правилно и
законосъобразно определено, като правилно и в унисон с разпоредбата на чл.124,
ал.1 от ЗАДС цигарите без бандерол са отнети в полза на Държавата.
На първо място, настоящия съдебен състав намира, че ще следва да се произнесе по наведените в касационната жалба съображения, за допуснати в хода на съдебното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се във факта, че в хода на въззивното производство Г.И.С. е бил лишен от основното си право на защита, като в тази връзка се сочи, че съдът дал ход на делото в негово отсъствие, както и в отсъствието на надлежно упълномощен от него процесуален представител в лицето на адв. М.К..
Тези оплаквания настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Видно от АНД №23/2019г. на Районен съд – Харманли, с Разпореждане №88 от 04.02.2019г. на съда, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2019г. Г.И.С. е бил редовно призован за първото по делото заседание (л.48). От приложения по същото дело Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно е видно, че същите са изготвени на 17.01.2019г., т.е. към тази дата адв. М.К. вече е бил упълномощен да защитава Г.И.С. в административнонаказателното производство. На 06.03.2019г., районният съд е установил, че призованите двама свидетели са се явили, жалбоподателят – не, въпреки редовното му призоваване, като е уважил своевременно депозираната молба на неговия защитник с приложен към нея болничен лист и е отложил делото за 27.03.2019г. Изрично е разпоредил на неявилите се страни да бъдат изпратени отново призовки. На 27.03.2019г. Г.И.С. се е явил лично и с адв. К., но с оглед дадени от районния съд указания на административно-наказващия орган да представи доказателства, делото е отложено за 24.04.2019г. На 24.04.2019г., районният съд е установил, че призованите двама свидетели са се явили, жалбоподателят – не, въпреки редовното му уведомяване от предходно съдебно заседание, като е уважил своевременно депозираната молба на неговия защитник с приложено към нея копие от лист за преглед в спешно отделение и е отложил делото за 29.05.2019г. Изрично е разпоредил на неявилите се страни да бъдат изпратени отново призовки. На 28.05.2019г. е постъпила нова молба от адв. К. за отлагане на делото, с приложен към същата Болничен лист №Е20197085674, видно от който е в отпуск от 06.05.2019г. до 04.06.2019г. На 29.05.2019г. районният съд е установил, че призованите двама свидетели са се явили, жалбоподателят – не, въпреки редовното му призоваване. Като е съобразил, че страните са редовно призовани , а делото макар и по обективни причини е многократно отлагано е счел, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, доколкото за съдебно заседание жалбоподателят е имал възможност да ангажира друг процесуален представител. Въпреки това, с оглед неявяването на жалбоподателя и неговия пълномощник в съдебно заседание, съдът е счел, че следва да се предостави възможност на същите да се запознаят със събраните по делото доказателства и евентуално да ангажират допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си в срок до следващото съдебно заседание, поради което е отложил делото за 26.06.2019г., за която дата разпоредил на неявилите се страни да бъдат изпратени призовки. На 21.06.2019г. е постъпила нова молба от адв. К. за отлагане на делото, с приложен към същата Болничен лист №Е20197085710, видно от който е в отпуск от 05.06.2019г. до 04.07.2019г. и Удостоверение от 23.05.2019г., че не може да се явява пред съд. Докладвайки молбата от защитника на жалбоподателя за отлагане на делото, районният съд правилно е преценил, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, доколкото същото е многократно отлагано по молба на пълномощника на жалбоподателя адв. К., който е могъл и е следвало да организира защитата си и процесуалното си представителство за съдебното заседание.
Настоящият състав намира, че районният съд правилно е преценил, че молбите на касатора от 29.05.2019г. и от от 21.06.2019г. за не даване ход и отлагане на делото са неоснователни и не са налице предпоставките на чл.317 от НПК, чл.271, ал.2, т.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, респ. като е дал ход на делото на 29.05.2019г. и на 26.06.2019г., не е допуснал процесуално нарушение, което да би могло да се характеризира като съществено такова.
В производствата по съдебно обжалване на наказателни постановления пред съда, личното участието на жалбоподателя и защитника му, не е задължително.
До 29.05.2019г., на която дата съдът за първи път е дал ход на производството, делото е отлагано 3 пъти, 2 от които по искане на жалбоподателя, поради невъзможността на защитника му да се яви по делото по уважителни причини- заболяване. Липсват представени доказателства и не се твърди, че и самият жалбоподател е бил в невъзможност да присъства по обективни причини в съдебно заседание проведено на 29.05.2019г.и/или своевременно поради тези обстоятелства да организира правото си на защита. Страната е разполагала с достатъчно време да организира адекватно своята защита със или без участието на адв. К.. Нещо повече- въпреки, че е дал ход на делото на 29.05.2019г. съдът, независимо че не е бил длъжен, е предоставил възможност на жалбоподателят и неговият пълномощник в производството да се запознаят със събраните доказателства и евентуално да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, в срок до следващото съдебно заседание. Безспорно Г.И.С. и защитника му са били редовно призовани за следващото о.с.з. на 26.06.2019г., но въпреки предоставената им възможност не са организирали адекватно защитата си по делото- липсва представени писмени молби с който да са ангажирани конкретни доказателствени искания, отново липсват доказателства, а и не се твърди че касаторът не е имал обективна възможност, по независещи от него обстоятелства да присъства в о.с.з. или да упълномощи друг защитник. Отделно от това адв. К. също не е предприел действия по преупълномощаване на друг защитник, независимо че е разполагал с такива правомощия, видно от приложеното към въззивното производство пълномощно.
Освен това, видно от приложените по въззивното дело болнични листи за пълномощника на касатора, определения му режим на лечение е свободен –с право да напуска населеното място в границите на РБ- с бол.лист №Е20196454101 и домашен-амбулаторен с бол. лист № Е201970855674 от 07.05.2019г. и с бол. лист № Е 20197085710 от 06.06.2019г.Същевременно не се твърди, нито се представят доказателства за представено пред РС-Харманли медицинско удостоверение по образец утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт, каквото е изискването на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза .
От гореизложеното може да се направи извода, че жалбоподателят и неговият защитник са били редовно призовавани за всяко едно съдебно заседание по делото, разполагали са с достатъчно време за организиране на защитата в настоящото производство, не са били лишени от възможност за участие, поради което правилно съдът е приел, че отсъства последната предпоставка от чл. 271, ал.2, т.3 НПК, вр. с чл.317 от НПК, и законосъобразно на 29.05.2019г. и 26.06.2019г. е дал ход на производството, а на последната посочена дата е и обявил делото за решаване. Същевременно липсват доказателства от които да е видно, че от страна на касатора са направени надлежни писмени искания пред съда за събиране на доказателства, обосновавайки фактите и обстоятелствата които ще се установят с тях, съответно че същите са относими и допустими, по които въззивният съд да е пропуснал да се произнесе, или необосновано да е отказал да събере.
Ето защо от така установените факти, не може да се направи правен извод, че е нарушено правото на защита на касатора във въззивното производство развило се пред РС-Харманли, като е бил лишен от възможността за участие–лично и с процесуален представител.
По отношение на изложените в
жалбата съображения за неправилност на проверяваното решение поради
противоречието му с материалния закон касационната инстанция намира следното:
Решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Според настоящия състав, след като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, районният съд е направил законосъобразни правни изводи. В случая, при провеждането на административно - наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на НП, както е приел и районният съд.
Видно от описанието, направено в НП, а и в АУАН, нарушението е достатъчно конкретизирано. Дадена е и правилна квалификация с конкретно относими правни норми. Предвид горното не се е стигнало до неразбиране за какво точно се ангажира административно – наказателната отговорност на лицето, поради което не е нарушено по никакъв начин правото му на защита.
Наред с горното, правилен и съответстващ на установените по делото факти е изводът на съда, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана административно- наказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗАДС, физическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 1000 лв.
От доказателствата по делото е безспорно, че на посочените в АУАН и НП дата и място санкционираното лице е осъществило фактическия състав на това нарушение, като е държало акцизни стоки – цигари, подробно описани по марка, вид и количество, без бандерол, когато такъв е задължителен. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда въз основа на преценените в съвкупност доказателства по делото. При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изводите, че коментираното нарушение на чл.123, ал.1 от ЗАДС е доказано от обективна и субективна страна. Нарушението и правната му квалификация са точно установени. Размерът на наложеното наказание е съобразен с предвидения от закона минимум и установен по делото двоен размер на дължимия акциз. Правилно е приложен от наказващия орган и чл.124, ал.1 от ЗАДС с отнемане на процесните стоки в полза на Държавата, предвид осъщественото нарушение.
С оглед горното, настоящата инстанция счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 139/18.07.2019г.,
постановено по АНД №23/2019г. по описа на Районен съд - Харманли.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.