Решение по дело №333/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 145 АПК вр. с чл. 405 КТ.

Образувано е по жалба от „Прогрес 2005“ ООД ЕИК ********* Брегово, представлявано от управителя си Ч. Протокол за извършена проверка изх. № ПР19311721/22.10.2019 г. на ДИТ Видин. В жалбата се излагат съображения, че административният акт е незаконосъобразен. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, като не е изяснена цялата фактическа обстановка в случая. Твърди се, че не следва да се изплаща обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, тъй като не са налице основанията за това.

Ответниците по жалбата – гл. инспектори към ДИТ Видин – Тутунджиу и Петров оспорват жалбата и излагат съображения за законосъобразност на дадените предписания молят да се постанови решение, с което се отхвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд Видин, като взе предвид становищата на страните, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2019 г. и 30.09.2019 г. служители на ДИТ Видин са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството жалбоподател. В резултат на извършената проверка е съставен оспорения протокол, като в две точки на същия са дадени задължителни предписания със съответните срокове за изпълнение. В предписанието по т. 1 е посочено: "Работодателят да определи, начисли и изплати обезщетение на Неофит Велизаров Въдов  в размер на  6 брутни заплати в срок до 30.11.2019г. в съответствие с чл. 222, ал. 3 от КТ, а в предписанието по т. 2 е посочено "Работодателят да изплати на Неофит Велизаров Въдов  дължими трудови възнаграждения за 2018г. в размер на 824лв. съгласно чл. п128 т. 2 КТ със срок до 30.11.2019г.

Като част от административната преписка по делото са приложени трудови договори и допълнителни споразумения, разплащателни ведомости.  

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С административния акт, са приложени принудителни административни мерки (ПАМ), регламентирани в разпоредбата на чл. 404 КТ. В тази норма е предвидено, да се дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

Следователно, цитираната разпоредба оправомощава контролните органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. В горепосочените нормите е регламентирана една правна възможност, осъществяването на която законодателят е предоставил на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да приложи ПАМ или не, която преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Съгласно процесуалната норма на чл. 169 АПК, административния съд, сезиран с жалба за незаконосъобразност на административен акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност при произнасянето си и спазил ли е при това произнасяне изискването за законосъобразност на административния акт.

В разглеждания случай оспорените принудителни административни мерки са приложени от длъжностни лица в ДИТ Видин - главни инспектори, които са разполагали с оперативна самостоятелност, предоставена им по силата на чл. 404 КТ. Следователно, административният акт е издаден при наличие на компетентност - в кръга на предоставените от закона правомощия.

Спазена е установената от закона форма, оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В същият са посочени приетата за установена от административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на които са установени фактите; цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл. 59 ал. 2 АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

По делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение с Въдов е прекратено със Заповед № 6 от 01.11.2018г. В заповедта не се съдържа волеизявление за изплащането на каквото и да е било обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 222 ал. 3 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

В конкретния случай обаче, оспорените предписания са издадени при неправилно приложение на материалния закон, тъй като ПАМ за спазване на трудовото законодателство са наложени на 22.10.2019 г., или над 11 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, а ПАМ по чл. 404 ал. 1 КТ, предполагат съществуващо към момента на прилагането им трудово правоотношение, видно и от употребените в горната разпоредба понятия "работодател", "длъжностни лица", "работници", "служители". Действително, контролните органи са компетентни да дават предписания, за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателите при изпълнение на задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения на наетите на работа работници и служители. В случаите, в които трудовите правоотношения са прекратени обаче, в съдебната практика, е възприето становището, че отношенията, свързани с дължими суми за трудови възнаграждения и обезщетения са гражданскоправни и е налице имуществен спор, който следва да бъде разрешен по исков ред. С прекратяването на трудовото правоотношение, вземането за незаплатено трудово възнаграждение, както и вземанията за обезщетение по чл. 222 ал. 3 ККТ, следва да бъдат реализирани пред граждански съд.

В случая между страните съществува спор относно дължимостта на обезщетение и този спор представлява "трудов спор" по смисъла на чл. 357 ал. 1 КТ, който регламентира, че трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Следователно, съществуващият спор относно дължимостта на обезщетението представлява спор относно прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 360 ал. 1 КТ тези спорове са подсъдни на общите съдилища и се разглеждат по реда на ГПК. ДИТ не е компетентна да разрешава трудови спорове между работници или служители и техните работодатели.

Предвид изложеното се налага извода, че ДИТ Видин не може да издава задължителни предписания от вида на оспорените пред съда по прекратено трудово правоотношение. В случаите, когато трудовите правоотношения са прекратени, се касае до имуществени спорове с гражданскоправен характер между работници и работодатели, които следва да бъдат разрешени по исков ред пред граждански съд. В този смисъл е Решение № 7469/20.05.2019 г., постановено по адм. д. № 14184/2017 г. по описа на Върховен административен съд на Република България и др.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорените предписания, дадени с протокола за извършена проверка от 22.10.2019г. са незаконосъобразни, поради което следва да се отменят.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК,  Административен съд Видин

 

                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ дадените предписания по т. 1 и т. 2, с Протокол за извършена проверка изх. № ПР19311721/22.10.2019 г. на контролни органи на ДИТ Видин.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

Административен съдия: