РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Варна, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110109680 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ–та” вр. чл. 310 т.1 и сл. ГПК
вр. чл. 357 и сл. КТ.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от В. Д. Х., ЕГН
********** с адрес гр. В., бул. „С.“ № *****, ет.***, ап.******, против О. В.,
ЕИК: ******, с адрес: гр. В., ул. „О. п.п.“ №*****, с която се претендира да
бъде признато за незаконно уволнението й извършено със заповед №
***/*****г. на К. на О. В., която да бъде отменена, и да бъде осъден
ответника да плати на ищцата сумата от 5940 лева обезщетение за времето,
през което е останала без работа поради уволнението - 30.05.2023 г. -
30.11.2023г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 28.07.2023г. до окончателното й плащане.
В исковата молба като обстоятелства, на които се основава претенцията е
изложено следното: между страните бил сключен трудов договор, по силата
на който от 04.01.2006г. ищцата е полагала труд в полза на ответника-
работодател на длъжност „м.“. Със Заповед № ***/*****г. издадена от К. на
О.В. е възложено на осн. чл. 120, ал.1 и 2 от КТ на ищцата заемаща длъжност
мед. сестра от ф. „Д. я.“ **** **** „Д. Д.“ да работи като медицинска сестра
във филиал „Д.я.“ *****Д. г. №**** „С.“ на 4-часа за времето от 05.04.2021г.
до 16.04.2021г. поради производствена необходимост. Възлагането е
удължено със Заповед № 1****/****г. за времето от 19.04.2021г. до
31.05.2021г. отново поради производствена необходимост. Със Заповед №
****/****г. работодателят увеличил заплатата на ищцата от 627лв. на 750лв.
Със Заповед №****/ ****г. на кмета на О. В., на В. Д. Х. е наложено на
основание чл. 188, т.3 вр, с чл.190, ал.1, т.3, чл.187, т.3 от КТ дисциплинарно
1
наказание „Уволнение“ , считано от деня следващ датата на връчване 1 на
заповедта - 31.05.2023г. срещу подпис. В заповедта като обстоятелства
обосновавщи наложеното наказание са посочени – 1. Докладна записка, peг.
№ *****/06.03.2023г. от директор на Дирекция „З.“ при О. В., относно
системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на В. Д. Х.,
изразяващи се в неизпълнение на възложената й работа и неспазване на
технически и технологични правила, пропуски в изпълнение на служебни
задължения, съгласно длъжностната характеритика, а именно - застрашаване
здравето на децата и извършена проверка, при която е установено следното:
На 23.01.2023г. в централната сграда на *** №*** „С.“ е получено бързо
известие за заболяване на дете в **** група от скарлатина. М. сестра В. Д. го
е получила, но не е информирала за това нито директора, нито учителя, който
е на смяна в групата, за да може да бъдат уведомени своевременно и
родителите на децата. Не е направила списъци на контактни неконтактни
деца. Не е издала медицински бележки за извършване на носогърлена
натривка на децата от групата, които през деня са били на детска градина, не е
сложила бележка за карантина на вратата на стаята, където се помещава
групата. Описаните пропуски в преките служебни задължения на медицинска
сестра В. Х. са констатирани от служителите на Дирекция „З.“ при извършена
проверка на място на 08.02.2023г. като за същата е съставен констативен
протокол № ****/08.02.2023г. 2 . Уведомление /писмо/, peг. №
******/10.02.2023г. от М. М. А. - м. с. в **** № *** „С.“, град В. и Докладна
записка, рег.№ ******/15.02.2023г. от М. У. - директор на д. г. № **** „С.“ до
директора на дирекция „З.“ при О. В. относно неизпълнение на служебните
задължения на м.с. В. Д. Х., с която са колежки и имат обща работа, а именно:
не познава документацията, която се изисква за водене в детската градина, не
познава имунизационния статус на деца на възраст от 7 години; не знае какви
документи се изисква да представят родителите при нов прием на дете в
детска градина; не уведомява ръководството на детската градина, когато има
инфекциозни заболявания, шарки и други; пише в тетрадките, където сметне,
че е добре, но не и в журналите за заболявания; непрекъснато безпокои децата
и персонала, който ги обгрижва като нарушава учебния процес и др. Издава
протоколи за проверки, които не извършва. Проверките й за пълна
дезинфекция в помещенията са винаги, когато децата спят. Проверява гърлата
на децата с фенерче по време на хранене, което представлява опасност за
здравето и живота им. 3 . Становище с рег.№ ****/27.02.2023г. от О. с. към д.
г. № *** „С.“- град В. до директор на дирекция „З.“ при община В., относно
смущаващо поведение на м.с. В. Д. Х., че са силно притеснени и сериозно
разтревожени от поведението и компетентността й. 4. Докладна записка с рег.
2 № *****/23.03.2023 година от М. У.-директор на***№ *** „С.“, град В. до
директора на дирекция „З.“ в община В. относно създадена опасност за
живота и здравето ситуация на дете в детската градина в 16.00 часа на
22.03.2023г., когато медицинска сестра В. Д. Х. то извела от група „З.“, която
е ситуирана на третия етаж в централната сграда, без да уведоми екипа на
групата. Отключила е предпазният механизъм на вратата и без да го включи
отново след като излязла, е завела детето на първия етаж. Изоставила го е
само, без надзор на възрастен и се е прибрала в медицинския кабинет. Детето
е било открито от директора на детската градина и върнато в групата.
Посочено е, че медицинска сестра В. Д. Х. не е извела детето по медицински
2
причини, а защото детето и е казало така. Превеждането на деца не е нейно
задължение. С това си действие създава предпоставка за опасна ситуация не
само за конкретното дете, а и за останалите деца в групата поради невключен
предпазен механизъм на вратата. С писмо /покана/, рег. №
******/07.03.2023г. са поискани обяснения от В. Д. Х.. На 21.03.2023 година
В. Х. е депозирала писмени обяснения рег. № *****/21.03.2023г. до кмета на
О. В., с което оспорва изложените обстоятелства. Сочат се като конкретни
пороци на оспорената заповед, че е издадена извън срока по чл. 194, ал.1 от
КТ - два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Срокът от представянето на Докладна записка, per. №
*****/06.03.2023г. е изтекъл на 06.05.2023г., а от представянето на Докладна
записка с рег.№ *****/23.03.2023 година на 23.05.2023г. И. по т. е дала
разрешение за уволнение без тя да е получила мнението на Т. Не са посочени
точно и ясно броя на нарушенията. Липсва системност на нарушението по
чл.190, ал.1, т.З от КТ, тъй като единствената дата, кога е извършено
нарушението е 23.01.2023г. Работодателят не е оценил правилно
обстоятелствата, при които са извършени твърдените нарушения -
обстановката, в която са извършени; общия климат в съответния отдел;
моментът, в който са извършени; неговото отражение върху останалите
служители; поведенито на работника; нервнопсихическото и емоционално
състояние на работника; мотивите, които са го тласкали към извършването и
т.н., като обосноваване на вида на дисциплинарно наказание пропорционално
на извършеното нарушение. Претендират се разноски.
От ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е
постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се
оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва, че между
страните е имало сключено валидно трудово правоотношение, което е било
прекратено с оспорената заповед с дисциплинарно уволнение. Сочи, че
заповедта съдържа всички законоустановени реквизити и е издадена от
компетентно лице в сроковете по чл. 194 КТ – едногодишен от извършване на
нарушението и двумесечен от неговото узнаване, като под „узнаване“ следва
да се счита моментът, в който работодателят е изяснил всички обстоятелства
свързани с нарушението, вкл. след извършени проверки и даване на
обяснения от работника. Сочи, че срокът по чл. 194 КТ не тече съобразно ал.
3 и ал. 4 от с.н. по време на ползван отпуск от работника, независимо от
неговото основание. В случая ищцата е ползвала отпуск от 15.02.2023г. до
28.02.2023г., 08.03.2023г. 14.03.2023г., 03.04.2023г. – 18.04.2023г. Сочи, че е
спазена процедурата по 193 КТ, като са поискани обяснения от работника.
Правилно е преценена тежестта на констатираните нарушения, които са
свързани с неизпълнения на съществени задължения по трудова
характеристика. Твърди, че е спазена нормата на чл. 333 ал. 1 КТ като е
поискано разрешение от ИТ. На основание чл. 333 ал. 2 КТ е поискано и
становище от *** В., тъй като ищцата е трудоустроена от Т., но не страда от
заболяване посочено в чл.1 от Наредба № 5 за болестите при които
работниците боледуващи от тях имат право на особена закрила по чл. 333 ал.
1 КТ.
Варненският районен съд, като взе предвид доводите и
възраженията на страните по делото, и след преценка на събраните
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
3
от фактическа страна следното:
От приетите като писмени доказателства документи съдържащи се в
трудово досие на В. Д. Х., и преписка на ИТ № **** /вх.№ *****/12.05.2023г./
представени като заверени копия:
Допълнително споразумение към трудов договор № *****/20.07.2006г.;
№ ****/27.08.08г.; № ****/22.01.2007г.; № *****/31.07.2007г. №
****/18.07.2014г., № *****/21.07.2014г. № *****/25.08.2014г., №
********/20.08.2014г. към трудов договор, № ******/29.08.2014г.; Заповеди
№ ****/15.04.2021г., № ****08.03.2021г. № *****/01.04.2021г., №
*****/06.06.2022г. № ****/08.09.2022г., № *****/13.12.2021г. на К. на О. В.;
длъжностна характеристика за м. сестра в здравен кабинет в детска градина
или детска градина с яслена група; Копие на трудова книжка № ***, серия
****, № *****; фишове за период от 08.2021г. до 02.2022г.; фиш за заплата
за 05.2023г.; отчет на дейността на на длъжност медицинска сестра, се
установява, че В. Д. Х. е работила като Медицински специалист в здравен
кабинет в **** № *** ,,С.“ за периода от 01.09.2022г. до 30.05.2023г.
Въз основа на заявление от 29.03.2023г. от В. Х., със заповед на кмета
на О. В. от № ****/13.02.2023г. и № ****/29.03.2023г., й е разрешено да
ползва общо 10 работни дни платен годишен отпуск от 03.04.2023г. до
18.04.2023г. Съобразно болничен лист от 08.03.2023г. В. Х. е била в отпуск
поради временна неработоспособност в периода от 08.03.2023г. до
14.03.2023г.
От докладна записка от А. М. Г., Д. на д.„З.“, О. В., рег. №
******/06.03.2023г.; Докладна записка ****/24.01.2023г. с Протокол за
здравословно състояние на децата, хранене, хигиена дезинфекция от
23.01.2023г.; Докладна записка с рeг. № ****/15.02.2023г.; Уведомление с рeг.
№***/10.02.2023г.; Уведомление Изх. № ****13.02.2023г.; Становище с рeг.
№ ****/27.02.2023г.; Констативен протокол № *****/08.01.23г, се установява,
че директора на Д. „З.“ е обобщила постъпили до нея сигнали и докладни
записки от директора, служители и обществения съвет към *** № ****„С.“ за
некомпетентност и лошо изпълнение на служебните задължения от м.с. В. Х.,
застрашаващо сериозно здравето на децата, като е уведомила писмено за това
к. на О. В.на 06.03.2023г.
С Експертно решение № *****от 085/14.06.2021г. на Т. на В. Д. Х. е
поставена диагноза „вродена аномалия на сърцето“, като й е определена 50%
трайно намалена работоспособност за срок от две години и е дадено
предписание за противопоказни условия на труд. Това ЕР е било приложено
към Писмо Peг. № *****/23.02.2023г., с което е поискано становище от ****–
В. относно прекратяването на трудовото правоотношение с м.с. В. Х.. В
отговор на писмото е издадено Експертно решение № ***/16.03.2023г. на Т.,
според което лицето не попада сред изброените в чл. 1 ал. 1 от Наредба 5, но
е под закрилата на чл. 333 ал. 1 т. 2 от КТ и не е целесъобразно прекратяване
на договора във връзка с адаптацията на организма при промяна на условията
на труд.
С Писмо №*****/13.04.2023г. изпратено на 11.05.2023г., в което
като приложени са посочени Експертно решение № ****/14.06.2021г. на Т.и
Експертно решение № ****/16.03.2023г. на Т., О. В. е поискала
предварително разрешение от „****“ В. за прекратяване на трудовото
правоотношение с м.с. В. Х., което е било дадено от Д. на „****“- В., респ.
4
получено с Писмо вх.рег. № ******/16.05.2023г.
С получено от В. Х. на 16.03.2023г. писмо рег. №
**********/07.03.2023г. на О. В. са поискани обяснения от В. Д. Х. във
връзка с данните за извършени дисциплинарни нарушения посочени в
докладна записка рег. № ******/06.03.2023г, която е била приложена към
искането. На 21.03.2023 година В. Х. е депозирала писмени обяснения рег. №
******/21.03.2023г. до к. на О.В., с което е оспорила изложените
обстоятелства.
Със Заповед № ****30.05.2023г. на К. на О. В. на В. Д. Х. е наложено
на основание чл. 188, т.3 вр, с чл.190, ал.1, т.3, чл.187, т.3 от ***
дисциплинарно наказание „У.“, считано от деня следващ датата на връчване
на заповедта - 31.05.2023г. срещу подпис. В заповедта като обстоятелства
обосновавщи наложеното наказание са посочени – 1. Докладна записка, peг.
№ ****/06.03.2023г. от директор на Д. „З.“ при О. В., относно системни
нарушения на трудовата дисциплина от страна на В. Д. Х., изразяващи се в
неизпълнение на възложената й работа и неспазване на технически и
технологични правила, пропуски в изпълнение на служебни задължения,
съгласно длъжностната характеритика, а именно - застрашаване здравето на
децата и извършена проверка, при която е установено следното: На
23.01.2023г. в централната сграда на **** № *** „С.“ е получено бързо
известие за заболяване на дете в **** група от с. Медицинска сестра В. Д. го е
получила, но не е информирала за това нито директора, нито учителя, който е
на смяна в групата, за да може да бъдат уведомени своевременно и
родителите на децата. Не е направила списъци на контактни неконтактни
деца. Не е издала медицински бележки за извършване на носогърлена
натривка на децата от групата, които през деня са били на детска градина, не е
сложила бележка за карантина на вратата на стаята, където се помещава
групата. Описаните пропуски в преките служебни задължения на медицинска
сестра В. Х. са констатирани от служителите на Д. „З.“ при извършена
проверка на място на 08.02.2023г. като за същата е съставен констативен
протокол № *****/08.02.2023г. 2 . Уведомление /писмо/, peг. №
****/10.02.2023г. от М. М. А. - м. с. в **** № **** „С.“, г. В. и Д. з., рег.№
*****/15.02.2023г. от М. У. - д. на д. г. № **** „С.“ до д.на д. „З.“ при О. В.
относно неизпълнение на служебните задължения на м.с. В. Д. Х., с която са
колежки и имат обща работа, а именно: не познава документацията, която се
изисква за водене в детската градина, не познава имунизационния статус на
деца на възраст от 7 години; не знае какви документи се изисква да
представят родителите при нов прием на дете в детска градина; не уведомява
ръководството на детската градина, когато има инфекциозни заболявания,
шарки и други; пише в тетрадките, където сметне, че е добре, но не и в
журналите за заболявания; непрекъснато безпокои децата и персонала, който
ги обгрижва като нарушава учебния процес и др. Издава протоколи за
проверки, които не извършва. Проверките й за пълна дезинфекция в
помещенията са винаги, когато децата спят. Проверява гърлата на децата с
фенерче по време на хранене, което представлява опасност за здравето и
живота им. 3 . Становище с рег.№ ****/27.02.2023г. от О. с. към д. г. №
****„С.“- град В. до д. на д. „З.“ при о. В., относно смущаващо поведение на
м.с. В. Д. Х., че са силно притеснени и сериозно разтревожени от поведението
и компетентността й. 4. Докладна записка с рег. *** № *****23.03.2023
5
година от М. У.-д. на **** № ****„С.“, град В. до д. на д. „З.“ в о. В. относно
създадена опасност за живота и здравето ситуация на дете в детската градина
в 16.00 часа на 22.03.2023г., когато медицинска сестра В. Д. Х. то извела от
група „З.“, която е ситуирана на третия етаж в централната сграда, без да
уведоми екипа на групата. Отключила е предпазният механизъм на вратата и
без да го включи отново след като излязла, е завела детето на първия етаж.
Изоставила го е само, без надзор на възрастен и се е прибрала в медицинския
кабинет. Детето е било открито от директора на детската градина и върнато в
групата. Посочено е, че медицинска сестра В. Д. Х. не е извела детето по
медицински причини, а защото детето и е казало така. Извеждането на деца не
е нейно задължение. С това си действие създава предпоставка за опасна
ситуация не само за конкретното дете, а и за останалите деца в групата
поради невключен предпазен механизъм на вратата
От събраните гласни доказателства – показания на водения от ищцата
свидетел П. Д. С. се установява, че e сестра на В. Х. и работи като медицинска
сестра в детска ясла ****-В. О. /о. за м./. Не е работила в детски градини, а
само в болници. В. Х. работела като медицинска сестра в *****„С.“ и
филиала й до „М.“ на четири часа от 14:00ч. до 18:00ч. Преди това е била във
вечерна гимназия ,,Д. Д. Свидетелката не е посещавала работното място на
сестра си, което е при заключени врати. Сестра й се обадила когато била
уволнена - ,,тук дойдоха М. и г-жа К. и ми казаха по-бързо разписвай и недей
усложнява нещата”. Питала дали може да размисли малко и дали може двама
свидетели да се подпишат, че отказва да се подпише. След това не я
освободили веднага от работа, а работила още три часа. Казали й, че трябва да
гледа децата в двора. Не е запозната с длъжностната характеристика на мед.
сестра в детско завадение. Сестра й е освидетелствана от Т. и има вродена
хемолитична анемия и вроден порок. Тя е носила присъствените листи на
сестра си на бул. „М. Л.“ където е офиса, на петия етаж, защото няма
асансьор, а тя не може да изкачва стъпала, понеже 2019г. паднала по тях и си
счупила ръката. Този присъствен лист си го попълва тя и директорката го
подписва. След това се носи в *****. Сестра й е споделяла, че непрекъснато
колежката й М. А. словесно я нападала, че е неграмотна, настройвала
персонала срещу нея, обиждала я, „беше детегледачка допреди години, кога
се изучи, кога стана медицинска сестра“. Сестра й е завършила във В. ****,,Н.
Н.“ още през 1984-1985г. и има диплома. Отношенията и с другите служители
в *** били обтегнати. С директорката била в добри отношения. Тя се е
държала добре с нея. Не й е споделяла, че има проблеми с колежките си,
защото е тих и затворен човек. По сигнал до Д. „З.“ от сестра й, че са я карали
да работи като детегледачка, д. А. Г. през месец януари или февруари 2023г.
или 2022г. я прехвърлила в **** „С.“. Свидетелката и сестра й са съседи и се
виждат ежечасно. Сестра й споделила за случая със скарлатинаата, че когато
бабата на детето към 16:00ч. е пристигнала да донесе бележката, тя отворила
прозореца и взела бележката, но не видяла директорката, за да я уведоми и е
оставила на бюрото, с бележка, че детето не е посещавало предходните дни
градината. Детето има амбулаторен лист и всичко е онлайн - болнични,
изследвания. Всички **** –та са уведомени още в деня, когато детето е със
скарлатина. Личния лекар известява всички институции. Проблемът бил, че
не е залепила на вратата на групата, но поради липсата на материали, тъй като
колегите й ги криели от нея. Сама си купувала от книжарницата журнали,
6
тетрадки да пише какво се случва, тъй като г-жа М., не желаела да й се пише,
тя където пише. Сестра й не искала да сигнализира за това. Тя е прекалено
тих и затворен човек и е премълчавала за нейна сметка. Споделила й също за
случай когато децата са били на терасата и са пили от трапезната вода от
машината, която е поставена с еднократните чаши. След това децата са
изведени на двора и тя тръгнала към двора, защото ако падне дете сестрата
наблюдава и помага. Директорката я срещнала и й казала да се върне да
почисти терасата, въпреки наличието на толкова детегледачки. Тя е работила
към О. 19 години. За този период не е имало никакви оплаквания от нея, че не
знае как се попълват документи във връзка с нейните задължения. От страна
на родители не е споделяла да е имало оплаквания. Здравословното й
състояние, след уволнението се обострило.
От показанията на водения от ответника свидетел М. Х. У.се
установява, че е Д. на д. г. ,,С.“. Познава В. Х., която работела като
медицинска сестра, в детската градина по съвместителство около 3-4 години,
до 01.06.2023г. Работодателят на В. Д. е к. на О. В. От постъпването й на
работа установила, че не се справя както трябва. Решила да й помогне, като
изискала отново най-актуалната длъжностна характеристика и й я дала да я
чете и да се запознава със задълженията си. Родители започнали да шушукат
и да питат какво е това лице, какво прави там. Сутрин В. първоначално била
във филиал ,,Я. С.“. Родители и други служители споделяли, че по времето на
,,К.“ когато трябвало да прави филтър, тя не можела да борави с термометъра
с дистанционно отмерване на температурата. Слагало го без да го включва и
родителите като погледнели виждали, че термометърът не е включен. С
фенерче трябвало да им свети в устата да им види гърлата, а тя им светила в
очите. Един от работниците си забравил големия фенер и тя го взела и с този
мощен фенер е светила в очите на децата. Децата се стресирали, започваха да
плачат и сутрин не искали да им се прави филтър. Децата като я видели и
започвали да се притесняват. Тя не комуникирала, не поздравявала никого –
пр. „добро утро“, „добър ден“, „здравейте“. Ако нещо е трябвало да направи
побутва детето. След това я преместили в централна сграда, втора смяна –
след като си тръгне медицинската сестра, която е първа смяна от 08:00 ч., тя
на четири часа да допълва следобед. Така и не научила на домофона къде да
позвъни. Звъняла в групите и събуждала деца по времето, когато са заспали.
Влизала в медицинския кабинет започвала да чете длъжностната
характеристика и заспива. Включително при една от проверките от О. като
дошли по нейн сигнал я заварили да спи. Гледали я 3-4 минути и я събудили.
Не можела да си извършва преките задължения. На два пъти имало случай на
дете с травма. Единия път обработила със спирт раната на съвсем скоро
ударено дете. Детето изпаднало в стрес, защото изпитало силна болка. Дете се
ударило на двора и свидетелката заедно с помощник-възпитателката
обработили раната, а тя стояла пред медицинския шкаф и не знаела кое какво
е в него. Вместо марля подавала памук. Не можела да дозира капки за
температура и не знаела колко капки да даде. В един от отчетите си, които
правят периодично записала, че има четири или пет деца, може и повече, с
херпес-зостер. Нямало такова дете в града въобще. Не водела документация
за филтъра и за проверката за въшливост. Тя не познавала въшка. Като
проверявала главата на дете, гледала на една страна. По време на храна на
децата, започвала да им прави филтър - устата им била пълна с храна, а тя
7
искала да им проверява гърлото. Правила неща извън длъжностната й
характеристика - децата докато се хранят, тя започва да отсервира. Метяла
по няколко пъти на ден в занималнята или в двора лятно време и по пет пъти
е излизала да изхвърля боклук, както е с чехлите, с които е вътре. Вземала
книжките на децата, в които дори учителите не би трябвало да пишат и
рисувала в тях. Не затваряла вратите след себе си, което създавало опасност,
тъй като детската градина, е разположена на централно място и има оживени
улици. От детската градина директно се излиза на улицата, нямам двор, което
е много опасно. По задължение от пожарната нямали право да заключват
вратата. Вратата е с паникбрава и при леко натискане се отваря. С тази цел
периметъра на всяка група е обезопасен с устройство, което е високо горе, за
да няма достъп до него и да може да се отваря и да се затваря така, че детето
от групата, да може да отиде до тоалетна или до коридора, или до шкафчето
си и да се върне, без учителката да се притеснява. Определени хора трябвало
да изпращат децата, на които това им е задължението. Родителите са с достъп
долу до входа. През м. март В. взела дете от група, без да се обади на
учителката, без да затвори след себе си резето горе на устройството и го
извела и го е оставила долу във фоайето съвсем близо до тази паник брава. По
случайност свидетелката видяла това дете да стои само, притеснено,
уплашено и не знаело какво да прави. Казало ,,една баба ме доведе“.
Учителката на групата казала, че медицинската сестра е влизала за пореден
път в групата без причина и го е извела. Като попитала В. Х. защо е извела
детето, тя отговорал ,,ми то така ми каза”. Имало случай когато от филиал ,,Я.
С.” дете е имало оплаквания, че го боли стомахчето и тя го извела от
занималнята до предверието, за го прегледа на спокойствие, а след това без да
се обади на учителката от филиала, го завела в централна сграда да пита
колежката си какво да прави, защото не знаела. В петък са се обадили с бързо
известие, че има дете в карантина с варицела. Това е силно заразно
заболяване, което съгласно Наредба 5 за регистриране, съобщаване и отчет на
заразните болести си има процедура, която трябва да бъде спазена.
Процедурата гласи да бъдат уведомени веднага учителите, родителите, тъй
като има бременни майки. Има и родители с по две- три деца в различни
групи. Трябва да се направят списъци на контактни и неконтактни. Трябва да
издаде заповед за разпределянето на децата. В. Х. получила съобщението и не
информирала никого в петък следобед. В понеделник сутринта приели деца
без да знаят. Уведомяването за това можела да го направи и по служебните
телефони, които са задължени да вдигат по всяко време. Можело е да каже, но
тя не говорела. Имала проблеми с комуникацията. Когато трябвало всеки
месец да влезе и да й подпише присъствения лист, тя по десет минути се
колебаела пред съседните врати на директора и заместник-директора къде да
влезе. Влизала при заместник-директора и го питала „Нали Вие сте
директора?” Тя й казвала „не”. Излизала и след дълго колебание влизала при
директора без да проговори нищо, без добър ден, без поздрав, побутвала един
лист на бюрото и чакала докато се сети, че трябва да го подпише, след което
го взема и си тръгва. Ако я попита „Това е уведомление, че ще излизаш в
отпуска ли? ”, тя казвала „да” и излизала. В. Х. не е споделяла да има
проблеми с колегите си или за проблем с откриването на определени
материали. В детската градина има четири медицински лица с нея и лекар.
Старшата сестра се казва М. А. Тя е казала на свидетелката, че поканила В. да
8
й обясни. Казала й да си вземе един тефтер и да си записва, защото тя идва от
училище, а тук си има друг ред. Тя я послушала и й казала, че знае повече от
нея, да не я занимава и си тръгнала. За улеснение на медицинските лица са
направени протоколи /идентични по форма с протокол на л.603/, с които да
могат бързо и лесно да правят проверка за хигиена, дезинфекция и т.н.
Няколко пъти й е обяснявано, как се попълват, включително и от общината
като идвали на проверка й обяснявали. Помощник- възпитателите пишели, че
не са съгласни с изписаното, но тя ги поставяла под вратата на дирекцията.
Всяка сутрин, като влезела в дирекцията намирала протокол. Направени са
протоколи в 15:00 ч. за пълна дезинфекция децата докато спят, а тя се прави
вечер в 18:00ч. когато напуснат децата, тъй като препаратите може да се
отразят зле на здравето им. Не е посочено, кога точно, какво е направено. Не
познавала изискванията за имунизационен статус. При прием на дете в детска
градина, трябва да има четиринадесет направени ваксини. Тя не знаела кои са
и не можела да ги преброи. Не можела да приеме дете в детската градина, тъй
като не знае на какви изисквания трябва да отговарят документите. В някой
от протоколите и отчетите има подпис на директора, след което казала на В.,
че отказва да се подписва тъй като не носят никаква информация и са
написани непрофесионално. За случая със скарлатината в понеделник със
закъснение, постфактум са извършени нужните действия от медицинска
сестра А. В деня на случилото се била в детската градина, но тя не е отишла
да я уведоми. Много от ситуациите не са записани в докладните довели до
уволнението на лицето -пр. с детето, което е било с травма обработена със
спирт, тъй като е била в отпуск и не го е възприела лично, а за другото дете,
което е била на двора сметнала, че е маловажно и малко опасно за детето.
Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон,
намира за установено от правна страна следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
344 ал. 1 т. 1 и т. 3 КТ.
При оспорване законността на уволнение, в тежест на работодателя -
ответник е да докаже, че е спазил всички законови изисквания, за да се
прекрати трудовия договор – чрез издаден писмен акт от компетентен орган
по съответния в КТ ред и при настъпили законоустановените основания за
това. Съдът е длъжен и служебно да изследва наличието на тези изисквания.
В контекста на процесния казус ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване изложените в молбата факти и обстоятелства
относно извършените нарушения в процедурата при налагане на
дисциплинарното наказание уволнение. Респ. ответникът носи
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че наложеното
дисциплинарно наказание и издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение са съобразени с законоустановената в КТ процедура, както и
че посочените дисциплинарни нарушения са действително извършени.
На основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК са приети за безпорни и
ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата относно наличието на
сключен между страните трудов договор, по силата на който от 04.01.2006г.
ищцата е полагала труд в полза на ответника- работодател на длъжност „м.
с.“, и прекратяването му на 31.05.2023г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ
– поради наложено наказание дисциплинарно уволнение.
Процесната заповед за прекратяване на трудово правоотношение, която
9
се иска да бъде отменена, е издадена на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 вр. чл. 190
ал. 1 т. 3 вр. чл. 187 т. 3 КТ – поради дисциплинарно уволнение. В случая не
се твърди незаконосъобразност на формата на заповедта, с която е уволнен
ищеца, като съдът след извършената служебна проверка не констатира такава.
При това положение на изследване подлежат другите твърдяни пороци
при извършване на процесното уволнение. Съобразно нормата на чл. 194 ал. 1
КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Съобразно ал. 3 и ал. 4 от с.н. Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.
Сроковете по ал. 1 не текат и през времето от подаване на искането до
получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на
предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в
случаите по чл. 333 ал. 1.
Видно от обсъдената докладна записка рег. № ****/06.03.2023г.
изготвена от А. М. Г. - Д. на д. „З.“, О. В., работодателят на ищцата е открил
по см. чл. 194 ал. 1 КТ нарушенията на датата, когато е бил уведомен за
констатираните такива от преките й ръководители и колегите й на
06.03.2023г. Заповедта за уволнение е издадена на 29.05.2023г. В този период
обаче според гореобсъдените доказателства, ищцата е ползвала 10 дни платен
годишен отпуск и 7 дена отпуск поради временна неработоспособност, през
които двумесечният срок съобразно нормата на чл. 194 ал. 3 КТ не е текъл.
Срокът не е текъл съобразно нормата на чл. 194 ал. 4 КТ и в периода от 11.05.
до 16.05.2023г., тъй като през това време е било искано, респ. получено
разрешение от ИТ. Не е текъл и в срока от поискването до получаването на
менине от Т. От изложеното следва, че заповедта е издадена в срок.
Съобразно чл. 344 ал. 3 КТ, в случаите, когато за извършване на
уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда
или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било
дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като
незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по
същество.
От това следва, че преюдициални спрямо обсъждането на фактите
относно действително извършеното дисциплинарно нарушение, са въпросите
било ли е изискуемо в случая и налице ли е надлежно дадедно разрешение от
инспекцията по труда. Като допълнителна предпоставка нормата на чл. 333
ал. 2 КТ изисква при трудоустроен работник преди разрешението от *** да се
изиска становището на Т.
В случая предвид гореобсъденото решение на Т. от 2021г., с което й е
определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от две години и е
дадено предписание за противопоказни условия на труд, съдът приема, че
ищцата е била трудоустроена. Съобразно трайната съдебна практика
трудоустроен по смисъла на чл. 333 ал. 1, т. 2 КТ е този работник или
служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от
компетентните здравни органи. Без значение за закрилата при уволнение е
дали предписанието на здравните органи е изпълнено или не от работодателя.
Според гореобсъденото решение № ********/16.03.2023г. на Т. е
налице изготвено становище по см. на чл. 333 ал. 2 КТ, което, според
обсъденото пълно копие на преписка образувана при **** по искане
10
№*****/13.04.2023г. на О. В. за даване на предварително разрешение за
уволнение, е било приложено към искането, респ. **** го е взела предвид.
Съобразно текста на цитираната норма от КТ и трайната съдебна практика
/пр. Решение № 168 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 602/2011 г., IV г. о.,
ГК/ - ясно и категорично се изисква „мнение“ на Т.. Посочената дума мнение съгласно
"Български тълковен речник", Четвърто издание, допълнено и преработено на издателство
"Наука и изкуство" - София, 2005г., е синоним на думите "становище", "възглед",
"схващане", "гледище", "гледна точка", и няма обвързващ характер. Поради това за да бъде
спазен законът е необходимо да се изиска и получи мнението на Т., без то да обвързва
работодателя.
Предвид обсъдените доводи, съдът намира, че при процесното
уволнение не са налице пороци в процедурата по прилагането на чл. 333 ал. 1
т. 2 и ал. 2 КТ, доколкото е налице надлежно поискано и съотв. дадено
разрешение от инспекцията по труда преди издаване на обжалваната заповед
по чл. 195 КТ.
Съдът не намира извършени от работодателя нарушения и в нормативно
уредената в чл. 193 – 195 КТ процедурата, по която е извършено уволнението
- предвид гореобсъденото писмо от 07.03.2023г., съдът намира, че е спазено и
изискването на чл. 193 ал.1 КТ, тъй като от работника са изискани писмени
обяснения относно описаните в докладна записка системни дисциплинарни
нарушения, каквито обяснения той е депозирал. В тази насока съдът не
намира за порок наличието на включено в заповедта дисциплинарно
нарушение, за което не са поискани обяснения, тъй като това нарушение е
извършено в хода на вече започнала процедура по налагане на дисциплинарно
наказание, за което работника е бил уведомен. Дори и да се приеме
обратното, и това нарушение да не се вземе предвид, в конкретния случай
липсата му не се отразява на наличието на останалите описания
нарушения.Съдът намира също така, че заповедта съдържа достатъчно
подробна и ясна мотивна част, от която е възможно работника да възприеме,
респ. да се защити, за кои дисциплинарни нарушения е привлечен към
отговорност.
При разглеждането му по същество, съдът намира, че в случая
наказанието е наложено за едно от дисциплинарните нарушения изброени в
чл. 190 ал.1 КТ вр. чл. 187 КТ, при които закона допуска налагането на
дисциплинарно наказание уволнение при съответно спазване разпоредбата на
чл. 189 КТ, относно критериите, които работодателя трябва да съблюдава при
определяне вида и размера на дисциплинарното наказание - системни
нарушения на трудовата дисциплина по см. чл. 190 т. 3 КТ, изразяващи се в
разновидността им посочена в чл. 187 т. 3 КТ - неизпълнение на възложената
работа и неспазване на техническите и технологичните правила.
В чл. 186 КТ, нарушението на трудовата дисциплина е легално
дефинирано като „Виновното неизпълнение на трудовите задължения”, а
съдържанието на понятието „трудово задължение” е посочено в чл. 126 КТ,
където сред примерно изброените са по т.4 - да изпълнява работата си в
неоходимото качество и количество, по т. 5 - да спазва техническите и
технологическите правила; както и по т. 13 - да изпълнява и всички други
задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов
договор, от трудовия договор и от характера на работата.
Въз основа на обсъдената доказателствана съвкупност – съставени от
ръководители и колеги уведомителни писма, и въз основа на подробните,
11
последователни и безпротиворечиви показания на прекия й ръководител –
директора на ДГ, съдът намира, че действително от страна на работника е
било налице трайно несправяне със задълженията му по длъжностна
характеристика, както и неспазвавне на уредените правила за работа с деца в
детска градина, които пряко са създавали предпоставки за застрашаване на
психическото и физическото им здраве. Работникът при положение, че
действително е имал противоречия с колеги и те умишлено са го
препятствали да изпълнява задълженията си, е следвало да информира
ръководителите си - по възможност писмено. Няма твърдения за такива
негови действия.
От гореобсъдените доказателства и приета фактическа обстановка, съдът
намира, че исковете са неоснователни, тъй като работодателят установи в
настоящия случай спазването на нормативно уредената в КТ процедура за
уволнение. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на
акцесорния иск за обезщетение. Въз основа на изложените правни доводи,
исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ответната страна има право на
сторените в производството съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът определя в размер на 150 лева съобразно чл. 23
от Наредба за заплащане на правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. Х., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
б. „С.“ № ****, ет.****, ап.*** искове против О. В., ЕИК: ******, с адрес: гр.
В., ул. „О.п. п.“ № ****, с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 3 КТ, да
бъде признато за незаконно уволнението й извършено със заповед №
****/30.05.2023г. на К. на О. В., която да бъде отменена, и да бъде осъден
ответника да плати на ищцата сумата от 5940 лева обезщетение за времето,
през което е останала без работа поради уволнението - 30.05.2023 г. -
30.11.2023г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 28.07.2023г. до окончателното й плащане
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК В. Д. Х., ЕГН ********** да
заплати на О. В., ЕИК: *** сумата от 150 лева, представялваща направените
от нея в производството пред ВРС разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12
13