град
Сливен, 09.06.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в публичното заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при секретаря Радостина Желева и с
участието на прокурора…………… като разгледа докладваното
от съдията Бозукова-Ганева административно дело
№ 98 по описа за 2023 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 и § 8 от ПЗР на Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.92 ал. 13 от Закона за гражданската
регистрация/ЗГР/.
Образувано е по жалба от Б.П., М.Д., П.С.,
С.С., П.П., М.Б., Т.Т. и И.Й., всички със съдебен адрес чрез адв. Н.С. АК С.З.против
откази с Изх. №47 от 28.02.2023 г., издадени от с.с.на
кметство с. П.Г., община Р., с които съгласно Заповед № 1 от 17.02.2023 г. на
кмета на с. П.Г.е отказано регистриране на адресна карта по настоящ адрес съответно
на Б.П., М.Д., П.С., С.С., П.П.,
М.Б., Т.Т. и И.Й. ***.
Оспорващите считат, че индивидуалните
административни актове са постановени в противоречие с материалноправни
разпоредби и при несъответствие с целта на закона - основания за неговата
отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочат, че отказите са издадени в противоречие с
разпоредбата на чл. 99 от ЗГР. С оглед
изложеното и на основание чл. 172 - чл. 173 от АПК, във вр. с чл. 92, ал. 13 от ЗГР, молят съда да постанови решение, с което да
отмени оспорените откази с Изх. № 47 от 28.02.2023 г. и да изпрати преписката
на кмета на кметство с. П.Г.за ново произнасяне и регистриране на лицата по
настоящ адрес, считано от 28.02.2023г. със задължителни указания по тълкуването
и прилагането на закона.
В съдебно заседание оспорващите Т.М.Т., М.А.Д.,
С.П.С., П.Й.П. лично и с редовно упълномощен процесуален представител - адв. Н.С.
- АК С.З.поддържат жалбата, по изложените в нея съображения. Оспорващите Б.Й.П.,
П.И.С., М.И.Б. и И.Б.Й. редовно призовани не се
явяват в съдебно заседание. Представляват се от упълномощен процесуален
представител - адв. Н.С. - АК С. З., която поддържа жалбата, по изложените в
нея съображения. Моли съда, на основание подробно изложените в жалбата
съображения и събраните по делото доказателства, да бъде постановено решение, с
което да бъдат отменени оспорените откази и регистрацията по настоящ адрес да
бъде извършена, считано от 28.02.2023г. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата – с.с.в с. П.Г., общ. Р. се явява лично и в писмено становище
по делото оспорва жалбата като счита същата за неоснователна.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена от лица, имащи право и интерес от оспорването, в срока по чл. 140 вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК /л.71/. При липса на отбелязване в акта пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва, съдът счита, че срокът за обжалването му е спазен, съгласно
изискванията на чл. 140, ал.1 от АПК. Процесното писмо е годен за обжалване
индивидуален административен акт, който е постановен по повод искане за промяна
на настоящ адрес. Отказът да се извърши адресна регистрация на нов настоящ
адрес, заявен пред общинската администрация, е административен акт по смисъла
на чл. 21, ал.4 от АПК - отказ за извършване на предписано от закона
действие, което представлява законен интерес за физическото лице. Жалбата е
насочена е срещу подлежащи на оспорване административни актове, тъй като
съгласно чл. 92, ал. 13 от ЗГР, актовете на кмета на кметството или определени
от тях длъжностни лица за извършване на адресна регистрация, респ. за отказ за
извършване на такава, подлежат на оспорване пред съответния административен
съд. Съдът намира, че оспорените писма имат характера именно на такъв акт, тъй
като обективират откази за извършване на адресна
регистрация на посочените лица по настоящ адрес по повод изрично подадено
искане от всеки от оспорващите.
Ето защо съдът намира, че така подадената
жалба е допустима – като подадена в срок, по предвидения в закона ред, в
предвидената писмена форма и с изискуемото се съдържание и от лица - надлежни
страни, които с оглед на гореизложеното, имат право и интерес от оспорването.
Административен съд Сливен, след като взе
предвид представените и събрани по делото писмени доказателства, след техния
анализ и преценка и като съобрази становищата на страните, изразени в хода по
същество, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените и приети като
доказателство адресни карти /л.36 -л.65./ Т.М.Т., М.А.Д.,
С.П.С., П.Й.П., Б.Й.П., П.И.С., М.И.Б. и И.Б.Й. са заявили
настоящ адрес ***. Към адресните карти, в които петима от оспорващите са
посочили като цел на пребиваване - при родители, а трима- друга цел, а всички
срок на пребиваване- постоянно, са приложени декларации по чл.92, ал.5 от ЗГР и
документи за собственост.
Видно от приложената и приета като
доказателство заповед №1/17.02.2023г. на Кмета на кметство с. П.Г.общ. Р., на
основание чл.46 ал.1 т.6 и т.7 и ал.4 от ЗМСМА, чл.24 от ЗГР и чл.2 ал.1 от
Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г. считано от 20.02.2023г. на Д. В.- с.с.в кметството, е наредено да изпълнява функции на
длъжностно лице по гражданско състояние и да издава удостоверения въз основа на
регистъра на населението, при спазване на разпоредбите на чл.2 ал.1-5 от
Наредба № РД-02-20-6/24.02.2012г./л.32/
С оспорените писма – откази, всички с
изх.№ 47 от 28.02.2023 г., издадени от с.с.в с. П.Г.,
общ. Р. съответно на Т.М.Т., М.А.Д., С.П.С., П.Й.П., Б.Й.П., П.И.С., М.И.Б. и И.Б.Й. е отказано регистриране на адресна
карта за настоящ адрес ***. Като мотиви органът във всеки от отказите е
посочил, че със заповед №1/17.02.2023г. на Кмета на кметство с. П.Г.общ. Р. за
заместване при ползване на платен отпуск и отпуск по болест му е наложена
забрана да извършва адресна регистрация./л.12-л.19/
Съгласно справка за извършените в периода
месец януари 2023 – м. април 2023г. регистрации по постоянен и настоящ адрес,
изготвена от директор отдел „АПИО“ към Община Р. с изх.№ 1100-137/1/ от
10.05.2023г. след 16.02.2023г. в кметство с. П.Г., общ. Р. не са извършвани
регистрации по настоящ адрес./л.79/
Видно от удостоверения изх.№14 от
22.05.2023г., изх.№ 15 от 22.05.2023г. и изх.№16 от 22.05.2023г./л.85-л.87/
издадени от кмет на кметство с. П.Г., общ. Р., считано от 22.05.2023г. И.Б.Й., С.П.С. и П.И.С. са
адресно регистрирани и са с настоящ адрес ***.
При така установената по делото
фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1 и ал.2 от ЗГР, адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на
района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване
от лицето. За извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата
представят един от следните документи:1. документ за собственост;2. документи
за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за ползване на
социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа;3.други
документи, доказващи собствеността или ползването на имота. Разпоредбата
на чл.99 ал.1 от ЗГР разписва, че всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви
промяната на настоящия си адрес, като съгласно ал.2 адресната карта за промяна
на настоящ адрес се подава до органите по чл. 92, ал. 1 в общината,
района, кметството или населеното място, където лицето живее и се обработва
веднага за актуализация на Национална база данни "Население".
Процесните
откази, обективирани в писма всички с Изх. №
47/28.02.2023г. по отношение на лицата Т.М.Т., М.А.Д., С.П.С., П.Й.П., Б.Й.П., П.И.С., М.И.Б. и И.Б.Й., изхождат от с.с.с.
П.Г., общ. Р., който съгласно Заповед № 1 от 17.02.2023 г., на кмета на
кметство с. П.Г., изпълнява функциите на длъжностно лице
по гражданското състояние и издава удостоверения въз основа на регистрите на
населението. Следователно, налага се извода, че писмото, обективиращо
отказ за регистрация на адресни карти на оспорващите е издадено от компетентен
орган. Компетентността е нормативно призната способност на даден орган да
издаде определен акт, изрично разписана в закон или друг нормативен акт или
чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по
силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по
определен кръг от въпроси, тоест така наречените случаи на законно упражняване
на "чужда компетентност",
като липсата й винаги влече нищожност на издадения административен акт.
Приложената Заповед № 1 от 17.02.2023 г. е подписана от кмета на кметство с. П.Г.,
поради което и следва да се приеме, че същата е породила желаните правни
последици, а именно - възлагане на посочения с.специалист, при условията на
заместване, за времето на отсъствието на кмета на кметството, считано от
20.02.2023г., да изпълнява функциите на
длъжностно лице по гражданско състояние. Ето защо следва да се приеме, че
оспорените откази са подписани от длъжностно лице с надлежно делегирана
компетентност да стори това, при условията на заместване.
Оспорените откази са издадени в писмена
форма и макар да касаят осем различни лица и да са обективирани в писма с едни
същ изх. №47 от 28.02.2023 г., съдържат всички съществени реквизити на
административен акт. С изявлението, че липсват делегирани права за извършване
на регистрации на адресни карти по настоящ адрес на посочените в искането лица,
на практика е постановен изричен отказ по чл. 99 от ЗГР, който съставлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност
по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения отказ, обективиран в писмото, издадено от с.с.в кметство с. П.Г.съдът намира следното:
Съдът намира, че
оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. Както се
отбеляза компетентен да извърши адресната регистрация е
кметът на кметство в с. П.Г.. С чл. 99 и чл. 99а от ЗГР са създадени
правила за промяна на постоянен и настоящ адрес. Съгласно чл. 92 от ЗГР адресната регистрация се
извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от
тях длъжностни лица при заявяване от лицето. С. П.Г.е кметство, поради което
компетентният административен орган по адресна регистрация и промяна на адресна
регистрация е кметът на кметството или определено от него длъжностно лице.
Производството започва въз основа на заявление, което се подава в кметството,
където лицето пребивава - чл. 99, ал. 2 от ЗГР. Следователно
само кметът на кметството или упълномощено от него длъжностно лице има
правомощия да се произнесе дали да се извърши промяната на адреса.
Както се отбеляза съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗГР, за извършване на адресна регистрация на адрес в
страната, лицата представят един от следните документи: 1. документ за
собственост; 2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително
договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за
настаняване в специализираните институции; 3. други документи, доказващи
собствеността или ползването на имота. Според ал. 3 на същата разпоредба, за
извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на
собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец,
подадена лично пред органа по ал. 1 или с нотариална заверка на подписа.
Законът за
гражданската регистрация, като специален
закон, разграничава регистрацията на постоянен и настоящ адрес според това къде
лицето живее и къде то получава кореспонденцията си. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗГР, постоянният
адрес е адресът, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на
населението и съгласно чл. 93, ал. 5 от ЗГР постоянният адрес
е адресът за кореспонденция на лицето с органите на държавна и местна власт. Настоящият
адрес е понятие различно от постоянния адрес. Според чл. 94, ал. 1 от ЗГР това е адресът,
на който лицето живее. Той може да се установи чрез удостоверение въз основа на
регистъра на населението, издадено от общинската администрация - чл. 24, ал. 2 ЗГР.
В настоящият случай, за да постанови
оспорените откази с.с.при кметство с. П.Г.не се
произнесъл по същество на искането на оспорващите за регистрация по настоящ
адрес, мотивирайки се с липса на възлагане на функции за това, като е изтъкнал,
че е налице изрична забрана за извършване на адресни регистрации.
Съдът в настоящия състав намира
доводите на административния орган за законосъобразни. Изискването за
компетентност е основно и задължително при издаване на административния акт и
липсата му действително съставлява абсолютно основание за нищожност на всеки
един постановено акт, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 10, ал.1, изр. второ
от АПК. В случая органът постановил
отказа не е разполагал с материална компетентност да извърши регистрациите на
адресни карти. Видно от доказателствата по делото със Заповед № 1 от 17.02.2023
г. издадена на основание чл.46 ал.1 т.6 и т.7 и ал.4 от ЗМСМА, чл.24 от ЗГР и
чл.2 ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г. Кметът на кметство с. П.Г.,
община Р., считано от 20.02.2023г. е възложил
на Д. В.- с.с.в кметството функции на длъжностно лице по гражданското състояние и да издава
удостоверения, въз основа на регистрите на населението. С цитираната заповед на
с.с.като длъжностно лице не са възложени функции да
извършва регистрации на адресни карти, вкл. по настоящ адрес по смисъла на чл.99
ал.2 от ЗГР. В случая органът не се е произнесъл по същество по подадените осем
заявления, тъй като не е разполагал с компетентност за това.
Обстоятелството, че на Д. В. е
възложено да изпълнява функции на длъжностно лице по гражданско състояние не
означава, че същата може да извършва регистрации по адресни карти. Съгласно
разпоредбата на чл.24 от ЗГР актовете за гражданско състояние на лицата са акт за раждане, акт за
сключване на граждански брак и акт за смърт, като съгласно чл.35 ал.1 от ЗГР те
се съставят от длъжностното лице по гражданското
състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията.
Ал.3 разписва, че кметът на общината е
длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината, като той
може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и
кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на
актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската
администрация. Горецитираните норми, определящи
компетентните длъжностни лица по гражданско състояние и регистрите на актове за
граждански състояние са разписани в глава трета на ЗГР, наименувана “Актове за
гражданско състояние“. Нормите, уреждащи адресната регистрация на лицата, както и компетентните
длъжностни лица, които да я извършват /чл.91, чл.92 и сл./ са поместени в глава
Четвърта на ЗГР, озаглавена „Адресна регистрация“. Систематическото място на нормите, уреждащите отношенията
и компетентността на длъжностното лице по гражданско състояние и съответно компетентността
на лицата по чл.92 от ЗГР, извършващи адресна регистрация е различно, както са различни и функциите и задачите им, което
налага извода, че със заповед № 1 от 17.02.2023 г. издадена
на основание чл.46 ал.1 т.6 и т.7 и ал.4 от ЗМСМА, чл.24 от ЗГР и чл.2 ал.1 от
Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г. Кметът на кметство с. П.Г., община Р.,
считано от 20.02.2023г. е възложил
на Д. В. - с.с.в кметството само функции на длъжностно лице по гражданското състояние, но не и да
изпълнява функции по чл.99 ал.2 вр. с чл.92 ал.1 от ЗГР. Обстоятелството, че
със заповедта е наредено на старшия с.да издава удостоверения въз основа на
регистъра на населението при спазване на разпоредбите на Наредба №
РД-02-20-6/24.04.2012г. не означава, че
Д. В. има право да извършва промени в него, в частност да регистрира адресни
карти, въз основа на което да променя настоящ адрес. Очертаната със тази
заповед компетентност се свежда единствено до издаване, въз основа на регистъра
на населението, съгласно чл.24 от ЗГР, на удостоверенията, изчерпателно
изброени в чл.9 до чл.25 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на
удостоверени въз основа на регистъра на населението, между които е и удостоверението
за промени на настоящ адрес, но това не означава, че старшия с.има
компетентност да извършва промени на същия. Това е така, тъй като извършването
на адресна регистрация в съответното населено място става след изрична заповед
на кмета на кметството и при спазване разпоредбите на друга наредба – глава
Пета на Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната
система за гражданска регистрация.Ето защо съдът намира, че приемането на
заявление за регистриране на адресна карта и промяната на данни в Национална
база данни „Население“ е услуга, различна от издаване на удостоверение за
настоящ адрес по смисъла на чл.23 и чл.25 от Наредба №
РД-02-20-6/24.04.2012г., с каквато компетентност В. несъмнено разполага.
Различни са и функциите на длъжностното лице по гражданско състояние, свеждащи
се до удостоверяване на събитията-раждане, сключване на граждански брак и
смърт. В тези функции не влиза промяна на адресна регистрация, за което е
необходима нарочна заповед по чл.89, по чл.92 до чл.99а от ЗГР.
При така установената липса на компетентност за произнасяне по подадените
от оспорващите осем заявления за регистриране на адресни карти по настоящ адрес
и промяна на същия, настоящият съдебен състав приема, че правилно с.с.в кметство с. П.Г.е постановил отказ да се произнесе и да разгледа по същество подадените заявления за извършване
на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията - промяна на настоящ адрес, с което е постановил законосъобразни административни актове.
Ето
защо подадената жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид
изхода на спора разноски на оспорващите не се дължат, а от ответника не се
претендират, поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 4 и чл. 143, ал. 1 от АПК, както и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
четвърто, във връзка с ал. 1 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П., М.Д., П.С., С.С., П.П., М.Б., Т.Т. и И.Й., всички със съдебен адрес чрез адв. Н.С. АК С.З.против
откази, обективирани в писма с изх. №47 от 28.02.2023
г., издадени от с.с.на кметство с. П.Г., община Р., с
които е отказана регистрация на адресна карта за настоящ адрес в с. П.Г.на
лицата: 1. Б.Й.П. с ЕГН **********; 2. М.А.Д. с ЕГН **********; 3. П.И.С. с ЕГН
**********; 4. С.П.С., с ЕГН **********; 5. П.Й.П., с ЕГН **********; 6. М.И.Б.,
с ЕГН **********; 7. Т.М. Т. с ЕГН **********; 8. И.Б.Й., с ЕГН **********,
като неоснователна.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 3, във вр. с чл. 137, ал. 1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБългария.
СЪДИЯ: