Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Червен бряг, 18.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на  двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

 

при секретаря Марияна Т., като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №645/2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.А.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.И.В. *** против Ц.С.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***. Посочва се в исковата молба, че от съвместното съжителство на страните се родило дете С. С. А. с ЕГН **********. Твърди се в исковата молба, че  първоначално страните живеели в Кралство Испания, но през 2017г. се върнали в България. През същата година ответницата напуснала ищеца и детето им и е в неизвестност от тогава. Посочва се, че от 2017г. М. не е търсила детето, не е осъществявала контакт с него. Твърди се, че ищецът и детето живеят в ***, като Д. е подпомаган в отглеждането на малолетното от своите родители. Посочва се още, че страната не страда от заболяване, което да  му пречи да полага грижи за детето. Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху С. С. А. с ЕГН ********** на нейния баща и законен представител С.А.Д. с ЕГН **********, адрес: *** по местоживеенето на последния, да бъде осъдена ответницата да заплаща на ненавършилото си пълнолетие дете месечна издръжка в размер на 160 лв. , както и да бъде определн режим на лични контакти на майката с детето съобразно утвърдената съдебна практика. Претендират се и направените съдебно деловодни разноски.

С определение № 508/04.11.2019г.  на основание чл.47, ал.6 ГПК  за особен представител на ответника е назначена адв.Т.В. ***.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на особения представител на ответника. В законовия едномесечен срок е постъпил отговор с вх.№5572/05.11.2019г., в който  Т. взема становище за допустимост на предявения иск.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на удостоверение за раждане  от ***г., че родители на детето С. С. А. с ЕГН **********, родена на ***г*** бряг, са С.А.Д. с ЕГН ********** и Ц.С.М. с ЕГН **********.

             Спорно по делото е кое лице отглежда детето, какви грижи са полагани от родителите и в какъв период от време; на кой от родителите следва ли да се присъди упражняването на родителските права; какъв размер издръжка следва да се изплаща от родителя, който няма да упражнява родителските права, както и какъв режим на лични срещи да бъде определен.

                За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени  и гласни доказателства.

Видно от социален доклад с вх.№5938/22.11.2019г., страните са живели на семейни начала  за период от около шест години.От съжителството си имат родено дете – С. С. А. / на 5 г./.  Семейството се върнало в България през 2017г., като майката установила ново съжителство, а бащата и детето заживели в семейното жилище в ***.  Видно от социалния доклад индивидуалните потребности на детето , свързани с осигуряване на здравословна и подходяща за възрастта му храна, облекло според сезона, здравни нужди, лични хигиенни принадлежности и други, са задоволявани от ищеца. Детето има записан личен лека , посещава детска градина и има изграден режим на отглеждане според възрастта и  потребностите му. Детето поддържа контакт с роднините  по бащина линия.  От социалния доклад се установява, че след раздялата на страните, грижи за малолетната С. С. А. се полагат от ищеца, подпомаган от дядото по бащина линия. В случаите, когато С.А.Д. е на работа, последният наел помощница, която да се грижи за детето в негово отсъствие срещу месечно възнаграждение в размер на 250 лв. Детето живее със своя баща в жилище, собственост на дядото по бащина линия, което е електрифицирано и водоснабдено, с добри хигиенно-битови условия. Видно от социалния доклад ищецът работи по трудово правоотношение като получава възнаграждение около 700 лв. Становището на ДСП-Червен бряг е, че между бащата и детето има силна емоционална привързаност, както и   ищецът полага необходимите грижи за възпитанието и развитието на малолетната С. А..

                 По делото са приобщени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите В.Б.Г.и М.Ш.М. Видно от показанията на свидетелките, грижи за децата полага единствено С.А.Д., подкрепян от своя баща. Свидетелките са очевидци на полаганите  грижи и отношение на бащата към детето. С оглед съответствието помежду им, съдът кредитира като обективни, безпристрастни и правдиви показанията на свидетелите В.Б.Г.и М.Ш.М. Гласните доказателства, съдържащи се в показанията им, съответстват на изложеното в социалния доклад относно родителя, който отглежда децата и осигурените условия на живот на детото от неговия баща. Ето защо съдът ги кредитира изцяло с доверие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения и искането приема, че е сезиран  с обективно съединени искове по чл.127, ал.2 СК и  чл.143 СК.

По иска  с правно основание чл.127, ал.2 СК.

  В настоящия случай детето  С. С. А.  е родена от съвместното съжителство на страните като последните понастоящем са разделени. Установи се по делото, че  грижите за детето се полагат от  ищеца със съдействието на неговия родител. До завеждане на настоящото дело, по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв. Обстоятелството, че до момента упражняването на родителските права не е било предоставяно на нито една от двете страни, нито е било определяно при кого от двамата трябва да живееят децата, означава, че понастоящем и двамата родители са юридически пълноправни носители на родителските функции и, че съобразно принципното правило на чл. 123 СК тези функции могат да бъдат упражнявани от тях заедно или поотделно. Предвид изложеното, че родителите са разделени и не живеят заедно, и по аргумент  от посочената законова разпоредба се налага да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява родителските права за в бъдеще, което пък е необходима законова предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с децата.

Според чл. 59 от СК, към която препраща разпоредбата на  чл. 127 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето. Под "интереси на детето" по см. на чл. 59 от СК следва да се разбира всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание (т. 3 от ППВС № 1/74 г.). За определяне понятието "интереси на детето" са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената законовата разпоредба основен, а и на практика - единствен, обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, е интересът на децата.

В конкретния случай, съдът след като направи обективната преценка на установените по делото факти, съобрази, че детето   е  на 5 г., въпреки обстоятелството, че малолетната е  от женски пол, съдът съобрази, че С. А. е отглеждана през последните две години от С.А., има силно изградена емоционална връзка с него и не поддържа контакти със своята майка. Ето защо с цел да се осигури спокойствие и сигурност и да не се променя стереотипа и начина на живот на С. С. А., съдът  приема, че следва да уважи иска по чл.127, ал.2 СК. Бащата разполага с добри материално битови условия за задоволяване потребностите на детето, полагал е и продължава да полага адекватни грижи за неговото  възпитание и обучение. В тази насока  е и приобщеният социален доклад по делото. Упражняването на родителските права се изразява в ежегодно и непрекъснато полагане на грижи за детето. Това означава родителят да живее с него и да взима еднолично и ежедневно решения, свързани с отглеждането и възпитанието му. Такава възможност  в настоящия момент може да предостави  в  по-голяма степен бащата. Като съобрази съвкупостта от обстоятелствата по конкретния случай, включително възпитателските качества на родителите, техния морален лик, полаганите грижи и отношение на родителите към детето, желанието на страните, привързаност на детето към родителите, полът и възрастта на малолетната , помощта на трети лица, социалното им  обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот, съдът прави извод, че  бащата е родителя,  който към настоящия момент показва родителски капацитет и добри социално-битови условия на живот.

Иманентна черта на упражняването на родителските права над детето от единия родител е и режима му на лични контакти  с другия родител.  Съгласно приетото в Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., определените мерки за лични контакти трябва да бъдат в интерес на децата, като се отчита и възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място. С оглед правилното развитие на С. С. А., съдът приема,  че следва на майката да се предостави възможност за контакт с детето по следния начин: всяка първа и трета неделя от месеца  от 08.00 часа до 18,00 часа на неделния ден  по местоживеене на децата без право на приспиване  в дома на майката, неограничени контакти по телефон и/или скайп , както и да взема малолетната за две седмици през летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

По аргумент от чл. 127, ал. 2 от СК съдът е длъжен да определи и дължимата от неполагащия непосредствено грижи за децата родител издръжка.

Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на детето се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите-това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението (Виж Р 90-1969 г. на ІІ г.о.). Възможностите на родителя, който дължи издръжка е обективен показател за размера й, и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца за които също е длъжен да се грижи и др. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да определи конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на дължащия издръжка и съобразно нуждите на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно. В конкретния случай    по делото  единият родител получава възнаграждение в размер около 700 лв. Няма данни за доходи и съответно имущественото състояние на другия родител, както и наличие на медицински пречки /влошено здравословно състояние/ за увеличаване на разходите за задоволяване на личните потребности на ответника. Ето защо съдът приема, че размерът на издръжката за всяко дето следва да бъде определена на сумата от 400 лв., като по-голямата част се поеме от ищеца.  С оглед възможностите на всеки от родителите, съдът приема, че всеки от родителите следва по-равно да поеме съответната част от издръжката на своето ненавършило пълнолетие дете т.е. ответникът следва да заплаща на детето чрез бащата  ежемесечна издръжка в размер на 160 лв., която сума е съобразена с възрастта му.  Ето защо искът с правно основание чл.143 СК следва да бъде уважен изцяло  като основателен и доказан.

По иска с правно основание чл.149 СК,  съдът приема същия за основателен и доказан. Безспорно се установи по делото и обстоятелството, че през последната година за детето се е грижел единствено неговия баща, както и че ищецът е задоволявал всички потребности на детето. Мйката не само не е осъществявала контакт с малолетната, но и не е изплащала издръжка, не е закупувала вещи, необходими на детето в ежедневието му, лекарствени средства при нужда от медицинска помощ и др.  Ето защо съдът приема, че ответницата следва да бъде осъдена за заплати на своето ненавършило пълнолетие дете издръжка за минал период, а именно за периода 27.06.2018г.-27.06.2019г.  в размер на 160 лв. месечно или общо сумата от 1920 лв.

С оглед изхода на делото, следва ответницата да бъде осъдена да заплати  по сметка на РС-Червен бряг държавна такса  върху определения размер на издръжката  по чл.143 СК  в размер на  230, 40 лв. , държавна такса върху иска по чл.144 СК в размер на 76, 80 лв. или общо сумата от 307, 20 лв.

По отношение на искането на ищцовата страна за присъждане на разноски, видно от материалите по делото ищецът е направил разходи за сумата от 350   лв.  за адвокатско възнаграждение и 300 лв. за особен представител по представения списък по чл.80 ГПК, както и 30 лв. платена държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ  на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права  по отношение на детето С. С. А. с ЕГН **********, родена на ***г*** бряг на неговия баща и законен представител С.А.Д. с ЕГН **********, адрес: *** и определя  местоживеенето на детето при последния.

ПОСТАНОВЯВА, че Ц.С.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:*** има право да вижда детето С. С. А. с ЕГН ********** всяка първа и трета неделя на месеца  по местоживеене на децата без право на приспиване  в дома на майката, неограничени контакти по телефон и/или скайп , както и да взема детето за две седмици през летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК във вр. чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК Ц.С.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***  да заплаща на своето ненавършило  пълнолетие дете С. С. А. с ЕГН **********  чрез неговия баща и законен представител С.А.Д. с ЕГН **********, адрес: ***  месечна издръжка в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2019г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на същата до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА на основание чл. 144, ал. 1 от СК Ц.С.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***  да заплати на своето ненавършило  пълнолетие дете С. С. А. с ЕГН **********  чрез неговия баща и законен представител С.А.Д. с ЕГН **********, адрес: *** издръжка за минало време, а именно за периода 27.06.2018г.-27.06.2019г.  в размер на 160 лв. месечно или общо сумата от 1920 / хиляда деветстотин и двадесет/лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от Ц.С.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***   да заплати по сметка на Районен съд - Червен бряг държавни такси върху исковете по чл.143  и чл.144 СК общо в размер на 307, 20 / триста и седем лева и двадесет стотинки/ лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц.С.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***   да заплати  на С.А.Д. с ЕГН **********, адрес: *** направените деловодни разноски общо в размер на 680 / шестстотин и осемдесет/ лв.

                 На осн.чл.242 ал.1 предл.първо от ГПК ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за присъдената издръжка.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Плевен в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

                                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: