Р Е Ш Е Н И Е
№ 65, 19.04.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд , Пловдив
втори граждански състав
На осми април
две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стела
Дандарова ЧЛЕНОВЕ: Румяна
Панайотова
Надежда
Дзивкова
секретар : Анна
Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 628 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на А.В.С.
против Решение № 791/08.06.2018г., постановено по гр.д.№ 2240/2017, ПдОС, с
което е отхвърлен предявения от жалбоподателя А.С. против „А.2.“ ЕАД, К.А.Т.,
М.И.Т., отрицателен установителен иск за
признаване несъществуването на вземането на „А.2.“ ЕАД спрямо К. и М. Т в
размер на общо 90 000евро/ по 45 000евро за всеки от тях/ на основание
договор за цесия от 03.12.2008г., представляващо припадащата се част за двамата
от задължението им като поръчители по договор за банков кредит
№0566/07.03.2003г., което вземане е предмет на изпълнение по изп.д.№38/2006г.,
ЧСИ М. О с рег.№., район на действие ПОС, като са присъдени и разноски, а
решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „М.Ю.К.“ , дружество регистрирано в Р П..
Жалбоподателят
А.В.С. поддържа, че решението е незаконосъобразно – постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, в противоречие с мотивите на
решение № 42/24.07.2017, в.гр.д.№328/2018, ПАС, при необсъждане или превратно
прилагане на материалните норми / чл.23, чл.25, ал.1, изр.1 ЗЗД/, необсъждане и
превратно тълкуване на доказателствата по делото, необосновано и немотивирано е
, постановено при превратно тълкуване на волята на страните в договорите
помежду им. Счита, че при предявен отрицателен установителен иск в тежест на
ответника е да докаже съществуването на оспореното право. Твърди, че такова
доказване би могло да бъде проведено ако „А.28“ ЕАД представи договора за
кредит и докаже усвояването на средствата по него, както и другите елементи за
валидно съществуване на вземането, но по делото липсват каквито и да било
доказателства в тази насока. Счита за неправилен извода на съда за липса на
достоверна дата в документите, удостоверяващи плащане на задължението. Сочи, че съдът не е обсъждал доводите
свързани с клаузите на договора за цесия относно изпълнение на задължението на С. С. – като
твърди, че той умишлено не е изпълнил задълженията си, за да се изпълни
предвиденото в прекратителната клауза, с цел да може след това да извърши
повторно прехвърляне на първия ответник „А 28“ АД. Твърди, че съдът е изложил
единствено съображения, че в договора е уговорено прекратително условие, но не
е анализирал действителната воля на страните - а именно, че е уговорено
действие, дължимо от трети за договора лица – ЧСИ, съдът, който действа по
искане и със съдействие на страните по договора, както и на други длъжници.
Счита, че договорът за цесия не е сключен при модалитет, поради което е и
неоснователно възражението на „А.2.“ ЕАД, че договорът следва да се счита
прекратен ex lege, т.к. е сключен под условия, което не се е сбъднало.
Допълнителен аргумент е , че е налице и извършено плащане по този договор- от
К. и М. Т по посочения от ищеца
начин. Освен това прави оплакване, че
съдът изобщо не е обсъждал събраните доказателства във връзка с движението на
изп.д.№38/2006, от което се установява, че поради подадена жалба от Т изпълнителното производство е било спряно, че
техният имот все пак е бил продаден, но не през 2006г., а през 2011г. Развива
съображения, свързани с твърдението, че договорът за цесия от 21.06.2006 е
действителен, а само уговорката в т.IV е нищожна, т.к. условието едно лице да издейства
постигане на съдебен акт с определен резултат противоречи на правото и правната
логика. Счита, че договорът за цесия е породил целените правни последици, а
уговорката за прекратяване на договора при определени условия е нищожна.
Моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което уважи изцяло
предявения иск.
Въззиваемата
страна „А.2.“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че вземането му не произтича от
сочения договор за кредит от 2003г., а от сключения договор за цесия. Поддържа,
че правилно съдът е приел, че в договора за цесия е уговорено прекратително
условие. Същото се е сбъднало, което е довело до прекратяване на договора и
връщане на вземането в патримониума на цедента.
Счита за несъстоятелни възраженията за нищожност на тази клауза, т.к. се
касае за бъдещо несигурно събитие – настъпване на определено събитие до
определена дата, не е налице противоречие с добрите нрави, няма невъзможен предмет.
От друга страна събитието, чието сбъдване е предмет на моделитета е конкретно,
ясно, възможно и изначално известно на страните като несигурно. На следващото
оплакване, че цедентът С. С. бил недобросъвестен, поради което и била налице
хипотезата на чл.25, ал.1, изр.2 от ЗЗД, посочва, че С. е уведомил съдебния
изпълнител, че е прехвърлил вземането си, поради което и няма как той да го
събира. В същото време той самият
активно е предприемал действия по изпълнителното производство за реализиране на
вземането. Счита за неоснователни и оплакванията от решението на съда, в което
е прието, че липсва на достоверна дата на представени от ищеца документи,
удостоверяващи плащане. Твърди, че още в отговора на исковата молба е направено
оплакване в тази насока – споразумението за заместване в дълг от 30.08.2006г. и
уведомление / разписка/, нямат достоверна дата и са съставени на целите на
производството. Доколкото ищецът не е представил доказателства , от които да се
удостовери датата, а и при липса на подпис на ответника, то последните не го
обвързват. Счита, че от доказателствата
по делото може да се направи обратния извод, а именно че сочените документи са
създадени за целите на производството. Моли съда да потвърди обжалваното
решение изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемите
страни К.А.Т. и М.И.Т. поддържат, че подадената въззивна жалба е основателна,
като споделят доводите и аргументите в нея. Твърдят, че С. С. като техен
кредитор е прехвърлил вземанията си срещу тях по изп.д.№338/2006, ЧСИ О на
„М.Ю.к.“-П. с договор за цесия от 22.06.2006г. и е уведомил за това ЧСИ. Самите
те също са били уведомени от кредитора си за извършената цесия. Считат, че
прекратителната клауза в договора за цесия от 22.06.2006г. е нищожна и не
съставлява модалитет на договора, същата е нищожна като противоречаща на закона
и добрите нрави. Считат, че тя е невъзможна за изпълнение до посочения срок,
т.к. е поставена в зависимост от действията/бездействията на ЧСИ, волята на
длъжниците да обжалват, решенията на съдебни органи. Освен това считат, че дори
и да се приеме, че прекратителната клауза е действителна, то липсват
доказателства вземането да е било върнато от цесионера на цедента или цесионера
да се е противопоставил на това връщане.
Поради това считат, че договора за цесия от 03.12.2008г. между С. С. и
„А.2.“ ЕАД за нищожен, поради липса на предмет, невъзможен предмет, т.к.
вземането на С. към К. и М. Т по изп.д.№38/2006г. не му е принадлежало към
03.12.2008г. Поради изложеното поддържат, че обжалваното решение следва да се
отмени изцяло и да се постанови ново, с което се уважи предявения иск.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца „М.ю.к.“ –П., не е взело писмено становище.
Жалбата е
подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец,
останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и
допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на
решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита
Настоящето въззивно
производство е второ такова след обезсилване на първоинстанционно Решение
№226/02.03.2017, по гр.д.№2064/2014, ПдОС с Решение № 142/24.07.2017, в.гр.д.№
328/2017, ПАС. С акта си въззивния съд е приел, че се касае за иск с пр. осн.
чл.124 от ГПК - ищецът оспорва
съществуването на вземане по издаден на несъдебно изпълнително основание по
чл.237,б.В от ГПК /отм./ изпълнителен лист въз основа определение на съда,
което не се ползва със сила на пресъдено нещо. Дадената правна квалификация е
възприета от първоинстанционния съд и напълно се споделя от настоящата. Ищецът
А.С., като трето на изпълнителното производство лице, в качеството си на
приобретател на недвижим имот, придобит от длъжниците по изпълнението Т /
съгласно НА № .., т.., рег.№., д.., НА №.., т.., рег.№., д.., двата на нотариус
Д. С., с район на действие ПРС, удостоверяващи прехвърлянето чрез дарение и
покупко-продажба на общо 1/4ид.ч. от ап. №5 и 1/4ид.ч. от дворното място, в
което е построена сградата , с адм. адрес гр. П., ул. К. Ч. №5/, оспорва
вземането спрямо тях по това изпълнително производство с цел препятстване на
принудително изпълнение върху притежаваните от него имоти. Поддържа, че
вземането не съществува и е погасено от него чрез встъпването му в дълга на
праводателите му и плащането на кредитора към този момент – М.Ю.к. Счита, че с
оглед погасяване на дълга, то С. не е могъл да го цедира в последствие на А.2.
ЕАД. Очевиден е и правният му интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за несъществуване на вземането на „А.2.“ ЕАД.
От фактическа страна по
делото се установява непротиворечиво / а по тези въпроси и не се спори между
страните/, че с НА №.. на нотариус В. Б. с р-н на действие ПРС, Н. б. на
Г.-клон С.отпуска кредитна линия на ЕТ „В.-С. Д.“ в размер до 340 000евро,
при конкретно посочени условия, като за обезпечаване на вземането й С. и К. Д., К. и М. Т., Д. и К. К., Г. и П.
Х. учредяват договорна ипотека върху свои собствени имоти, сред които и ап.1 и
1/5 от дворното място, подробно индивидуализирани, с адм. адрес – П., ул. К. Ч.
№5.
Представено е копие от
изпълнителен лист, изд. по гр.д.№968/04, 65с., СРС, в който главният длъжник
едноличен търговец е осъден да върне солидарно с поръчителите С. и К. Д., К. и
М. Т., Д. и К. К., Г.и П.Х. общо сумата от 340 000евро с лихви, неустойка
, законна лихва и разноски.
Съгласно Договор за цесия
от 13.12.2004г. този дълг е цедиран на О.Б.Б АД, ведно с обезпеченията по него.
О.Б.Б АД е издала
удостоверение за това, че двама от поръчителите Г.и П. Х. са изплатили целия
дълг по изпълнителния лист на 21.01.2005г.
и са суброригали в правата й против неплатилите длъжници.
Х. с молба по
изп.д.№9057/04, СИС, ПРС са заявили, че суброгират в правата на кредитора
против ЕТ „В.-С.Д.“ за пълния размер на дълга от 360 000евро, а против
останалите поръчители – по 45 000евро.
С договор от 30.05.2005г.
Х. цедират вземанията си на С. С., като от приложените съобщения / представени
по делото/до длъжниците се установява, че са ги уведомили за извършената цесия.
С договор от 22.06.2006г.
С. С.цедира на М.Ю.к. част от вземането си, а именно : 240 000евро, ведно
със законна лихва и припадащи се разноски по изпълнителното дело, дължими от ЕТ
„В.-С.Д.“ , както и вземанията срещу поръчителите К. и М. Т от по
45 000евро от всеки от тях. В този договор страните уговарят цедентът С.
да продължи да води изпълнителното дело / към този момент изп.дело е
преобразувано от такова пред СИС-ПРС в изп.д.№38/06, ЧСИ М. О/ от свое име, но
за сметка на цесионера – търговското дружество. В същия договор страните
уговарят и следната клауза – „ако до 30.09.2007г. не се реализира продажбата на
описания в договора имот в с. Т. / описан като едно от обезпеченията на
вземането/, договорът да се счита прекратен, като вземането се връща в
патримониума на цедента.
Представено е споразумение
за заместване в дълг от 30.08.2006г. , с което М.Ю.к. се съгласява А.С. да
замести длъжниците Кр. Д., К. и М. Т за по 45 000евро всеки от тях. В
същото споразумение страните са записали, че с подписване на споразумението вземането
се погасява.
Представено е и уведомление
по чл.77 от ЗЗД /разписка/, издадена от М.Ю.к. до А.С. на 15.10.2006г., че е
получила изпълнение от А.С. въз основа на споразумението от 30.08.2006г. за
заместване в дълг.
Представен е договор за
цесия от 03.12.2008г. , с който С. С. , заявявайки, че предходният договор за
цесия е прекратен и вземането отново е в неговия патримониум, го цедира на
„А.2.“ ЕАД.
По делото са приложени и
Постановление за възлагане на имота в с. Т., по изп.д.№38/2006г. на ЧСИ М. О,
влязло в сила на 13.11.2013г. Приложени са и извадки от документите по соченото
дело, от които да се установи, че продажбата на имота е била забавяна от
множество обжалвания на длъжниците.
При така установеното се
правят следните правни изводи :
При
предявяване на отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е доказване на правния му интерес от
водене на процеса, а на ответника – съществуване на спорното право.
Следователно в настоящият случай ищецът А.С. следва да докаже правния си
интерес от водене на производство за установяване несъществуване вземането на
„А.2.“ ЕАД от Т, а ответникът „А.2.“ ЕАД
следва да проведе пълно и главно доказване на спорното вземане.
По отношение установяване
на правния интерес от водене на настоящето производство в изложението по-горе
вече бе коментирано, че същият се извежда от положението на ищеца на трето за
изпълнителното производство по повод спорното вземане лице, което предявява
самостоятелни права върху недвижими имоти, върху които е насочено изпълнението.
За установяване вземането
на „А.2.“ ЕАД е необходимо да се изследват фактите, от които е възникнало
спорното вземане и неговото прехвърляне във времето, като при твърдения за
погасяването му, страната, която твърди това следва да установи този положителен
факт / в случая подобни твърдения се правят от А.С./.
От договора за банков
кредит между Н. б. на Г. и ЕТ „В.-С. Д.“
и договорите за поръчителство за обезпечаване на кредита, сключени със
С. и К. Д., К. и М. Т, Д. и К. К., Г. и П.Х., както и от учредената договорна
ипотека върху имотите, находящи се в гр. П., ул. К. Ч. №5, всички сключени през
2003г. , се установява предоставянето на банков кредит в размер на 340 000
евро и обезпечаването му по указаните начини.
Представеното копие на изпълнителен лист за вземането, издаден на
извънсъдебно изпълнително основание по реда на отменения ГПК, установява, че
поради неизпълнение на задължението по договора за кредит, банката се е
снабдила с изпълнителен титул, т.е. кредиторът е придобил правото да събере
цялото задължение. Нито длъжникът, нито поръчителите са се възползвали от реда
за защита по чл.244, чл.250 и чл.255 от ГПК/отм./. По делото не се и твърди
задължението да е изпълнено преди снабдяване с изпълнителен лист на
извънсъдебно изпълнително основание. Този дълг е цедиран за пръв път на О.Б.Б АД. Поръчителите Х. го изплащат изцяло
на цесионера и суброгират в правата на кредитора срещу главния длъжник изцяло,
а срещу поръчителите – съобразно припадащите им се части от дълга /чл.145 от ЗЗД/ - по 45 000 евро от всеки от тях. В последствие през 2005г. Х.
цедират дълга на С. С..
Извършените до този момент
сделки са валидно извършени / с оглед нормата на чл.99 от ЗЗД/ и не са
оспорвани с оглед законосъобразността им. Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че ответникът А.2. ЕАД не е представил доказателства за
сключване на договорите за кредит и за усвояване на отпуснатата като банков
кредит сума, т.к. подобни възражения не са правени нито в исковата молба, нито
в първото съдебно заседание , а напротив – ищецът А. С. твърди, че е изпълнил
процесното задължение към следващия хронологично цесионер „М.ю.к.“ –П.
Споровете между страните
възникват именно след следващата цесия , с която С. С. прехвърля част от
вземането/описано подробно по-горе във фактическата част на решението/ на
М.ю.к. през 2006г. Този договор има следните особености – от една страна
продажната цена не е заплатена , а е уговорено това да стане при получаване на
сумата при доброволно плащане или принудително изпълнение/ чл.5 от договора/. Втората, по-съществена особеност е, че
договорът е сключен при модалитет – под условие, че до 30.07.2007г. бъде
реализирана продажбата на описания в договора като обезпечение на вземането
имот в с. Т.. Без правно значение за настоящия спор са мотивите за приемане на
посочените клаузи и въпросът дали по този начин се гарантира изпълнение на
задължението за заплащане на цената по
него. Безспорно е по делото, че този имот не е продаден до посочената дата , а
това е станало години по-късно. Спорът е дали тази клауза е действителна, като
жалбоподателят твърди, че същата е нищожна поради противоречието й със закона.,
както и поради това , че съдържа
обещание за бездействие от страна на трети лица-длъжниците по изпълнителното
дело и действия на държавни органи – съдебния изпълнител или съда при
обжалване. Съдът намира тези доводи за несъстоятелни, т.к. същата клауза в
договора е свързана с едно бъдещо несигурно събитие, което изначално страните
са знаели, че може както да се сбъдне, така и да не се сбъдне. Извън предмета
на договора е дали това сбъдване зависи от упражняване на правата на трети за
договора лица или начина на действие на правораздавателни органи. От значение
е, че осъществяването на клаузата стои извън волята на страните и изпълнение на
техните задължения /чл.25, ал.1, предл. второ ЗЗД/. Същата не противоречи на императивни норми,
нито на добрите нрави, за да се приеме, че е нищожна. До изтичане на срока за сбъдване на
условието, договорът е действителен и страните са придобили правата по него.
Твърди се от ищеца, че е
встъпил в правата на длъжниците с договор с кредитора - цесионер към този
момент „М.ю.к.“ и е изпълнил
задължението на Т. В подкрепа на тези твърдения са и посочените по-горе договор
за заместване в дълг от 2006г. и разписка за извършено плащане от същата
година. Същите са оспорени от страна на ответника „А.2.“ ЕАД, като този
ответник е твърдял, че липсва достоверна дата на тези документи. Съгл. чл.193,
ал.3 от ГПК, доколкото тези документи не носят подписа на оспорващата страна и
са частни, то тежестта да се докаже истинността им е върху представилата ги
страна, която е участвала в съставянето им и се ползва от тях – А.С.. По делото не са ангажирани никакви
доказателства, които да подкрепят тезата за извършено плащане към М.ю.к. от
страна на А.С.. Така твърдението на ищецът, че С. е заместил Т в дълга към „М.
ю. к.“ , както и че е погасил същото вземане чрез плащане остава недоказано.
С изтичане на срока за
сбъдване на условието по договора за цесия от 2006г. същият се прекратява и
вземането се връща в патримониума на цедента, т.е. на С. С.. Така, по силата на
самия договор на 30.09.2007г. С.С. се легитимира отново като кредитор. До този
момент вземането от Т не е удовлетворено, т.е. съществува във вида, в който е
прехвърлено през 2006г.
С. цедира това вземане в
пълен размер на „А.2.“ ЕАД през 2008г.. Така се установява, че А.2. ЕАД се
легитимира като кредитор на Т за вземането в размер на 90 000 евро
/общо от двамата/.
Изложените
в първоинстанционното производство от ищеца доводи за погасяване на
поръчителството на осн. чл.146, ал.3 от ЗЗД, са неотносими към сочената норма.
Същата изисква поради действията на
кредитора поръчителят да не може да встъпи в правата му, а ищецът поддържа
доводи за липса на пререгистрация на длъжника или за невъзможност за
удовлетворяване при евентуално плащане при просрочие на ипотека върху друго
имущество. Ищецът не е длъжник по силата на договор за поръчителство, а
отговаря единствено с придобитото от него имущество, което е било обременено с
ипотека.
По изложеното съдът намира, че по делото се
доказва А.2. ЕАД да има вземане от К. и М. Т в размер на общо 90 000евро
на основание договора за цесия от 2008г., която сума е припадащата се част от
задължението им по договора за поръчителство по договор за банков кредит от
2003г. с Н. б. на Г.. Предявеният отрицателен установителен иск се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното
решение, като постановено при установяване на същата фактическа обстановка и
при същите правни изводи се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
На осн. Чл.78 от ГПК
жалбоподателят А.С. ще следва да заплати на въззиваемата страна А.2. ЕАД сторените
в настоящето производство разноски в размер на 5500лв., заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 791/08.06.2018г., постановено по гр.д.№ 2240/2017, ПдОС.
ОСЪЖДА А.В.С., ЕГН **********, да
заплати на „А.2.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление ***, пл. К.
Ч. №5, сумата от 5500лв., разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на стр. на ищеца М.Ю. к..-П..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :