ПРОТОКОЛ
2019-та година град
ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ХІІ наказателен състав
На Седемнадесети Юни през две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.Л.
2. К.А.
секретар: ИЛОНА НЕНОВА
прокурор: БОРИСЛАВ
ДАМЯНОВ
сложи за разглеждане
докладвано от съдия ДАСКАЛОВ
НОХД № 721 по описа за 2019
година
На именното повикване в 10:00
часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ПЛЕВЕН,
редовно уведомена, представлява се от прокурор БОРИСЛАВ ДАМЯНОВ, съобразно
разпореждане №17 от 2019г. на Административен ръководител Районен Прокурор.
ПОДСЪДИМИЯТ А.А.П., редовно
призован, доведен от Затвора – Плевен
Не се явява АДВ.Д. Р. – упълномощен
защитник от досъдебното производство, нередовно призована.
Съдът ДОКЛАДВА, че изпратената
призовка на известния адрес на защитника в гр.Плевен, се е върнала в цялост, с
отбелязване, че лицето не живее на посочения адрес и няма на кой да бъде връчена
призовката.
Явява се АДВ.Н.Я. – определен
от АК – Плевен за служебен защитник на А.А.П..
ПОСТРАДАЛАТА Р.П.Д., редовно
уведомена, явява се лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ – Моля да се даде
ход на разпоредителното заседание.
ПОСТРАДАЛАТА Д. – Да се даде
ход.
АДВ.Н.Я. – Да се даде ход на
делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. – Да се даде.
Съдът намира, че няма
процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
страните в разпоредителното заседание да вземат отношение по въпросите, които
се обсъждат в разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРА – Уважаеми
господин Съдия, считам, относно въпросите, касаещи чл.248, считам:
По чл.248 ал.1, т.1 НПК – Да, подсъдно
е като първа инстанция на РС.
По чл.248 ал.1, т.2 НПК – Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По чл.248 ал.1, т.3 НПК – Считам, че
е допуснато такова. Действително нито РП, нито разследващия орган от
досъдебната фаза не е предполагал, че може да се стигне дотам, но установено е,
че защитника който обвиняемия, в досъдебната фаза е бил упълномощил, а именно Д.
Р. е била с отнети права, тоест тя не е имала право да упражнява тази дейност. От
друга страна чл.94 ал.1, т.6 НПК, предвижда, че е задължителна защитата, когато
обвиняемия е задържан, а установено е, че към момента когато е бил привлечен в
качеството на обвиняем, той е бил задържан. При тази ситуация, следва да
констатираме, че всички действия извършени с обвиняемия в досъдебната фаза, при
липса на легитимна защита, са извършени при условията на процесуално нарушение,
тоест може да констатираме, че това е процесуално нарушение, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия на досъдебната фаза на
производството. Именно за това считам, че е допуснато такова нарушение.
По чл.248 ал.1, т.4 НПК – Считам, че към настоящия момент не са налице условия
за гледане на делото по реда на особените правила. Не са налице условия за разглеждане
на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия и съдебен заседател,
назначен е защитник, вещо лице, също не е налице необходимост за назначаване,
преводач, тълковник, и извършване на съдебно следствени действия по делегация.
По чл.248 ал.1, т.5 НПК – Считам, че не са налице основания за промяна.
По чл.248 ал.1, т.6 НПК – Нямам искания за събиране на нови доказателства.
По чл.248 ал.1, т.8 НПК – Считам, че е от съществено значение
определението, което Съдът ще счете, относно исканията ми в качеството ми на
представител на РП.
ПОСТРАДАЛАТА Д. -
По чл.248 ал.1, т.1 НПК – Считам, че
делото е родово и местно подсъдно на РС Плевен.
По чл.248 ал.1, т.2 НПК – За мен няма основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
По чл.248 ал.1, т.3 НПК – Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
права, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и пострадалия.
По чл.248 ал.1, т.4 НПК – Считам, че на този етап не са налице предпоставки
за разглеждане на делото по реда на особените правила, но ако от страна на Прокуратурата
се изрази становище за разглеждане на делото по реда на особените правила, то
аз се присъединявам към становището на представителя на Прокуратурата.
По чл.248 ал.1, т.5 НПК – Считам, че
са налице предпоставки за разглеждане на делото при закрити врати, на основание
чл.263 ал.1, с оглед запазване на нравствеността, алтернативно на основание ал.2
НПК, за да се предотврати разгласяването
на факти от интимния живот на гражданите. Не са налице основания за назначаване
на резервен Съдия и съдебен заседател, защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на действия по делегация.
По чл.248 ал.1, т.6 НПК – Предоставям на преценката на Съда, дали има необходимост
от взимане на такава, респективно от нейната промяна.
По чл.248 ал.1, т.7 НПК – На този етап нямам искания за събиране на нови
доказателства.
По чл.248 ал.1, т.8 НПК – Моля да насрочите делото, като се призоват лицата
по обвинителния акт.
ПОДСЪДИМИЯ – Искам АДВ.Я. да
ме защитава.
АДВ.Я. - Запознат съм с материалите
по делото, имам готовност да поема защитата.
Като взе предвид становищата
на страните и наличието на хипотеза на задължителна защита по чл.94 ал.1 т.6 НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА АДВ.Н.Я. за служебен
защитник на подсъдимия А.А.П. по настоящото НОХД 721/2019г. по описа на РС
ПЛЕВЕН.
АДВ.Я. – По въпросите относно
чл.248, считам:
По чл.248 ал.1, т.1 НПК –
Делото подсъдно на РС Плевен, за
разглеждане като Първа инстанция.
По чл.248 ал.1, т.2 НПК – Няма основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По чл.248 ал.1, т.3 НПК – При запознавате
с делото и обсъждането му с наблюдаващия Прокурор, при евентуални параметри за
сключване на споразумение установихме, че в хода на досъдебното производство
моя подзащитен е бил представляван от ангажиран защитник, който към настоящия
на момент на привличането му като обвиняем, не е имал адвокатски права, тоест е
бил е лишен от тях, както беше констатирано и от уважаемия Съд. В тази връзка
считаме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, във връзка с изискването
на чл.94 ал.1, т.6 НПК. Към този момент моя подзащитен е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, което предопределя назначаването на задължителна защита.
В тази връзка подкрепям изцяло становището на представителя на държавното обвинение,
като считам, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване процесуалните правила на обвиняемия, тогава и в тази връзка ще
моля да прекратите делото и да го върнете на държавното обвинение, за поправяне
на допуснатото процесуално нарушение. В тази връзка, що се касае до останалите
визирани чл.248 НПК изисквания към
разпоредителното заседание, аз изцяло подкрепям изразената позиция от страна на
Прокурора, включително и за мярката за неотклонение.
ПОДСЪДИМИЯ П. – Поддържам
защитника си. Няма какво да добавя по въпросите, които се обсъждат в
разпоредитолно заседание.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТТЕГЛЯ се на тайно съвещание 10:13 часа.
След проведеното тайно съвещание,
разпоредителното заседание ПРОДЪЛЖАВА
в 10:17 часа.
ЯВЯВАТ СЕ: Р.П. с представител
Прокурор БОРИСЛАВ ДАМЯНОВ, подсъдимия А.А.П. и неговия защитник АДВ.Н.Я.,
пострадалата Р.П.Д..
Като взе предвид становищата
на страните, Съдът намира следното:
Настоящото дело е подсъдно на РС
Плевен, съобразно правилата за родова и местна подсъдност. На настоящия етап не
са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. В
хода на досъдебното производство са допуснати отстраними и съществени нарушения
на процесуалните правила, довели го ограничаване процесуалните права на подсъдимия,
както следва:
На първо място, както се
изтъква и от участниците в днешното разпоредително заседание, при наличието на
хипотеза на задължителна защита по смисъла на чл.94 ал.1, т.6 НПК, обвиняемия
по това време А.А.П. е следвало да има съответно упълномощен или назначен защитник
- правоспособен адвокат. В действителност, П. е упълномощил АДВ.Д. Р. и именно
в нейно присъствие, считано от 26.11.2018г., насетне (на която дата е бил привлечен
в качеството на обвиняем) е протекло и досъдебното производство. Същевременно, видно
от представена справка от АК – Плевен, считано от 15.12.2017г. АДВ.Д. Р. не
притежава правоспособност като адвокат, тъй като след наложено дисциплинарно
наказание – „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, същата и към
настоящия момент не е вписана в АК - Плевен. В този смисъл, при описаната
хипотеза на задължителна защита, на практика досъдебното производство е
протекло за обвиняемия П. в отсъствието на съответно правоспособен защитник.
Нарушението е съществено като е довело до нарушаване правото на защита на
подсъдимия. Отстранимо е чрез повтаряне на всички извършени действия по
разследването и процесуални действия, които са били в присъствието на АДВ.Р., в
присъствието на съответен правоспособен адвокат.
На второ място, Съдът счита,
че са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и във
връзка с изготвянето на обвинителния акт. По отношение на това се налага да бъде
отбелязано, че съобразно обстоятелствената част на обвинителния акт, „Обвиняемият решил да използва съпругата си,
като я убеди да започне да проституира с цел получаване на финансови средства.
Същият предложил на Д. да заминат и се установят в столицата на Република
Австрия с цел да си потърсят и намерят работа там. В края на м. март 2011 г.
обвиняемият, свидетелката Р.Д. и лице мъж на име „Спас“ предприели
пътуване с личния автомобил на Д. „Опел
Тигра“ с рег. № *** и пристигнали в гр. ***, където отседнали в хотел.“
С други думи, описан е простия
факт на преминаване на границата на страната, без да са описани преди това
някакви събития, свързани с набиране на пострадалата Д., по смисъла на чл.159А ал.1 НПК. Същевременно, съобразно първото от двете обвинения, повдигнати спрямо П.,
„1. През
м. март 2011 г. в гр. Плевен набирал отделно лице Р.П. *** с ЕГН ********** с
цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като
я транспортирал и превел през границата на страната ГКПП Калотина, в същия
период от време от гр. Плевен, България до гр. ***, Австрия и през периода м.
април – м. май 2011 г. я транспортирал от *** до ***, ***с посочената цел –
престъпление по чл. 159б ал. 1, вр. чл. 159а ал. 1 от НК“. Следва да бъде напомнено, че
престъплението по чл.159б е двуактно, като връзката между двата акта е зададена
в редакцията на чл.159б ал.1 НК, като се предполага първоначално да бъде извършено
действие по набиране, транспортиране, укриване или приемане на отделни лица или
групи от хора, а впоследствие - и превеждане през границата на страната, с
което всъщност от теоретична гледна точка, престъплението бива довършено,
доколко се явява резултатно такова. Както беше отбелязано обаче, в случая, в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано набиране и транспорт, а
единствено - превеждане през границата на страната, без впрочем да е ясно по
какъв начин е станало това, като едва в обвинителния диспозитив се отбелязва,
че преминаването през границата на страната се е случило през ГКПП КАЛОТИНА.
По-нататък в обстоятелствената
част на обвинителния акт се посочва, без да се уточняват дори приблизителна
дата, месец, че известно време след пристигането във *** обвиняемият „…обяснил на свидетелката Д., че може да
започне да работи като проститутка, като тя първоначално категорично отказала.
Обвиняемият продължил да убеждава Д., че трябва да започне да проституира, за
да изкарва парични средства, с които двамата да живеят. През същия период от
време обвиняемият завел свидетелката Д. в сауна клуб „***“, като успял да убеди
същата, че трябва да започне да работи като проститутка. Обвиняемият заплашил Д.,
че ако не работи в клуба той ще разкаже на родителите й с какво се занимава тя
във ***. По този начин Д. била убедена и впоследствие се съгласила да започне
работа като проститутка в посочения клуб.“
Неясно е в какво се изразява
наказателноправното отношение на тези факти, които са описани, доколкото отново
следва да бъде подчертано, че съобразно съответния обвинителен диспозитив, е
повдигнато обвинение за набиране /за каквото в действителност, както беше вече
отбелязано, няма описание в обстоятелствената част на обвинителния акт/ и за транспорт
/за какъвто също няма описание в обстоятелствената част на обвинителния акт/. Впрочем,
в цитираната част от обстоятелствената част на обвинителния акт се говори за „съгласие“
от страна на Д. да проституира, но смислово е в въведено противоречие, тъй като
се описват действия по извършване на психическа принуда от страна на
обвиняемия, спрямо свидетелката в очертаната насока. По този начин, неясно е
дали се твърди наличие или липса на съгласие от страна на пострадалото лице - въпрос,
който не е лишен от своето наказателноправно значение.
На следващо място, по –
нататък се посочва, че пострадалата Д. известно време работела като проститутка
във ***, след което „…Обвиняемото лице не
бил доволен от количеството на получаваните парични средства от свидетелката Д.
от работата й като проститутка. Същият убедил Д. да заминат за *** като през
периода м.април – м.май двамата се установили на няколко километра от гр. ***,
в гр. *** и отседнали в хотел, който бил с турски съдържатели, които
разговаряли с П. на турски език. Непосредствено след като се установили
обвиняемият отвел свидетелката Д. в друго заведение сауна клуб с наименование „***“,
като й казал, че трябва да започне отново работа там като проститутка.“. Очевидно,
на тези факти и обстоятелства би трябвало да съответства онази част от
обвинителния диспозитив, съобразно която „…и
през периода м. април – м. май 2011 г. я транспортирал от *** до ***, ***с
посочената цел“. Видно е обаче, че от една страна, липсва описание на факти
и обстоятелства по извършен транспорт, а единствено се твърди, че заедно,
подсъдимият и свидетелката се „установили“ в гр.***. От друга страна обаче, обвинителния
диспозитив се разкрива отново като неясен, тъй като, както беше отбелязано и
по-горе – теоритично, всяко престъпление по чл.159б ал.1 НК се явява довършено
с момента на преминаването /превеждането/ през границата на страната, докато в
случая, обвинителния диспозитив съдържа и допълнителни обективни признаци по
транспорт, следващи този момент.
От гореизложеното следва, че
са налице вътрешни смислови противоречия в обстоятелствената част, както и
между самата обстоятелствена част и обвинителния диспозитив, които преценени както
поотделно, така и съвкупно, препятстват обвиняемия да научи за какво престъпление
и въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана наказателната му
отговорност. Коментираните нарушения на процесуалните правила са съществени и
отстраними - чрез надлежното и законосъобразно извършване на съответните
процесуални действия, които бяха изтъкнати, а именно привличане на обвиняемия в
присъствието на съответен правоспособен защитник, разпит на обвиняем, предявяване
на разследването и изготвяне на съответен обвинителния акт, съобразно изискванията
на Тълкувателно Решение №2 от 2002г. на ВКС.
По тези причини и на основание
чл.248 ал.5 т.1 вр.ал.1 т.3 НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №721/2019 по описа на РС Плевен и ВРЪЩА делото на Р.П. за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното
производство съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила.
Определението подлежи на частна
на жалба и частен протест в 7 -дневен срок от днес пред Плевенския Окръжен Съд.
ПРОТОКОЛЪТ написан в разпоредително
заседание, което приключи в 10:29 часа.
СЕКРЕТАР:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.