№ 501
гр. Габрово, 02.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Ива Димова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500333 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „КРЕДИН ИНС“ АД срещу
разпореждане №465 от 02.06.2022г. на РС-Габрово по ч.гр.д.№673/2022г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част относно договорната и законна
лихва.Оспорват се изводите на заповедния съд относно наличието на противоречие с
чл.11.ал.1,т.10 ЗПК.Твърди се,че в случая ГПР не надвишава законово допустимия размер,
като е под 50 %.Поради това не са налице и основания ,които да доведат до
недействителност на договора и приложението на чл.23 от ЗПК. Сочи се,че по отношение на
клаузата за ГПР е приложим чл.19,ал.4 и ал.5 от ЗПК. Клаузата за ГПР не води до създаване
на някакви задължения за потребителя. Тя е обвързана с други клаузи от договора, които
създават задължения.Оспорва се и отхвърлянето на претенцията за законна лихва. за
процесния период, като се твърди,че не са изложени мотиви . Прави се позоваване на чл.12
от ЗПФУР.Сочи се,че производството по чл. 410 от ГПК няма за цел проверка и произнасяне
по основателността на претендираното от заявителя вземане. Още повече, че в това
производство заявителят само заявява претенцията си, описвайки я в заявлението. Ето защо
съобразявайки разпоредбата на чл.410, ал. 2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, заявителят е
изложил обстоятелствата, при които се претендират посочените вземания, а проверката
относно тези твърдения се отлага до изразяване на позицията на ответника.В
производството по чл. 410 от ГПК установяване безспорността на вземането е зависима и се
обуславя единствено от поведението и становището на длъжника. За него е предвидена
засилената защита като реципрочна мярка на облекчената процедура по отношение на
кредитора, която се изразява в дадената му възможност да възрази срещу издадената
заповед, без да е необходимо да аргументира по никакъв начин своето възражение.
Достатъчно е възражението да е подадено в срок, за да препятства влизането в сила на
1
заповедта, а също и нейното изпълнение, т. е. предполага се, че вземането е спорно и
неговото съществуване, изискуемост и размер ще следва да се установяват в нарочно исково
производство.
Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и да се постанови издаването
на заповед за изпълнение, с която длъжникът Е.А. Т. да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя претендираните със заявлението суми за договорна лихва и законна лихва ,с
произтичащите от това последици.
Въззивният съд ,като взе предвид наведените в жалбата твърдения и доказателствата
по делото ,прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна ,срещу подлежащ на
обжалване акт по чл.413,ал.2 ГПК и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане от 02.06.2022г.,инкорпорирано в заповед
№465 от 02.06.2022г. по ч.гр.д.№673/2022г. на РС-Габрово в ЧАСТТА ,с която е
отхвърлено заявлението на „Кредит Инс“АД за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу длъжника Е.А.Е. за посочените в заявлението суми за договорна лихва в
размер на 135лв. за периода от 22.04.2021 г. до 22.10.2021 и законна лихва за забава в
размер на 82,68лв. за периода от 23.04.2021 г. до 11.04.2022 г. В останалата част ,с която е
отхвърлено зявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата от 444,35лв.-
договорна такса „Гарант“ за периода от 22.04.2021 г. до 22.10.2021 , разпореждането не е
обжалвано, предвид петитума на частната жалба и изложеното в обстоятелствената й част.
За да отхвърли заявлението за претендираните суми като договорна лихва и законна
лихва за забава, заповедният съд се е позовал на чл. 11 ал. 1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит и е приел,че посоченият в договора за кредит ГПР е изчислен в
нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК ,съгласно който разходите следва да бъде изчислен, като
бъдат отчетени разходите на потребителя за договорна лихва и таксата гарант. Отразяването
в договора на значително по-нисък размер на ГПР противоречи на изискването за
добросъвестност и представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1
във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а договорът е недействителен
съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът съгласно чл. 23 от ЗПК дължи само чистата стойност на
кредита.
От клаузите на приложения към заявлението по чл.410 ГПК договор за
потребителски кредит „Екстра“ се установява,че е уговорено заплащане в полза на
кредитодателя такса „Гарант“,разсрочено към месечните вноски по кредита, както е
отразено в погасителния план. Същата представлява разход за потребителя по кредита и
следва да участва при формирането на ГПР съгласно §1,т.1 от ДР на ЗПК.Невключването й
в ГПР води до нереално отразяване на действителния размер на ГПР. Жалбоподателят не
твърди,че такса „Гарант“ е включена в ГПР.
Невключването на такса „Гарант“ в ГПР води до скрито оскъпяване на кредита и
до нарушаване изискванията на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК. Целта на разпоредбата на
2
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР
на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност
потребителят да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано
изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено
условие на договора. Когато ГПР е посочен като %, но същият е по-нисък от действителния
се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-
453/10/.Неточният размер на ГПР води до недействителност на договор за потребителски
кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК.. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
На основание изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, като се потвърди разпореждането на заповедния съд в обжалваната
отхвърлителна част относно договорната лихва и законната лихва за забава, предвид на
което въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.06.2022г. по ч.гр.д.№673/2022г,
инкорпорирано в заповед №465 от 02.06.2022г. на РС-Габрово по ч.гр.д.№673/2022г. ,в
обжалваната отхвърлителна част относно договорна лихва в размер на 135лв. за периода от
22.04.2021 г. до 22.10.2021 и законна лихва за забава в размер на 82,68лв. за периода от
23.04.2021 г. до 11.04.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3