РЕШЕНИЕ
№ 1315
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. АНГ. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. АНГ. Д. Административно наказателно
дело № 20211110212015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М. Б.“ ЕООД срещу наказателно
постановление (НП) № 544244-F556675/27.10.2020 г., издадено от началника
на отдел „Оперативни дейности“ – София, ЦУ НАП, с което на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 ЗДДС на „М. Б.” ЕООД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 10000,00 лева за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС на основание
чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 ЗДДС.
В жалбата се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспорва се наличието на повторност. Моли се за цялостна отмяна на
атакувания санкционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. И., която
поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна ТД на НАП - София, се представлява от
юрисконсулт Илиев, който оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно или
алтернативно да бъде изменено. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
1
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 06.06.2020 г., в 16:00 часа инспектори по приходите към ТД на НАП
– София извършили проверка на търговски обект – магазин „Т-маркет“
находящ се в гр. С., ул. „Б. Д.“ № 11, стопанисван от „М. Б.“ ЕООД.
В търговския обект било установено наличието на въведено в
експлоатация фискално устройство (ФУ), регистрирано в НАП с №
4352675/22.10.2019 г., фискален принтер модел „MF-TH230QR, с инвентарен
номер на ФУ BN ............... и фискална памет .................., притежаващо
функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Съгласно
междинен отчет № **********/05.06.2020 г. от фискалната памет на ФУ
дневният му оборот бил в размер на 4492,70 лева. Фактическата наличност в
касата била в размер 4453,26 лева, съгласно изготвен опис на паричните
средства или със 39,44 по-малко.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА №
0038840 от 05.06.2020 г.
Свидетелката П. в присъствието на пълномощник на жалбоподателя и
двама свидетели съставила АУАН № F556675/30.06.2020 г., за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Въз основа на посочения АУАН било издадено атакуваното НП от
началник отдел „Оперативни дейности” – гр. С. в Централно управление на
НАП, с което на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 ЗДДС на
жалбоподателя била наложена „имуществена санкция” в размер на 10000,00
лева за нарушение в условията на повторност на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС на основание чл. 185, ал. 5, вр.
ал. 4 ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по
делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелката П.,
пълномощно, протокол за извършена проверка от 05.06.2020г., дневен отчет
от фискално устройство за 05.06.2020г. и опис на парите в касата от същата
дата, Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП, Заповед № 3765/25.09.2019 г. на изпълнителния директор на НАП.
Събраните по делото гласни и писмени доказателствени материали са
безпротиворечиви и по единен и категоричен начин изграждат фактическата
обстановка по делото, поради което подробното им обсъждане е ненужно,
още повече че страните не спорят по фактите, а по правната им
интерпретация.
При така установените фактически обстоятелства, първостепенният
съдебен състав прави следните правни изводи:
2
Жалбата съдът приема за процесуално допустима, доколкото същата
изхожда от легитимирано лице, при спазване на срока за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем, подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдебният състав на първата инстанция, след извършването на
служебна проверка относно компетентността на длъжностните лица, които са
съставили АУАН, съотв. издали НП, счита, че при съставянето на АУАН,
респ. при издаването на НП, са спазени съответните законови правила
относно компетентността на органите.
Според съдебния състав няма нарушения на процесуалните правила по
съставяне и връчване на АУАН и НП, които съществено да са засегнали
правото на защита на наказаното юридическо лице, доколкото те съдържат
всички изискуеми от закона реквизити съгл. чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН –
описано е административното нарушение с релевантните му признаци
(неговите дата, място и време на извършване), обстоятелствата по
извършването му, и правната му квалификация, като не е налице
противоречие между фактическото описание фактите и дадената им правна
квалификация. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на
нарушителя. Същият е подписан от актосъставителя, свидетелите и от
нарушителя.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е
издадено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове,
визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че АУАН и НП са
съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
Разпоредбата на чл.33 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ се
намира в Глава Четвърта „Издаване на документ за продажба чрез фискално
устройство” и е посветена на отчетността на паричните потоци от дейността
на съответните задължени лица и тяхното регистриране. В ал.1 от цитираната
разпоредба е въведено общото задължение за съответните лица по чл.3 от
Наредбата извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
3
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ да
бъде регистрирана във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми, т.е. задължението е промяната в касовата
наличност (независимо, дали положителна или отрицателна) да бъде отразена
чрез фискалната памет на фискалното устройство, а не по друг начин, ако има
работещо такова в съответния търговски обект. Тази разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, който е задължителен за лицата,
използващи фискални устройства и има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните от съответното
фискално устройство продажби и от извършени служебно въвеждане и
извеждане на суми във всеки един момент. Касовата наличност се формира от
средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с
които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които
постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други
търговци.
На първо място съдът намира, че по делото не се установява
извършването на нарушението от обективна страна. В случая се доказа, а и
страните не спорят, че при извършената от контролните органи проверка е
била установена разлика между разчетената и фактическата касова наличност
в обекта в размер на 39,44 лв. По делото обаче не се установи безспорно, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отбележи извършена
промяна на касовата наличност извън случаите на продажба в процесното
фискално устройство чрез операцията „служебно изведени“ суми, с каквито
функции то несъмнено разполага.
По делото е установена липса в касовата наличност спрямо отчета, но
произходът на тази липса е неизяснен. От събраните по делото доказателства
не може да се направи извод, че сумата е била „служебно изведена“, а са
налице и други възможни причини за липсата, като грешка на касиера,
недобросъвестно поведение от негова страна и т.н.
На следващо място следва да се отбележи, че АНО неправилно е
квалифицирал нарушението като такова извършено в условията на
повторност, тъй като НП № 516182-F533611/08.06.2020 г. е влязло в сила след
издаване на настоящото НП, а именно на 07.07.2020 г. Това принципно не е
пречка съда да измени НП като санкционира жалбоподателя по основния
състав ако деянието е съставомерно по него, но в настоящия случай, както бе
посочено, това не е така.
На последно място следва да бъде посочено и че настоящият състав
намира и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране
нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007
год. по т.н.д.№1/2007 год., ОСНК на ВКС, когато с оглед липсата или
4
незначителност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от съответния вид. Субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае
единствено посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което
дефинитивната норма на чл. 93, т.9 от НК следва да бъде приложена в
административно-наказателното производство по аналогия, с оглед наличието
на празнота в ЗАНН. С оглед доктриналната класификация на
правонарушенията в зависимост от настъпването на общественоопасни
последици, нарушението по чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год.,
следва да се отнесе към така наречените „Нарушения на просто извършване”.
Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на промяна в
касовата наличност посредством използването на функцията „служебно
изведени” суми, с която разполага фискалното устройство, като не предполага
настъпването на съставомерен резултат. В случая неизведената сума от 39,44
лева е под един процент от оборота на ФУ за деня, поради което същата е
незначителна.
При законосъобразно воденото административно-наказателно
производство и при безспорно установено нарушение от страна на наказаното
лице, обжалваното НП следва да бъде изменено в посочения смисъл.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 337,
ал. 1, т. 1 НПК Софийски районен съд, НО, 98-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 544244-F556675/27.10.2020 г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, ЦУ НАП, с
което на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 ЗДДС на „М. Б.” ЕООД е
наложена „имуществена санкция” в размер на 10000,00 лева за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС на
основание чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 ЗДДС .
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5