РЕШЕНИЕ
№ 1272
гр. София, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110146514 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Х. М. Ц. против
Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът Х. М. Ц. твърди, че ответникът му е повдигнал обвинение за извършено
престъпление по чл. 131а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ НК, въз
основа на което е било проведено наказателно производство в периода от 22.07.2020 г.
до 06.07.2022 г., приключило с Решение № възз. с-в, с което се потвърждава
оправдателната присъда на СРС, постановена по НОХД № Поддържа, че от
неоснователно проведения наказателен процес е претърпял силен психоемоционален
стрес, душевни болки и страдания, накърнено достойнство и репутация, накърняване
на доброто име в обществото и в социалната среда на ищеца, притеснения и загуба на
самочувствие, загуба на доверие в българското правосъдие и правоохранителните
органи, страх, депресия и нарушаване на съня. Ето защо претендира обезщетяването на
претърпените неимуществени вреди със сумата от 10 000 лева. Претендира и законна
лихва върху главницата, считано от 06.07.2022 г. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Сочи, че с приключване на наказателното
производство спрямо ищеца, същият е доказал по основание претенциите си, но счита,
че ищецът не е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Сочи, че
спрямо него не е взета никаква мярка за неотклонение в рамките на наказателното
преследване. Счита, че не се установява описаните неимуществени вреди да са
1
настъпили в резултат от проведеното срещу лицето наказателно производство. Оспорва
размера на предявените искове като прекомерно завишен с оглед личността на ищеца,
както и като се вземат предвид фактите, че срещу него не са прилагани мерки за
процесуална принуда и наказателното производство е проведено в разумен срок.
Отделно сочи, че преди привличането на ищеца Ц. като обвиняем на 22.07.2020 г.,
срещу него са водени множество наказателни производства за различни престъпления
и че е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, за които твърдения представя
доказателства, поради което ищецът е понесъл неблагоприятните последици, свързани
с привличането като обвиняем по-леко, в сравнение с човек, сблъскващ се за пръв път
с наказателна репресия. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен,
алтернативно – уважен в значително по-нисък размер от предявения. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно
изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема следното
от фактическа и правна страна:
За основателността на предявениите искове в тежест на ищеца е да докаже: 1)
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е налице
влязла в сила оправдателна присъда; 2) конкретно настъпилите за него неимуществени
вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответника по
делото.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите
по чл.1, ал. 1 и чл.2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни
органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени
структури без правосубектност. Доколкото Прокуратурата на Република България е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София /чл. 137 ЗСВ/, по
делото е налице пасивна легитимация на ответника.
С приетия доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата,
че: на 22.07.2020 г. срещу ищеца е било повдигнато обвинение от ответника за
извършено престъпление по чл. 131а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ НК,
въз основа на което е било проведено наказателно производство, приключило с
Решение № 469 от 06.07.2022 г. по възз. с-в, с което се потвърждава оправдателната
присъда на СРС, постановена по НОХД №
Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства. По-
конкретно, видно от приложеното по делото копие на ДП се установява, че с
постановление на прокурор при СРП от 12.11.2018 г. е образувано досъдебно
производство по пр. пр. № 38478/2018 г., като е постановено извършването на
конкретни процесуално-следствени действия, като едва с постановление от 30.06.2020
г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за горепосоченото престъпление, като
същото му е предявено на 22.07.2020 г. На същата дата е проведен разпит на ищеца в
качеството му на обвиняем. Обвинителният акт срещу ищеца е внесен в СРС на
04.08.2020 г. По образуваното наказателно дело пред СРС са проведени няколко
открити съдебни заседания, като ищецът се е явявал лично. След приключване на
производството с присъда от 27.01.2022 г. по по описа на СРС, с която подсъдимият е
оправдан, същата е протестирана от прокурор при СРП, като е образувано ВНОХД №
г. по описа на СГС, по което е проведено едно открито съдебно заседание с участието
на ищеца. Наказателното производство е приключило с окончателно решение № г., с
което оправдателната присъда е потвърдена.
От материалите по приложеното ДП не се установява спрямо обвиняемия
2
прокуратурата е наложила мярка за процесуална принуда.
Оправдаването на подсъдимия е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е
било незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата
за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на Държавата, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са
били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен
повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-
следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и
дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало
от името на съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е обвързана
от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредата –
в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Следва да се отбележи, че едно висящо наказателно производство винаги води
до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за
съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него
обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
до какъв размер същата следва да бъде уважена, на който въпрос може да се отговори,
след като бъде установено конкретно какви са неимуществените вреди, причинени на
ищеца.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от
незаконното обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката Снежана Севделинова М.а – майка на ищеца. От показанията
й се установява, че процесното обвинение срещу ищеца му било повдигнато, докато
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвор за друго престъпление. Сочи, че
вследствие на повдигнатото обвинение бил много притеснен, страхувал се да не бъде
осъден. След като изтърпял наказанието за другото извършено престъпление и излязъл
от затвора, продължил да се притеснява да не бъде осъден и по процесното повдигнато
обвинение. Два месеца, след като излязъл от затвора, се оженил, като понастоящем
очаквал дете.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, съобразявайки нейната вероятна
заинтересованост на осн чл. 172 ГПК.
От показанията се установява, че вследствие на повдгинатото обвинение,
настъпилата промяна у ищеца се изразявала в страх и притеснение от това да не бъде
осъден по процесното обвинение.
Поради изложеното може да се приеме, че наличието на причинна връзка между
действията на ответника и причинените на Ц. неимуществени вреди е доказана по
делото.
Не за всички последици, които са в резултат на незаконното обвинение в
извършване на престъпление може да се търси отговорност от ответника, а само за
преките и непосредствени вреди – чл. 4 ЗОДОВ. Не може да се търси отговорност и да
се иска обезвреда от ответника на претърпени вреди, които не са преки и
непосредствени от действията на органите на прокуратурата, а са опосредени от други
лица, действия или поведение на увреденото лице. В този смисъл, по делото не се
установиха твърдените вреди от това същият да е изпаднал в депресия и да е имал
нарушаване на съня
Настоящият съдебен състав намира, че всяко образуване на едно наказателно
производство и повдигане на обвинение срещу конкретно лице предизвиква състояние
на стрес, притеснения, тревожност и напрегнаст, както и негативна обществена
3
реакция спрямо обвиняемия. Безспорно такива отрицателни емоции, които да са
резултат от повдигнатото обвинение, се установи, че е преживял и ищецът, поради
което се доказа причиняването на конкретни неимуществени вреди.
При извършване на преценка за справедливия размер на обезщетение следва да
се вземат предвид още продължителността на воденото срещу ищеца наказателно
производство, извършваните процесуално-следствени действия, взетите по отношение
на него мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда. В случая като
начален момент за продължителността на наказателното производство следва да се
вземе предвид датата, на която е започнало наказателно преследване срещу Ц., а
именно от 22.07.2020 г., когато му е предявено постановлението за привличането му в
качеството на обвиняем. От този момент за ищеца е било възможно да има каквито и да
било негативни последици, имащи характер на неимуществени вреди. В този смисъл е
и практиката на ЕСПЧ. Установи се, че наказателното производство е приключило с
влязъл в сила съдебен акт на 06.07.2022 г., тоест, по отношение на Ц., от момента на
привличането му като обвиняем за извършено престъпление, производството е имало
продължителност приблизително от около 1 година, 11 месеца и 15 дни.
Като част от логическите разсъждения за справедливия размер на обезщетението
следва да се вземе предвид и фактът, че след като е бил привлечен в качеството му на
обвиняем, досъдебното производство е имало сравнително ритмичен характер, без да
се отчита неоправдано забавяне, за което да се държи отговорност на ответника. Съдът
намира, че срокът на воденото наказателно производство срещу ищеца е бил разумен с
оглед извършените процесуални действия, фактът, че е приключило на две инстанции
за по-малко от две години, поради което същият не е прекомерен.
Следва да се отбележи още, че повдигнатото на ищеца обвинение е било за
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Квалификацията по чл.
131а НК вр. чл. 129, ал. 2 НК предвижда в санкционната си част възможността да бъде
наложено наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години. Ето защо, с
оглед на квалификацията на деянието, в което е бил обвинен ищецът, може да се
обоснове извод за неблагоприятни преживявания в по-висок интензитет от тези на
лицата, които са привлечени за престъпления, които нямат характера на тежки
умишлени.
Следва да се отчете, че по делото липсват данни прилагани по отношение на
ищеца мерки за процесуална принуда, както и малкия брой процесуално-следствени
действия, извършени с негово участие в хода на досъдебното производство /проведен
разпит/.
Същевременно следва да се обърне особено внимание и на личността на ищеца.
Видно от данните по делото /справка за съдимост, приложена както в ДП, така и по
настоящото дело/, Х. М. Ц. е бил многократно осъждан, включително и с наказание
лишаване от свобода. Видно от приетата справка за съдимост, спрямо ищеца са били
образувани и водени общо 16 наказателни производства за различни престъпления.
Първото от тях е от 2004 г., а последното е образувано през 2015 г. Наблюдава се една
устойчивост в поведението на ищеца, от която може да се направи категоричен извод
за липса на сериозно опасение и притеснение у Ц. от евентуално налагане на наказание
за извършеното деяние. Фактът, че се установи по отношение на ищеца да са водени
множество други наказателни производства, да е бил привличан многократно като
обвиняем за извършени престъпления, да е бил осъждан за тях, включително и с
наказания лишаване от свобода, представляват обстоятелства, които предполагат, че
ищецът се е явявал многократно пред съда и органите на досъдебно производство.
Всичко това сочи на претърпени неимуществени вреди с много по-нисък интензитет от
тези, които би преживяло лице, привлечено да първи път като обвиняем за извършено
4
престъпление. Ищецът не за първи път е търпял негативните емоции, породени от това
да бъде посочен като автор на престъпление.
Гореизложеното дава основание да бъде обоснована тезата, че претендираното
обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинените на ищцата неимуществени вреди е
завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или
изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни
случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания и негативни
чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, довели до
безпокойство и притеснение, несигурност от изхода на делото и страха от евентуално
осъждане по повдигнатото обвинение следва да бъдат овъзмездени. Същото обаче
трябва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост и на база
анализа на събраните доказателства. Въз основа на тях, съдът намира, че
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи
на 2000 лева, като искът до пълния предявен размер от 10 000 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Доколкото се претендира и законна лихва
върху сумата, тя също следва да бъде присъдена, като началният й момент е считано от
датата на влизане в сила на режшение на въззивната инстанция, с което е потвърдена
оправдателната присъда - 06.07.2022 г. /в този смисъл т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г.
по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 2 лева, предствляваща заплатена държавна такса,
пропорционално на уважената част от иска.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на адв.
С. Д. С. следва да се присъди сумата от 260 лева, пропорционално на уважената част от
иска и при съобразяване минималния размер на възнаграждението съобразно Наредба
№ 1/2004 г. на ВАдС.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати на Х. М. Ц., ЕГН: ********** сумите, както следва:
- 2000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
повдигнато обвинение за извършено престъпление по ДП № - МВР, пр. пр. № по описа
на СРП, за което впоследствие е оправдан с присъда от 27.01.2022 г., постановена по
НОХД № о описа на СРС, НО, 112 състав, влязла в законна сила, считано от 06.07.2022
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.07.2022 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 10000
лева като неоснователен;
- 2,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени в
прозиводството разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратура
на Република България, с адрес: гр. София, бул. да заплати на адв. С. Д. С., ЕГН
********** сумата от 260 лв. - възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на Х. М. Ц..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
5
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6