РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Перник, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500457 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 360/25.04.2024 г. по гр.д. № 2528/2023 г. на Районен съд - гр. Перник е
допусната делба между З. П. Б., А. П. К. и В. Г. К., на съсобствените им по наследство и
прехвърлителна сделка недвижими имоти, представляващи: 1/ Масивна жилищна сграда,
построена в северната част на парцела, която сграда е със застроена площ от 75 кв.м.,
състояща се от два етажа и таван; 2/ Масивна сграда на допълващо застрояване - лятна
кухня, със застроена площ от 32 кв.м. и 3/ Гараж със застроена площ от 28 кв.м., които
сгради са построени парцел ***, кв.*** , по плана на село ***, с площ от 970 кв.м, при
съседи: улица, парцел *** и парцел *** и ***, идентичен по сега действащия регулационен
план с УПИ ***,***, кв. ***, по плана на с.***, с площ от 1109 кв.м., при съседи: улица
„***”, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ***, ***, *** и УПИ ***, при следните квоти: -за З. П.
Б. - 1/6 идеална част по наследство, - за А. П. К. - 1/6 идеална част по наследство, - за В. Г. К.
и А. П. К. - 4/6 идеални части, придобити в режим на СИО.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. К. и В. К., чрез адв.
И., с която се атакува решението на ПРС в частта за второстепенните постройки - лятна
кухня с площ от 32 кв.м. и гараж с площ от 28 кв.м., които считат, че не попадат в
1
наследствената маса. Като се правят оплаквания, че същото е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалните и процесуални правила, се сочи, че РС не е
обсъдил наличните по делото доказателства и че е налице противоречие между
фактическите констатации на съда и събраните доказателства. В хода на
първоинстанционното производство е безспорно установено, че второстепенните
пристройки /лятна кухня и гараж/ не попадат в наследствената маса. Представената
техническа документация за процесиите постройки не е оспорена надлежно и не е
установена неистинност нито на разрешението на строеж, нито на другите технически
документи. Моли се за отмяна на решението в частта за второстепенните постройки - лятна
кухня с площ от 32 кв.м. и гараж с площ от 28 кв.м., които считат, че не попадат в
наследствената маса като се постанови ново, при което второстепенните пристройки бъдат
извадени от наследствената маса.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от З. Б., чрез адв.Г., с който се
оспорват изложите във въззивната жалба твърдения. Твърди, че нито един от документите не
може да бъде приет и тълкуван като документ по силата на който ответникът може да черпи
права, че е станал собственик на посочените второстепенни постройки. Сочи, че от св.
показания пред първата инстанция се установява, че на мястото на второстепенните
постройки е имало стопанска сграда, която е използвана от бащата на страните по делото /З.
и А./ - П.. Става ясно, че ответникът не е построил тези сгради, а те са построени от неговия
баща. Освен това ответниците не са направили възражение за придобиване на тези
второстепенни сгради по давност, като същевременно с това нямат учредено право на
строеж, което да са реализирали. Оспорва твърдението на А. К. и В. К. да са единствени
собственици на второстепенните постройки, като тежестта на доказване на това твърдение е
върху тях, но доказателства в тази насока не са събрани, а представените такива са
оспорени. Въз основа на изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, като бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, след съвкупната преценка и извършен собствен анализ на всички
събрани доказателства по делото и като съобрази доводите на страните, намери за
установено следното:
По делото е представена декларация /л. 49 от първоинстанционното производство/, с
която П. К.Ф. и С. К.Ф. като собственици на парцел *** в кв.*** и Р.А., С.М., Н.М. -
наследниците на парцел *** в кв.*** взаимно декларират, че са съгласни А. П. К. да застрои
гараж със селскостопанска страда в парцел *** в кв.*** на 1 м. от регулационната линия на
парцел *** в кв.***. Направена е нотариална заверка на подписите на горепосочените лица,
2
поставени в декларацията с дата на нотариалното удостоверяване - 07.12.1993г. На лицевата
страна на декларацията са поставени два печата - единият, сочещ № ***и прих. кв. № *** и
друг печат – 130,00, както и подпис, удостоверяващ тези реквизити. Тази декларация е
отразена в представената скица /л. 48 от първоинстанционното производство/, което се
установява от направеното върху скицата удостоверяване с подпис на гл. архитект от дата
04.01.1994г. „на осн. декл. № 252/07.12.1993г. разрешавам гараж 3,50/6,50 м. и стопанска
сграда 3,00/4,00 м.“. Кметство с. ***, Управление „Архитектура и благоустройство“ е издало
Разрешение за строеж № 2/12.04.1994г. в полза на А. П. К., съобразно одобрените
/съгласувани/ проекти на 18.01.1994г. за гараж в парцел ***, кв.*** по плана на ***.
Кметство с. ***, отдел – Техническа служба е издало в полза на А. П. К. Протокол № 2
/12.04.1994г. за определяне на строителна линия за строеж на гараж. Представени са още
обяснителна записка от м.01.1994г. към проекта за гараж на името на А. П. К..
По делото е представена и декларация /л. 47 от първоинстанционното производство/,
с която П. К.Ф. и С. К.Ф., като собственици на парцел *** в кв.*** по плана на с. ***, общ.
***по нот. акт № *** от ***, том ***, н. д. № 1508/1970 г. дават съгласието си на А. П. К. от
с. ***да има право да се снабди с петно за строеж на гараж със селскостопанска постройка и
надстройка в парцела им по одобрен план. Направена е нотариална заверка на подписите на
горепосочените лица, поставени в декларацията с дата на нотариалното удостоверяване –
31.07.1996г. На лицевата страна на декларацията горе вдясно личи поставен печат, сочещ
такса 70 лв. и изписване на № 100/31.07.1996г.
Въз основа на гореустановените по делото факти и обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г.,
в сила от 1.06.1973 г. и отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за учредяване на
право на строеж в чужд имот, когато съответният обект се изгражда от близки роднини на
собственика,какъвто е и конкретният- от П. К. Ф. - бащата на ответника А. П. К., съгласието
на собственика трябва да е изразено с нотариално заверено заявление до съответната
Техническа служба и да е вписано в нотариалните книги на съда. По силата на така даденото
съгласие върху мястото се учредява и вещното право на строеж (суперфиция) в полза на
лицето, което ще строи в имота. В този смисъл представената декларация от 07.12.1993 г.,с
нотариална заверка на подписа на П. К. Ф. (наследодател на ответника А. П. К.), касаещо
съгласието му А. П. К. да построи в парцела му гараж със селскостопанска страда е
достатъчно условие за възникването на надлежно право на строеж. По делото е
установено,че заявлението -декларация от 07.12.1993г. е стигнало до знанието на
съответните специализирани органи, видно и от приетата по делото скица, издадена от
Община- Перник, в която има отметка за наличието му. Явно е, че същото това заявление -
декларация от 07.12.1993г. е постъпило в техническата служба на общинската
администрация, тъй като за строежа са издадени съответните строителни книжа на името на
ответника А. П. К. - Разрешение за строеж № 2/12.04.1994г., Протокол № 2 /12.04.1994г. за
определяне на строителна линия за строеж на гараж и при положение, че по делото се
3
установява, че същите са издадени по повод нотариално заверено заявление до общинската
администрация, удостоверяващо съгласието на собственика на земята за учредяване на
правото на строеж именно на гараж и стопанска сграда.
След като са издадени съответните строителни книжа въз основа на заявлението -
декларация от 07.12.1993г., това означава, че съответните специализирани органи на
общинската администрация са установили вписването му в нотариалните книги, защото
издаването на тези книжа се предхожда и предпоставя от вписването му в нотариалните
книги. Още повече, че както се посочи на лицевата страна на декларацията са поставени два
печата, сочещи на регистрационни номера и дати, както и подпис, удостоверяващ тези
реквизити, които нямат отношение и независещи от направената нотариална заверка на
подписите на гърба на декларацията, което също е основание да се приеме, че е налице
вписването му в нотариалните книги.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява
последователно, чеспазвайки предвидения в чл. 56, ал.2, т.2 от ЗТСУ (отм.) ред, през 1993 г.
П. К. Ф. е учредил в полза на своя син А. П. К. правото да построи гараж със
селскостопанска страда, съгласно одобрен архитектурен план и строителното разрешение,
които са издадени на името на последния.Строителното разрешение се отнася за този проект,
то е издадено след одобряването на проекта и сградите са ситуирани на място точно, както е
по проекта, а от показанията на разпитаните свидетели се установява по един категоричен
начин, че това право е реализирано със средства и труд от А. П. К. катовъпросните сгради-
лятна кухня и гаражса били построени от ответника А. П. К. през1999-2000г., като са
правени постепенно в годините, не на веднъж. Тоест сградите- гараж и лятна кухняса
изградениот ответника А. П. К. в рамките и в обема на валидно учреденото с декларация №
252/07.12.1993г. право на строеж.
Освен посочената декларация № 252/07.12.1993г., сериозността и обмислеността на
съгласието на собственика на земята за учредяване на право на строеж върху мястото в
полза на строителя А. П. К. се потвърждава и от обсъдената по-горе втора декларация №
100/31.07.1996г.,с нотариална заверка на подписа на П. К. Ф., с която в полза на А. П. К. от
с. *** е учредено право на строеж на гараж със селскостопанска постройка и надстройка в
парцела по одобрен план.
Следователно отстъпеното право на строеж от страна на П. К. Ф. в полза на сина му
А. П. К. е породило своя вещно-правен ефект и А. П. К. е придобил право на собственост
върху построените от него лятна кухня и гараж. Затова по силата на чл. 63 ЗС единствено
ответникът А. П. К. е станал собственик на сградите - гараж и лятна кухня, съответно
правото на собственост върху тези сгради принадлежи само на ответника А. П. К., тъй като
по отношение на тях се установява, че се прилага изключението от приращението,
съдържащо се в чл. 63, ал. 1 ЗС.
В заключение искът за делбата на процесните сгради - лятна кухня и гараж, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като същите не са съсобствени между ищцата и
ответниците. Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
4
решението в обжалваната част следва да бъде отменено. Въззивната жалба е основателна.
По разноските
Жалбоподателите не претендират изрично и не доказват разноски по въззивното
производство, поради което такива не им се следват и не се присъждат.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемата не се дължат разноски по
въззивното производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 360/25.04.2024 г. по гр.д. № 2528/2023 г. по описа на Районен
съд – Перник - в обжалваната му част за допускане съдебна делба между З. П. Б. с ЕГН
**********, А. П. К. с ЕГН ********** и В. Г. К. с ЕГН ********** на Масивна сграда на
допълващо застрояване - лятна кухня, със застроена площ от 32 кв.м. и Гараж със застроена
площ от 28 кв.м., които сгради са построени в парцел ***, кв.*** по плана на село ***,
идентичен по сега действащия регулационен план с УПИ ***,***, кв. *** по плана на с.***,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. П. Б. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу А. П. К. с
ЕГН ********** и В. Г. К. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** иск за съдебна делба на
Масивна сграда на допълващо застрояване - лятна кухня, със застроеа площ от 32 кв.м. и
Гараж със застроена площ от 28 кв.м., които сгради са построени парцел ***, кв.*** , по
плана на село ***, с площ от 970 кв.м, при съседи: улица, парцел *** и парцел *** и ***,
идентичен по сега действащия регулационен план с УПИ ***,***, кв. ***, по плана на с.***,
с площ от 1109 кв.м., при съседи: улица „***”, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ***, ***, *** и
УПИ ***, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5