РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Петрич, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20231230200750 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Е.Ж.Т.“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление /населено място/, представлявано от
управителя Н.И.Й. против Наказателно постановление №42-
0007112/04.07.2023г., издадено от Ч.А.К. – Директор на РД“АА“ С.,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице, с което на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтП е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
3000 лева за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр.1, пр.2 от ЗАвтП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е постановено при съществени
нарушения на материалните и процесуалните правила, при неизяснена
фактическа обстановка, което се твърди че е довело до накърняване правото
на защита пред АНО. Твърди се че липсва произнасяне по чл.57, ал.1, т.8 от
ЗАНН-отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, които да се взети предвид
при определяне вида и размера на наказанието. Навежда се твърдение че
нормата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП касае допустителство, което съгл. чл.10
от ЗАНН е допустимо само в предвидените в закона случаи и излага мотиви
1
в тази насока. Оспорва се изцяло фактическата обстановка в акта и НП.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и се прави искане за присъждане на сторените
съдебно разноски пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, законен
представител не се явява, явява се процесуален представител. Който
поддържа изложеното в жалбата, прави доказателствени искания, изразява
становище по същество на спора аналогично на жалбата и депозира писмено
становище, с което се поддържа жалба, по изложените в същата съображения.
Ответната страна, редовна призована, не изпраща представител.
РП-Б., ТО Петрич редовно призовани представител не се явява. Не
изразяват становище.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на извършвана от служителите на ИА“АА“ Й. Г. и Г. Г.
тематична проверка на дружеството-жалбоподател с Известие с рег. №11-47-
3136/2/09.05.2023г. било изискано да предостави изрично посочени в
известието документи. Сочената тематична проверка е във връзка с писмо
№11-47-3136/1/25.04.2023г., с която Директор РД“АА“ С. е уведомен че на
20.04.2023г. в МКЦПККДРСТ, находящ се в сградата на ГДБОП-МВР, е
извършена проверка чрез информационните системи на ИА“АА“ на товарен
автомобил с рег. № ***, от категория N3, собственост на дружеството
„Е.Ж.Т.“ ООД, ЕИК ***, /населено място/, притежаващ Лиценз на Общността
№0414 за извършване на товарни превози. В хода на проверката е установено,
че соченото МПС извършва превоза на товари с водач Б.М. който е
управлявал МПС-то без валидна Карта квалификация на водача. Проверката
е регистрирана и докладвана от служител на ИА“АА“ изпълняващ
функционални задължения в МКЦПККДРСТ-ГДБОП, с доклад №11-47-
3136/21.04.2023г.. В тази връзка е и насоката за извършване на тематичната
проверка на дружеството.
На 31.05.2023г. в РД "АА" - Б.. Свидетелите Г. Г. и Й. Г. съставили
констативен протокол в присъствието на Н.Й.-управител на дружеството
жалбоподател за извършена тематична проверка за периода от 10.03.2023г. до
2
10.05.2023г., при която е констатирано както следва: че Б.В.М. е с дата на
придобиване на категория „С“ на 12.11.2008г. и е Приложение 1 , таблица 8 се
сочи че има карта за квалификация №Р200584/31.01.2018г. и
№Р358180/16.05.2023г. и МПС-то, с което се извършва дейност, видно от
таблица 9 на същото приложение е марка „Волво ФХ“, с рег.№ ***, което е
лизингово, с карта на ППС-N3, с удостоверение за технически преглед
№30616292, наличен дигитален тахограф, с протокол на тахографа-
0004385/30.11.2022г.. в т.19 от КП се констатира следното: 1. За периода от
10.03.2023г. до 10.05.2023г. превозвачът е допуснал извършването на
международен превоз на товари, след срещу заплащане на водача М., който
не отговарял на изискванията за квалификация на водачи. Установява се, че
през този период водачът не е притежавал валидна карта за квалификация,
като карта №Р200584 е издадена на 31.01.2018г. е с валидност до 12.01.2023г.
и №Р358180 е издадена на 16.05.2023г . с валидност до 08.05.2028г., като е
указано на превозвачът да следи стриктно за сроковете на валидност на
документите, като не допуска извършване на превози от водачи, които не
притежават валидни документи., по повод което е и съставен АУАН
№336943. Констативния протокол е подписан от актосъставителя, свидетеля
Г. и Н.Й.-управител на дружеството.
Била извършена и справка в информационната система на ИА "АА", при
която било установено, че водачът Б.В. М. притежава карта за квалификация
за превоз на товари, която е персонализирана и тя е с дата на издаване-
16.05.2023г. и е с валидност до 08.05.2028г., а карти № Р2300584, с дата на
издаване 31.01.2018 и валидност до 12.01.203г. и същата била блокирана,
както и карта с №Р065094, с дата на издаване 25.03.2013г., с валидност
08.02.2018г. и също била блокирана.
Предвид направените от проверяващите констатации, свидетеля
актосъставител е приел, че дружеството, като превозвач е извършил
нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ЗАвтП, поради което на 31.05.2023г. в
присъствието на свидетеля Г. Г. и управителя на дружеството лично е
съставил срещу последното АУАН бл. №336943 от 31.05.2023г.
Въз основа на АУАН, било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на от „Е.Ж.Т.“ ООД, /населено място/, с ЕИК *** на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтП е наложена "имуществена санкция" в
размер на 3000 лева. НП е връчено на управителя на наказаното дружество
лице на 19.09.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели Й. Г. и Г. Г. и от приобщените
към доказателствения материал писмени доказателства подробно описани в
3
протоколите от проведените съдебни заседания. Съдът се довери на
показанията на свидетелите Й. Г. и Г. Г. в частта им за извършената от
служители на ИА“АА“ проверка, установеното от нея и обстоятелствата
около съставяне и връчване на АУАН. В кредитираните им части показанията
на свидетелите са последователни и пълни, като намират опора в събраните
по делото писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира и
надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от
доказателствената съвкупност по делото. От показанията на свидетелите и
справката от информационната система на ИА“АА“ се установява, че лицето
Б. М. не притежава карта за квалификация на водач.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното :
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено
на 19.09.2023 г., а жалбата е от 28.09.2023 г., съгласно товарителница на л.10
от делото) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията :
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания. Преди да разгледа спора по същество, съдът е
длъжен да прецени наличието на допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон при издаване на НП. Относно съставения АУАН – Актът
е съставен от длъжностно лице – служител на ИА „Автомобилна
администрация“, РД „Автомобилна администрация“ – С., имащо правомощия
за това, по силата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. Освен това, в конкретния случай е
издадена и Заповед № РД-12-1753/31.05.2023 г. на Директора на РД „АА“ –
С., с която се възлага на посочените в АУАН актосъставител и свидетел,
които са инспектори в отдел „Контрол“ към РД „АА“ – С. да извършат
тематична проверка на дружеството-жалбоподател. Наказателното
постановление също е издадено от компетентни органи, упълномощен на
4
основание чл. 92, ал. 2 със Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и със Заповед
№7/16.01.2023г. РД-08-249/15.05.2015г., комплектувана с длъжностна
характеристика. Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от
закона писмена форма, като е спазена регламентирана процедура по тяхното
връчване.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент на всяко административно производство, от което
зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-
наказателна дейност на административно наказващия орган. Абсолютно
задължително е в акта за установяване на административно нарушение,
вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. Същевременно наличието на
пълно описание на нарушението и съответствието на словесното описание с
правната му квалификация от една страна и санкционната норма от друга в
издаденото НП е основна гаранция за осъществяване на адекватна на
административното обвинение право на защита.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е
обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи
съдържанието им – съответно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не
отговарят на въведените с цитираните разпоредби изисквания към
съдържанието им, доколкото извършеното описание на приетото за
реализирано от дружеството-жалбоподател нарушение, респ. обстоятелствата,
при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна
степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното право на защита на лицето, срещу
което се насочва административнонаказателната принуда.
В случая, както в акта, така и НП постановление не е посочено по
изискуемия се от закона начин мястото на извършеното нарушение -
5
съответния маршрут на извършения с описания товарен автомобил,
управляван от водача на МПС-то. Отразено е единствено мястото на
извършената проверка - РД "Автомобилна администрация", С., което не може
да замести мястото на извършване на нарушението.
Административно – наказващият орган е длъжен да посочи място на
извършване на нарушението, като изписването на мястото на извършване на
проверката, при отчитане на факта, че същата е извършена по проверка на
документи и то не към момента на извършване на нарушението, не санира
порока в двата административни акта. Мястото на извършване на
нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление като
елемент от състава на нарушението. Отделно от това нито в АУАН, нито в
НП е отразено защо превозът вменен на жалбоподателя с водача Б. М. е
квалифициран като международен, между кои държави е осъществен, като в
тази насока също липсват каквито и да било фактически твърдения от
издателите на тези два акта. Няма никакви фактически твърдения и за това
как е установено, че Б. М. е ангажиран от процесното дружество като водач за
международни превози по лиценза на жалбоподателя именно на сочения
период от време в АУАН и НП.
С оглед изложеното е налице и несъответствие между словесното
описание на нарушението и дадената му от наказващия орган правна
квалификация и санкционната норма, въз основа на която е наложена
имуществената санкция.
Съгласно текста на посочената в НП санкционна норма "Който назначи
на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв." В случая обаче, нито в съставения акт, нито в
наказателното постановление се съдържат твърдения за назначаване на
работа или допускане на водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, като е недопустимо тези твърдения
да се извличат по тълкувателен път.
6
Коректното посочване на правното основание, въз основа на което се
налага съответното наказание, произтича от принципа за законоустановеност
на наказанието и представлява абсолютна предпоставка за законосъобразност
на НП.
Същевременно налагане на наказание, което не кореспондира на
приетото за извършено нарушение накърнява установения с чл. 2, ал. 1 ЗАНН
принцип за всяко административно нарушение да бъде наложено
законоустановеното наказание и е неотстранимо съществено процесуално
нарушение, допуснато в НП, доколкото същото не отговаря на императивното
предписание на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН.
Констатираните от съдебния състав нарушения засягат съществено
правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво точно
нарушение е обвинено, както и какво е законовото основание за налагане на
съответната санкция, като по този начин се препятства осъществяването на
адекватна защита.
Допуснатите съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
липса на описание на конкретното нарушение с конкретните съставомерни
признаци - дата, място на извършване, обстоятелства, при които е извършено
нарушението, водят до невъзможност съдът да се произнесе по същество на
спора, тъй като на практика не е очертан по надлежния начин предметът на
делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на
наказаното дружество, предпоставящо отмяна на НП, предмет на настоящия
съдебен контрол.
От всичко изложено, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Само с оглед прецизност следва да се обърне внимание и че: По делото
не се спори, че дружеството-жалбоподател е превозвач по смисъла на § 1, т. 5
от ДР на ЗАвПр, притежаващ лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на товари.
7
В настоящия казус, административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1,
пр. 2 от Закона за автомобилните превози, за това, че превозвачът е извършил
международен автомобилен превоз на товари с МПС № *** от кат. N3, като
водача Б. М. не отговаря на изискванията за квалификация на водача и не
притежава карта за квалификация за превоз на товари.
Вменената за нарушена разпоредба на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от
ЗАвПр предвижда, че лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници
и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или
сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на
товари по шосе. Посочената норма представлява конкретно разписано
задължение, изпълнението на което водачът доказва посредством представяне
на нарочно издаден документ, а именно – карта за квалификация.
За съответствие с изискването за квалификация на водача, министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на
водача, която карта за квалификация на водач съгласно чл. 7б, ал. 6 ЗАвПр, се
издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална
компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично
обучение по смисъла на ал. 7 и ал. 8 на същия член, със срок на валидност 5
години.
От анализа на цитираната правна регламентация е очевидно, че освен
изискването за първоначална професионална компетентност, за водачите е
въведено и допълнително, отделно изискване за периодично обучение за
усъвършенстване на познанията им на всеки пет години, което обстоятелство
се удостоверява с карта за квалификация на водача.
В атакуваното наказателно постановление е описано, че водачът Б. М. е
извършил международен превоз на товар в периода на проверката от
10.03.2023г. до 10.05.2023г., включително и на 20.04.2023г.-/последната дата
не е включена в обхвата на проверката отразена в констативния протокол от
31.05.2023г./ с МПС-влекач, но водачът не е отговарял на изискванията за
8
квалификация на водача, като не притежавал карта за квалификация на
водача.
От друга страна в разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр е
предвидено, че: Който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Следователно, за да се понесе административно-наказателна
отговорност по този текст е необходимо да се установи по безспорен начин
административно нарушение по закона, за което не е предвидено друго
наказание, да се индивидуализира правилно административната отговорност
и да се наложи предвиденото в закона наказание за това.
В настоящия случай превозвачът е наказан за това, че е извършил
международен превоз на товари от водач, който не отговаря на изискването за
квалификация и не притежава карта за квалификация за превоз на товари.
Първичният документ, който пряко удостоверява придобитата от водача
професионална квалификация, е не картата на водача, както неправилно е
приел наказващия орган, а удостоверението за професионална компетентност.
И това е изрично посочено в съображение 7-мо и 15-то от преамбюла
на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
15.07.2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на
водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за
изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива
91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета.
Съображение 7-мо от нейния преамбюл предвижда: "За да докажат, че
водачът на превозно средство изпълнява своите задължения, държавите-
членки трябва да издадат на водача на превозно средство Удостоверение за
професионална компетентност, наричано по-долу "УПК", което удостоверява
неговата или нейната начална квалификация или продължаващо обучение".
Следователно, очевидно е, че именно удостоверението за професионална
компетентност е този документ, който удостоверява придобитата
квалификация. Функцията на картата на водача пък е разяснена в
съображение 15-то от преамбюла на директивата: "За да удостовери, че
9
шофьор, който е гражданин на държава-членка, е притежател на един от УПК,
предвидени в настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на
различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код
на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в
свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за
квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно
от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с
настоящата директива.... ".
Казано иначе, картата за квалификация на водача е "Удостоверение за
удостоверението", т. е. нейната удостоверителна функция е вторична,
доколкото установява не пряко квалификацията на водача, а притежаването
на Удостоверение за професионална компетентност /УПК/, и е свързана
преди всичко с улесняване взаимното признаване на различните УПК от
държавите – членки. В този смисъл Директива 2003/59/ЕО се явява правилно
транспонирана в националното ни законодателство като нейното
транспониране е извършено не в ЗАвПр, а в подзаконов нормативен акт – в
Наредба № 41 от 4.08.2008 г. (вж. § 4 от ПЗР на същата). Така, с оглед
принципа за примат на правото на ЕС над националното законодателство и
предвид изискването за тълкуването му в съответствие с буквата и духа
на Директива 2003/59/ЕО следва да се приеме, че придобитата от водача
квалификация се удостоверява пряко с удостоверението за професионална
компетентност (УПК) и само вторично – с карта за квалификация на водача.
Следва да се отбележи че от събраните доказателства в администартивната
преписка липсва указания за това да се представят доказателства за
удостоверение за положен изпит за проверка на знания за придобиване на
начални квалификации, издадено от друга страна членка на ЕС, в
съответствие с Директива 2003/59/ЕО, каквато не е невъзможно да се
притежава, но липсват дори указания в тази насока.
Ето защо съдът намира, че административнонаказващия орган не е
изследвал от фактическа страна извършеното нарушение, а се е задоволил
единствено с формална констатация за липса на издадена карта за
квалификация на територията на Република България.
Доказателства за извършването на международен превоз на товари от
конкретния водач и неговата квалификация е следва да бъдат изискани от
10
жалбоподателя за проверка на посоченото в сигнала и съответно представени
от АНО с цел доказването на факта на осъществен международен превоз, при
положение, че на дружеството е извършена тематична проверка от АНО. В
никакъв случай съдът не би могъл да задължи наказаното лице да представи
доказателства в подкрепа на обвинителната теза на АНО, тъй като би се
стигнало до правния абсурд в едно административно производство с
наказателен характер самото наказано лице да представя доказателства, които
биха подкрепили тезата на обвинителя-в случая РД“АА“-С.. Ето защо в
тежест на АНО е да представи относимите доказателства, удостоверяващи
осъществен международен превоз на товари от страна на превозвача. От
приложената таблица не става ясно дори дали превозвач е посоченото
дружество или описаното МПС е негова собственост. Не е изяснен въпроса, в
коя линия е извършен превоза за да се квалифицира той като международен,
както се посочи от свидетелите, макар че следва да се отбележи, че този факт
също не може да бъде извлечен от приложената по делото таблица. Фактът, че
е осъществен международен превоз на товари би могъл да е само предмет на
предположения, което в санкционното производство е недопустимо.
С оглед приетите доказателство по делото в цялост, съдът приема за
недоказана фактическата обстановка, описана в атакуваното наказателно
постановление. В нарушение на закона, административнонаказващият орган е
презюмирал наличие на нарушение, като е приел съставомерност на деянието
по административното обвинение без да изследва въпросът за придобита от
водача квалификация на територията на друга държава-членка на ЕС.
Невъзможността да стори справка в реално време в електронна среда за
наличие на такава квалификация на водача, извършил превоза на
инкриминираната дата не го освобождава от задължението му да издири
обективната истина по случая и да ангажира отговорността на нарушителя
само и единствено при доказаност по несъмнен начин на
административнонаказателното обвинение, защото последното не може да
почива на предположения. Липсата на съставомерно деяние (каквато липса в
случая е налице) води до извод за липса на административно нарушение
въобще.
От всичко изложено, съдът намира, че предвид неправилното
приложение на материалния закон, обжалваното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, в случай
11
че не бе установено нарушение на процесуалния закон.
С оглед изхода от спора и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
дружеството жалбоподател за присъждане на направените по делото
разноски. Искането е направено своевременно, по делото е представен
договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, дружеството
жалбоподател е заплатило по банков път с авизо местен превод от
28.09.2023г. на адв. С.а. От друга страна размерът на заплатеното
адвокатското възнаграждение не е прекомерен и е съобразен със сложността
на делото. Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде уважено,
като РД "АА" - С., следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 600 /шестстотин/
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Петричкият
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № №42-0007112 от 04.07.2023г.
на Директора на РД "АА" - С., с което на „Е.Ж.Т.“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление /населено място/, представлявано от
управителя Н.И.Й., за административно нарушение по чл.7б, ал.1, изр. 1,
предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.96г, ал.1, пр.2
от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00 /три хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - С.,
гр. С., ул. „В.“ № 1 да заплати на „Е.Ж.Т.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление /населено място/, представлявано от управителя Н.И.Й.,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на на
600 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Б., в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
12
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
13