№ 26
гр. Велико Търново, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000046 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №388 от 13.08.2019г., постановено по т.д. №110/2016г.,
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил П. С. Н. от гр.Лясковец, в качеството
му на солидарен длъжник-съдлъжник по договор за банков кредит от
08.02.2010г. и З. В. Д. от гр.Горна Оряховица, в качеството й на солидарен
длъжник-поръчител по същия договор за кредит, да заплатят солидарно на
Райфайзенбанк България ЕАД-гр.София сумите: 4500 евро-просрочена
редовна главница дължима за периода 15.09.2015г.-10.05.2016г.; 2045,80 евро-
просрочена редовна възнаградителна лихва за периода 15.08.2015г.-
04.01.2016г. и 521,33 евро-наказателна лихва върху главницата от 4500 евро
за периода 15.09.2015г.-10.05.2016г.; заедно със законната лихва върху
главницата от 4500 евро, считано от 10.05.2016г. – датата на подаване на
исковата молба – до окончателното изплащане.
Осъдил е П. С. Н. да заплати на Райфайзенбанк България ЕАД сумите:
87051,15 евро-предсрочна изискуема главница по договора за кредит и
1
6465,66 евро-наказателна лихва върху просрочената главница за периода
15.12.2015г.-09.05.2016г.; заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2016г. до окончателното изплащане.
Отхвърлил е предявения иск от Райфайзенбанк България ЕАД против З.
В. Д. да заплати солидарно с П.Н. по договор за банков кредит от 08.02.2010г.
сумите: 87051,15 евро-предсрочна изискуема главница по договора за кредит
и 6465,66 евро-наказателна лихва върху просрочената главница за периода
15.12.2015г.-09.05.2016г.; заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2016г. до окончателното изплащане.
Отхвърлил е предявения иск от Райфайзенбанк България ЕАД против З.
В. Д. и П. С. Н. да заплатят солидарно лихва за забава върху сумата 2045,80
евро-възнаградителна лихва, като неоснователен.
Признал е по реда на чл.194 ал.2 ГПК, че оспорването истинността-
автентичността на договор за поръчителство от 12.12.2011г.и анекс №1 към
него, не е доказано.
Осъдил е П. С. Н. и З. В. Д. да заплатят солидарно на Райфайзенбанк
България ЕАД сумата 593,47 лева, направени разноски в първата инстанция
по съразмерност на уважения иск.
Осъдил е П. С. Н. да заплати на Райфайзенбанк България ЕАД сумата
7843,45 лева, направени разноски в първата инстанция съразмерно на
уважения иск.
Осъдил е З. В. Д. да заплати на Райфайзенбанк България ЕАД сумата
200 лева, направени разноски за особен представител, по съразмерност.
Осъдил е П. С. Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на ВТОС сумата 460 лева-разноски за експертизи.
Оставил е без уважение искането на особения представител на З.Д.
адвокат Д.С. за увеличаване размера на възнаграждението му за извършеното
процесуално представителство.
С определение от 06.12.2019г. по делото Великотърновският окръжен
съд е оставил без уважение молбата на Райфайзенбанк България ЕАД от
11.09.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на
присъдената предсрочно изискуема главница-87051,15 евро, като
неоснователна. Задължил е Банката да внесе в едноседмичен срок по сметката
2
на ВТОС разноски за особения представител за производството по чл.247
ГПК в размер на сумата 200 лева.
С определение от 07.02.2020г. по делото Великотърновският окръжен
съд е изменил решение №388 в частта за разноските като е осъдил
Райфайзенбанк България ЕАД да заплати по сметката на ВТОС още 2489,05
лева, разноски за особен представител. Оставил е без уважение молбата на
адвокат С. за изменение на същото решение в частта за разноските чрез
увеличение на размера на възнаграждението му за извършеното процесуално
представителство, като особен представител, за размера над 5489,05 лева,
като неоснователна.
С определение от 03.04.2020г. по делото Великотърновският окръжен
съд е допълнил решение №388 в частта за разноските, като е осъдил П. С. Н. и
З. В. Д. солидарно да заплатят на Райфайзенбанк България ЕАД сума в размер
на 174,02 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски за
довнесено възнаграждение на назначения им особен представител,
съразмерно на уважената част от иска. Осъдил е П. С. Н. да заплати на
Райфайзенбанк България ЕАД сумата 1151,36 лева, представляваща
направени разноски за довнесено възнаграждение на назначения особен
представител, съразмерно уважената част от иска.
С друго определение от 03.04.2020г. Великотърновският окръжен съд е
задължил ищеца Райфайзенбанк България ЕАД, в едноседмичен срок, да
внесе по сметка на съда сумата 2732,25 лева, разноски за адвокатско
възнаграждение на особения представител на ответниците за разглеждане на
делото пред въззивната инстанция.
С решение от 13.11.2020г. Окръжен съд-Велико Търново е отхвърлил
молбата на З.Д., подадена чрез особения представител адвокат Д.С., вх.№
9801 от 24.10.2019г. на основание чл.247 ал.1 от ГПК за поправка на очевидна
фактическа грешка в решение №388/15.08.2019г. по т.д. №110/2016г., като
неоснователна.
С определение от 26.11.2020г. Великотърновският окръжен съд е
оставил без уважение искането на адвокат Д.С., като особен представител на
ответниците З.Д. и П.Н. за увеличаване размера на определеното му с
определение от 03.04.2020г. адвокатско възнаграждение, в качеството му на
особен представител, за въззивната инстанция до размера на минималното,
3
определено по чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С определение от 11.02.2021г. по в.т.д. №46/2021г., Апелативен съд-
Велико Търново е оставил без разглеждане, като недопустима, частната жалба
на адвокат Д.С., като особен представител на П.Н. и З.Д., срещу
определението от от 26.11.2020г., постановено по т.д. №110/2016г., с което
Окръжен съд-Велико Търново е оставил без уважение молбата на адвокат
Д.С. да бъде увеличено определеното на 2 732,25 лева възнаграждение за
особен представител за въззивната инстанция, както и е оставил без уважение
искането на същия адвокат за авансово превеждане на ½ идеална част от това
възнаграждение по негова банкова сметка, конкретизирана.
С определение №60276 от 21.07.2021г. по ч.т.д. №753/2021г.
Върховният касационен съд е отменил горното определение в частта му, с
която е оставена без разглеждане частната жалба против определението на
Великотърновския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на
адвокат С. да бъде увеличено възнаграждението му за особен представител за
въззивната инстанция, върнал е делото на Великотърновския апелативен съд
за произнасяне по същество по тази частна жалба и е оставил без разглеждане,
като недопустима, частната жалба на адвокат С. срещу същото вззивно
определение в частта му, с която е оставено без уважение искането за
авансово превеждане на възнаграждението за особен представител по банкова
сметка на адвоката.
С определение №552 от 01.09.2021г., постанвено по в.т.д. №46/2021г.,
Апелативен съд-Велико Търново е отменил определението от 26.11.2020г. по
т.д. №110/2016г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е
оставена без уважение молбата на адвокат Д.С. да бъде увеличено
възнаграждението му като особен представител за въззивната инсатнция и
вместо него е определил на адвокат Д.С. в качеството му на особен
представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на страни по делото адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на сумата 4 000 лева,
вместо определеното от Окръжния съд 2 732,25 лева, вносима от
Райфайзенбанк България ЕАД, за което е задължил същата да довнесе сумата
от 1267,75 лева по сметката на Апелативния съд, в едноседмичен срок от
съобщението. Определеинето е влязло в сила, като необжалвано.
4
С протоколно определение от 13.10.2021г. по делото Апелативен съд-
Велико Търново е разпоредил сумата 4 000 лева, внесена от Банката, да се
изплати на назначения за особен представител адвокат Д.С..
С две надлежни платежни нареждания, последовтелни, Банката е внесла
по сметката на Великотърновския окръжен съд окончателно определената за
възнаграждение на особения представител сума.
Също с две надлежни платежни нареждания Банката е внесла по
сметката на Великотърновския апелативен съд окончателно определеното
възнаграждение на особения представител адвокат Д.С. за въззивната
инстанция.
Окръжният съд и Апелативният съд са разпоредили превеждане на тези
суми по сметката на адвокат Д.С..
По този начин въпросът за възнаграждението на назначения за особен
представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК адвокат Д.С. на ответниците П.Н.
и З.Д. е решен с влезли в сила съдебни определения, съответно на ВТОС и на
ВТАС и с надлежно изплащане на определената сума за първа инстанция в
размер на 5 489,05 лева и за втора инстанция в размер на сумата 4 000 лева, по
съответните разпореждания на ВТОС и на ВТАС.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца Райфайзенбанк България ЕАД-
гр.София. Предмет на жалбата е първоинстанционното решение в частта, с
която са отхвърлени исковете срещу З.Д. за предсрочно изискуема главница
по договор за банков кредит от 08.02.2010г.; наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 15.12.2015г.-09.05.2016г.; заедно със
законната лихва върху главницата.
Жалбоподателят ищец моли Апелативният съд да отмени обжалваното
решение, в обжалваната част и вместо него да уважи предявените искове
изцяло, до пълния предявен размер. Неправилно Окръжният съд бил приел, че
по отношение на З.Д. не е налице една от предпоставките за настъпване
предсрочна изискуемост, тъй като писмото-уведомление, изпратено от
Банката до ответницата, било върнато с бележка „непотърсено“ и Банката не
била направила опит за връчване по другите предвидени в договора начини. В
случая ответниците били уведомени с подадената искова молба. В практиката
си ВКС приемал, че исковата молба има характер на волеизявление на
5
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис
от нея предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Въззивникът счита
също, че в обжалваното решение неправилно бил приложен чл.147 ал.1 от
ЗЗД. Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в
двете инстанции.
Постъпил е отговор от особения представител на ответниците адвокат
Д.С., наименован възражение.
Въззиваемите ответници молят Апелативният съд да остави без
уважение въззивната жалба на ищеца Райфайзенбак България ЕАД и да
потвърди първоинстанцинното решение в тази му обжалвана част, като
правилно.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците П.Н. и З.Д., чрез особения
представител адвокат Д.С., против първоинстанционното решение, в
осъдителните му части.
Жалбоподателите ответници молят Апелативният съд да отмени
обжалваното решение на Великотърновския окръжен съд в осъдителните му
части и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с
което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и
недоказани, или да върне делото на Първоинстанционния съд за разглеждане
от друг състав.
Въззивниците ответници считат първоинстанционното решение ,в
обжалваната от тях част, за неправилно поради допуснати съществени
процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Окръжният съд бил изложил изводи без да анализира всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната връзка, и без да изложи
съображения по всички доводи и възражения на страните. Поради това
следвало да се приеме на основание чл.236 ал.2 от ГПК че липсват мотиви и
на това основание обжалваното решение да бъде отменено. Неправилно
първоинстанционният съд не бил обсъдил възражението, че ако искът бъде
уважен, уважената част следва да бъде намалена с набраната в
производството по несъстоятелност сума. Делото било решено при непълнота
на доказателствата доколкото не били събрани доказателства каква сума е
получена от продажбата на ипотекирано имущество на длъжника, за да се
прецени с каква сума е намален дълга. В тази връзка не били съобразени ТР
6
№1/03.12.2018г. и решение №66/29.07.2019г. по т.д. №1504/2018г., двете на
ВКС, като съгласно Тълкувателното решение съдът следвало да съобрази
набраните и изплатени в производството по несъстоятелност суми, а съгласно
второто посочено решение било прието, че уговорките в сключени
допълнителни споразумения, по които страна е физическо лице потребител, за
увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване
врху тях на възнаградителни лихви, са нищожни. Първоинстанционният съд
не бил съобразил нищожността на клаузите за едностранна промяна на
лихвения процент от Банката и за анатоцизъм, предвид неравноправността
им, по смисъла на чл.143 т.10 от ЗЗП, като съдът имал и служебно задължения
да направи тази преценка, съгласно цитирано решение на СЕС. Въззивниците
ответници навеждат довод за нищожност на договора за поръчителство
поради липса на представителна власт на подписалите за Банката лица.
Окръжният съд не бил изяснил как е определил размера на вноските с
настъпил падеж и лихвите за тях. Прави възражение, че П.Н., лично и като
управител на Строймаркет-П.Н. ЕООД, не бил получил валидно уведомление
за предсрочната изискуемост. Уведомлението до ЕООД-то било получено от
неустановено и неизвестно на дружеството лице. Поради това спрямо П.Н. не
била настъпила предсрочна изискуемост на вземането и Окръжният съд
трябвало да уважи предявения иск спрямо него само до размера на вноските с
настъпил падеж. Претендират за присъждане на всички направени разноски в
двете инстанции. Особеният представител моли да бъде определено и внесено
предварително възнаграждение за въззивната инстанция.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от другата страна
Райфайзенбанк България ЕАД. Моли Апелативният съд да я остави без
уважение и да потвърди обжалваното решение в тази му обжалвана част.
Първоначално по тези две въззивни жалби е било образувано в.т.д.
№163/2020г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
С протоколно определение от 19.08.2020г. производството по делото е
прекратено и същото е върнато на Окръжен съд-Велико Търново за
произнасяне по искането на адвокат Д.С. да бъде увеличено определеното му
възнаграждение за особен представител, за въззивната инстанция.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат Д.С., като особен представител
на З.Д., против решението от 13.11.2020г.
7
Въззивницата зявява, че не е доволна и от това решение, поради което
моли Апелативният съд да го отмени, като неправилно и да уважи подадената
от нея молба с правно основание чл.247 от ГПК за поправка на очевидна
фактическа грешка в решение №388. Окръжният съд бил се обосновал с това,
че действително разликата между предявен и уважен иск е 87551,15 евро, но
неоснователно не уважил молбата, позовавайки се на диспозитива спрямо
другия ответник Н.. Поради това правилно било в абзац 4-ри на диспозитива
вместо: „отхвърля предявения от…., срещу З.Д.…, в качеството й на
солидарен длъжник-поръчител…да заплати солидарно…сумите 87 051,15
евро-предсрочна изискуема главница по договора за кредит“ да се чете
отхвърля иска за горницата над 4 500 евро до предявените 92051,52 евро или
за 87551,15 евро-предсрочна изискуема главница по договора за кредит.
В писмен отговор, насрещната страна Райфайзенбанк България ЕАД-
гр.София взема становище, че решението от 13.11.2020г. е правилно, поради
което моли Апелативният съд да го потвърди и да остави без уважение тази
въззивна жалба на ответницата З.Д.. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
Процесуален представител на въззивника ищец Рафайзенбанк България
ЕАД-гр.София не се явява в съдебно заседание, но в писмена молба и в
писмена защита заявява, че поддържа въззивната си жалба, отговора на
въззивната жалба на другата страна, както и всички подадени по делото
молби. Заявява, че няма възражения по проекто доклада, изготвен от
Въззивния съд. Излага подробни съображения по съществото на спора в
подкрепа на становището си.
Назначеният особен представител адвокат Д.С. на въззивниците
ответници П.Н. и З.Д., в съдебно заседание, моли Апелативният съд да
отхвърли подадената жалба от Банката и да уважи подадените от него жалби
по изложените в тях съображения. Допълнителни доводи и съображения
навежда в писмена защита.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания,
възраженията в отговорите, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
основно първоинстанционно решение и това по чл.247 от ГПК в границите на
правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:
8
И трите въззивни жалби, предмет на настоящото производство на този
етап от развитието му, са допустими, като подадени от страните по делото,
при наличен техен интерес да обжалват, насочени са против подлежащи на
обжалване съдебни актове и са подадени в срок.
При обсъждане на тяхната основателност приема за установено
следното.
Ищецът Райфайзенбанк България ЕАД-гр.София твърди в исковата
молба, в допълнителната искова молба и по делото, че с договор за банков
кредит от 08.02.2010г. е отпуснала на кредитополучателя Строймаркет-П.Н.
ЕООД кредит в размер на 172 000 евро с краен срок 15.02.2021г. за
рефинансиране на друг кредит, усвоен на 30.04.2010г. Ответникът П.Н. като
физическо лице се е задължил солидарно с кредитополучателя да изплаща
задължението по договора и последващите го анекси №1814.03.2011г.;
№2/12.12.2021г. и №3/12.12.2014г. с поправена дата 19.12.2014г., която е
вярната дата. Договорена е възнаградителна лихва и неустойки. Ищецът
твърди, че е изпълнил задълженията си на кредитор като е предоставил за
временно и възмедно ползване договорената парична сума. С анексите бил
договорен нов погасителен план. Приета била детайлна дефиниция на
банковия ресурс. С договор за поръчителство от 12.12.2011г. втората
ответница З.Д. се е задължила да отговаря по договора за кредит, в качеството
си на поръчител. Ответниците спрели погасяването на кредита като първата
неплатена вноска е с падеж 15.09.2015г., след която дата няма платени суми,
включително в 3-месечния срок от 15.09.2015г. до 15.12.2015г. Поради това
съгласно чл.10.3 от договора за кредит Банката е обявила изцяло за
предсрочно изискуем целия използван кредит, като до ответниците били
изпратени писма-уведомления за това. Ответното дружество-
кредитополучател е уведомен лично за предсрочната изискуемост на
вземането на 07.12.2015г. З.Д. е уведомена за предсрочната изискуемост с
писмо от 03.12.2015г. и с връчване на исковата молба. Писмото до
поръчителя е било на нейно разположение в период от повече от 20 дни в
офиса на пощенския оператор. Поради това счита, че е налице редовно
връчване на това уведомление, тъй като имало съдебна практика в този
смисъл по конкретно посочени от ищеца съдебни актове. П.Н. бил уведомен
редовно лично на 07.12.2015г. с две писма от 03.12.2015г. Поради това към
9
05.01.2016г. била настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за банков кредит, която била осчетоводена на тази дата от Банката.
Отделно от това ответниците били уведомени за предсрочната изискуемост с
връчването на препис от исковата молба.
Предвид изложенот ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответниците П.Н. и З.Д., при условията на солидарност, да му
заплатят следните суми: просрочена главница в размер на 92 051,15 евро;
просрочена възнаградителна /редовна/ лихва в размер на 2045,80 евро,
начислена за периода 15.08.2015г. до 04.01.2016г. включително; изискуема
наказателна лихва, начислена за периода 15.09.2015г.-09.05.2016г.
включително, в размер на 6086,99 евро; заедно със законната лихва върху
главницата и възнаградителната лихва, считано от 10.05.2016г. /датата на
подаване на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане.
В допълнителна искова молба, подадена след депозиране отговори на
първоначалната от двамата ответници, ищецът счита че исковата молба не е
нередовна. Уточнява, че предявява осъдителни искове за вземане в общ
размер на 101 083,94 евро. Ответницата Д. била редовно уведомена за
предсрочната изискуемост. Надлежно било уведомено за предсрочната
изискуемост и Строймаркет-П.Н. ЕООД. Неоснователно било възражението
на ответниците за неравноправност на клаузите за лихва и за размерът на
наказателната лихва. В случая бил приложим чл.146 от ЗЗД, който изключва
приложимостта на разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Липсва неравноправност,
тъй като клаузите на процесния договор не отговаряли на общата дефиниция
за неравноправност по чл.143 от ЗЗП, тъй като била налице хипотезата на
чл.146 ал.1 от ЗЗП и тъй като съгласно чл.145 ал.2 от ЗЗП преценяването на
неравноправна клауза в договора не включвало определянето на основния му
предмет, а процесните клаузи определяли основното задължение на ответника
по този договор и тази престация е ясно и разбираемо формулирана. Спрямо
ответницата Д. не бил приложим Закона за защита на потребителите, тъй като
тя е поръчител и поради това не е потребител съгласно този закон. Освен това
навежда довод, че процесният договор не е потребителски, поради което ЗЗП
не е приложим за него.
Ответникът П.Н., в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, на първо
място прави възражение за местан подсъдност, което е уважено, като
10
Софийски градски съд, пред когото е била първоначално предявена исковата
молба е прекратил производстото по делото пред него и го е изпратил на
Окръжен съд-Велико Търново, по подсъдност. Прави възражение, че в случая
не е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, тъй като
приложеното писмо от 03.12.2015г. до Строймаркет-П.Н. ЕООД не било
получено от П.Н. до момента на отговора на исковата молба. Видно било от
обратната разписка, че същото е получено от П. Н., който е неизвестно за
него лице; както и че подписът за получател не бил положен от Н.. Оспорва и
обратната разписка за връчване на писмото-уведомление до Строймарект-Н.
ЕООД, тъй като не било получено от представляващия дружеството П.Н.. Тъй
като според него кредитополучателят не бил уведомен за предсрочната
изискуемост, дължимите вноски след датата на исковата молба не били
падежирали и дружеството не било в забава. Прави възражение за
прекомерност на начислените лихви респективно за нищожност на договора
за кредит в частта за уговорените лихви.
Ответницата З.Д., чрез назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен
представител адвокат Д.С., в писмен отговор по чл.131 от ГПК, оспорва
изцяло предявения срещу нея иск, както по основание, така и по размер.
Прави възражение искът да се разглежда по общия ред. Прави възражение, че
исковата молба е нередовна и да бъдат отстранени твърдяните от нея
нередовности. Прави възражение за нищожност на договора за
поръчителство, поради това че подписалите го лица за Банката нямали
представителна власт, предвид обстоятелството че по делото не било
представено пълномощно в този смисъл. Тъй като договорът за
поръчителство е отделен вид договор по ЗЗД, не е търговска сделка и чл.301
от ТЗ не бил приложим за него. Тъй като договорът за поръчителство бил
нищожен поради горното твърдение че е подписан без представителна власт,
неизпълнението му не пораждало правни последици за поръчителя. Оспорва и
анексите към договора за поръчителство. Прави възражение за ненастъпила
предсрочна изискуемост на вземането, като се позовава на ТР №4/2013г., тъй
като не било доказано по делото длъжникът и поръчителят да са уведомени
предварително. Присъединява се към твърдението на П.Н., че не бил получил
валидно уведомление за предсрочната изискуемост, че такова уведомление не
е връчвано и на дружеството. Оспорва обратните разписки за връчване на
писмото-уведомление от Банката. Прави възражение, че и поръчителят Д. не е
11
надлежно уведомена за обявената предсрочна изискуемост. Счита, че общите
условия не са част от договора за поръчителство. Възразява, че се касае за
неравноправна клауза в договора за кредит, която е нищожна по право, без да
е необхозимо възражение на длъжника. Твърди, че уведомлението следва да
се счита за получено, само след като са изчерпани всички договорени начини
за връчване, което в случая не било направено от Банката. Ищецът не бил
обявил предсрочната изискуемост преди подаване на исковата молба, поради
което не била настъпила такава предсрочна изискуемост, следователно
исковете били неоснователни. С връчването на препис от исковата молба не
било налице обявяване на предсрочната изискуемост, като твърди че
съдебната практика на която се позовавал ищецът, не била актуална. Не било
доказано какво по размер неизпълнение на задължението имало в случая, за
да се обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане. Не било доказано
какво включва претендираната сума и към кой момент вземането е станало
изискуемо. Прави възражение за прекомерност по размер на начислените
лихви респективно за нищожност на тази клауза на основание чл.143 от
Закона за защита на потребителите. Начислената наказателна лихва също
била прекомерна и незаконосъобразна. Моли съдът да отхвърли иска спрямо
поръчителя, тъй като не била уведомена за предсрочната изискуемост.
Недопустимо било начисляване на законна лихва върху възнаградителната
лихва.
Моли съдът да отхвърли изцяло предявените срещу нея искове, като
недопустими, неоснователни и недоказани.
В допълнителен отговор ответницата Д., чрез адвокат Д.С., поддържа
изцяло първоначалния отговор и всички посочени в него възражения. ЗЗП
бил приложим към процесния договор за кредит, в каквато насока излага
съображения, като се позовава и на практиката на Съда на Европейския съюз.
Подновява възраженията си за недействителност на клаузите за лихви на
процесния договор за кредит, включително и за договорените наказателни
лихви.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
12
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира двете обжалвани решения и обжалваното
определение за изцяло валидни и допустими, тъй като са постановени от
законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвени
са в писмена форма, подписани са и са разбираеми.
След като констатира, че обжалваните първоинстанционни решения и
определение са валидни и допустими, Въззивният съд пристъпи към проверка
на правилността им.
Правилно, законосъобразно и обосновано Окръжен съд-Велико
Търново е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.430 от Търговския закон във връзка с чл.79 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
В основното първоинстанционно решение Окръжният съд е изяснил
всестранно и правилно фактическата обстановка по делото, поради което
Апелативният съд възприема така изяснената фактическа обстановка и я
възпроизвежда накратко.
С договор за банков кредит №68511 от 08.02.2010г. Райфзенбанк
България ЕАД-гр.София е отпуснала на Строймаркет-П.Н. ЕООД-гр.Горна
Оряховица, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на сумата
172 000 евро, с краен срок на погасяване 15.02.2021г. Като съдлъжници-
солидарни длъжници са се задължили ЕТ П.Н.-гр.Горна Оряховица; П. С. Н.
от гр.Горна Оряховица и К. Н. К. от гр.Горна Оряхвица. Уговорено е
погасяването да е в рамките на 113 равни последователни вноски, в размер на
1509 евро всяка една от тях. Случаите на неизпълнение са уредени в чл.9 от
договора и един от тях е неплащане на падежа на парично задължение от
страна на кредитополучателя и/или солидарния длъжник. Договорена е
наказателна лихва при неизпълнение върху усвоената и непогасена главница,
включително без да е била обявена предсрочна изискуемост. Съгласно чл.10
т.3 Банката има право да обяви предсрочна и незабавна изискуемост на
всички усвоени по договора суми, начислената лихва /и наказателната
такава/, комисионните, таксите и разноските. Уведомленията и изявленията
съгласно чл.11 трябва да са направени писмено и ще се считат получени, ако
достигнат до посочените в договора адреси на страните, които същите са
заявили, по един от следните начини: по факс, чрез лично доставяне, по
13
електронна поща или по пощата с обратна разписка.
Страните по договора са сключили 3 анекса към него. С анекс
№1/14.03.2011г. е променен крайният срок за погасяване на 15.02.2020г. С
анекс №2/12.12.2011г. е приет нов погасителен план и обезпечение на кредита
чрез оформяне на договор за поръчителство със З.Д.. С анекс №3/12.12.2014г.
е уточнен друг нов погасителен план и заплащане на наказателна лихва за
забава в случай на забавено плащане в размер на стойността на банковия
ресурс плюс надбавка 18 пункта годишно. Договорено е право на Банката да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем при неплащане в продължение на
60 дни.
С договор за поръчителство от 12.12.2011г. поръчителят З.Д. се е
задължила да отговаря към Банката солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на всяко едно и всички негови задължения по договора за кредит
от 08.02.2010г., както и за последиците в случай на наеизпълнение като
например лихви, такси и разноските по събиране на вземането. Поръчителят
се е задължил да плати всички суми, при поискване, ако Банката обяви
кредита за предсрочно изискуем по чл.10.3 от договора. В договора за
поръчителство също е уреден въпросът за начина на уведомяване на
поръчителя и той също е по пощата с обратна разписка, по факс, по
електронна поща, на посочен адрес на поръчителя в гр.Горна Оряховица,
*******, като изрично е посочено „по един от следните начини“.. Посочен е и
номерът на мобилния телефон на поръчителя. За Банката договорът е
подписан от Х. Х. и А. К., действащи с дадено им пълномощно за това
юридическо действие от представляващите Банката изпълнителен директор
Ани Ангелова и изпълнителен директор Евелина Великова, като
пълномощното е нотариално заверено.
С анекс от 12.12.2014г. към договора за поръчителство страните са се
съгласили, че поръчителят отговаря и за всички задължения на
кредитополучателя, произтичащи от трите анекса към договора за кредит.
Тъй като плащания по кредита не са постъпили в периода от
14.09.2015г. до 03.12.2015г. т.е. не са погасени три последователни месечни
вноски, Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем и е
изпратила писма-уведомления за това на 03.12.2015г, с обратна разписка, до
длъжниците и поръчителя, на посочените от последните адреси, вписани в
14
договорите за кредит и за поръчителство.
Видно от обратните разписки кредитополучателят Стоймаркет-П.Н.
ЕООД е получил уведомлението на 07.12.2015г. от лицето П. Н., без да е
посочено в какво качество същият го е приел. Безспорно е, че представляващ
дружеството е П.Н.. Самият П.Н. като физическо лице-съдлъжник е получил
уведомлението лично на 07.12.2015г., видно от обратната разписка и не е
оспорил истинността на документа в отговора на исковата молба. Обратната
разписка до З.Д. е върната с отбелязване, че пратката не е потръсена от
адресата. В договора за кредит и в договора за поръчителство изрично е
договорено, че уведомленията от страна на Банката до длъжниците и до
поръчителя се считат за връчени, ако са отправени по един от изброените
начини. Следователно достатъчно е изпращане на писмото-уведомление по
пощата с обратна разписка и не е задължително да се търсят други начини за
уведомяване. Поръчителят също е търсена на 07.12.2015г. за връчване на
писмото-уведомление, тъй като то е изпратено на 03.12.2015г. и на обратната
разписка е отбелязано, че получателят не е намерена, поради което й е
указано да потърси пратката в пощенския офис.
За изясняване на обстоятелствата по делото Окръжен съд-Велико
Търново е назначил съдебно икономическа експертиза, от чието заключение
се установява, че кредитополучателят Стромаркет-П.Н. ЕООД е усвоил
изцяло кредита от 172 000 евро в периода от 11.02.2010г. до 30.04.2010г.;
спрял е плащанията от 15.09.2015г., която дата е падежът на първата
неплатена вноска, както и че към 07.12.2015г. и към датата на подаване на
исковата молба 10.05.2016г. кредитополучателят има неизпълнени
просрочени задължения общо в размер на сумата 101 083,94 евро, от следния
вид: 4500 евро редовна изискуема главница; 2045,80 евро-просрочени
редовни лихви и 6986,99 евро – начислени наказателни лихви за забава, както
и че от датата на последното плащане 15.09.2015г. до датата на уведомяване
на длъжника за предсрочната изискуемост 07.12.2015г. периодът на
просрочие е 83 дни.
В допълнително заключение вещото лице стига до извода, че
посочената в договора стойност на банковия ресурс като един от елементите
на договорената лихва е със стойностни промени от м.02.2010г. до
м.05.2016г. само в посока намаление респективно намаляван е и лихваният
15
процент, поради намалените нива на лихвите по междубанкови депозити и
лихвите на междубанковия пазар. Според вещото лице посочените проценти
съответстват на действителните. Вещото лице заявява категорично, че
лихвеният процент е променян само в посока намаление. Вещото лице
изчислява размера на наказателната лихва на база законната лихва върху
просрочената главница за периода от 15.09.2015г.до 05.01.2016г. на 3365,56
лева. Вещото лице допълва заключението си с извода, че след осребряване
масата на несъстоятелността и разпределение на получената сума в
производството по несъстоятелност на Строймаркет-П.Н. ЕООД, е останала
сумата от 8110 лева, с която частично е погасено вземането на Банката по
процесния договор за кредит.
Апелативният съд също както и Окръжният съд приема заключението
на съдебно икономическата експертиза за компетентно и обосновано, поради
което го приема изцяло.
С решение №237 от 10.06.2016г., постановено по т.д.н. №27/2016г., на
Окръжен съд-Велико Търново е обявена неплатежоспособността на
кредитополучателя Строймаркет-П.Н. ЕООД, с начална дата 31.12.2015г. и е
открито производство по несъстоятелност.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно икономическата
експертиза производството по несъстоятелност е приключило с осребряване
масата на несъстоятелността и разпределение на получената сума, като
Райфайзенбанк България ЕАД е била частично удовлетворена за вземането си
по процесния договор за кредит, което е погасено частично със сумата 8110
лева от масата на несъстоятелността.
От заключението на назначената съдебно графологическа експертиза се
установява, че договорът за поръчителство и анекса към него са подписани за
поръчител от З.Д. и ръкописно написаните в тях имена З. В. Д. също са
написани от нея.
Като компетентно и обосновано, Апелативният съд приема изцяло
заключението на съдебно графологическата експертиза.
При тази приета за установена фактическа обстановка на база събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка,
Апелативният съд стига до противоположни правни изводи на направените от
16
Окръжния съд в обажлваното решение.
Налице е валиден договор за кредит от 08.02.2010г. между ищцовата
Банка и кредитополучателя Стоймаркет-П.Н. ЕООД, който е получил реално
сумата 172 000 евро т.е. кредитът е изцяло усвоен.. Съдлъжник-солидарен
длъжник по този договор е физическото лице П.Н.. Поръчител по същия
договор е ответницата З.Д., задължила се за целия дълг с договор за
поръчителство от 12.12.2011г. Догорът за поръчителство е валиден и поражда
правни последици. Неоснователно е възражението на ответниците, че не бил
подписан от представляващите Банката, напротив подписан е от редовно
упълномощени от представляващите Банката лица. Ответниците са се
задължили солидарно с кредитополучателя да изпълняват задълженията по
договора за кредит. Видно от заключението на вещото лице, считано от
15.09.2015г. кредитополучателят и солидарните длъжници.са преустановили
плащанията, като първата непогасена вноска е с падеж 15.09.2015г. Според
настоящият съдебен състав, както ответникът Н., така и ответницата Д.-
поръчителка, са редовно уведомени от Банката, че същата обявява целия
договор за кредит за предсрочно изискуем, тъй като първият е получил
писмото уведомление редовно на 07.12.2015г., а поръчителката не го е
потърсила, след като й е бил изпратен на 03.12.2015г. на посочения от нея
адрес в договора за поръчителство, към 07.12.2015г. е била търсена на
посочения от нея адрес, но не е намерена, поради което е оставено съобщение
да потърси пратката в пощенския офис, и тъй като същата се е задължила в
договора при промяна на адреса, да уведоми Банката, каквато промяна не е
заявила. Без значение е, че в договора са предвидени и други начини за
уведомяване. Достатъчно е изпращането на писмото уведомление по пощата,
с обратна разписка, който е един от договорените начини. В договора за
кредит и в договора за поръчителство изрично е записано, че Банката връчва
уведомления на другата страна само по един от изброените начини. В тази
връзка неоснователно е възражението на ответниците, че общите условия не
била част от договора за кредит. Тъй като са подписани на всяка страница от
кредитополучетеля и солидарните длъжници, общите услови са приобщени
към основния договор за кредит и са станали неразделна част от него, а с
подписването на договора за поръчителство и втората ответница като
поръчител е приела тези общи условия за действащи.
17
Освен това с връчването на преписа от исковата молба на особения
представител на ответницата Д., назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, също
следва да се приеме, че е налице достигане на волеизялвлението на ищцовата
Банка до поръчителката, че прави кредита изцяло предсрочно изискуем.
Съгласно договора за кредит и последващите анекси към него Банката
има право едностранно да обяви договора за кредит за изцяло предсрочно
изискуем, ако длъжниците не са погасили две и повече ежемесечни
погасителни вноски, а съгласно заключението на съдебно икономическата
експертиза в случая няма постъпили суми за погасяване на кредита, считано
от датата 15.09.2015г. и досега или ответниците не са платили повече от 2
погасителни вноски и са в забава повече от 60 дни.
На основание чл.10 т.3 от договора за кредит в случая е настъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит, а именно на усвоените суми,
начислената лихва, включително наказателната такава, комисионните,
таксите и разноските.
Освен това с връчването на преписа от исковата молба на особения
представител на ответницата Д., назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, също
следва да се приеме, че е налице достигане на волеизявлението на ищцовата
Банка до поръчителката, че прави кредита изцяло предсрочно изискуем.
Възраженията на ответниците за наличие на неравноправни клаузи в
договора за кредит по смисъла на чл.143 от Закона за защита на
потребителите, предвид предвиденото в него право на Банката едностранно
да променя лихвения процент, както и допуснат с договора анатоцизъм, са
неоснователни.
Безспорно е и е видно от приетите по делото доказателства, че
кредитополучател по договора за кредит от 08.02.2010г. е Строймаркет-П.Н.
ЕООД-гр.Лясковец т.е. юридическо лице-търговско дружество.
Съгласно разпоредбата на §13 т.1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите потребител е всяко физическо лице, което
придобива или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.
18
Тъй като страна-кредитополучател по процесния договор за кредит е
търговско дружество, разпоредбите на Закона за защита на потребителите са
неприложими.
От друга страна липсва неравноправност респективно
неравнопоставеност на страните и предвид обстоятелството, че е налице
индивидуално договаряне, тъй като кредитополучателят, съдлъжникът и
поръчителят са имали възможност да се запознаят с договора и да го обсъдят,
и са го подписали доброволно. Имали са възможност да не се съгласяват и да
не подписват. Освен това са изпълнявали договора известно време след
сключването му, до последната платена в цялост погасителна вноска на
15.09.2015г., поради което следва да се приеме, че са били съгласни с
договора и условията в него.
Не е налице едностранно увеличаване на договорения лихвен процент,
тъй като съдебно икономическата експертиза установява, че след сключване
на договора лихвеният процент е бил променян само в посока на намаление.
Не е налице хипотезата на чл.143 т.10 ЗЗП, тъй като клаузата за
изменение на лихвата и таксите попада в приложното поле на изключението
по чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП, предвид това че процесният договор представлява
сделка, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с
измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца. Уговаряне на променлива лихва не е забранено от
разпоредбата на чл.58 Закона за кредитните институции. Не противоречи и на
Директива №93813/05.04.1993г. на Съвета на Европейския съюз относно
неравноправните клаузи в потребителсикет договори. нивото на лихвения
процент, който е възнаграждението на Банката като всъщност лихвата е
цената. Нивото на лихвения процент, който представлява възнаграждението
на Банката, в процесния период само е намалявано, без да има каквото и да
било увеличение, съгласно заключението на вещото лице.
Възражението на ответниците във връзка с подписаните допълнителни
споразумения, неразделна част от договора за кредит, е неоснователно. С тях
страните са изменили правоотношението по договора за кредит, като са
увеличили дължимата редовна главница с размера на всички просрочени и
дължими задължения. С подписването им ответниците са признали, че са
неизправна страна по договора за кредит и са се спогодили чрез взаимни
19
отстъпки да извършат корекция на дълга по отношение на дължимите
главници, възнаградителни лихви, и да се формира едно ново по размер
задължение, което е допълнително за кредитополучателя.
Поради това няма анатоцизъм т.е. начисляване на лихва върху лихва.
Налице е съгласие за новия размер на дълга като ответниците са се съгласили
за новия размер на главницата и че дължимата договорна лихва се начислява
върху преструктурираната главница. Освен това допълнителните
споразумения са законосъобразни, валидно са сключени и пораждат правно
действие.
Видно от договора за кредит и от договора за поръчителство
ответниците П.Н. като съдлъжник-солидарен длъжник и З.Д. като поръчител,
са се задължили солидарно да отговарят за всички задължения, а именно за
непогасената главница, за начислените възнаградителна и наказателна лихва,
за комисионите, таксите и разноските.
Според Апелативния съд, в настоящият състав, тези изводи не
противоречат на Европейското законодателство, както и не са в противоречие
с практиката на Съда на Европейския съюз, цитирана от ответниците.
Апелативният съд се позовава и на Тълкувателно решение
№3/27.03.2019г. на Върховния касационен съд.
По изложените съображения Апелативният съд намира, че
предявените искове с правно основание чл.430 от ТЗ във връзка с чл.79 и
чл.86 от ЗЗД ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца
следните задължения по договора за кредит от 08.02.2010г., договора за
поръчителство от 12.12.2011г. и анексите към тях, а именно: главница 91
551,15 евро; редовна възнаградителна лихва 2045,80 евро за периода
15.08.2015г. до 04.01.2016г; наказателна лихва 6 086,99 евро за периода
15.09.2015г.- 09.05.2016г.; заедно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 10.05.2016г. до
окончателното й изплащане, са основателни и доказани, поради което следва
да се уважат изцяло.
Поради това обжалваното първоинстанционно решение на Окръжен
съд-Велико Търново следва да бъде отменено в частта му относно
ответницата З.Д., с която отхвърлен преедявения спрямо нея иск в една негова
20
част, като вместо това ответницата З.Д. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца претендираните с исковата молба суми, така както са предявени,
солидарно с ответника П.Н..
Тъй като се отменя решения №388 частично и с решението от
13.11.2020г. Окръжен съд-Велико Търново е отказал да поправи по реда на
чл.247 от ГПК очевидна фактческа грешка в решение №388 в частта, в която
Апелативният съд отменя същото, следва да се отмени и решението от
13.11.2020г., тъй като между него и отменената част на решение №388 има
неразривна връзка.
Първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е
осъден ответникът П.Н. да заплати исковата претенция изцяло, а ответницата
З.Д. да заплати част от нея, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото първоинстанционното решение №388 следва
да бъде отменено и в частта му за разноските.
Видно от представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от
Райфайзенбанк България ЕАД на л.211 от делото, в първата инстанция
ищецът е направил разноски общо в размер на сумата 13 981,57 лева.
Ответниците не са направили разноски в първата инстанция. Няма
представен списък по чл.80 от ГПК от тяхна страна.
Във въззивната инстанция Райфайзенбанк България ЕАД представя
списък по чл.80 от ГПК, в който е посочила направени разноски общо в
размер на 8 308,06 лева, след приспадане на сумата 450 лева, претендирана
като юрисконсултско възнаграждение за отговора на въззивната жалба,
отделно от 450 лева, юрисконсултско възнаграждение за въззивната жалба,
тъй като според Апелативния съд дължимото юрисконсултско
възнаграждение на въззивника ищец за всички процесулани действия,
извършени от него във въззивната инстанция, е в размер на общо 450 лева,
съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ към него.
Предявените по делото осъдителни искове, предявени при условие на
солидарност срещу двамата ответници, са уважени изцяло.
Поради това ответниците следва да заплатят солидарно на въззивника
ищец всички направени от него разноски в двете инстанции, в размер на
21
сумата 22 289,63 лева.
В останалата му част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено., като правилно.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №388 от 13.08.2019г., постановено по т.д.
№110/2016г., на Окръжен съд-Велико Търново САМО В ЧАСТТА,, с която е
отхвърлен предявения иск от Райфайзенбанк България ЕАД против З. В. Д. да
заплати солидарно с П. С. Н. по договор за банков кредит от 08.02.2010г.
сумите: 87051,15 евро-предсрочна изискуема главница по договора за кредит
и 6465,66 евро-наказателна лихва върху просрочената главница за периода
15.12.2015г.-09.05.2016г.; заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2016г. до окончателното изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА
ЗА РАЗНОСКИТЕ вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.430 от ТЗ във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД
З. В. Д., ЕГН **********, от гр.Горна Оряховица, ******* да заплати
солидарно с П. С. Н., с ЕГН**********, от гр.Ласковец, ******** сумата
87051,15 евро-предсрочна изискуема главница по договор за кредит от
08.02.2010г. и договор за поръчителство от 12.12.2011г., и анексите към тях,
както и сумата 6465,66 евро-наказателна лихва върху просрочената главница
за периода 15.12.2015г.-09.05.2016г. по същите два договора; заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2016г. до окончателното
изплащане.
ОТМЕНЯ решението от 13.11.2020г. на Окръжен съд-Велико Търново, с
което е отхвърлена молбата на З. В. Д., подадена чрез особения представител
адвокат Д.С., вх.№ 9801 от 24.10.2019г. на основание чл.247 ал.1 от ГПК за
поправка на очевидна фактическа грешка в решение №388/15.08.2019г. по т.д.
№110/2016г..
ПОТВЪРЖДАВА решение №388 от 13.08.2019г., постановено по т.д.
№110/2016г., на Окръжен съд-Велико Търново В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА П. С. Н., с ЕГН**********, от гр.Ласковец, ******** и З. В.
22
Д., ЕГН **********, от гр.Горна Оряховица, ******* да заплатят солидарно
на Райфайзенбанк България ЕАД, с ЕИК831558413, със седалище и адрес на
управление гр.София, Район Лозенец, бул. Никола Вапцаров №55, Експо
2000 сумата 22 289,63 лева, направени разноски по делото в двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23