О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /05.03.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI гр. състав, в закрито съдебно заседание на 05.03.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 75/2020 г.по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена
от В.К.М., ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе
по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства, да изготви проект за доклад по делото.
На основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 146 от ГПК съдът изготви следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
В исковата молба се твърди, че през периода от 29.01.2017 г. до
30.06.2018 г. ищецът е полагал труд на длъжност „мл. оперативен дежурен“ в РУ -
Провадия при ОД на МВР - Варна. Последната е на структурно подчинение към
Главна дирекция "Национална полиция" при МВР - София. Съгласно Закона
за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен
служител. Според чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била
регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същата разпоредба тя е
с продължителност 8ч. дневно и 40ч. седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно
чл. 187, ал. З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни -подневно, а за работещите на 8, 12, или 24 - часови смени -
сумирано на тримесечен период, като съгласно ал. 5, т. 2 работата извън
работното време се компенсирла с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период. Съгласно чл. 178, ал. 1, т. З от ЗМВР
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горепосоченото кореспондирало и
на Закон за държавния служител. Съгласно чл. 67, ал. 1 от същия брутната
заплата се състояла от основната заплата и допълнителни възнаграждения. В чл.
67, ал. 7, т. 2 от ЗДСЛ било посочено че допълнителни възнаграждения са
допълнителни възнаграждение за извънреден труд. Посочва също, че в Наредба № 8121з
- 407 от 11.08.2014 г. /отм./ изрично било предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 (чл. 31, ал. 2 от Наредбата). Цитираната Наредба
№ 8121з - 407 от 11.08.2014 г. била отменена с приемане на Наредба № 8121з - 592/25.05.2015
г. на министъра на вътрешните работи, която също била отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
Твърди се, че в настоящия случай в процесния
период е действала Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстът на чл. З, ал. З от
същата Наредба посочвал, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Но в действащата Наредба № 81213-776/29.07.2016
г. нямало изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд
в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з - 407 от
11.08.2014 г., уредено в чл. 31, ал. 2. Според ищеца липсата на такава норма не
следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневни (каквато изрична
забрана би била и противоконституционна), а представлявала празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се прилага Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, било
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Твърди, че положеният от ищеца нощен труд от
22.00ч. до 6.00ч. за периода от 29.01.2017 г. до 30.06.2018 г. бил в размер на
712 часа, които следвало да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент
1.143, които възлизали на 813,81 часа. Преизчисляването на нощен към дневен
труд водело до извънреден труд от 101.81 часа, който следвало да бъде
допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден
час следвало да бъде компенсиран с по 6,20 лв. на час, като задължението на
ответника към ищеца за целия период възлизало на 631,25 лв. Така положения
извънреден труд от ищеца по тримесечие за периода от 29.01.2017 г. до
30.06.2018 г., както и неизплатеното допълнително възнаграждение умножен по
часова ставка за трите години по месеци било следното:
2017г.
За първо тримесечие /1-III/
2017 г. - общият сбор бил равен на 18.30 часа, равняващи се на 113,48 лв.;
За второ тримесечие /IV-VI/ 2017 г. - общият сбор
бил равен на 16 часа, равняващи се на 99,29 лв.;
За трето тримесечие /VII-IX/ 2017 г. - общият сбор
бил равен на 14,87 часа, равняващи се на 92,20 лв.;
За четвърто тримесечие /Х-ХII/ 2017 г. - общият
сбор бил равен на 18,30 часа, равняващи се на 113,48 лв.
За първо тримесечие /1-III/ 2018 г. - общият
сбор бил равен на 22,88 часа, равняващи се на 141,85 лв.;
За второ тримесечие /IV-VI/ 2018 г. - общият
сбор бил равен на 11.44 часа, равняващи се на 70,92 лв.;
Всички
претенции били посочени в нетен размер.
С оглед на факта, че с настоящия иск ищецът
претендира заплащане на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Посочва претендираната лихва за
забава за всяко едно тримесечие през процесния период, както следва:
за първо тримесечие
2017 г. - лихва в размер общо на 5.00 лв., считано от 01.04.2017 г. до
29.01.2020 г.; за второ тримесечие 2017 г. - лихва в размер общо на 5,00 лв.,
считано от 01.07.2017 г. до 29.01.2020 г.; за трето тримесечие 2017 г. - лихва
в размер общо на 5,00 лв., считано от 01.10.2017 г. до 29.01.2020 г.; за
четвърто тримесечие 2017г. - лихва в размер общо на 5.00 лв., считано от
01.01.2018 г. до 29.01.2020 г.; за първо тримесечие 2018 г. - лихва в размер общо на
5.00лв., считано от 01.04.2018 г. до 29.01.2020 г.; за второ тримесечие 2018 г.
- лихва в размер общо на 5.00 лв., считано от 01.07.2018 г. до 29.01.2020г.;
Заявява, че предвид на това, че през
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения в РУ - Провадия
при ОД на МВР - Варна, предявява настоящия иск пред Районен съд - гр. Провадия,
на основание чл. 114 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло претенцията и да осъди ОД на МВР - Варна да заплати на ищеца:
Сумата от 631,25 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 101.81 часа,
за целия процесен период 29.01.2017 г. до 30.06.2018 г. по конкретния иск,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата; сумата в общ размер на 30.00лв.,
представляваща лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД върху главницата от
631,25 лв., изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 29.01.2017 г. до 30.06.2018 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо
число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на
предявяване на иска, както следва : за първо тримесечие 2017 г. - главница в
размер на 113.48 лв., съответно лихва в размер общо на 5.00лв., считано от 01.04.2017
г. до 29.01.2020
г.; за второ тримесечие 2017 г. — главница в размер на 99,29 лв., съответно
лихва в размер общо на 5,00 лв., считано от 01.07.2017 г. до 29.01.2020 г.; за
трето тримесечие 2017 г. - главница в размер на 92,20 лв., съответно лихва в
размер общо на 5,00 лв., считано от 01.10.2017 г. до 29.01.2020 г.; за четвърто
тримесечие 2017 г. - главница в размер на 113,48 лв.. съответно лихва в размер
общо на 5,00 лв., считано от 01.01.2018 г. до 29.01.2020 г.; за първо
тримесечие 2018 г. - главница в размер на 141,85 лв.. съответно лихва в размер
общо на 5,00лв., считано от 01.04.2018 г. до 29.01.2020 г.; за второ тримесечие
2018 г. - главница в размер на 70,92 лв., съответно лихва в размер общо на 5,00
лв., считано от 01.07.2018 г. до 29.01.2020 г. Претендира разноски.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е подал
отговор на исковата молба. Счита исковите претенциите за неоснователни и
недоказани, поради което
ги оспорва
както по основание, така и по размер. Оспорва твърдението в
исковата молба, че през периода 18.06.2018 г. - 30.06.2018 г., ищецът е заемал
длъжността “старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ - Провадия при
ОД МВР - Варна”, за което представяме като доказателство Кадрова справка за
заемани длъжности с рег.№ 365р - 12633/24.02.2020 г., в която е отразено
кариерното развитие на ищеца. От същата било видно, че на основание Заповед №
365з-2243/07.06.2018 г. на директор ОД МВР-Варна, било прекратено служебното
правоотношение с ищеца, считано от 18.06.2018 г.
Не оспорва обстоятелството, че през периода
29.01.2017 г. - 17.06.2018 г., ищецът е заемал длъжностите “старши полицай в
група „Охранителна полиция“ към РУ - Провадия“, което се доказвало и от представената
кадрова справка. По отношение на претенцията с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. З, вр. с чл. 179, ал.1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за сумата 631.25 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен труд към дневен тъкъв за процесния период, ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането, следвало да се има предвид следното:
Приложимият
закон, уреждащ това служебно правоотношение е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл и КТ (арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР). Предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта
(22.00 - 06.00 часа). Работното време на държавните служители се изчислявало в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени -
сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
От
ал. 5 на същата разпоредба било видно, че работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсирала с: 1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период
- за служителите, работещи на смени. Ищецът, предвид заеманата от него длъжност
в процесния период е работил на 12-часови смени, определени в заповед №
365з-3139/31.08.2016 г. относно разпределение на работното време на държавните
служители в ОДМВР-Варна по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на
ЗМВР (ДВ, бр.14 от 2015г.). Съгласно разпоредбата на чл. 187. ал. 9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. Такива са
Наредба № 8121 з- 592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., която е отменена
с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V- чл.с., обнародвано
в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и
в двете наредби били идентични, като според тях при работа на смени било
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните
часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
нормите на двете Наредби - № 8121з-592/25.05.2015 г. и № 8121з- 776/29.07.2016 г.,
липсвала разпоредба, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен.
Нормата
на чл. 176 от ЗМВР посочвала, че брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения такова
е и допълнителното месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР.
Претенцията си ищеца основавал на чл. 9, ал. 2
от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (приета с ПМС № 4 от
17.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) В чл. 2 от същата е посочен нейният
обхват. Съгласно ал. 2 Наредбата се прилага за работниците и
служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1,
т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране. В нормата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работното време
е
прието, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа. А ал. 3 на същия член от НСОРЗ не се прилага по
отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация,
за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.
От
там можело да се направи обоснован извод, че същата била неприложима и за
държавни служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален
закон /ЗМВР/. Това го налагало самата специфика на работата, която изпълняват
служителите. Тя била различна спрямо тази на работещите съгласно нормите на КТ
и ЗДСл. Именно затова били три основните нормативни актове, уреждащи
правоотношенията. Едните били трудови, а другите - служебни. Едните възниквали
по силата на трудов договор, другите се назначавали със заповед. Ограничението
в чл. З, ал. З от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. било: “За държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“, което се различавало
от Наредбата за
структурата и организацията на работното време.
Идентично
било съдържанието и на нормите на чл. З, ал. З от Наредба № 8121з-592 от 25 май
2015 г. От изложеното следвало, че с оглед характера на служебното
провоотношение на ищеца, относно изчисляването на положения от него труд,
следва да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. Следователно неправилно ищецът бил посочил,
че за процесния период следвало да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, в която съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщали в дневни, като никъде в Наредбата не бил посочен
коефициент 1.143 и не било ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да
иска същият да бъде приложен. Ограничението в наредба № 8121з-592/2015 г. и
наредба № 8121з- 776/2016 г. е държавните служители, работещи на смени, да не
полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1, а не на
посочения коефициент 1,143. Следователно напълно необосновано било препращането
по аналогия към чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място,
тъй като нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в
наредбите, посочени по-горе, нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа
/8:8 равно на 1/. В случая не била налице празнота в нормативната уредба, която
да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период са действали
последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра
на вътрешните работи, в които изрично съществувала разпоредбата, че за всеки
отработен час през нощта /между 22.00-06.00 часа/ на държавните служители се
заплащал нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице била специална нормативна
уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключва общия ред.
При разглеждане на казуса следвало да се
вземе предвид и Писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно:
увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
се извършва ежемесечно, което ответникът представя и моли същото да бъде прието
като доказателство по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“,
изрично било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на
дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само
ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време, което не е налице в конкретния случай. Според тълкуването на
МТСП, превръщането на нощните часове в дневни било установено с цел увеличеното
заплащане на нощния труд /в конкретния случай с 0.25 лв. на час
допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден труд. ОД МВР-
Варна е заплащала ежемесечно на ищеца допълнително възнаграждение за положен
нощен труд, което се установявало от представените от ответника Платежни бележки,
които били разпечатки от АИС „ТРЗ“ - МВР и представлявали
подробно описание на получаваното от ищеца месечното възнаграждение.
От исковата молба не ставало ясно също откъде
ищецът е стигнал до извода, какъв е размерът на часовата му ставка процесен
период и как точно е определил размера на дължимата сума за положен нощен труд,
което от своя страна правело исковата молба неуточнена. Към исковата молба не
били приложени никакви доказателства, които да доказват твърденията и
притенциите на ищеца.
Твърди, че на ищеца редовно е плащано в
процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което свидетелствали
данните от горепосочените платежни бележки от АИС „ТРЗ“ - МВР. За положения от
ищеца нощен труд същият бил получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час,
следователно не следвало да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд
в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на заплащането. Твърди, че трудът,
положен между 22.00- 06.00ч. следвало да бъде отчетен само като нощен, както е
отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не можел да избира
едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради
трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и
допълнително заплащане като за нощен.
Моля, да бъде взето предвид, че ищецът е
държавен служител - полицейски орган, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Неговите служебни правоотношения съгласно ал. 2 на чл. 142 от ЗМВР се уреждали единствено със ЗМВР.
Според ответника законодателят
е направил явно и недвусмислено разграничение между неговия статут и статута на
държавните служители по чл. 142, ал. 1,т. 2 и лицата работещи по трудово
правоотношение по т. 3 от ЗМВР, който се уреждал със ЗДСл, съответно статутът
на лицата, работещи по трудово правоотношение, който се уреждал при условията и
по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР. В чл. 178, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно били
изброени допълнителните възнаграждения, който се изплащали на държавните
служители. Съгласно разпоредбата на чл. 179. ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до 06.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. В ал. 2 на същия член било посочено изрично, че условията и редът
за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определяли с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с
негова заповед. Действащата към посочения от ищеца времеви период за положен
извънреден труд била Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. В чл. 22, ал. 1 от същата
било посочено какво се включва в отработеното време на служителите. В чл. 179,
ал. 4 от ЗМВР законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните
възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат
и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР. Именно поради
спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи,
законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен
от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и служителите по
трудово правоотношение по чл. 142, ал.1, т. З от ЗМВР. За тях били неприложими
нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не бил
налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допускало преизчисляването на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. ЗМВР бил специален закон,
който уреждал изчерпателно статута на държавните служители в МВР. Отвветникът
моли след уточняване на исковата молба от ищеца, да му бъде дадена
възможност да изрази допълнително становище.
В условията на евентуалност,
ако
бъде прието, че предявеният осъдителен иск е основателен, моли да бъде взето
предвид, че ответникът оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени,
от там положените като нощен труд часове. Посочените в исковата молба положени
часове нощен труд се разминавали от тези, отразени и платени в платежните
бележки на ищеца. Към исковата молба не били приложени каквито и да било
доказателства, въз основа на които да е видно как са установени и изчислени
посочените часове нощен труд, което правело за ответника иска неясен и препятствало
правото му на ефективна защита. Исковата претенция не можело да бъде направена
общо и въз основата на твърдения от страна на ищеца без да са налице конкретни
доказателства в подкрепа на същата. В случай че съдът приеме, че разпоредбите
на НСОРЗ са приложими и за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, следвало да се вземе предвид, че разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в периода 01.01.2018 г. до
16.07.2018 г.
е
била в следната редакция - „Отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено изчисляване на работното време, за повече от
часовете, определени съгласно чл.9б се отчитат за извънреден труд по реда на
чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. “. Твърди, че неоснователно ищецът е
отправил искане да се преобразува положените от него часове нощен труд в
периода 01.01.2018 г. - 16.07.2018 г. в часове дневен труд. В този период не е имало действаща нормативна
уредба,
която
да допуска това преобразуване, поради и което искът
за преобразуване на часовете положени от ищеца в периода 01.01.2018 г. -
16.07.2018 г. нощен труд не следвало да се преобразува в дневен такъв.
С оглед неоснователността на главния иск за
сумата 631.25 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен труд към дневен такъв за процесния период и
акцесорния характер на претенцията за присъждаме на мораторна лихва в размер на
30 лева и законна лихва, счита последната искова претенция също за
неоснователна.
По отношение на
доказателствените искания:
Не възразява по отношение на искането да
представим кадрова справка на ищеца.
Възразява срещу искането за представяне на месечни
графици за полагане на труд при сменен режим на работа, както и тримесечни и
месечни протоколи за отчитане на положения труд, в т.ч. и нощен за процесния
период. Следва да се има предвид, че исканите писмени доказателства са в голям
обем (1 комплект е между 350-400 страници, което затруднява тяхното
размножаване). Към настоящият момент срещу ОД МВР - Варна са заведени почти 500
граждански дела за нощен труд, което прави невъзможно както от техническа, така
и от финансова гледна точка размножаването на такъв голям обем писмени документи,
поради техническа ограниченост на техниката. Същите са налични в структурното
звено по месторабота на ищеца и са на разположение по всяко време, както за
процесуалния представител на ищеца, така и на вещото лице, ако бъде назначена
ССЕ. В случай, че уважаемият съд ни задължи, ще представим въпросните документи
в един разумен срок, който да е съобразен с обема на протоколите и графиците.
По отношение на направеното искане за назначаване на
счетоводна експертизата: Становището на ОД МВР - Варна е, че не е необходимо
назначаване на експертиза, в
хода на която да се сборуват положените часове нощен труд и да се преизчисляват
с коефицент 1.143, т.к. тази
методика се прилага само за лица работещи по трудово правоотношение (ЛРТП), и
които по силата на разпоредбите на КТ, нямат право да полагат нощен труд повече
от 7 часа при пет дневна работна седмица. С този коефицент се цели, ЛРТП
полагащи нощен труд, да изпълняват дневната и седмична норма труд - респективно
8 часа на ден и 40 часа на седмица (5 работни дни по 7 часа се равняват 35 часа
на седмица и като се умножат с коефицент 1.143 се получава 40.005 часа за
работна седмица - каквато е нормативното изискване на КТ). Държавните служители
по ЗМВР имат право на 8 часа нощен труд, който реално им се отчита и заплаща,
поради което преизчисляването с този коефицент е недопустимо.
Предоставя на съда да прецизира това
доказателствено искане, с оглед че не е налице действащ нормативен акт, който
да регламентира реда, начина и заплащането на това преизчисляване и трансформиране
на положения нощен в дневен труд за държавните служители, назначени по Закона
за МВР. Спорът
е чисто правен и се касае за
тълкуване и прилагане на действаща нормативна уредба за държавните служители,
чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР и издадените въз основа
на него на подзаконови нормативни актове, а не нормаритивна уредба уреждаща
трудови правоотношениея на лица, назначени по Кодекса на труда.
Предвид гореизложеното, моли да бъде
отхвърлен така предявения осъдителен иск в размер на 631.25 лева, което
представлява левовата равностойност на трансформирания с коефицент 1.143
положения от ищеца нощен труд към дневен -101.81 часа в периода 29.01.2017 г. -
30.06.2018 г., ведно с акцесорни искове за присъждане мораторна лихва в размер на
30 лева и законната лихва, като неоснователни и недоказани
по
основание и по размер.
Моли на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ да бъде присъдено
в полза на Областна дирекция на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер, съобразен с размера на отхвърлената искова претенция. При условията на
евентуалност, ако исковете бъдат уважени, прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски и моли същите да бъдат намалени до предвидения
минимален размер.
Съдът, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, отделя като безспорено и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че през периода 29.01.2017 г. -
17.06.2018 г., ищецът е заемал длъжността “старши полицай в
група „Охранителна полиция“ към РУ - Провадия“ и че е полагал
нощен труд между 22.00 ч. и 6,00 ч.
При разпределение на
доказателствената тежест:
Съдът указва на страните, че съгласно общото правило на разпределение на
тежестта на доказване в гражданския процес, закрепено в нормата на чл. 154 от ГПК,
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
По главния иск с правна квалификация
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 179, ал. 1 от ЗМВР:
Ищецът следва да докаже да
докаже, че в исковия период от 29.01.2017 г. до
30.06.2018 г. е бил в служебно правоотношение с ответника, че
в този период от 29.01.2017 г. до
30.06.2018 г. е полагал нощен труд между
22.00
ч. и 6,00 ч. и броя на часовете положен нощен труд; основанието, от което произтича вземането му и размер
на дължимото възнаграждение за положения труд.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на
тези факти, а при установяване на описаните елементи на претенцията – да
установи изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
По
иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг от неизплащане на положен нощен труд.
Ответникът следва да
докаже, че е изпълнил задължението си в срок.
По доказателствените искания на
ищеца:
Искането да бъде задължен ответникът
да представи кадрова справка е относимо, но такава вече е представена с
отговора на исковата молба.
По искането да бъде
задължен ответникът да представи графици за разпределение на служителите за
звеното, в което са работили за съответните месеци, графици за дежурства,
протоколи за отчитане на работно време, както и за положения от ищеца нощен
труд между 22.00 и 6.00 ч. за периода от 29.01.2017г. до 30.06.2018г., съдът
намира, че същото е относимо, но не е необходимо, доколкото е направено искане
за допускане на ССчЕ, като с оглед поставените задачи на вещото лице същите ще
изискват експертът да се запознае с въпросната документация, за да изготви
заключението.
Искането ответникът
да бъде задължен да представи Заповед на министъра на вътрешните работи за
определяне размера на допълнителното заплащане на положения нощен труд е
относимо и допустимо и ще бъде уважено.
Искането за допускане
на ССчЕ е относимо и като такова ще се уважи.
По доказателствените
искания на ответника:
Представените с отговора писмени
документи са относими и ще бъде допуснато тяхното приемане като писмени
доказателства.
Други доказателствени искания към този момент не са
направени.
Следва да бъде насрочено
открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133,
чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238,
ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на
страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на
спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото,
съгласно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, че следва да уточни начините, по които е
изчислил броя на часовете положен нощен труд и начина, по който е изчислил
размера на дължимото възнаграждение.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 191 от ГПК, ответникът да
представи
Заповед на министъра на вътрешните работи за определяне
размера на допълнителното заплащане на положения нощен труд, като му указва, че
непредставянето на документа, ще бъде преценено от съда съгласно чл. 161 от ГПК. Указанията да бъдат вписани в
съобщението до ответника.
ДОПУСКА поисканата от ищеца ССчЕ със задачи, подробно
формулирани в исковата молба, като определя възнаграждение за вещото лице в
размер на 150, платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА вещо лице Елица Малчева, вписана в списъка на
вещите лица при ОС – Варна под № 145, която да се призове на адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Инж. Каракулаков“ № 3, за изготвяне на поисканата
експертиза със задачите, формулирани в исковата молба.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства представените
с отговора на исковата молба писмени
документи.
ОСТАВЯ без уважение
искането на ищеца да бъде задължен ответникът да представи графици за
разпределение на служителите за звеното, в което са работили за съответните
месеци, графици за дежурства, протоколи за отчитане на работно време, както и за
положения от ищеца нощен труд между 22.00 и 6.00 ч. за периода от 29.01.2017г.
до 30.06.2018г.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства
представените с отговора на исковата молба
писмени документи.
НАПЪТВА страните към медиация извънсъдебно споразумение или други способи за доброволно уреждане на
спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
НАСОЧВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при
използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията
може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС
при ВРС.
Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ПРИКАНВА страните към
СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по -
добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на
страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки:
за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.03.2020 г. от 14:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищеца – и от отговора на исковата молба, като съобщението до
последния се изпрати на адрес: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски” № 81,
Консултантска кантора – „Бейлерян”. УКАЗВА на страните че на основание
чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат становище по
изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото
по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: