РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр.Мадан, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100239 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от К. Р. С.- старши публичен изпълнител в ТД на НАП
Пловдив с ЕИК 1310631880039 и адрес: гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106, чрез З. Х. - главен
юрисконсулт в ТД на НАП Пловдив против „В.“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Т. Х.
Б., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Дичо Петров“ № .., и ЕТ „М. П. - Т.“ с
ЕИК **, представляван от М. В. П. с адрес: гр. Р., Ж.К. “Възраждане“, с която са предявени
обективно и субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 216, ал. 1,
т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК.
В исковата молба се твърди, че В ТД на НАП Пловдив е образувано изпълнително
производство за събиране на установени публични задължения, дължими от „В.“ ЕООД с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Дичо Петров“ № ... Същите към
27.07.2022г. били размер общо на 285306,16лв./двеста осемдесет и пет хиляди, триста и
шест лева, 16 ст./ в т.ч. главница 79604.65лв. и лихва в размер на 205701,51лв. Така
посочените публични задължения на „В.“ ЕООД са установени с издадени на длъжника
актове за установяване на публични вземания, както и с подадени данъчни и осигурителни
декларации, в това число и следните:
1. Декларации по чл. 125. ал 1 от ЗДДС: №21001049325/13.09.2012г.;
№21001054926/14.11.2012г.; №21001057264;№**********/14.01.2013г.;
№21001062574/13.02.2013г.;№21001065152/13.03.2013г.;№**********/14.04.2013г.;
№**********/13.05.2013г.;№21001073170/13.06.2013г.;№21001076078/14.07.2013 г,.;
№21001078869/ 14.08.2013г.; №21001081440/14.09.2013г.; №21001083784/ 14.10.2013г.;
№21001086276/13.11.2013г. ;№21001091803/13.01.2014г.; №21001094869 /13.02.2014г.;
№21001097658/ 13.03.2014г.; №21001100718/14.04.2014г.: №21001103271 /14.05.2014г.;
№21001105877/ 13.06.2014г.; №21001105877/13.06.2014г.; №21001108653 /13.07.2014г.;
№21001123179/14.12.2014г.;№21001126091/14.01.2015г.;№21001128565/13.02.2015г.;
№21001131420/13.03.2015г.;№21001134040/12.04.2015г.;№21001136931/13.05.2015г,
№21001140234 от 13.06.2015г.
2. Декларации образец 6: №210021204445978/30.07.2012г.; №210021204943554/
28.08.2012г.;№210021205501045/27.09.2012г.;№210021206053892/ 29.10.2012г.;
№210021206655163/29.11.2012г.;№210021207143524/20.12.2012г.; №210021207149084/
20.12.2012г.;№210021207149107/20.12.2012г.:№210021207153314/ 20.12.2022г,
1
№210021207153537/20.12.2012г.; №210021207153597/20.12.2012г.; №210021207153714/
20.12.2012г.: №210023207153864/20.12.2012г.; №210021207153884/ 20.12.2012г.;
№210021207153926/ 20.12.2012г.; №210021207153926/ 20.12.2012г.; №210021207153966/
20.12.2012г.; №210021207154740/20.12.2012г.; №210021207154740 /20.12.2012г.;
№210021207154834/20.12.2012г.; №210021207155011/20.12.2012г. №210021207155270/
20.12.2012г.;№210021207155301/20.12.2012г.;№210021207155483/ 20.12.2012г.;
№210021300588204/30.01.2013г.; №210021300588204/30.01.2013г.: №210021301154736/
26.02.2013г.: №210021301154736/26.02.2013г.; №210021301790775/ 25.03.201Зг.;
№210021302531038/ 24.04.2013г.: №210021303312288/23.05.2013г.;
№210021303880879/25.06.2013 г.; №210021303880879/25.06.2013г.; №210021304441198/
25.07.2013г. ;№210021304967538/23.08.2013г.; №210021305558040/ 25.09.2013г.;
№210021306017864/ 24.10.2013г.: №210021306689168/25.11.2013г.: №210021307209619/
20.12.2013г.; №210021400438738/24.01.2014г.; №210021401480729./25.02.2014г;
№210021402236886/20.03.2014г. №210021403505731/23.04.2014г.; №210021404755880/
23.05.2014г.: №210021405619813/24.06.2014г.; №21002407445272/25.08.2014г.;
№210021408190931/24.09.2014г.; №210021409085433/24.10.2014г.: №210021409913355/
24.11.2014г.; №210021410838071/23.12.2014г.; №210021410838071/23.12.2014г.;
№21002150068776/23.01.2015г. ; №210021501689705/25.02.2015г.; №210021502819055/
25.03.2015г.; №210021503863417/24.04.2015г.;№210021504861461/24.05.2015г.;
№210021505853171/25.06.2015г.; №210021506727465/27.07.2015г.; №210021507459225/
24.08.2015г.;
3. Декларация по чл. 92 от ЗКПО: № 2100И0005876/08.03.2013г.
4. Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО: №21000143051070/ 28.10.2014г. и №
2100И00И544/ 28.01.2015г.
5. Акт за установяване на задължения по ЗМДТ № №-0034/26.05.2014г. и №
Д0035/26.05.2014г., издадени от Община Р..
За събиране на горепосочените публични задължения от „В.“ ЕООД в дирекция
„Събиране“ при ТД па НАП Пловдив е образувало изпълнително дело № **/2014 г., за което
лицето било уведомено със съобщение за доброволно изпълнение, връчено на 19.05.2014г.
За обезпечаване на публичните задължения, били предприети следните действия от
публичният изпълнител: наложен запор върху МПС – Товарен автомобил „Ивеко Магирус“
с peг. № **; запор върху МПС - Товарен автомобил „МАН“ с per. № **; запор върху МПС -
Багер с per. № ** и Багер с per. № **; запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки па дружеството, открити в ТБ “ИАБ“ АД. ТБ“ПИБ“АД и ТБ “Банка ДСК“ЕАД. запор
върху МПС, марка „Ивеко Магириус“ 340-34, с peг. № **; запор върху вземане от трето лице
- „И. в.“ ЕООД с ЕИК **по договор за наем от 31.07.2015г. и фактура №
**********/03.07.2015г. на стойност 5155 лева, запор върху вземане от трето лице - „Е. м.
т.“ ЕООД с ЕИК ** по договор от 17.07.2014 г. и фактура № **********/11.08.2014г. в
размер па 8782,15 лв., запор върху МПС- товарен автомобил „МАН“ с per. № ** и товарен
автомобил „МАН“ с рег. № **, запор върху МПС- товарен автомобил „МАН“ с per. № ** и
товарно ремарке и полуремарке с per. № **, запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки на лицето в 27 бр. търговски банки, както и запор върху притежавани от
лицето ценни книги. В хода на предприетите изпълнителни действия е констатирано, че
длъжникът се бил разпоредил със свое имущество при условията на чл. 216. ал. 1 т.2, 4 и т. 5
от ДОПК, като на 25.10.2017г. е осъществена покупко-продажба на недвижим имот -
Урегулиран поземлен имот УПИ...-МТС в квартал 47 /четиридесет и седми/ по
регулационния план на село Е., Община Р., ведно с построените в имота сгради,
обективирана в Нотариален акт № .., том I, peг. № .., дело № 319 от 25.10.2017г. по описа на
Нотариус Семир Бозов, с peг. № 356 на Нотариалната камара и район на действие- Районен
съд Мадан, с която „В.“ ЕООД с ЕИК **. чрез управителя Т. Х. Б. прехвърля на ЕТ “М. П. -
Т.“ гр. Р. с ЕИК ** собствеността върху гореописания недвижим имот. Съгласно изисканото
копие на нотариалния акт данъчната оценка на недвижимия имот е 14063,50 лв., а общата
продажна цена е в размер па 13328 лева, от която сумата от 9008 лева е стойността на
поземления имот. а сумата от 4320 лева с ДДС е стойността па сградите. Цената за
продажбата според нотариалния акт се заплаща чрез прихващане с дължими към тази дата
от продавача „В.“ ЕООД на купувача ЕТ „М. - П. - Т.“ суми по фактури № 2618/26.01.2016г.,
2
фактура № 2625/31.01.2016г, фактура № 2626/02.02.2016г.. фактура № 2629/09.02.2016г.,
фактура № 2638/17.02.2016г.. фактура № 2644/29.02.2016г.; фактура № 2649/27.02.2016г„
фактура № 2653 /29.02.2016г., фактура № 2661/06.03.2016г., фактура № 2662/08.03.2016г. и
фактура № 2663/09.03.2016г. на обща стойност 13328,00 лв. с протокол - споразумение от
01.10.2017г. Ищецът твърди, че са налице хипотезите на чл. 216, ал. 1 т.2, т.4 и т.5 от ДОПК
- осъществена възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при която даденото
значително надхвърля полученото, сделка, с намерение да се увреди публичният взискател,
както и сделка чрез която се погасяват парични задължения чрез прехвърляне на
собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните
взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника.
Счита, че е налице фактическия състав на чл. 216. ал. 1 т. 2 от ДОПК, а именно: извършване
на действия от страна на длъжника, насочени към отчуждаване на имущество, при което
даденото значително надхвърля по стойност полученото. предвид занижената стойност на
получената сума за притежаваното от длъжника имущество. Посочва, че продажната
стойност е по-малка от данъчната оценка на имота. Освен това, продажната цена била по-
ниска и от задължението на лицето по посочените в нотариалния акт фактури за покупки
издадени от ЕТ „М. - П. - Т.“, с които според договора за продажба се прихваща стойността
на продадения недвижим имот. Посочва, че пазарната стойност на притежавания от
длъжника друг недвижим имот, находящ се в същото населено място, длъжникът на
06.07.2016 г. прехвърлил като непарична вноска на „К.“ООД , е значително по-висока от
продажната цена на процесния недвижим имот, което се установявало от обявеното в ТР
заключение по чл. 72, ал. 2 от ТЗ.
На второ място счита, че става въпрос за сделка, осъществена с намерение да се
увреди публичния взискател, при което била изпълнена хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от
ДОПК. Посочва, че публичните задължения на дружеството- длъжник са в размер на
367268,09 лева, като с постановление от 20.10.2017 г. се налагало запор върху сумите по
банкови сметки в 27 броя търговски банки. Независимо от в хода на покупко-продажбата на
процесния недвижим имот „В.“ ЕООД декларирало, че дружеството няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигуровки. Обстоятелствата свидетелстващи за увреждащото намерение по повод
осъществената процесна продажба на недвижимия имот били продажната цена, която била
по-ниска от данъчната оценка на имота, както и по ниска от стойността на фактурите за
покупки, издадени от ЕТ М.П. - Т. за този период, стойността на апортирания в „К.“ ЕООД
друг съседен недвижим имот, както и знанието за наличие на установени публични
задължения към момента на продажбата, декларирането на липсата на такива, както и
решението на длъжника да погаси частните си задължения – акт на едноличния собственик
на капитала на „В.“ ЕООД № 1/01.10.2017г., вместо публичните такива със стойността на
продажбата, констатацията от страна администрацията при извършени справки в
информационните масиви на НАП, че „В.“ ЕООД не притежава други активи, годни да
послужат за цялостно обезпечаване на публичните му задължения. Намерението за
увреждане се доказвало и с продажбата на процесния недвижим имот на ЕТ М. П. Т., с
когото длъжника имал трайни търговски взаимоотношения. На трето място ищецът счита,
че е налице и хипотезата по чл. 216, ал. 1, т. 5 от ДОПК. тъй като с процесната продажба се
погасявали парични задължения дължими навторият ответник ЕТ „М.П. - Т.“ чрез
прехвърляне на собственост, като връщането и би довело до увеличаване па сумата, която
публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на
длъжника.
Предвид изложеното ищецът е формулирал искане да бъде постановено решение, с
което да бъде обявена осъществената покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с
Е., общ. Р., област С., удостоверена с Нотариален акт № .., том I, peг. № .., дело № 119 от
25.10.2017г. по описа на Нотариус Семир Бозов. с район на действие - Районен съд Мадан, с
per. № 356 на нотариалната камара, с която „В.“ ЕООД с ЕИК **чрез управителя си Т. Х. Б.
с ЕГН ********** продава на ЕТ „М. П. - Т.“, с ЕИК ** с представляващ М. Б. П.:
Урегулиран поземлен имот УПИ II/втори/-МТС в квартал 47/четиридесет и седми/ по
регулационния план па село Е., община Р., одобрен със Заповед № 209/22.05.1992г. на Кмета
на Община Р., застроен и незастроен с площ 2410 /две хиляди четиристотин и десет/
квадратни метра, съгласно скица №374/03.11.2009г. па Община Р., презаверена на
3
23.10.2017г. и удостоверение №4900/24.10.2017г. на Кмета на Община Р., при граници на
имота: изток - горски фонд, запад - УПИ I/първи/ в квартал 47/четиридесет и седми/, на
север - УПИ I/първи/ в квартал 47/четиридесет и седми/ и па юг - улична регулация, заедно с
построените в имота сгради, а именно: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА, състояща се от
3/три/ гаражни клетки, 3/три/ канцеларии, работилница, съблекалня и сервизни помещения с
обща застроена площ 140/сто и четиридесет/ квадратни метра, и МАСИВНА
ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА, състояща се от работилница и гараж със застроена площ от
56/петдесет и шест/ квадратни метра, за недействителна по отношение на държавата, на
основание чл. 216. ал. 1. т. 2 . т. 4 и т. 5 от ДОПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.
ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че за да е
изпълнен фактическия състав, пораждащ недействителността по чл. 216 ДОПК е
необходимо да са налице едновременно следните задължителни предпоставки: 1) длъжник
по установено публично задължение, 2) който е извършил разпоредително действие със свое
имущество, 2.1) след датата на установяване на задължението или 2.2.) респективно след
връчване на заповедта за ревизия, ако същата е резултирала в установяване на публични
задължения. Посочва, че разпоредбата на чл. 216 ДОПК изисква отчуждителните действия
да са извършели след датата на установяване на публичното задължение. Посочва, че ВКС е
формирал задължителна практика по чл. 290 ГПК, според която публичният изпълнител не
може да основава иска си по чл. 216 ДОПК на вземане, установено по декларация от страна
на длъжника. Публичното задължение трябвало да бъде установено с влязъл в сила
административен акт, респективно съдебно решение. Посочва, че според съда, съгласно чл.
108 ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт, респективно се считат за
установени след изтичането на петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109 ДОПК.
Позовава се на изменение на чл. 216 от ДОПК, /Закона за изменение и допълнение на
ДОПК, обн. ДВ бр.105/2020г., в сила от 01.01.2021 г./, изразяващо се в допълнението му с
израза „след датата на деклариране или на установяване”. Посочва, че едва след влизане в
сила на направеното изменение може да бъдат обявявани за недействителни и сделки,
сключени след датата на деклариране на публично задължение, като до 31.12.2020г. вкл.
задължителна предпоставка за установяване на такава недействителност е публичните
задължения на прехвърлителя да бъдат установели с влязъл в сила административен акт,
респективно съдебно решение, каквато е практиката на ВКС. От фактическите твърдения на
ищеца, а и от приложенията към исковата молба се установявало, че всички публични
задължения на първия ответник по делото - „В.” ЕООД, са установени с подадени от
дружеството декларации, а не с ревизионен акт и/или съдебно решение. Поради това
атакуваната от ищеца сделка не е извършена след датата на установяване на публичното
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, и исковете
били неоснователни само на това основание. По отношение на твърдението на ищеца, че
при сделката между ответниците, изповядана на 25.10.2017г., даденото значително
надхвърля полученото, ответникът взема следното становище – разликата между
продажната сума и данъчната оценка на имота била едва 738,50 лева, равняваща се на почти
1/19 от данъчната оценка на имота, което била незначителна разлика между двете суми и не
надхвърляла полученото по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Цената за продажбата
била заплатена чрез прихващане с дължими суми по 11 броя фактури, издадени от
Едноличен търговец „М. П. - Т.” на „В.” ЕООД на обща стойност 13328,00 лева. Фактурите
били издадени за доставки, извършени 21 месеца преди прехвърлянето, които поради
финансови затруднения на получателя не са били заплатени към 25.10.2017г. По всяка от
фактурите към датата на прехвърлянето е била натрупана лихва за забава, като общият
размер на лихвата за забава по всички фактури възлизал на 2566,52 лева. Освен лихвите по
прихванатите вземания, към датата на прехвърляне „В. ЕООД е било в забава за плащането
и на още 11 фактури, издадени от името на ответника, които също са били просрочени и със
забавено плащане. Невъзможността да бъдат платени с парични средства поради
затруднения на получателя, дългият период на забавата и трайните търговски отношения
между двамата търговци били обстоятелства, които са повлияли на вземането на решението
за съществените елементи на покупко-продажбата - размер на продажната цена и начин на
плащането й. Твърди, че посоченият от ищеца имот, който бил апортиран на значителна по-
висока стойност от „В.“ ЕООД, не бил идентичен нито по площ, нито по стойност от
4
придобития от ответника ЕТ М.П. Т., а и имала значителна разлика в състоянието на двата
имота. Посочва, че купеният от ЕТ М.П. Т. имот бил в изключително тежко функционално
състояние, както и по-малък на площ, а апортираният имот бил добре поддържан и работещ
обект. Оспорва твърдението на ищеца, че сделката била осъществена с намерение да се
увреди публичния взискател. Посочва, че при липса на доброволно плащане по издадени 22
броя фактури издадени от ЕТ М.П. Т. и предвид опасността от претендирането им по
съдебен ред, което щяло да доведе до значително нарастване на задължението поради
претенциите за лихви и разноски, за него като търговец било напълно приемливо
прехвърлянето на недвижим имот, чиято стойност е равна на размера на вземането й който
нямал средства да поддържа в добро техническо състояние.
Посочва, че след датата 25.10.2017 г. бил превел по сметка на НАП значителни суми
за погасяване на публичните си задължения, което опровергавало тезата на ищеца, че
намерението му било увреждане на кредитора чрез отчуждаване на имот, който би
послужил като източник на средства за покриване на задълженията. Оспорва и твърдението,
че сделката е между свързани лица, което да презумира намерението за увреда. Ответникът
счита, че напълно умишлено публичният взискател не е навел фактически твърдения и не е
приложил към исковата си молба, информация за актуалните публични задължения на „В.”
ЕООД. Макар че изпълнителното дело било образувано още през 2014 г., до 25.10.2017 г.
публичният изпълнител не бил наложил обезпечителни мерки и не бил насочвал
изпълнението върху недвижими имоти, собственост на длъжника. Такива мерки не са
предприети и до настоящия момент, като настоящото дело било и единственият иск по
чл.216 ал.1 ДОПК, предявен от публичния изпълнител. Предвид проявеното бездействие от
страна на публичния изпълнител в продължение на 8 години, било спорно дали успешното
провеждане на иска би довело до увеличаване на сумата от осребряване на имущество на
първия ответник. Посочва, след продажбата през 25.10.2017 г. „В.“ ЕООД не било останало
без активи, които биха послужили за погасяване на публичните задължения – недвижим
имот в гр. Р., движими вещи- самосвали, багери, булдозер. Публичните задължения на „В.“
ЕООД, съществували към 25.10.2017 г. били погасени от ответника, чрез плащане или по
давност, поради което покупко-продажбата на процесния имот не следвало да се обявява за
недействителна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЕТ
„М.П. - Т.“, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че за да
е изпълнен фактическия състав, пораждащ недействителността по чл. 216 ДОПК е
необходимо да са налице: 1) длъжник по установено публично задължение, 2) който е
извършил разпоредително действие със свое имущество, 2.1) след датата на установяване на
задължението или 2.2.) респективно след връчване на заповедта за ревизия, ако същата е
резултирала в установяване на публични задължения. Посочва, че разпоредбата на чл. 216
ДОПК изисква отчуждителните действия да са извършели след датата на установяване на
публичното задължение. Посочва, че ВКС е формирал задължителна практика по чл. 290
ГПК, според която публичният изпълнител не може да основава иска си по чл. 216 ДОПК на
вземане, установено по декларация от страна на длъжника. Публичното задължение
трябвало да бъде установено с влязъл в сила административен акт, респективно съдебно
решение. Посочва, че според съда, съгласно чл. 108 ДОПК данъчните задължения се
установяват с ревизионен акт, респективно се считат за установени след изтичането на
петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109 ДОПК. Позовава се на изменение на
чл. 216 от ДОПК, /Закона за изменение и допълнение на ДОПК, обн. ДВ бр.105/2020г., в
сила от 01.01.2021 г./, изразяващо се в допълнението му с израза „след датата на
деклариране или на установяване”. Посочва, че едва след влизане в сила на направеното
изменение може да бъдат обявявани за недействителни и сделки, сключени след датата на
деклариране на публично задължение, като до 31.12.2020г. вкл. задължителна предпоставка
за установяване на такава недействителност е публичните задължения на прехвърлителя да
бъдат установели с влязъл в сила административен акт, респективно съдебно решение,
каквато е практиката на ВКС. От фактическите твърдения на ищеца, а и от приложенията
към исковата молба се установявало, че всички публични задължения на първия ответник по
делото - „В.” ЕООД, са установени с подадени от дружеството декларации, а не с
ревизионен акт и/или съдебно решение. Поради това атакуваната от ищеца сделка не е
извършена след датата на установяване на публичното задължение, съответно след
5
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, и исковете били неоснователни само на
това основание. По отношение на твърдението на ищеца, че при сделката между
ответниците, изповядана на 25.10.2017г., даденото значително надхвърля полученото,
ответникът взема следното становище – разликата между продажната сума и данъчната
оценка на имота била едва 738,50 лева, равняваща се на почти 1/19 от данъчната оценка на
имота, което била незначителна разлика между двете суми и не надхвърля полученото по
смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Цената за продажбата е заплатена чрез прихващане с
дължими суми по 11 броя фактури, издадени от Едноличен търговец М.П. - Т." на „В.”
ЕООД на обща стойност 13328,00 лева. Фактурите са издадени за доставки, извършени 21
месеца преди прехвърлянето, които поради финансови затруднения на получателя не са били
заплатени към 25.10.2017г. По всяка от фактурите към датата на прехвърлянето е била
натрупана лихва за забава в общ размер на 2566,52 лева. Освен лихвите по прихванатите
вземания, към датата на прехвърляне „В. ЕООД е било в забава за плащането и на още 11
фактури, издадени от името на отвентика, които също са били просрочени и със забавено
плащане. Невъзможността да бъдат платени с парични средства поради затруднения на
получателя, дългият период на забавата и трайните търговски отношения между двамата
търговци били обстоятелства, които са повлияли на вземането на решението за
съществените елементи на покупко-продажбата - размер на продажната цена и начин на
плащането й. Твърди, че посоченият от ищеца имот, който бил апортиран на значителна по-
висока стойност от „В.“ ЕООД, не бил идентичен нито по площ, нито по стойност от
придобития от ответника ЕТ М.П. Т., а и имала значителна разлика в състоянието на двата
имота. Посочва, че купеният от него имот бил в изключително тежко функционално
състояние, както и по-малък на площ. Оспорва твърдението на ищеца, че сделката била
осъществена с намерение да се увреди публичния взискател. Посочва, че при липса на
доброволно плащане по издадени 22 броя фактури, за ответника ЕТ М.П. Т. било напълно
приемливо придобиването на недвижим имот, вместо получаване на парични средства.
Преди изповядването на покупко-продажбата била направена справка в имотния регистър,
от която било видно, че по отношение на придобивания от него имот няма вписани
възбрани, искови молби и каквито и да било тежести, като ако такива бяха надлежно
вписани, в това число и по искане на публичния изпълнител за обезпечаване на публични
задължения на прехвърлителя, то ответникът нямало да стане страна по такава сделка.
Посочва, че не е знаел за съществуването на публични задължения на прехвърлителя.
Оспорва твърдението, че с другия ответник са свързани лица. Твърди, че са били в търговски
отношения, тъй като предметът на дейност на ЕТ М.П. - Т. бил доставка на горива, а „В.“
ЕООД се занимавало със строителство и транспорт. Тинче Бендерова била за кратко наета
по трудов договор в неговото предприятие, но това било много отдалечено във времето и е
само за няколко дена. Ответникът счита, че напълно умишлено публичният взискател не е
навел фактически твърдения и не е приложил към исковата си молба, информация за
актуалните публични задължения на „В.” ЕООД. При липса на такива данни ответникът бил
поставен в невъзможност да извърши преценка, дали връщането на купения от него имот би
довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при
разпределение на осребреното имущество на длъжника. Макар че изпълнителното дело е
било образувало още през 2014 година, до 25.10.2017г. публичният изпълнител не бил
наложил обезпечителни мерки и не бил насочвал изпълнението върху недвижими имоти,
собственост па длъжника „В.” ЕООД - видно от приложената справка от Имотния регистър,
воден от АВ. Такива мерки не са предприети и до настоящия момент, като настоящото дело
е и единственият иск по чл.216 ал.1 ДОПК, предявен от публичния изпълнител. Предвид
проявеното бездействие от страна на публичния изпълнител в продължение на 8 години,
било спорно дали успешното провеждане на иска би довело до увеличаване на сумата от
осребряване на имущество на първия ответник. Счита, че най-вероятно публичните
задължения на „В.” ЕООД, съществували към 25.10.2017г., са били погасени от длъжника
чрез плащане или са погасени по давност, поради което покупко-продажбата на процесния
имот не следва да се обявява за недействителна за да послужи имота за погасяване на
несъществуващи вече задължения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
6
Предявени са обективно и субективно съединени конститутивни искове с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 216 от ДОПК, за да възникне предявеното
потестативно право, следва в обективната действителност да са проявени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) ответникът „В.” ЕООД да е длъжник по
декларирано или установено публично задължение; 2) длъжникът да е извършил
разпоредителна сделка със свое имущество; 3) оспорената сделка да е извършена след датата
на установяване или деклариране на публичното му задължение. Тези правопораждащи
спорното материално преобразуващо право факти подлежат на главно и пълно доказване от
ищеца, както и:
В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК следва да бъде установено, че е налице
възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при които даденото значително
надхвърля по стойност полученото;
В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК следва да бъде установено, че сключената
сделка е извършена с намерение да се увредят публичните взискатели;
В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК следва да бъде установено, че с
извършеното от длъжника действие са погасени парични задължения чрез прехвърляне на
собственост, както и че връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните
взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника.
Специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на държавата и общините
при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги
увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3
ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Страните по увреждащата
сделка са необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при
възникнала между тях съвместна пасивна процесуална легитимация.
По отношение на първата предпоставка по чл. 216, ал. 1 ДОПК, а именно ответникът
„В.” ЕООД да е длъжник по декларирано или установено публично задължение са
представени следните доказателства:
1. Декларации по чл. 125. ал 1 от ЗДДС: №21001049325/13.09.2012г.-л.175;
№21001054926/14.11.2012г. - л. 173 д,; №21001057264/13.12.2012 г. - л. 174 д;
№**********/14.01.2013г. л. 172 д., №21001062574/13.02.2013г. л. 171 д.;
№21001065152/13.03.2013г. л. 170 д., ;№**********/14.04.2013г. л. 169 д.;
№**********/13.05.2013г. л. 168 д.;№21001073170/13.06.2013г. л. 167 д.;
№21001076078/14.07.2013 г л. 166 д..; №21001078869/ 14.08.2013г. л. 165 д.;
№21001081440/14.09.2013г. – л. 164 д.; №21001083784/ 13.10.2013г. л. 163 д,.
№21001086276/13.11.2013г.- л. 162 д.; №21001091803/13.01.2014г. – л. 161 д.;
№21001094869 /13.02.2014г. л. 160 д.; №21001097658/ 13.03.2014г. л. 159 д.;
№21001100718/14.04.2014г. л. 158: №21001103271 /14.05.2014г. л. 157 д.; №21001105877/
13.06.2014г. л. 156 д.; №21001108653/13.07.2014г.л. 155 д. №21001123179/14.12.2014г. л. 154
д.; №21001128565/13.02.2015г. л. 153 д.; №21001131420/13.03.2015г. л. 152 д.;
№21001134040/12.04.2015г. л. 151 д.;№21001136931/13.05.2015г. л. 150 д., №21001140234 от
13.06.2015г. л. 149 д.
2. Справка за задълженията на осигурител по декларация обр. 6 за период от 01/2010
г до 10/2017 г на л. 132-136 д., касаеща описаните в исковата молба декларации образец 6:
№210021204445978/30.07.2012г.;№210021204943554/28.08.2012г.;
№210021205501045/27.09.2012г.;№210021206053892/29.10.2012г.;
№210021206655163/29.11.2012г.;№210021207143524/20.12.2012г.;
№210021207149084/20.12.2012г.;№210021207149107/20.12.2012г.:
№210021207153314/20.12.2022г,№210021207153537/20.12.2012г.;
№210021207153597/20.12.2012г.;№210021207153714/20.12.2012г.:
№210023207153864/20.12.2012г.;№210021207153884/20.12.2012г.;
№210021207153926/20.12.2012г.;№210021207153926/ 20.12.2012г.; №210021207153966/
20.12.2012г.; №210021207154740/20.12.2012г.; №210021207154740/20.12.2012г.;
№210021207154834/20.12.2012г.;№210021207155011/20.12.2012г.;
№210021207155270/20.12.2012г.;№210021207155301/20.12.2012г.;
7
№210021207155483/20.12.2012г.;№210021300588204/30.01.2013г.;
210021300588204/30.01.2013г.: №210021301154736/ 26.02.2013г.:
№210021301154736/26.02.2013г.; №210021301790775/ 25.03.201Зг.;
№210021302531038/24.04.2013г.: №210021303312288/23.05.2013г.;
№210021303880879/25.06.2013г.; №210021303880879/25.06.2013г.; №210021304441198/
25.07.2013г. ;№210021304967538/23.08.2013г.; №210021305558040/ 25.09.2013г.;
№210021306017864/ 24.10.2013г.: №210021306689168/25.11.2013г.:№210021307209619/
20.12.2013г.;№210021400438738/24.01.2014г.;№210021401480729./25.02.2014г;
210021402236886/20.03.2014г.;№210021403505731/23.04.2014г.; №210021404755880/
23.05.2014г.:№210021405619813/24.06.2014г.;№21002407445272/25.08.2014г.;
№210021408190931/24.09.2014г.; №210021409085433/24.10.2014г.: №210021409913355/
24.11.2014г.;№210021410838071/23.12.2014г.;№210021410838071/23.12.2014г.;
№21002150068776/23.01.2015г. ; №210021501689705/25.02.2015г.; №210021502819055/
25.03.2015г.;№210021503863417/24.04.2015г.;№210021504861461/24.05.2015г.;
№210021505853171/25.06.2015г.; №210021506727465/27.07.2015г.; №210021507459225/
24.08.2015г.;
3. Декларация по чл. 92 от ЗКПО: № 2100И0005876/08.03.2013г. /л. 141-148 д./
4. Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО: №21000143051070/
28.10.2014г. /л. 139 – 140 д./ и № 2100И00И544/ 28.01.2015г. /л.137-138 д./
5. Акт за установяване на задължения по ЗМДТ № Д-0034/26.05.2014г. /л. 127 д./ и №
Д 0035/26.05.2014г., /л. 121 д./ издадени от Община Р..
Като доказателства по делото е приета справка за общите задължения на „В.“ ЕООД
към 26.10.2022 г. на л. 262-287 от делото, от която е видно, че към посочената дата
публичните задължения на първия ответник възлизат на 80315,38 лева – главница, 207731,27
лева – лихва, или общо 288046,65 лева.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том I, рег. № .., дело
№ 119 от 2017 г. по описа на нотариус Семир Бозов, рег. № 356 на НК на 25.10.2017 г. В.
ООД е прехвърлил в полза на ЕТ М.П. - Т. собствеността върху недвижим имот: УПИ ..
МТС в квартал 47 (четиридесет и седми) по регулационния план на с. Е., общ. Р., одобрен
със заповед № 209/25.05.1992 г. на Кмета на община Р., застроен и незастроен с площ от
2410 (две хиляди четиристотин и десет) кв.м. съгласно скица № 374/03.11.2009 г. на Община
Р., презаверена на 23.10.2017 г. и удостоверение № 4900/24.10.2017 г. на Кмета на Община
Р. при граници на имота на изток – горски фонд, запад – УПИ I в квартал 47, на север УПИ I
в квартал 47 на юг – улична регулация, заедно с построените в имота сгради, а именно:
двуетажна масивна сграда, състояща се от 3 гаражни клетни, 3 канцеларии, работилница,
съблекалня и сервизни помещения с обща застроепа площ 140/сто и четиридесет/ квадратни
метра, и МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА, състояща се от работилница и гараж със
застроена площ от 56/петдесет и шест/ квадратни метра срещу продажна цена от 13328 лева,
от която 9008 лева е стойността на поземления имот, а 4320 лева е стойността на сградите.
Съгласно клаузите на договора продажната цена се заплаща чрез прихващане с дължими от
продавача на купувача суми по 11 бр. фактури, издадени в периода от 31.01.2016 г. до
09.03.2016 г. Видно от представения като доказателство по делото заверено копие от
нотариален акт /л. 55-57 д./ данъчната оценка на процесния имот към момента на
сключването на договора за покупко-продажба- възлиза на 14063,50 лева.
Съдът намира за неоснователно въведеното с отговора на исковата молба от
ответника В. ЕООД възражение, че ищецът не може да основава иска си по чл. 216, ал. 1 от
ДОПК на вземане, установено по декларация от страна на длъжника, а единствено на
установено публично задължение с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение. Описаните по-горе вземания по т.1, т. 2, т.3 и т. 4 са установени по реда на чл. 109
от ДОПК. Съгласно чл.105 от ДОПК задълженията се внасят в сроковете, определени в
съответния закон, т. е те са изискуеми, без да е необходима санкция от държавен орган.
НАП има правомощия да осъществява контрол върху декларираните задължения и чрез
последващ ревизионен акт да установи различен размер на същите, но в случай на коректно
изчислени и декларирани задължения до ревизия и акт не се стига. Публичните вземания на
Държавата чрез НАП, не се установяват само с ревизионен акт, а се установяват и по реда,
предвиден в закона и установеността им възниква по силата на закона, предвид чл. 108, ал. 2
8
от ДОПК /в този смисъл Определение № 421 от 05.07.2022 г. по т. д. № 1145 / 2021 г. на
ВКС, 2-ро т. о./ В процесния случай, за декларираните от дружеството длъжник вземания е
изтекъл петгодишния срок за започване на ревизия, същите са присъединени към
изпълнителното производство по изпълнително дело № 597/2014 г. по описа на публичен
изпълнител при териториална дирекция на НАП гр. Пловдив, преди извършване на
атакуваната разпоредителна сделка. От друга страна предмет на изпълнителното дело са и
публични задължения установени с Акт за установяване на задължения по ЗМДТ №Д-
0034/26.05.2014г. и № Д 0035/26.05.2014г., издадени от Община Р.. С оглед изложеното
съдът намира, че са налице общите обективни предпоставки по чл. 216, ал. 1 от ДОПК, а
именно извършена сделка от длъжника след деклариране и установяване на публични
задължения. В чл. 216, ал. 1 ДОПК са предвидени шест различни хипотези, всяка от които
съдържа отделен различен фактически състав, като в случая се твърди наличието на
основанията на чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК за обявяване на оспорената възмездна
сделка за относително недействителна по отношение на държавата.
За да е налице фактическият състав на основанието по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК
следва да са налице възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които
даденото значително надхвърля по стойност полученото. Равностойността на престациите се
преценява към момента на сключването на сделката. Дали неравностойността на
престациите е значителна и оттук – дали тя обуславя недействителност на сделката, се
преценява във всеки конкретен случай /Решение № 107 от 14.11.2011 г. по търг. д. №
742/2010 г. на ВКС, I т.о./ По отношение на пазарната стойност на процесния недвижим
имот съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценъчна
експертиза, съобразно което пазарната стойност на УПИ II – МТС в кв. 47 по регулационния
план на с.Е., общ. Р., с площ от 2410 кв.м., заедно с построените в имота сгради възлиза на
28331 лева към датата на сделката – 25.10.2017 г. При това положение е налице
основанието за недействителност на договора по т.2 на чл.216, ал.1 от ДОПК, доколкото
пазарната стойност на недвижимия имот е два пъти по-голяма от продажната цена по
договора за покупко-продажба от 13328 лева, т.е. касае се за значително несъответствие
между продажната и пазарната цена на процесния недвижим имот.
За да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК трябва длъжникът
трябва да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди
публичния взискател, т.е. елемент от фактическия състав на посочената правна норма е
намерение за увреждане на публичния взискател - кредитор. В тежест на ищеца е да
установи наличието фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, пораждащ правото на
иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответните
действия и сделки /В този см. Решение № 436 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г., на
ВКС III г. о./. Намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял.
От събраните по делото доказателства е видно, че по изп.д. № .../2014г. по описа на
ТД на НАП Пловдив, офис Смолян са наложени множество обезпечителни мерки – запор
върху банковите сметки на длъжника наложен с Постановление изх. С170021-022-
0059656/20.10.2017 г. /л. 60 д./, връчено на ответника В. ЕООД на 24.10.2017г. /л. 62 д./;
запор върху МПС товарен автомобил марка МАН, рег. № ** и товарно ремарке и
полуремарке TRUCK TRAILER, с рег. № ** с постановление № С170021-022-
0021569/13.04.2017 г., получено от управителя на ответника В. ЕООД на 18.04.2017г. /л.
63д./; запор върху МПС товарен автомобил марка МАН, с рег. № ** и товарен автомобил
марка МАН, с рег. № **, с постановление № С160021-022-0012460/27.06.2016 г. /л. 64 д./;
Запор върху вземане от трето лице „Е. М. Т.“ ЕООД с постановление №
0597/2014/00048/25.09.2015 г./ л. 65 д./, връчено на 06.10.2015 г. /л. 70 д./, Запор върху
вземане от трето лице „И. В.“ с постановление № 0597/2014/000037/17.09.2015 г. /л. 71 д./,
връчено на 29.09.2015 г. /л. 76 д/, Запор върху МПС ИВЕКО МАГИРУС, с рег. № ** с
постановление № 0597/2014/000022/25.03.2015 г. /л. 77/. Ето защо съдът намира, че към
датата сключване на оспорената сделка - 25.10.2017 г. първият ответник е знаел за
наличието и размера на публичните си задължения, както и за наложената с постановление
№ С170021-022-0059656/20.10.2017 г. обезпечителна мярка - запор върху банковите сметки
9
на длъжника в 27 бр. търговски банки. Продажната цена по оспорената сделка, която е два
пъти по-малка от пазарната цена на прехвърления недвижим имот, не е била заплатена по
банков път в полза на продавача, а е извършено прихващане с вземания на купувача, с
когото продавача е бил в трайни търговски отношения и при когото управителя на
дружеството- продавач В. ЕООД Т.Х.Б. е работила по трудов договор през периода
07.02.2013г. – 19.02.2013г. / видно от представената справка за актуално състояние на
трудовите договори на Т.Х.Б. л. 17 д./. От друга страна от представената справка от Служба
по вписванията гр. Мадан на л. 30 – л. 46 от делото е видно, че на 24.07.2017г. „В.“ ЕООД
апортира в „К.“ ООД с ЕИК ** следните недвижими имоти: селскостопанска сграда, парцел
УПИ-V-673, с площ 1667 кв. м., с имотна партида 9827, находяща се в с.Е., общ. Р.; нощен
бар със застроена площ 768,28 кв. метра, с идентификатор 63207.501.160.1.10 и адрес гр. Р.,
бул. „България“ №2, вх. А, ет. 1; поземлен имот. парцел УПИ-673, малко дървообработващо
предприятие с площ 5630 кв. м., имотна партида 9826, и адрес с.Е., общ. Р.. От
представената справка за ПС, с данни предоставени от КАТ /л. 25 д./ е видно, че на
23.10.2017г. „В.“ ЕООД прехвърля собствеността в полза на Тинче Бендерова на лек
автомобил „Фолксваген тигуан“ СМ3883АР. а на „К.“ ЕООД, ЕИК ** на 24.10.2017г.: лек
автомобил „Мерцедес спринтер“ с рег. № **; лек автомобил „Форд транзит“ с рег. № ** и
товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. №**. От събраните по делото доказателства се
установява извод за намерение за увреждане, като обстоятелството, че първият ответник е
разполагал с друг недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор 63207.501.53.2.3 с
адрес: гр. Р., ул. България № 9, бл. 9, ет. 1, търговско помещение „Бар Кристал“ е
ирелевантно, доколкото пазарната стойност на този обект, която съгласно заключението на
съдебно-оценъчната експертиза към датата на атакуваната сделка възлиза на 137110 лева, не
е достатъчна за обезпечаване на публичните задължения, които към датата на продажбата са
възлизали на 367268,09 лева, до която сума е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника с Постановление за налагане на обезпечение № С170021-022-**/20.10.2017 г. Ето
защо е налице основанието за недействителност на договора по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК следва да бъде установено, че с
извършеното от длъжника действие са погасени парични задължения чрез прехвърляне на
собственост, както и че връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните
взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника. С
процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот е уговорено, че продажната
цена в размер от 13328 лева се заплаща от прехвърлителя „В.“ ЕООД на приобретателя на
процесния недвижим имот „ЕТ „М.П. - Т.“ чрез прихващане по 11 бр. фактури: фактура №
2618/26.01.2016 г., № 2625/31.01.2016 г., № 2626/02.02.2016 г., № 2629/09.02.2016 ., №
2638/17.02.2016 г., № 2644/29.02.2016 г., № 2649/27.02.2016 г., № 2653/29.02.2016 г., №
2661/06.03.2016 г., № 2662/08.03.2016 г., № 2663/09.03.2016 г. От заключението на
изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на
УПИ ** – МТС в кв. 47 по регулационния план на с.Е., общ. Р., с площ от 2410 кв.м., заедно
с построените в имота сгради възлиза на 28331 лева към датата на сделката – 25.10.2017 г.,
която сума е два пъти по-голяма от погасеното задължение на „В.“ ЕООД по цитираните
фактури. При това положение е налице основанието за недействителност на договора по
чл.216, ал.1, т. 5 от ДОПК, доколкото с атакуваната сделка е извършено погасяване на
парични задължения от „В.“ ЕООД в полза на ЕТ „М.П. - Т.“ чрез прехвърляне на
собственост върху недвижим имот, като при връщането би се стигнало до увеличаване на
сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното
имущество на длъжника.
Предвид изложеното искът като основателен ще се уважи и процесната сделка ще
бъде обявена за недействителна спрямо държавата на осн. чл. чл.216, ал.1, т.2 , т. 4 и т. 5 от
ДОПК
По отговорността за разноските:
По делото ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 300
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания, извършените процесуални действия и обема от събраните доказателства, която
10
сума на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят на ищеца, ведно с реализираните
разноски в размер на 250 лева за изготвяне на съдебно-оценъчна експертиза.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, доколкото ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса по делото заплащането на такава ще се възложи в тежест на ответниците, а
именно сумата в размер на 131,12 лева на осн. чл. 72, ал. 1 от ГПК. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо Държавата, по предявените искове от
К. Р. С.- старши публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив с ЕИК 1310631880039 и адрес:
гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106 против „В.“ ЕООД с ЕИК **, представлявано от Т.Х.Б., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Дичо Петров“ № .. и ЕТ „М. П. - Т.“ с ЕИК **,
представляван от М.В.П. с адрес: гр. Р., Ж.К. “Възраждане“, на основание чл. 216, ал. 1, т. 2,
т. 4 и т. 5 от ДОПК, осъществената с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № **, том I, рег. № **, дело № 119 от 2017 г от 25.10.2017г. по описа на нотариус
Семир Бозов, рег. № 356 на НК, с район на действие РС Мадан, сделка, с която В. ЕООД с
ЕИК ** е прехвърлило в полза на ЕТ М.П. - Т. с ЕИК ** собствеността върху недвижим
имот: УПИ ..- МТС в квартал 47 (четиридесет и седми) по регулационния план на с.Е., общ.
Р., одобрен със заповед № 209/25.05.1992 г. на Кмета на община Р., застроен и незастроен с
площ от 2410.00 (две хиляди четиристотин и десет) кв.м. съгласно скица № 374/03.11.2009 г.
на Община Р., презаверена на 23.10.2017 г. и удостоверение № 4900/24.10.2017 г. на Кмета
на Община Р. при граници на имота на изток – горски фонд, запад – УПИ I (първи) в квартал
47(четиридесет и седми), на север УПИ ..) в квартал 47(четиридесет и седми) и на юг –
улична регулация, заедно с построените в имота сгради, а именно: двуетажна масивна
сграда, състояща се от 3 (три) гаражни клетки, 3 (три) канцеларии, работилница, съблекалня
и сервизни помещения с обща застроена площ 140 (сто и четиридесет) квадратни метра, и
МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА, състояща се от работилница и гараж със застроена
площ от 56 (петдесет и шест) квадратни метра срещу продажна цена от 13328 лева, от която
9008 лева е стойността на поземления имот, а 4320 лева е стойността на сградите.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с ЕИК **, представлявано от Т.Х.Б., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Дичо Петров“ № . и ЕТ „М.П. - Т.“ с ЕИК**, представляван от
М.В.П. с адрес: гр. Р., Ж.К. “Възраждане“ ДА ЗАПЛАТЯТ НА ТД на НАП Пловдив с ЕИК
1310631880039 и адрес: гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106 сумата в размер на 300 лева -
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 250 лева депозит за изготвяне на
съдебно-оценъчна експертиза.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с ЕИК **, представлявано от Т.Х.Б., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Дичо Петров“ №.. и ЕТ „М.П. - Т.“ с ЕИК **, представляван от
М.В.П. с адрес: гр. Р., Ж.К. “Възраждане“, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Районен съд - Мадан сумата
в размер на 131,12 лева - държавна такса по делото, съгласно чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
11