Р Е Ш Е Н И Е
№93/12.2.2021г.
гр.
Пазарджик, 12.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 1183 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК,
вр. чл.25г, ал.2 от ЗРА и е образувано по жалба на „Вал Конструкторс-78“ ЕООД с
ЕИК: ********* против Заповед № 389/29.09.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена
в нарушение на административнопроизводствените
правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона, без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение
за случая от страна на административния орган. Моли се да бъде
отменена обжалваната заповед.
Претендират се сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание дружеството-жалбоподател
чрез процесуалния си представител поддържа така подадената жалба. Ангажира писмени
доказателства. Моли да се отмени
оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата -
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния
си представител моли
жалбата да бъде оставена без уважение, счита оспорената заповед за правилна и
законосъобразна. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател притежавало
регистрация на обект за отглеждане на риба и други водни организми на РС „Малка
Мътница“, находящо се в язовир „Малка Мътница“, землището на гр. Велинград,
имот № 02401, ЕКАТТЕ 10450, удостоверение за регистрация № 1198/19.05.2017 г.,
партида № 13400032 на „Вал Конструкторс-78“ ЕООД с ЕИК: *********.
С процесната заповед, предвид
прекратяването на договор за наем № Д-53-237/12.12.2016 г., сключен между „Напоителни
системи“ ЕАД и „Вал Конструкторс-78“ ЕООД, удостоверяващ основанието за
ползването на обекта, е прекратена регистрацията на жалбоподателя.
По делото е приложен договор за наем
от № Д-53-237/12.12.2016 г., сключен между „Напоителни системи“ ЕАД и „Вал
Конструкторс-78“ ЕООД, сключен за срок от 10 години. Със Заповед №
РД-11-173/06.07.2020 г. на Изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД е
прекратен договорът за наем № Д-53-237/12.12.2016 г. Заповедта за
прекратяването му е оспорена пред АССГ, като с влязло в сила определение
5655/28.07.2020 г. по адм. д. № 7144/2020 г. по описа на АССГ, потвърдено с
определение № 11439/03.09.2020 г. по адм.д. № 9303/2020 г. по описа на ВАС, жалбата
е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по
делото е прекратено, предвид на това, че оспореният акт не е индивидуален
административен акт.
След размяна на кореспонденция
между Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и „Напоителни системи“ ЕАД, с
която ИАРА са уведомени за прекратяването на договорът за наем, ответникът е
издал атакуваната заповед, получена от представител на дружеството-жалбоподател
на 12.10.2020 г. Жалбата срещу нея е подадена на 22.10.2020 г.
Въз основа на така изложената
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146
от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда
е да преценява целесъобразността на административния акт.
При извършената служебна проверка
на законосъобразността на заповедта на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че същата е издадена от компетентен орган - изпълнителния
директор на ИАРА, в кръга на предоставените му от закона правомощия - чл.
25г, ал. 1, т. 6 от ЗРА. Заповедта е издадена в предписаната от закона форма и
съдържание и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Съгласно
разпоредбата на чл. 25г, ал. 1, т. 6 от ЗРА изпълнителният директор
на ИАРА със заповед прекратява регистрацията на
лице при изтичане на срока на документа, удостоверяващ основанието за
ползване на обекта. Видно е, че в тези случаи органът действа в условията на
обвързана компетентност. Документът, удостоверяващ основанието за ползване на
обекта, е договорът за наем № Д-53-237/12.12.2016 г., сключен между „Напоителни
системи“ ЕАД и „Вал Конструкторс-78“ ЕООД, който е прекратен с Заповед №
РД-11-173/06.07.2020 г. на Изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД в
сила от датата на издаване ѝ. Предвиденото в закона правно основание за
издаване на атакуваната в настоящото производство заповед - чл. 25г, ал.
1, т. 6 от ЗРА се изпълнява напълно от изложената в заповедта фактическа
обстановка. Липсата на правно основание за ползване на обекта, за който се
прекратява разрешението за ползване, се установява по делото. Налице е сключен
договор за наем от страна на „Вал Конструкторс-78“ ЕООД със собственика на
обекта - „Напоителни системи“ ЕАД, който е прекратен. В настоящото производство
съдът няма правомощия да изследва дали дружеството е изпълнило коректно всички
ангажименти по договора за наем, както се твърди в жалбата и дали договорът е
прекратен основателно с оглед посоченото в заповедта за прекратяване на Изпълнителния
директор на „Напоителни системи“ ЕАД, че не са изпълнени ангажименти по
договора от страна на „Вал Конструкторс-78“ ЕООД. Важен за настоящото
производство е само въпросът дали е налице документ, удостоверяващ правното
основание за ползване на обекта. Такъв, с оглед прекратяването на договора за
наем, липсва.
Твърдението на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че „Вал Конструкторс-78“
ЕООД все още притежава разрешително за ползване на повърхностен воден обект –
язовир „Малка Мътница“, а именно приложеното по делото № 32460181/12.05.2017
г., издадено от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към МОСВ, е
неоснователно. Подобна позиция не държи сметка, че това разрешение е издадено
на основание Закона за водите, който с изискването за разрешение преследва
съвсем различни цели (да осигури интегрирано
управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на
населението съгласно чл.2, ал.1 от ЗВ). Освен това ЗВ предвижда
разрешителен режим за ползване на воден
обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, който се намира в
Глава трета на Закона за водите, регламентиращ използването на водните обекти, като
подобно разрешение не е свързано и не влияе върху правото на собственост на
водния обект или казано по друг начин – то не променя обстоятелството, че
собственик на водния обект е и си остава „Напоителни системи“ ЕАД. След
като от „Напоителни системи“ ЕАД е прекратен едностранно договорът за наем за
ползване на обекта с дружеството-жалбоподател, за последното не съществува
правно основание да продължава да ползва обекта.
Възражението в жалбата за наличие
на съществено нарушение на административнопроизводствените правила също е
неоснователно. Действително в преписката липсват данни, че дружеството е
уведомено за започване на производството по издаването на процесната заповед. Административни
актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона
- чл. 4, ал. 2 АПК. При липса на специален ред за издаване на процесната заповед в
ЗРА се прилага общия ред по Административнопроцесуалния кодекс, т.е. когато производството
по издаване на административен акт започва по инициатива на компетентния
административен орган, той е длъжен да уведоми за него заинтересованите
граждани и организации (чл. 24, предл. 1-во и чл. 26, ал. 1 АПК), като им осигури възможност да преглеждат документите по
преписката, да изразят становище по тях и да направят писмени искания и
възражения (чл. 34, ал. 1 и 3 АПК).
Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги
проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и 3 АПК).
Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени (чл. 35 АПК).
Цитираните правни норми действително са гаранция за правата на заинтересованите
от административното производство лица. Те дават възможност на заинтересованата
страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да
прояви съответната активност в защита на правата си. В случая дружеството не е
уведомено за започналото административно производство, не му е дадена
възможност да направи възражения и да представи доказателства. Основният въпрос
обаче е дали това нарушение е съществено. Нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено тогава, когато ако не е
допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до
недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и
организации. В конкретния случай данните за прекратяване на договора за наем от
страна на „Напоителни системи“ ЕАД са станали известни на издателя на
атакувания акт след размяна на кореспонденция и получаването им от страна на
ИАРА. Те са преценени и анализирани от ИАРА и се е стигнало до законосъобразен
извод, че договорът за наем, удостоверяващ
основанието за ползването на обекта, е прекратен. В случая дори и в съдебното
производство не се установиха да са налице други обстоятелства и факти, които биха довели
административния орган до различни изводи от направените. Ангажираните от
дружеството-жалбоподател документи, касаещи сигнали за самоуправство до
прокуратурата, разрешението за ползване, издадено от „Източнобеломорски район“
към МОСВ, резултати от извършена проверка към Инспектора на МОСВ, решение на
КЕВР, нямат пряко отношение към правното основание за ползването на водния
обект от страна на „Вал Конструкторс-78“ ЕООД, което правно основание безспорно
произлиза от сключения договор за наем със собственика му - „Напоителни
системи“ ЕАД. След прекратяване на договора за наем, дружеството-жалбоподател и
в съдебното производство не е ангажирало годни доказателства, че за него е
налице правно основание да продължава да ползва този воден обект. Следователно,
дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 26 АПК,
то същото се явява несъществено, доколкото неуведомяването на адресата за
проведеното административно производство не е повлияло и не би могло да повлияе
ефективно върху съдържанието на акта, видно и от проведената защита на
интересите му в съдебното производство по обжалване на заповедта, която
безспорно е била съобщена своевременно. В тази връзка е налице и многобройна
съдебна практика – само за пример няколко актуални решения на върховните съдии в
тази насока - Решение № 12886 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4127/2020
г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева, Решение № 2368 от
13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14270/2019 г., VII о., докладчик съдията
Мирослава Георгиева и Решение № 243 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
8969/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова.
По изложените съображения в
заключение следва да се каже, че оспорената в настоящото производство заповед е
законосъобразна като издадена в съответствие с материалния закон и при липса на
съществени нарушения на административно-производствените правила - отменителни
основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при
направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените с
този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс,
като АПК не урежда заплащането на юрисконсултско възнаграждение, но такова
правило се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, поради което и в полза на ИАРА следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 (сто и петдесет) лева с оглед
фактическа и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания с
участието на процесуалния представител на ответника, активната му процесуална
позиция, ангажирането на доказателства и изготвянето на писмена защита.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на „Вал
Конструкторс-78“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„П.. В..“ № .. против Заповед № 389/29.09.2020 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
ОСЪЖДА „Вал Конструкторс-78“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „П.. В..“ № ..да
заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сторените по делото
разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ:/П/